О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2022г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ-ти състав,
в закрито заседание на дванадесети
април 2022г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ Ж. адм. дело № 756/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.54 ал.5, вр.чл.197 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.“Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Д.Г.А.,
чрез адв.Ж., срещу Решение към MRN
21BG002002060208R4/04.11.2021г. с рег.№ 32-78341/09.03.2022г. на Директора
на ТД Митница Варна, с което на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно
производството по издаване на решение по
митническа декларация с MRN
21BG002002060208R4/04.11.2021г. за декларираната стока № 22 и вземане под
отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на
международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция.
В жалбата се поддържа, че липсва
основание за спиране на административното производство, тъй като направеното до
митническата администрация на Турция запитване по линия на международното
сътрудничество не представлява друго производство по смисъла на чл.54, ал.1,
т.5 от АПК и освен това целта на запитването е да се установят факти, които не
са определящи по отношение на висящото административно производство. На
изложените основания се твърди незаконосъобразност на постановеното решение за
спиране и се моли неговата отмяна.
Ответникът в производството,
Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, в придружаващото жалбата
преписката писмо не е изразил становище по основателността на жалбата.
Въз основа на
събраните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2021г.
дружеството-жалбоподател декларира на режим „допускане на свободно обращение“ 49
стоки, 766 колета, 15 199 кг. бруто
тегло, държава на износ Турция, деклариран произход – Турция, обща фактурна
стойност 61 089.42 евро, условие на доставка: СРТ Варна. Митническата
декларация е регистрирана под № MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021г. Към нея били приложени: фактура № EGK2021000000206/02.11.2021г., CMR от 02.11.2021г., A.TR №
С1913712/02.11.2021г. и износна декларация от същата дата.
В изпълнение на
дадени с писмо от 04.11.2021г. указания, дружеството-жалбоподател е представило
допълнителни документи, в т.ч. за извършено плащане към купувача в размер на
61 089.42 евро по процесната фактура от 19.10.2021г., извлечения от
банковата си сметка, декларация и протокол за прихващане. Дадени са обяснения,
че плащането е станало на два пъти – с преводи на 04.11.2021г. и на 09.11.2021г.
Митническите органи
като са констатирали, че в процесната фактура като начин на плащане е вписано
„срещу стоки“, което предполага заплащане в брой, са формирали съмнение относно
автентичността на представения международен договор за покупко-продажба между
страните от 01.06.2021г., предвид и това, че същият е само на български език, въпреки
че продавачът е турска фирма; и в него се съдържа уговорка за възможност за
„отложено плащане“ до 10 месеца.
С оглед
констатираните несъответствия в представените документи и възникналите
съмнения, с писмо № 32-10524/12.01.2022г до Централно митническо управление в Агенция „Митници“ –
София е направено искане за отправяне на запитване по линия на международното
сътрудничество до митническата администрация на Република Турция. Предвид това
и на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК, с обжалваното решение е спряно
производството по издаване на решение по митническа декларация 21BG002002060208R4/04.11.2021г., до постъпване на
отговор по запитването.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена пред надлежния
съд, в срока по чл.197 от АПК и от адресата на обжалваното решение, поради
което се явява допустима. По нейната основателност, съобрази следното:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, пред който е образувано спряното производство за проверка на
митническата декларация. Спазени са изискванията за писмена форма и съдържание
на акта, като в него са посочени фактическите и правните основания за
издаването му, което позволява осъществяването на съдебния контрол. Не се
твърдят и при служебната проверка не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на решението за спиране само
на това основание.
Оспореният акт обаче е
необоснован с оглед представените в преписката доказателства и е издаден в
противоречие с приложимите материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.54,
ал.1, т.5 от АПК, административният орган спира производството при наличие на образувано
друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта
не може да стане преди неговото приключване. Второто изречение от същата
разпоредба гласи, че спирането на административното производство се постановява
след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство,
издадено от органа, пред който то е образувано.
В настоящия случай не е налице
нито едно от горните изисквания. Запитването по линия на международното
сътрудничество до митнически орган на друга държава не представлява
административно или съдебно производство по смисъла на чл.54, ал.1, т. 5 от АПК. Адресираното до орган на друга държава искане за получаване на информация
не завършва с административен или съдебен акт, съдържащ констатации и
разпореждания, които трябва да бъдат взети предвид при допълнителната проверка.
При благоприятно развитие на запитването, компетентният митнически орган би
могъл да получи документи и сведения, въз основа на които би следвало сам да
прецени основателността на възникналите у него съмнения относно автентичността
на представените документи и реалното заплащане по фактурата. Възможно е обаче
отговор по запитването да не постъпи. Предвид това, запитването по линия на
международното сътрудничество е сходно по естеството си със събирането на
документи и сведения от неучастващо в производството лице, което не е
предвидено като основание за спиране на производството.
Дори да се приеме, че запитването
по линия на международното сътрудничество е своеобразно административно производство,
то не е изпълнено условието по чл.54, ал.1, т.5 от АПК за удостоверяване на
висящността му от органа, пред който то е образувано, тоест органа, който би
следвало да издаде крайния акт в това производство, преюдициален за спряното
производство. Такова удостоверение в преписката няма. Нещо повече, липсват изобщо
доказателства за постъпване на писмото в ЦМУ, респ. и доказателства за
направено запитване до митническата администрация на Република Турция.
Представено е само писмо от ТД Митница Варна до ЦМУ с искане за извършване на
проверка по линия на международното сътрудничество. Тази кореспонденция между
органи в системата на българската митническа администрация и не може да бъде
ценена като доказателство за висящо пред турската митническа администрация
искане за проверка.
По гореизложените съображения
съдът намира, че в случая не се установява наличието на предпоставките по
чл.54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на производството, поради което жалбата се
явява основателна и следва да се уважи като се отмени оспореното решение, а
преписката да се върне на административния орган за продължаване на
производството по издаване на решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021г. и произнасяне в
законоустановения срок.
Искания за разноски от страна на
жалбоподателя не са направени, поради което такива не се следват.
Воден от горното и на основание
чл.200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по
жалба на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Девня“ № 8, офис 110, представлявано от Д.Г.А.,
Решение към MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021г. с рег.№ 32-78341/09.03.2022г. на Директора на ТД Митница
Варна, с което на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно производството по
издаване на решение по митническа
декларация с MRN 21BG002002060208R4/04.11.2021г. за декларираната стока № 22 и вземане под отчет на
публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на
международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция.
ВРЪЩА преписката на Директора на Териториална дирекция Митница Варна за продължаване на
производството и произнасяне в законоустановените срокове.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: