№159
гр.
Велико Търново, 1.08.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно АХД № 10 156/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 218 от АПК.
Във вр. с чл. 72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д.А.А. чрез адв. Л.Т. *** против
Решение № 202/20.04.2023г.. постановено по АХД 1649/23г. по описа на ВТРС, с
което е отхвърлена като неоснователна подадената от касатора жалба против
Заповед за задържане на лице рег. № 12329зз28/30.11.2022г. издадена от С.Х. на
длъжност разузнавач при СБОП гр. В. Търново към отдел Център- Север при ГД БОП
МВР .
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното
решение поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост на
същото. Счита, че ВТРС е постановил едно бланкетно формално решение, при което
не е разгледал съответните възражения на касатора, не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства, поради което същото се явява необосновано- касационно
основание по чл. 209 т. АПК. Освен това съдът неправилно е приел, че липсва
твърдяното от касатора нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, което е признато от СЕС по решение по С- 608/21г. което изисква към
момента на задържане да се посочат всички факти обосноваващи същото, като
приема, че посочването на фактическите и правните основания за издаване на
Заповедта едва при нейното съдебно обжалване противоречи на Директива 21012/13.
В Този смисъл е и практиката на националните съдилища напр. ТР № 4/2004г на
ВАС, в която е посочено, че излагането на мотиви при издаване на ИАА дава
възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали АО да приложена
една или друга правна норма. Единственото изключение, което съдът допуска е
когато АО удовлетворява всички искания на молителя, какъвто не е настоящия
казус. Освен това представената по делото Докладна записка не може да бъде
ценена като такава обосноваваща законосъобразността на задържането, в нея не се
съдържат материали относими към визираното в Заповедта престъпление по чл. 321
от НК. Освен това в нея не са посочени изчерпателно всички права, които
притежава задържания.
От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по
съществото на спора, като отмени оспорваната Заповед за задържане.
Ответникът - разузнавач при СБОП гр. В. Търново
към отдел Център- Север при ГД БОП МВР заема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на прокуратурата дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че противно на изложеното в нея,
съдържанието на Заповедта съдържа всички необходими реквизити. Фактическите и
правни основания за задържането, освен в заповедта се съдържат и в докладна
записка, която е част от административната преписка. В същата е посочено, че
задържането се налага поради възможността на задържаното лице да укрие
документи, необходими за доказване на извършеното престъпление, както и да
въздейства върху свидетели. Поради това счита за правилен извода на съда, че
Заповедта е издадени при наличие на законовите предпоставки за това и в
съответствие с целта на закона. Поради това счита решението за правилно, в
съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, и предлага да се
остави в сила.
Предмет на настоящото производство е Решение
№ 202/20.04.2023г.. постановено по АХД 1649/23г. по описа на ВТРС, с което е
отхвърлена като неоснователна подадената от касатора жалба против Заповед за
задържане на лице рег. № 12329зз28/30.11.2022г. издадена от С.Х. на длъжност
разузнавач при СБОП гр. В. Търново към отдел Център- Север при ГД БОП МВР .
За да постанови този резултат,
ВТРС от фактическа страна е намерил за установено следното : На 30.11.2022г. в
13:20 часа в гр. Габрово , сградата на ОД на МВР при провеждане на
специализирана полицейска операция по линия „Данъчни престъпления съгласно
одобрен план рег. № 123290-1516/28.11.2022г. с цел неутрализиране на престъпна
дейност на лица, които самостоятелно и в
различни форми на съучастие в периода от началото на 2016г. до ноември 2022г. в
гр. Габрово е издадена процесната пред ВТРС Заповед за задържане. За мотивиране
на същата е издадена от АО докладна записка, изх. № 1232 р-1290/30.11.2022г., в
която изрично е посочена правната квалификация на инкриминираните деяния : при
условията на продължавано престъпление са осъществявали състав на престъпление
по чл. 321, ал. 3, т.2 вр. с ал. 2 от НК – ръководене и участие в организирана
престъпна група, като вторична дейност на същата се изразява в извършване на
престъпления по чл. 255, ал.3 вр. с ал.1, т. 6 НК- неплащане на данъчни
задължения в особено големи размери чрез съставяне и използване на документи с
невярно съдържание, при упражняване на стопанска дейност и при предоставяне на
информация пред органите по приходите , както и по чл. 255а, ал. 2 от НК –
избягване установяването или плащането на данъчни задължения при
преобразуването на ТД или друго ЮЛ извършване на сделка с търговско предприятие
или чрез извършване на сделка със свързани лица. Изрично в Заповедта е
посочено, че при провеждане на акцията са установени и иззети веществени
доказателства съотносими към доказване на престъпната дейност на групата по
образувано ДП № 12329ЗМ-6/22 по описа на СБОП В. Търново. Към момента на
издаване на Заповедта, касаторът е бил уведомен за притежаваните от него права,
за което е попълнил Декларация от същата дата, както и такава за възможността
да ползва адвокатска защита, стр. 4 от преписката. На лицето е бил извършен
обиск за което е съставен съответен Протокол, както и му е дадена възможност да
даде обяснения, от която същият не се е възползвал. Заповедта е връчена на
касатора, който я е подписал.
При така установените факти, ВТРС
е формирал следните изводи : Заповедта е издадена от оправомощено за това лице
– ответник жалба, който по силата на своето служебно правоотношение
представлява полицейски орган, комуто по силата на закона чл. 72, ал.1 от ЗМВР
е дадено право да задържа лица. Съдът е приел, че в качеството си на
индивидуален административен акт, същата има изискуемата от закона форма – чл.
59, ал.2 от АПК, като в мотивите на същата конкретно са посочени конкретните
данни за извършено от задържаното лице престъпни деяния, като при нейното постановяване не са
допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на което жалбата е оставена
без уважение.
Настоящият касационен състав намира решението на първоинстанционния съд
за валидно, допустимо и правилно като споделя напълно изложените в него мотиви,
към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По делото няма спор относно качеството на ответник жалба, а именно
полицейски орган, който по силата на това си качество има право да издава
Заповеди за задържани от процесния вид.
Основното възражение на касатора е, че липсват мотиви за издаване на
същата съгласно изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК не са посочени фактическите
и правни основания за нейното издаване. Реквизитите на съдържанието на
заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа
както фактически, така и правни основания за издаването й. Като правно
основание в заповедта е посочено чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, като полицейските органи имат провомощие да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР
принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт
на доказване в административното производство по издаване на заповедта за
задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на
данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4
вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под
стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото
да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Данните по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР следва да са налице преди издаване на административния акт
за задържането на лицето, а не да се установяват след това. Целта на мярката е
не да се ограничи свободата на лицето, а да се попречи на заподозрения да
извърши престъпление, да се укрие, или да заличи следите от извършено
престъпление, както и да осуети предприемането на наказателно преследване срещу
него. Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ),
се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.
Както се приема в т. 34 – т. 39 от решение от 25.05.2023 г. по дело C 608/21 на Съда на
ЕС, Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012
година относно правото на информация в наказателното производство е приложима и
по отношение на задържането на лица по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Щом задържането на лица на това основание попада в приложното поле на правото
на ЕС, то по отношение на настоящия случай се явява приложима и Хартата на
основните права на ЕС (ХОПЕС). Съгласно чл. 6, § 1, първа
алинея от Договора за ЕС тя има същата юридическа сила като
Договорите и поради това е част от първичното право на Съюза. Текстът на чл.
51, § 1 гласи, че разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите,
органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на
субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и
насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при
зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.В чл. 52, § 3 от
ХОПЕС е предвидено, че доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права,
гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената
Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя
по-широка защита. Разпоредбата на чл. 6 от ХОПЕС гласи, че всеки има право на
свобода и сигурност. Тази разпоредба, както и основните права по ХОПЕС, следва
да бъдат тълкувани и предвид Разясненията относно Хартата на
основните права (2007/C 303/02). Това е предвидено изрично в нейния
преамбюл: Освен това изрично разпоредбата на чл. 6, § 1, трета
алинея от ДЕС, която гласи, че правата, свободите и принципите,
съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VII на
Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат
предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези
разпоредби.Така в разясненията по чл. 6 от ХОПЕС е посочено, че правата по член
6 съответстват на правата, гарантирани от член 5 от ЕКПЧ,
и в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата имат същия смисъл и същия
обхват. От това следва, че ограниченията, които могат законно да им бъдат
наложени, не могат да надхвърлят границите, позволени от член 5 от ЕКПЧ.
Разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ предвижда, че на всеки арестуван трябва незабавно
да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и
всички обвинения, които му се предявяват.В константната практика на ЕСПЧ се
приема, че не е необходимо причините за задържането на лицето да бъдат изложени
в решението, разрешаващо задържането, както и да бъдат изложени писмено или в някаква
специална форма. Причините за ареста могат да бъдат съобщени или да станат ясни
в хода на разпита след ареста. Няма спор по делото, че на жалбоподателят е
информиран за предполагаемото, извършено от него престъпление, като са посочени
както правната квалификация на същото, извършените конкретни действия,
представляващи изпълнителното деяние, формата на съучастие- организирана
престъпна група, както и неговата конкретна роля- ръководител на ОПГ. Всичко
това подробно е описано както в самата Заповед, надлежно връчена на касатора,
така и от докладната записка на ответник жалба, която определено изпълнява
изискванията на ТР №
16/1975г., на ОСГК на ВС, че е допустимо фактическите съображения да бъдат
изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР
съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно
докладни записки. Тази възможност да се мотивира акта, като се изложат
съображения в друг акт, съобразно нашето законодателство не противоречи на чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС, за което ще бъдат изложени съображения по- долу.
С оглед на така
изложеното настоящата инстанция намира, че районният съд е установил с допустими по закон
доказателства и доказателствени средства, правилно и в пълна степен относимите
за случая факти и обстоятелства и въз основа на тях е извел напълно обосновани
правни изводи, като е приел, че оспорваната Заповед се явява мотивирана.
В светлината на постановеното от
СЕС с решение по дело
С-608/21 г.по повод преюдициално запитване по чл. 267 от ДФЕС
и съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения
в Р България, като поставеният втори преюдициален въпрос от Софийски районен
съд касае именно начина на мотивиране на заповедта за задържане на лица по ЗМВР
и тълкуването на чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС и по- конкретно дали
посочената разпоредба изисква заповедта за задържане да съдържа информация
относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно,
включително за времето, мястото, начина на извършване и конкретното участие на
лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация. Разпоредбата на чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС има следното съдържание: държавите-членки
гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или
задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане,
включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени. Съгласно чл. 3, § 1, б. "в" от същата директива,
държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се
предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права,
както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното
им упражняване: правото на информация относно обвинението в съответствие с член
6. Разпоредбата на чл. 3, § 2 от своя страна гласи, че държавите-членки
гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или
писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на
заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение.Съгласно съображение 28-мо
от преамбюла на тази директива, на заподозрените лица или на обвиняемите се
предоставя незабавно информация относно престъпното деяние, в извършването на което
лицето е заподозряно или обвинено, като това става не по-късно от техния първи
разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган,
без да се нарушава хода на текущи разследвания. Описание на фактите,
включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние,
в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната
правна квалификация на предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с
достатъчно подробности, като се отчита стадия, на който се намира наказателното
производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира
справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на
правото на защита. Според т. 60 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС,
задължението информацията да се предоставя с необходимите подробности се
прилага и в случай на задържане по смисъла на чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС. Така с решението си (т. 62 и т. 63) СЕС
приема, че за да се гарантира преследваната с член 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС цел, на задържаното лице трябва да се
предостави цялата необходима информация, за да може то да оспори ефективно
законосъобразността на задържането си. По-специално, от една страна, трябва да
му се предостави описание на релевантните факти, които са известни на
компетентните органи и са свързани с престъплението, в извършването на което
лицето е заподозряно или обвинено. Това описание трябва да съдържа — освен
известните време и място на настъпване на фактите — формата на участие на
съответното лице в това престъпление (т. 63).
От друга страна, СЕС приема (т. 64 и т. 65
от решението), че е необходимо също така в това описание да се включи дадената
от компетентните органи неокончателна правна квалификация на престъплението, в
чието извършване съответното лице е заподозряно или обвинено, стига тази
квалификация да е от естество да позволи на лицето или на неговия адвокат да
разбере по-добре основанията за задържането и съответно да оспори ефективно
законосъобразността му пред компетентния съд (т. 64). Степента на подробност на
информацията, посочена в предходните две точки (т. 63 и т. 64), трябва да бъде
адаптирана в зависимост от стадия на наказателното производство, така че да не
се вреди на напредването на текущо разследване, като едновременно с това на арестуваното
или задържаното лице се гарантира предоставянето на достатъчно информация, за
да разбере основанията за ареста или задържането си, и ако е необходимо, да
оспори ефективно неговата законосъобразност (т. 65). Съгласно т. 71 от
решението, националният съд трябва да се увери, че предоставяната във всеки
конкретен случай информация е достатъчно пълна, в съответствие с посоченото в
точки 63—65 от настоящото решение. В заключение СЕС е приел, че чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква
основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност
ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация
трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните
органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите,
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на
наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо
разследване.
При съобразяване с цитираното решение на
СЕС, следва несъмненият извод, че към момента на задържане на лицето,
полицейският орган е имал задължение да даде правна квалификация на
предполагаемото престъпление, като тази правна квалификация обаче не е
окончателна, още повече предвид изключително ранния етап, на който се намира
производството. Освен това са изпълнени
и другите изисквания, съгласно цитираното решение на СЕС по
дело С-608/21 – лицето е било информирано към момента на задържането
му за известните на полицейския орган време и място на настъпване на
релевантните факти, както и за формата на конкретното му участие в
предполагаемото престъпление. Както се посочи по- горе, посочено е времето и
мястото на извършване на предполагаемото престъпление, неговата първоначална
правна квалификация, формата на съучастие – ОПГ, ролята на задържаното лице –
ръководител на ОПГ.В т. 50 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС се сочи,
че Директива 2012/13
не урежда способите, чрез които информацията, предвидена в член 6 от нея,
трябва да бъде съобщена на заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи
обаче не биха могли да застрашават постигането на целта, посочена в тази
разпоредба (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на акта за
преюдициално запитване), C-564/19, EU: C: 2021: 949, т. 128 и
цитираната съдебна практика), и особено на целта в основата на параграф 2 от
посочения член, припомнена в предходната точка от настоящото решение. Но от
друга страна в цитираната по-горе в настоящото изложение разпоредба на чл. 3, § 2 от
същата директива се казва, че необходимата информация по чл. 6 от
директивата може да бъде предоставена на задържаното лице устно или писмено. Това
следва и от цитираната по-горе практика на ЕСПЧ по чл. 5, § 2 от ЕКПЧ.
В т. 52 от решението на СЕС се посочва, че всъщност само по себе си
обстоятелството, че този акт /акта за задържане на лицето/ не съдържа
достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства
възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно
законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите, съдържащи
се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези
лица, им позволяват да разберат тези основания, като следва задържаното лице да
бъде уведомено възможно най-бързо, а именно до момента на задържането му или в
кратък срок след началото на същото за основанията за задържането му, а точният
момент на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от конкретните
обстоятелства около лишаването от свобода (арг. от т. 53 и
т. 54 от решение
по дело С-608/21 г. по описа на СЕС).
Настоящата инстанция не намира,
че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че Докладната
записка на ответника не му е била връчена, доколкото същата възпроизвежда
изцяло съдържанието на самата Заповед, и не представлява дописване на мотивите
за задържане на лицето, правна квалификация на деянието, вината, съучастие,
дата и място на извършване на престъплението. Освен това Докладната записка не
представлява доказателство, което законът изрично да изисква да бъде връчвано
на адресата на акта, доколкото същата има вътрешноведомствено значение.
В заключение на гореизложеното по
делото няма съмнение, че са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР за постановяване на процесната заповед за задържане.
Безспорно са били налице достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1,
вр. с чл. 211, ал. 1 от НПК, от които да се направи основателно
предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни са
били налични преди постановяването на ПАМ, респ. при задържането на лицето.
Правилно първоинстанционният съд е
достигнал до изводи, че в настоящия случай не е нарушен принципът за
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Законът императивно предвижда, че в
посочената хипотеза задържането може да бъде не повече от 24 часа, с което е
осигурена именно съразмерността на приложената принудителна мярка спрямо
хипотезите, при които тя се налага.
Изложените съображения дават
основание на касационната инстанция да приеме, че в настоящия случай не са
налице твърдените от касатора пороци на въззивното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
202/20.04.2023г.. постановено по АХД 1649/23г. по описа на ВТРС
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.