Мотиви към присъда по н.о.х.д.№ 98/ 2009г. от описа на
Районен съд гр. Дупница
Производството по делото е образувано по повод внесения от Районна прокуратура гр.
Дупница / ДРП / обвинителен акт против подсъдимите :
В.М.С. за престъпления чл.131,
ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК ;
К.М.С. за
престъпления чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК ;
Р.С.П. за
престъпления чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК ;
Представителят на ДРП поддържа обвинението спрямо подсъдимите ,така както е внесено с ОА . Счита, че вината им е безспорно
доказана при анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
При индивидуализацията на наказанията моли съда да признае подсъдимите за виновни
и да постанови осъдителна присъда , по отношение на Р.П. ,като след определяне на
наказанието го освободи от изтърпяване на същото с определяне на изпитателен
срок , а по отношение на подсъдимите В.
и К. да приложи института на чл. 78а от НК , като ги освободи отнаказателна отговорност с
налагането на административна наказание „Глоба „ .
Повереника на частния обвинител адв. Й. , излага подробни съображения за доказаността на извършеното от тримата подсъдими ,
престъпление ,моли същите да бъдат признати за виновни , а по отношение на
наказанията се присъединява към поисканото от прокурора .
Частния обвинител споделя становището на
повереника си .
Защитникът
на подсъдимите счита, че обвинението не е доказано, като излага доводи по
защитната си теза, поради което моли съда на основание чл.304
от НПК да бъдат оправдани.
Подсъдимият
В.М.С. не
се признава за виновен.Не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Моли
съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият К.М.С. не се признава за
виновен. Не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Моли съда да го
оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Р.С.П. не
се признава за виновен. Не дава обяснения в хода на съдебното следствие. Моли
съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
На 16.09.2008г. свидетеля В.Л. закарал съпругата си св. М.Л. на
работа и към 07.30-07.40 часа я оставил
на портала на завод „Марена „ в гр. Дупница , след
което продължил към „ Евро микс „, където работел
като шофьор на камион снабден със специализирана техника- камион с бетонова
круша.В дружеството управлявано от св. Ал.П. , Л. работел от година и седем месеца . Няколко дни преди
16.09.2008г , Л. подал молба за напускане и започнало да тече месечно предизвестие
за него . Л. имал обещание за друга по-платена работа , след изтичане на предизвестнието . Във връзка с предизвестието , по решение на
ръководството на фирмата , св. С. Палччев ,
изпълняващ функции на началник транспорт , разпоредил на Л. да пътува заедно с
колегата си св. К.Б. , за да може втория да свикне с управлението на камиона и
след напускане на Л. , да поеме управлението му . Отивайки в двора на „ Евро микс „, пред административната сграда св. Л. забелязал
група от хора , сред които тримата подсъдими , Ал. П. , И.З. . Приближавайки се
към тях , Л. нанесъл удар на Ал. П. и
отправил към него псувня. П. казал на тримата подсъдими да го „махнат от там „
след което тримата с помощта на св. З. ,
извели Л. извън двора на „Евро микс” . Л. се качил в автомобила си и си тръгнал . Малко
по-късно св. Л. отишъл на портала на завод „Марена „
и помолил св. Г. да извика съпругата му . Г. притеснен от вида му ,извикал св. Л.
от цеха . Когато видяла състоянието на Л. , Л. настояла веднага да отидат в
Бърза помощ и със собствения им
автомобил , управляван от Л. *** . В центъра Л. бил приет от д-р В. и прегледан
от д-р Шекерджийски . И двамата лекари в показанията
си като свидетели описват състоянието на Л. . Същия е имал синини и кръвонасядания в областта нна
лицето , очите му са били подути и затворени,изглеждал като след нанесен му
побой , за който съобщил . Бил приет и
настанен на лечение в Болнично заведение . В насока състоянието на св. Л. са и
показанията на св. Г. , св.Л. и Л.,които
съдът цени като безпротиворечиви , правдиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото .
Показанията на св. Л. , въз основа на който
е интерпретирана , възприетата в ОА фактическа обстановка , не се потвърдиха в
хода на съдебното следствие. Според тях отивайки в двора на„Евро микс „ св.Л. бил уведомен ,че управителя Ал. П. иска да
говори с него . Приближавайки се към групата от хора, стоящи пред административната сграда на на дружеството ,
сред които първоначално твърди да са били тримата подсъдими , Ал. П. , С.П.,а в последствие изяснява че там
е бил и И.З. , като в последствие от допълнително представените писмени
доказателства , приобщени по делото – протокол за трудова злополука ,към
първоначално посочените от него свидетели се прибавят и Д.П. и К.,св.Л. провел
кратък разговор с Ал.П., за това че ще работи до изтичане на предизвестието му
. Както заявява Л. „...не знам какво
казах „ ,подсъдимия В.С. хвърлил чантичката си на земята и муу
нанесъл удар с юмрук в лицето Виждайки това другите двама подсъдими Кр.С. и Р.П. ,също се нахвърлили върху него свалили го на
земята и тримата продължили да го удрят с ръце и да го ритат. Как е приключил
побоя , които твърди да му е нанесен от подсъдимите ,св. Л. не изяснява . Твърди също че непосредствено след нанесения
му побой е бил видян от св. К.Б.,когато отишъл да си вземе вещите от
камиона.Твърди също че св. С.П. се заканил спрямо дъщерите му да ги намери и
направи от тях проститутки , а по-късно бил настигнат от св. Ал.П. и бил предупреден да няма оплаквания , защото ще има отвличания .
Съдът не споделя изложената от прокурора и
частния обвинител в хода по същество , теза че единствения свидетел
очевидец е св. Л. . Очевидци на
описаната от него ситуация от
16.09.2008г , са също свидетелите Ал.П. и И.З. . Преценявайки техните показания,съдът намира
същите за логични последователни и във връзка с показанията на останалите
свидетели .Показанията на св.С.П.,че е узнал в последствие за поведението на Л.
, тъй като е отишъл в базата по-късно, както и тези на св. Митко С. ,че не е
възприемал нанасяне на побой спрямо Л. и не е бил в базата на „Евро микс” към 08 часа на 16.09.2008г се потвърждават от
показанията на св. Ал.П. , И.З. .Съдът кредитира показанията на св. В.К.,че не
е възприел инцидент с Л. на 16.09.2008г към 08.00часа в двора на „Евро микс” гр. Дупница,тъй като по това време е изпълнявал курс извън фирмата . Основание
да приеме като правдиви тези свидетелски показания , съдът намира в
представените писмени доказателства в тази насока – пътен лист от който е видно
, че св. К. е тръгнал от базата на „Евромикс „ в
07.15часа на 16.08.2009г и е пристигнал
на гарата в гр. Дупница в 07.30
часа , откъдето е тръгнал обратно в
10.20часа .Пак от пътния лист е видно ,че товара му е бил гипс. Съдът намира за
нестабилни и не кредитира в тази им част , показанията на св. Л. , досежно твърдението му, че св. Д.Й. е заявил пред св. Г. и С.
намиращи се на лечение в една болнична стая , че всичко е видял за побоя и ще
свидетелства . Основание за това , дава заявеното в проведената между св. Й. и Л.,
очна ставка , където за пръв път ,св. Л. твърди ,че Й. е заявил готовност
да свидетелства в негова полза пред
братовчед му и жена му С оглед проверка на тезата на св. Л. , съдът установи и
разпита като свидетели Гьошев и С.,които са били
настанени в една стая в болницата където е лекуван Л.. Техните показания не допринесоха за доказване
твърдението на Л. , тъй като св.С. заяви липса на спомен и незнание , а св.Г.
заяви , че не знае кой е посещавал Л. в болницата ,но не разпознава сред посетителите му намиращия се в залата
св. Й. . Показанията на св. Й. и Б. ,съдът няма основания да не цени , твърдяното от К.Б. , че в деня на инцидента , описан от св.
Л. , същия се е качил в камиона и сам е тръгнал с него
след като С.П. му се е обадил . Независимо от възражението от страна на
обвинението по отношение на обстоятелството , как сам е сторил това ,без да има
съответния опит , съдът намира тези възражения за неоснователни . Св. К.Б. е
имал необходимата квалификация да управлява такъв вид техника , от показанията
на самия Л. , става ясно че за период от 2 седмици , Б. е пътувал с него , което
предполага придобиване на известна
увереност в управлението на такъв вид МПС. Що се отнася до показанията на св. Й.
, съдът вече изложи становище по-горе , за твърдяното
от Л. , качество на очевидец на този свидетел .
Съдът не кредитира , показанията на св. П.
и З. по отношение , твърдяното от тях обстоятелство, че
св. Л. е бил пиян . Тези техни твърдения ,не се подкрепят от показанията на
останалите свидетели по делото – св. Л.Г. ,заяви че когато е видял Л. на
портала , не му е замирисал на алкохол и би могъл да разпознае ако е бил пиян .Г.
е категоричен ,че Л. е бил бит и като резултат от това е бил със синини по
лицето .Св.В. не сочи св. Л. да е изглеждал като употребил алкохол , нито св.Хараламбиев , извършил прегледа свидетелства за това .По делото не бе
установено на свидетеля Л. да е вземана кръвна проба за наличие на алкохол в
кръвта .Независимо от това ,съдът намира показанията на свидетелитеВеличков
, Х. , Г. и Л. в тази насока за достатъчно категорични и безпротиворечиви
.
В тази връзка от обема на доказателствения
материал , съдът изключва заключението на вещото лице д-р Д. , като преценява
същото за едностранчиво и незадълбочено , основано и развито единствено на
предположение за употребен от страна на св. Л. алкохол . Съдът намира , че това
експертно заключение на допринася за изясняване на медицинското състояние на
св. Л. , за разлика от заключенията на другите вещи лица д-р Н. и д-р К.
.Заключенията на последните , съдът
намира за подробни , обосновани и относими към изясняване
на фактическата обстановка по делото , същите са приети и не са оспорени от страните,
поради което съдът ги кредитира като годни доказателства по отношение
обстоятелството за причинено
разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота на Л. .
Съдът намира за безспорно установено ,
че на св. Л. на 16.09.2008г е причинена описаната в ОА , телесна увреда , наличието на която се потвърждава и доказва от
показанията на св. Л., Л. , Г. , д-р В. , д-р Х.,писмените доказателства
ангажирани по делото –епикризи , медицински
направления , както и от заключението на кредитираните от съда медицински
експертизи .
Обвиненията спрямо К.М.С. , В.М.С. и Р.С.П. са по чл.131,
ал.1, т.12 вр.
чл.130 ал.1 вр.
с чл.20, ал.2 от НК не са
доказани. Действително подсъдимите по времето сочено от св. Л. са присъствали
на мястото посочено от него, което се
потвърждава от показанията на св . Ал.П. и И.З. ,
както в досъдебното, така и в настоящото производство
и не се оспорва по делото и от защитата на подсъдимите. Единствено пострадалото
лице Л. твърди тримата да са му нанесли побой в
резултат от който е претърпял лека телесна повреда , както и че са сторили това
без да са били предизвикани от него по какъвто и да е начин т.с по хулигански
подбуди ,като първоначално подсъдимия Вл.С.
безпричинно му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето , като в последствие удари с юмруци и ритници
по тялото и главата започнали да му нанасят и останалите двама подсъдими. Единствено
от неговите показания се намира връзката между тримата подсъдими и претърпените
от Л. телесни увреди .Действително показанията на св. Л. в тази насока са
стабилни/ не се променят / и по време на
досъдебното производство и по време на съдебното
следствие , но същите са изолирани от показанията на останалите свидетели,
които пряко са възприели ситуацията . Съдът не намери косвени доказателства
подкрепящи твърдяното от св. Л. за нанесен му от
подсъдимите побой ,които да кредитира в подкрепа на изложеното от св. Л. .
Според съда
от
страна
на
държавното
обвинение
не
бе
доказан
по
безспорен
и категоричен
начин
механизмът
и авторството
на
престъплението. Същия точно толкова изяснен ,
колкото и наличието на отправени от страна на св.Ст.П. и св. Ал. П. закани по отношение на пострадалия Л.. За съставомерността
на
деянието
по чл.131,
ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.2 от НК от обективна страна е от значение подсъдимите да са извършили
определени телодвижения, с които да са нанесли инкриминираното телесно
увреждане на свидетеля Л. и тези телодвижения да са в пряка причинно-следствена връзка
с резултата от увреждането, а именно: травматичен оток на меките тъкани
на лицето ,оток и кръвонасядане по клепачите на
дясното око с притваряне на очната цепка , кръвоизлив по склерата на дясното око , фрактура на средната фаланга на
пети пръст на дясната ръка ,непълна фрактура на трето ребро в ляво , довели до
разстройство на здравето му , извън случайте на
средна или тежка телесна увреда .
Следва
да се посочи, че от субективна страна причиняване на лека телесна повреда
е възможно само при форма на вината пряк умисъл, тъй като непредпазливите
леки телесни повреди са ненаказуеми. Съдържанието на прекия умисъл се свежда до
предвиждане било на разстройство на здравето, било на причиняване
на болка и страдания, като се цели някои от тези резултати. В конкретния случай
по делото не се събраха гласни доказателства, които да сочат, че подсъдимите
в съучастие като извършители умишлено са нанесли на св. Л. , побой , вследствие
на което да са му причинили телесното увреждане. Никой от разпитаните по
делото свидетели не подкрепи твърденията на св. Л., че подсъдимите са го били .
Както беше посочено по- горе в тази им част показанията на св.Л. съдът
отхвърли, като недостоверни.
Относно
квалифицирашият признак – телесна повреда, извършена
по хулигански подбуди.
Тази
квалификация ще е налице, когато
субектът цели чрез телесното нараняване да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При
него отсъстват лични отношения между престъпника и жертвата като вражда,
завист и т.н.
От обективна страна телесната повреда се
предхожда непосредствено или се съпровожда от хулигански действия, които именно
са подтикнали дееца да посегне на здравето на друг човек. Иначе казано,
субектът осъществява едно или няколко непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а деянието, с
което е причинено телесното увреждане на жервата, е
едно от тези действия.
От събраните по делото доказателства не
може в никакъв случай да се направи изводът, че леката телесна повреда е
извършена по хулигански подбуди. Разпитани са всички свидетели, които са
били очевидци на произшествието, както и тези които по косвен начин са узнали
за него. Няма никакви доказатлества, от които може да
се направи изводът, че преди настъпване на произшествието, по време на
настъпването му и след това подсъдимите са
имали хулиганско поведение
Поради всичко изложеното дотук
съдът прие, че твърдяното в обвинителния акт спрямо
подсъдимите. деяние не е извършено, поради
което съгласно чл.304 от НПК ги призна за невиновни и ги оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл. 130,
ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
При този изход на процеса и на основание чл.190,
ал.1 от НПК разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия :