№ 79
гр. Пазарджик, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С реШ.ие № 6/05.01.2024
г., постановено по гр.д. № 20225230100089 по описа за 2022 г. на Районен съд
– П. е отхвърлен като неоснователен предявеният установителен иск от В. Г.
Ш., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул. „Г.Б.“ № 8 - чрез
адвокат Ц. Ч., от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу В. И. К., с ЕГН
**********, от град П., ул. „Г.Д.“ № 8, да бъде прието за установено, че между
ищцата В. Г. Ш. и ответницата В. И. К. е съществувало облигационно
правоотноШ.ие с източник Договор за поръчка от 05.07.2018 г., за
неизпълнение на задължението по който В. К. дължи на В. Ш. обезщетение в
размер на 3 489,90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Осъдена е В. Г. Ш., с ЕГН **********, от град Стрелча, със съдебен
адрес: град П., ул. „Г.Б.” №, да заплати на В. И. К., с ЕГН **********, от град
П., ул. „Г.Д.“ №, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 лв.
- за адвокатско възнаграждение.
Против така постановеното реШ.ие в законния срок е постъпила
въззивна жалба от В. Г. Ш., чрез адв. Ц. А. Ч. с изложени оплаквания за
незаконосъбразност. Твърди се, че обжалваният съдбен акт не носи дори
белезите на такъв и съдът съществено се е отклонил от правораздавателната
1
си функция. Липсвала корелация между двете части на реШ.ието, което
нарушавало основните принципи на правораздаването. Твърди се, че
първоинстанционното реШ.ие не разкривало истината чрез средствата на
процесуалния закон за спорното субективно материално право. Макар и да
липсвали каквито и да било правни изводи, районният съд бил длъжен да
приложи нормите на чл. 45, вр. с чл.79, вр. чл. 82, вр. чл. 284 от ЗЗД.
Съществено били наруШ.и съдоброизводствените правила, тъй като в
първоинстанционното реШ.ие липсвали каквито и да било констатации за
правоотноШ.ието между страните, като се излагат твърдения, че само били
изброени събраните в хода на производството доказателства. Установено било
по делото, че ответницата, независимо от всички покани и дела да се отчете по
мандатното правоотноШ.ие, не е изпълнила отчетническата сделка и не е
предала на Ш. разписката, получена от нея при изпълнението му, вече повече
от пет години от изпълнението на поръчката. Искането е реШ.ието да бъде
отменено, вместо което бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен с
присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от В. И. К. чрез адв. П. Х. А.-А. с изложени доводи в подкрепа на изводите в
реШ.ието на Районния съд, с искане то да бъде потвърдено. Твърди се, че
правоотноШ.ието във връзка с договора за поръчка е разреШ.о с влязъл в сила
съдебен акт и този въпрос не можел да бъде пререшаван. В двете реШ.ия в
това производство било прието, че договорът сключен между страните е
изпълнен и сумата е предадена на свидетелката К. от ответницата К..
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.258 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против В. И. К. ищцата В. Г. Ш. е твърдяла, че на
05.07.2018 г. К. е получила от ищцата сумата от 5000 лв. с поръчката да я
предаде на трето лице - В.Б.К., които обстоятелства били удостоверени с
нарочно издадена от нея разписка. Ищцата е твърдяла, че дълго време след
получаване на сумата К. не е отчела на Ш. изпълнението на задължението си,
което породило у ищцата съмнение, че ответницата се е разпоредила със
сумата в своя полза.
С покана от 05.03.2019 г., чрез Нотариус № 390 П.К. с район на действие
Районен съд П., В. Ш. е поискала от К. връщането на процесната сума. В
исковата молба се сочи, че Ш. е заплатила за нотариалната покана сумата от
54,00 лв. Ищцата твърди, че като не получила нито сумата от 5000 лв., нито
отчет кому и дали К. е предала сумата в изпълнение на поръчката, ищцата В.
2
Ш. се принудила на 05.12.2019 г. да подаде до Районен съд П. Заявление за
изпълнение на задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. дело № 981/2019 г. по описа на Районния съд и е издадена
Заповед за изпълнение № 613/11.12.2019 г., на която К. е възразила по реда на
чл. 414, ал.2 от ГПК, без да се мотивира.
Според ищцата В. Ш., ако К. бе отчела изпълнението на поръчката,
нямало да се налага ищцата Ш. да води производство по гр. дело № 47/2020 г.
по описа на Районен съд П. и въззивно гр. дело № 372/202 1г. по описа на
Окръжен съд Пазарджик, за да се установи, че К. била изпълнила на
неустановена дата „поръчката“ и е предала на К. сумата срещу „Разписка“.
За напразно водените дела ищцата Ш. била похарчила сумата от 2045
лв., като е била осъдена да заплати на ответницата К. и разноски в размер на
830 лв. Според исковата молба, „Разписката“, която се твърди, че ответницата
е получила от К., останала неизвестна за ищцата като съдържание. Ищцата е
твърдяла, че дори тази разписка да съдържала признанието на К., че е
получила сумата от К., за да се освободи от задължението си по отчетната
сделка, К. е следвало не само да уведоми Ш. за изпълнението, но и да й
предаде всичко, получено от К., дори и това, което ответницата е получила в
тази връзка. Без тази разписка, според В. Ш., тя не можела да упражни
правата си, възникнали от предаването на сумата на К..
Ищцата е поддържала, че продължава да търпи вреди, понеже
ответницата К. образувала срещу нея изпълнително дело № 63/2021 г. по
описа на ДСИ при Районен съд П., по което освен сумата от 930 лв., следвало
да заплати на К. и сумата от 560,90 лв., представляваща разноски по
изпълнителното дело.
В. Ш. е пресметнала, че размерът на нанесените й от ответницата вреди
възлиза на сумата от 3489,90 лв., а бил въможен и ексцес.
За обезщетяването на тези вреди ищцата подала Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. дело № 834/2021 г. и била издадена Заповед за изпълнение №
396/06.12.2021 г. по описа на Районен съд П., на която ответницата В. К. е
възразила.
Искането е съдът да постанови реШ.ие, с което да признае за
установено, че между ищцата и ответницата В. И. К. е съществувало
облигационно правоотноШ.ие с източник Договор за поръчка от 05.07.2018 г.,
за неизпълнение на задължението по което В. К. дължи на В. Ш. обезщетение
в размер на 3489,90 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
Претендира сторените деловодни разноски.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. И. К., е депозирала писмен
отговор, в който сочи, че от изложеното в исковата молба и представените по
нея доказателства не може да се направи извод, че правото на иск принадлежи
на ищцата, тъй като съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, спор, реШ.
с влязло в сила реШ.ие, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато
законът разпорежда друго и повторно заведеното дело, съгласно чл.299, ал.2
от ГПК, следва да бъде прекратено служебно от съда.
Ответницата е твърдяла, че съдът е сезиран с искане да признае за
установено, че между ищцата В. Г. Ш. и В. И. К. е съществувало облигационно
правоотноШ.ие, с източник Договор за поръчка от 05.07.2018 г., за
неизпълнение на задължението, заради което В. К. дължи на В. Ш.
обезщетение в размер на 3489,90 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.11.2021 г.
Твърдяла е, че точно с такова искане В. Ш. е сезирала съда по гр. дело №
47/2020 г. и Панагюрския районен съд се е произнесъл с реШ.ие, влязло в сила
на 21.06.2021 г. и това реШ.ие било потвърдено от Окръжен съд - Пазарджик с
реШ.ие по в. гр. дело № 372/2021 г.
Искането е настоящото дело, като явяващо се повторно заведено, да
бъде прекратено служебно, с отхвърляне на исковата претенция като
недопустима. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
По съществото на спора е твърдяла, че не може да се пререшава спор,
който вече е реШ. с влязло в сила реШ.ие, като ответницата не следва да бъде
осъждана да заплати разходите, сторени от В. Ш. за водените от нея срещу К.
две дела: гр.дело № 47/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд и в. гр.
дело № 372/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик. Твърдяла е, че по тези дела
исковите претенции на В. Ш. са отхвърлени и тя е осъдена да заплати на К.
сторените разноски по смисъла на чл.78 от ГПК. Твърдяла е също, че тъй като
тези разноски не са заплатени доброволно от В. Ш., ответницата е образувала
изпълнително дело № 63/2021 г. по описа на ДСИ при Районен съд - П., за
което също били направени разходи. За тези разноски имало влезли в сила
съдебни актове. Искането е съдът да постанови реШ.ие, с което да бъде
отхвърлена исковата претенция като неоснователна.
След анализ на исковата молба и писмения отговор, въззивният съд
намира първоинстанционното реШ.ие за недопустимо като постановено по
нередовна искова молба и поради това – като постановено по непредявен иск.
Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти не
кореспондират формулирания петитум. Това несъответствие не е дало
възможност на районния съд да даде правилна квалификация на иска и се е
стигнало до там, че съдът се е произнесъл, обсъждайки едновременно
4
наличието на договорно и извъндоговорно основание, като е квалифицирал
иска по чл. 45, във връзка с чл. 280 и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите. Очевидно е, че ако задължението произтича от непозволено
увреждане, няма как правното основание да бъде обвързано с неизпълнение
на договор за поръчка и обратното. Районният съд също така не е взел
предвид факта, че с влезли в сила съдебни реШ.ия по гр. дело № 47/2020 г. по
описа на Панагюрския районен съд и в. гр. дело № 372/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик спорът за съществуването на правоотноШ.ие
между ищцата и ответницата, основано на договор за поръчка, е разреШ. вече
в правния мир и на основание чл.299, ал.1 от ГПК не може да бъде
пререшаван. Всичко това е налагало исковата молба да бъде оставена без
движение, за да се приведе в съответствие петитумът на исковата молба с
изложените в нея обстоятелства, което районният съд не е сторил. Като се е
произнесъл по нередовна искова молба, районният съд е постановил
недопустимо съдебно реШ.ие, което следва да бъде обезсилено, а делото –
върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск, което обаче
следва да стане след отстраняване на нередовностите на исковата молба и
формулиране на относим петитум.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата В. И. К. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Тъй като исковата претенция е в размер под 5000 лв., настоящото реШ.ие
се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА реШ.ие № 6/05.01.2024 г., постановено по гр.д. №
20225230100089 по описа за 2022 г. на Районен съд – П. и ВРЪЩА делото на
друг състав на същия съд за постановяване на допустим съдебен акт съобразно
указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото реШ.ие.
ОСЪЖДА В. Г. Ш., с ЕГН **********, от град Стрелча, със съдебен
адрес: град П., ул. „Г.Б.” № 8, да заплати на В. И. К., с ЕГН **********, от
град П., ул. „Г.Д.“ № 8, сторените деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 600,00 лв. - за адвокатско възнаграждение.
5
РеШ.ието не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6