№ 42754
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110138921 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Топлофикация София”
ЕАД гр. София против Я. А. А..
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
делото и следва да бъдат допуснати.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане
на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2024г. от
11,00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“
ЕООД гр. София, на основание чл. 219 ГПК.
Препис от исковата молба и писмения отговор да се връчат на третото лице- помагач,
което да се призове за съдебно заседание.
1
ДОПУСКА писмените доказателства, приложени към исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице- помагач, на страната на ищеца, на основание чл. 190 ГПК,
в седмичен срок, считано от връчване на настоящото определение, да представи документ за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на ответника за
процесния период, изравнителни сметки; документ, удостоверяваща датата на връчване на
изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост,
документи, удостоверяващи сертификацията на уредите, протоколи за неосигурен достъп на
служител на дружеството за дялово разпределение за отчет на измервателните уреди в
сградата- етажна собственост, в случай, че такива са съставяни, отчетни формуляри за
топлоразпределителите и водомера.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно- техническа
експертиза и съдебно- икономическа експертиза за първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника в срок до първото съдебно заседание да заяви оспорва ли
обстоятелството, че през процесния период ищецът е доставил в процесния имот топлинна
енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад на
делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр.
чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че
между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи,
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април
2023г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ
апартамент, намиращ се в гр. София, район Слатина, ул. “Лидице” № 22, бл. 257, вх. Б, ет. 3,
ап. 23, аб. № 33305, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди
в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно
посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответника, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
2
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Я. А. А. да плати сумата 2214,78 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, район Слатина, ул. “Лидице”
№ 22, бл. 257, вх. Б, ет. 3, ап. 23, аб. № 33305, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г.,
сумата 345,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2022г.- 06.06.2024г., сумата 41,11 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 9,32
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 16.07.2021г.- 06.06.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я. А. А., в
който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва между
страните да е възникнало облигационно правоотношение.
В отговора на исковата молба се навеждат доводи за недопустимост на иска за цена на
услугата дялово разпределение. Посоченото възражение е обосновано с доводи, че ищецът
претендира цена на услугата дялово разпределение, без то да му принадлежи, поради което
същият е предявил чуждо право. Ответникът развива съображения, че клаузата в общите
условия, че възнаграждението за услугата дялово разпределение се плаща от длъжника на
ищеца не може да обвърже трети неучастващи страни и същата е нищожна поради
противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място, в отговора се навежда възражение, че по делото няма
доказателства, че дружеството за дялово разпределение е извършило посочената услуга.
Ответникът сочи и, че след изтичане на срока на договора за извършване на услугата
дялово разпределение същият не обвързва потребителите.
По отношение на исковете за обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия се сочи, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителни
сезони 2021г.- 2022г. и 2022г.- 2023г., издадени през м. юли 2022г., респективно през м. юли
2023г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. В отговора се
развиват съображения, че общата фактура е издадена на 31.07.2022 г., а 45- дневният срок е
изтекъл на 15.06.2022г. и респективно 15.06.2023г., (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата- 30.04.2022г. и 30.04.2023г.). Ответникът счита, че при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът е изпаднал в забава след покана, каквато ищецът не е отправил. Не е отправена и
покана и за заплащане на цената на услугата дялово разпределение.
В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.
3
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен договор за доставка на
топлинна енергия, скл. при общи условия; обстоятелството, че общите условия са влезли в
сила; обстоятелството, че за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. е доставил топлинна енергия в
процесния имот, в количество, съответстващо на претендираната цена; изправността на
СТИ; настъпването на обстоятелства, обуславящи спирането или прекъсването на давността.
На основание чл. 146 ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил
покана за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и на третото лице- помагач на
страната на ищеца, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищецът се
връчи препис от писмения отговор на ответника, основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4