№ 9447
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110132684 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу С.
Л. К., Л. Л. К. и Х. Л. К..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да
му заплати по 1/3 от следните суми: сумата от 1425.87 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., както и сумата от 12.68
лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 23.05.2022г. Ищецът
претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави
доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, са подали отговор, с който оспорват
предявените искове. Ответникът Х. К. поддържа, че е извършил отказ от наследство.
Останалите ответници твърдят изтекла погасителна давност. Оспорват в жилището да е
доставяне ТЕ в претендирания от ищеца размер.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ЕООД,
което изразява становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № ***/****г., видно от който Л. Х. К. е
придобил собствеността върху топлоснабдения имот. Установява се от изисканата справка
по реда на Наредба № 14/2009г., че Л. Х. К. е починал на 10.06.2015г., като за свои
1
наследници е оставил тримата ответници, при равни квоти.
Видно от съдебно удостоверение от 11.10.2018г. Х. Л. К. се е отказал от наследство,
като отказът е вписан в особената книга на съда.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици, както и сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспорва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените нотариален акт № ***/****г. и справка по реда на Наредба
№ 14/2009г., ответниците са собственици на топлоснабдения имот, при посочените в
исковата молба квоти, а именно по 1/3 за всеки от тях.
От представеното по делото съдебно удостоверение по гр. д. № 64913/2018г. на СРС,
37 с-в, се установява, че ответникът Х. Л. К. се е отказал от наследството на своя
наследодател, като отказът е бил вписан и в специалната книга на съда. Ответникът се е
възползвал от правото си да се откаже от оставеното от наследодателя му наследство,
като отказът е извършен при спазване на формата и реда, предвидени в чл. 52 във вр. с
2
чл. 49, ал. 1 от ЗН. Съдът счита, че представеното съдебно удостоверение има обвързваща
материална доказателствена сила. В него е посочен и номерът, под който е вписан отказът в
специалната книга на съда. Не се твърди и не се ангажират доказателства от ищеца така
извършеният отказ да е нищожен или да е направен след приемане на наследството. Не се
ангажират и други доказателства от ответника, опорочаващи направения отказ от
наследство. С оглед на изложеното, съдът приема, че извършеният отказ от наследство е
валиден, а след извършения отказ ответникът вече няма качеството на наследник на
наследодателя си и по тази причина не може да отговаря за задълженията, включени в
наследството му. По тези съображения искът срещу Х. Л. К. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Другите двама ответници не оспорват наличието на облигационна връзка.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в гра-довете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се уста-новява, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик
на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ
ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съ-ответни
фактури. Сключването на индивидуален писмен договор отделно с всеки от потребителите
не е предвидено в закона, нито в общите условия. Договорът за доставка и продажба на ТЕ е
сключен при общи условия.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
3
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че
абонатът не е осигурил достъп до имота за отчет на водомера, протокол за 2018/2019г. не е
издаден. Поради липсата на достъп на абоната е начислена служебна ТЕ на брой лица с
разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. В имота има 4 броя радиатори с
дистанционно отчитане. Абонатът заплаща ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми.
Поради липсата на изготвен протокол за 2018/2019г. вещото лице не може да провери сумата
от 621.85 лв., начислена за ТЕ за БГВ за периода 2018/2019г.
От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
годно средство за техническо измерване. Сумите са изчислени съгласно Методиката по
действащата към този момент Наредба.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума въз-лиза на
1979.87 лв. От тази сума обаче следва да се приспадне сумата от 621.85 лв., която не може да
бъде проверена и установена от вещото лице поради посоченото по – горе. Или дължимата
сума за главница възлиза общо на 1358.02 лв.
Ответниците своевременно са направили възражение за погасяване по давност, което
е основателно за част от процесния период.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. Исковата молба е
4
подадена на 17.06.2022г.
За процесния период са в сила ОУ от 2016г./в сила от м. 08.2016г../, като съгласно чл.
33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, не са погасени по давност сумите за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2020г.
Сумата за м. 05.2019г. не е погасена по давност, тъй като задължението е станало изискуемо
на 15.07.2019г., съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, а исковата молба е подадена на 17.06.2022г.
Сумата за м. 04.2019г. е станала изискуема на 14.06.2019г., поради което
задълженията за м. 04.2019г. и за предходните месеци от процесния период, са погасени по
давност.
За периода, за който сумата не е погасена по давност - м. 05.2019г. до м. 04.2020г.,
дължимата главница за ТЕ възлиза на 970.06 лв., видно от ССЕ. Приспадайки сумата от
621.85 ст. /тъй като същата е начислена и за 2019г./, съгласно приетата СТЕ, дължимата
главница възлиза на 348.21 лв. Ето защо, искът е основателен до посочения размер.
Вписаният отказ на единия наследник уголемява дела на останалите наследници. Ето защо,
ответниците С. и Л. К.и дължат по ½ от посочената сума или по 174.10 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за лихва за процесния период, изчислена
върху уважената част от главницата, на основание чл. 162 ГПК, възлиза на 3.10 лв., поради
което искът следва да бъде уважен по отношение на всеки от ответниците за ½ от посочения
размер или за 1.55 лв.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото исково
производство в размер на по 61.91 лв. за ответниците Л. и С. К.и, съразмерно на уважената
част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Х. К. се дължат разноски в размер на
200 лв. На другите двама ответници се дължат разноски в размер на по 126.74 лв.,
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) срещу Х. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, за сумата от 475.29лв. за периода м.
05.2018г. до м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху главницата от 17.06.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 4.22 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 23.05.2022г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 174.10 лв. за периода м.
05.2019г. до м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху главницата от 17.06.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1.55 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до
23.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част от 174.10
лв. до пълния предявен размер от 475.29 лв. и за периода м. 05.2018г. до м. 04.2019г., както
и иска за мораторна лихва за разликата над уважената част от 1.55 лв. до пълния предявен
размер от 4.22 лв.
ОСЪЖДА Л. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 174.10 лв. за периода м.
05.2019г. до м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху главницата от 17.06.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 1.55 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до
23.05.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважената част от 174.10
лв. до пълния предявен размер от 475.29 лв. и за периода м. 05.2018г. до м. 04.2019г., както
и иска за мораторна лихва за разликата над уважената част от 1.55 лв. до пълния предявен
размер от 4.24 лв.
ОСЪЖДА С. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 61.91 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Л. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 61.91 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
6
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Х. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на С. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 126.74 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Л. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 126.74 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7