Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
гр.
Велико Търново, 11.01.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, в публично заседание на двадесет и
втори декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
При секретаря М. Н.и
участието на прокурора от ВТОП В. Кърчева, разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10342/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото е образувано
по касационна жалба, подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" гр.
София, чрез юк Хр. К., срещу Решение № 525/17.10.2023
г. по НАХД № 418/2023 г. на Районен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№ **********, издаден от АПИ срещу „Топлина – 2007“ ЕООД.
Решението се обжалва
като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
вр. чл. 63в от ЗАНН. Като
основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон,
като е направил извод за приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Според касатора давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са
неприложими, тъй като електронният фиш не може да се приравнява като форма,
съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН, нито към НП. В касационната
жалба се развиват също така подробни доводи за доказаността
на нарушението. По тези изложени в жалбата съображения, доразвити в съдебно
заседание от юк Д. М., се иска отмяната на решението
на районния съд и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – „Топлина – 2007“ ЕООД, гр. Куклен, чрез адв. Т. Н. заема становище за неоснователност на жалбата в
представен писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал.
2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с
материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна
страна:
Жалбата е подадена
от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 525/17.10.2023 г. по НАХД №
418/2023 г. на Районен съд - гр. Велико Търново е отменен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от
Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Топлина – 2007“ ЕООД, за
извършено нарушение на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във
връзка с чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Констатирано е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 25.02.2022 г., в 11:09 часа, автомобил Ман
19 463 ФЛТ, рег. номер ***, с технически допустима максимална маса на
състав 44 000, собственост на дружеството, се е движил в община Велико Търново,
по път 1-4 км 139+194, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Районният съд от
фактическа страна е установил, че превозното средство е заснето на 25.02.2022 г.,
а процесният електронен фиш е издаден на 09.02.2023
г. За да отмени ЕФ ВТРС е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при
издаване на процесния ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът е посочил, че видно от снимковия материал, който е основание за издаването
на електронния фиш, нарушението е станало известно на наказващия орган още на
датата на извършването му – 25.02.2022 г. и ЕФ като аналог на наказателното
постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
заснемане на нарушението - изтекъл на 25.08.2022 г. Съдът е цитирал
разпоредбата на чл. 34, ал. 3
от ЗАНН и т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, и е
направил извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на
предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна
процесуална пречка да продължаване на административнонаказателното
производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш
като незаконосъобразно издаден. На последно място, въззивният съд е обсъдил и
приел за неоснователни доводите на АПИ, че ЕФ не може да се приравнява по
форма, съдържание, реквизити и срокове към АУАН и НП и по отношение на него са
неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Наред с това съдът е
направил извод и за ненаказуемост на деянието на основание чл. 179, ал. 3ж от ЗДвП, тъй като автомобилът се движел по обходен маршрут, поради временна
забрана за движение по пътя, включен като част от движението на МПС, въведена
след закупуване на маршрутната карта.
При така
установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в
производството по постановяване на оспореното решение са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, които са
довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, поради което е направил необосновани
правни изводи.
В частност съдът е
направил необоснован извод за нарушаване на чл. 34 от ЗАНН при съставяне на процесния
фиш. Съдът се е позовал на константната практика на Административен съд – гр.
Велико Търново за давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Действително,
нормата на чл. 1 от ЗАНН
въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на
този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато
липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство
по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но
не регламентира отклонение по отношение на давностните
срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по
издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение
посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла
на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има
същото правно значение - дава началото на административнонаказателното
производство. От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен
аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
образуваното административнонаказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок
от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за
образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността
на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в
производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. В тази връзка, неоснователно
е позоваването от касатора на мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., доколкото мотивите не се ползват със
задължителна обвързваща сила, а от друга страна, предметът на спора по това
тълкувателно дело е различен от спора по настоящото такова – в този смисъл Тълкувателно решение № 5/13.12.2016
г. на ВАС по т. д. № 10/2016 г. Неоснователно е и възражението на касатора за приложимостта на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, тъй като същата урежда единствено абсолютната давност за
погасяване на наказателното преследване преди влизането в сила на правоохранителен акт за налагането на наказание (вж Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС и ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. ), а в случая
липсват данни за спиране или прекъсване на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Приемането за
електронния фиш на последици различни от установените за наказателното
постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно
и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с
електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно
третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Аргумент в подкрепа на горното е и че специалната процедура за санкциониране на
нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели регламентирането на ускорена
процедура по ангажиране на административнонаказателна
отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил
противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на
администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на
нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният
фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в
административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от
датата на заснемането с техническото средство.
В конкретния случай
от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е
видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му - 25.02.2022
г. От приложените пред въззивния съд доказателства обаче не е ясно кога е
издаден електронен фиш. Съдът не е изискал информация за това, а съответно не е
и посочил в решението си, коя дата приема за дата на фиша – т.е. кога е издаден
ЕФ. Посочено от ВТРС е и е доказано, че същият е изпратен на 09.02.2023 г., но тази дата не е непременно и дата на
издаването му. Следователно, в случая няма доказателства, за това, че електронният
фиш (като аналог на наказателното постановление) е съставен след изтичане на
предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който
срок иначе безспорно е изтекъл на 25.08.2022 г. На това основание е наложително
да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане, при
което въззивния съд да събере доказателства за датата, на която е издаден
процесния ЕФ, след което да провери спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН, с
оглед новите доказателства по делото.
При този изход на
делото съдът не дължи произнасяне по разноските за настоящата инстанция, тъй
като въззивният съд следва да се произнесе и по този въпрос на основание чл.
226, ал. 2 от АПК.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 525/17.10.2023 г. по НАХД №
418/2023 г. на Районен съд - гр. Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав
на ВТРС.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.