Решение по адм. дело №711/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 3 и 5 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба № 2/2019 г. или Наредбата).

 

Образувано е по жалба на Б. С. Д., като майка и законен представител на А. А. И., и двамата от гр. Велико Търново, против Заповед № РД-Е113-01-1970/15.08.2025 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащането на медицинска услуга - диагностични и лечебни процедури (вкл. оперативно лечение) по заявление № Е113-01-1266/30.05.2025 г. в болница Централ, Аташехир, Истанбул, Турция на А. А. И..

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна – издадена в нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Посочва, че детето й е с вродена дисплазия на дясна бедрена кост, което води до скъсяването на крайника, като за корекция детето е оперирано многократно в Турция, вкл. му е извършена едностранна операция за удължаване на крайника и коригиране на деформацията по метода на Илизаров, чрез външен фиксатор, като всички тези интервенции са платени от родителите. При последния преглед на детето е установено нормално положение на тазобедрената става, но скъсяване на крайника, което налага нова операция за удължаване като превенция на склиоза и накланяне на таза, за която търсят финансиране от НЗОК, защото считат, че тази операция може да се извърши отново само в Турция, където детето е било лекувано до сега. В тази връзка е подала процесното заявление за финансиране, което смята, че е отказано неоснователно. В тази връзка се оспорват констатациите на ответника, че лечението на А. може да се извърши в България, в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, защото смята, че използваните методи на лечение там и медицинските изделия са различни от тези в Турция и не отговарят на интереса на детето, който налага неговото лечение да продължи там, където е започнало – в Турция. Счита, че използваните там методи и медицински изделия, в това число усъвършенстван външен фиксатор на Илизаров Spider Frame, осигурява много по-прецизно коригиране, подобрена стабилност и мобилност на пациента, както и намален риск от усложнения. Предвид изложеното, моли съда да отмени процесната заповед. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът - управителят на Националната здравноосигурителна каса, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразност на оспорваната заповед. Сочи, че се касае за оперативно лечение, което в последните години се прилага рутинно в страната, конкретно за деца – в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, гр. София, където се използва един и същи метод на лечение с турския (който при това е чужд, международно утвърден метод, известен като „Методът на Илизаров“ – метод, при който чрез фрактура и срастване едновременно се удължава, стабилизира и позиционира правилно костта на крачето на детето), като и в България, и в Турция операцията използва еднотипно медицинско изделие – външен фиксатор – хексапод, който носи различни имена, според конкретната търговска марка на производителя на изделието, но без това да влияе на ефективността и безопасността на лечението. По тези мотиви иска отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

 

След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление с вх. № Е113-01-1266/30.05.2025 г., подадено от Б. С. Д., като майка и законен представител на А. А. И., и двамата от гр. Велико Търново. С него заявителят е кандидатствал за одобряване на заплащането на медицинските и други услуги за диагностични и лечебни процедури, вкл. оперативно лечение в болница Централ, Аташехир, Истанбул, Турция.

След разглеждане на заявлението и приложените към него документи, от специализираната комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2 е установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че се касае за дете, родено през 2019 г., като непосредствено след раждането е установено скъсяване на дясна бедрена кост с няколко см и вродена липса на проксималната част от същата кост – т.е. с вродена разлика в дължината на долните крайници при вроден дефецит на проксималната част на дясната бедрена кост.

На 10.01.2022 г. при преглед на детето в клиника в Турция е установена посочената проксимална, феморална фокална недостатъкчост, поради което на 12.01.2022 г. е извършена хирургична операция известна като SUPER HIP. Процедурата SUPERHIP е авторска хирургична техника, предназначена за корекция на тежки костни деформации, особено при пациенти с вродени дефицити на бедрената кост, като се извършва от шест до дванадесет месеца преди първото удължаване, за да се осигури достатъчно време за възстановяване.

След нея на пациента, вкл. на детето А., се правят и са направени серии последващи операции, които вече са само за удължаване на крайника. Първата от тях - през ноември 2022 г. – с монолатерален фиксатор, след това през ноември 2023 г. – със SPIDER FRAME (паякообразна рамка – също външен фиксатор, представляващ компютърно асистиран апарат на Илизаров), и сътоветните операции за последващо премахване на фиксаторите (след израстването на крачето със срастването).

На 04.06.2025 г. и извършена рентгенография на детето, която показва нормална тазобедрена става, но несъответствие в дължината на крайниците поради израстването, което налага нова операция за удължаване на засегнатия долен крайник, за да се предотврати накланяне на таза и склиоза. Именно за финансиране на последната операция се отнася и процесното заявление, като желанието на пациента е лечението му да продължи там, където до сега е лекуван успешно – в клиниката в Турция. В тази връзка е представена офертата от Болница Централ, Истанбул, Турция на стойност 16 000 евро, която включва хоспитализация и операция, плюс съпътстващи услуги. За удостоверяване на горните състояния и предприетото лечение, както и предлаганото такива са представени съответните медицински книжа.

От страна на НЗОК, във връзка със заявлението, е изискан на основание чл. 29, ал. 3 от Наредбата (вкл. с напомнително) протокол от Лечебно – контролната комисия по ортопедия и травматология към УСБАЛО Проф. „Б. Б. ЕАД“, гр. София относно възможността лечението на детето да се проведе в България по съответна КП, като горното е протоколирано с Протокол № Е113-06-3074/12.06.2025 г. (а напомнителното с Протокол Е113-06-3290/20.06.2025 г.).

С Протокол с вх. № Е113-01-1266/23.06.2025 г. от Лечебно – контролната комисия по ортопедия и травматология към УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД детето е насочено за преглед в същото лечебно заведение, при д-р А. С. – за преценка на оперативно лечение в България.

Такъв преглед е записан и проведен на 14.07.2025 г., но тъй като не бил представен медицински документ от същия и резултатите от прегледа, е проведено ново заседание на специализираната комисията по чл. 27, ал. 1 от Наредбата на 23.07.2025 г., с Протокол № Е113-01-3865/24.07.2025 г. от което, от УСБАЛО е изискан протокол от Лечебно - консултативната комисия по ортопедия и травматология след проведения преглед на детето.

Видно от Протокол с вх. № Е113-01-1266/30.07.2025 г. от Лечебно – контролната комисия по ортопедия и травматология към УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД детето се е явило на преглед при д-р Семенистий и му е предложено адекватно лечение в Детската клиника на УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД – отново оперативно, с външен фиксатор - ОРТОСУВ, по КП 217.1.

По този повод, от НЗОК е изискано становище от акад. проф. д-р Б. В. – външен експерт по специалност „Ортопедия и травматология“ във връзка с процесното заявление, като от страна на последния е изготвен доклад с вх. № Е113-01-1266/04.08.2025 г., съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от Наредбата, с който на 01.08.2025 той дава заключение, че лечението може да се извърши в България, по КП 217.1, в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД като предлаганото там оперативното лечение води до удължаване на крачето, което се извършва посредством външен фиксатор - хексапод, а общата му стойност възлиза на 9 370 лева. Предвид горното и доколкото същото е напълно възможно и адекватно, като има условия за провеждането му и подготвен екип и лекар, е предложено от акад. В. лечение в страната, по посочената КП.

Т. становище е изискано и от втори външен специалист – проф. д-р В. С. – също лекар със специалност „Ортопедия и травматология“, като същият е депозирал Доклад от 02.08.2025 г. с вх. № Е113-01-1266/06.08.2025 г., в който е дал положително становище по искането за финансиране на лечението на А. в Турция с мотива, че „лечението на детето е започнало и следва да продължи в Турция“.

Поради разнопосочните доклади от страна на двамата външни експерти, специализираната комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредбата е взела решение да се изиска доклад и от трети външен експерт от Списъка по чл. 14 от Наредбата със специалност „Ортопедия и травматология“ - проф. Д. Р., като това решение е обективирано в Протокол от 07.08.2025 г. на Комисията.

В отговор, от проф. Р. е представен Протокол на ЛКК № 336/13.08.2025 г. според който цялата комисия, председателствана от проф. Р., при УМБАЛ „Св. М.“ , гр. Варна е посочила, че следва да се зачете предложението на именит български хирург, който предлага лечението да се проведе в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД по КП 217-1 (явно становището на акад. Б. В., бел. моя, доколкото то е в този смисъл), поради което считат, че не се налага лечение в чужбина.

Ето защо специализираната комисия по чл. 27 от Наредбата е изготвила своя заключителен Протокол № Е113-06-4243/14.08.2025 г., с който е предложила на НЗОК да откаже търсеното финансиране по следните мотиви: заявената услуга може да се извърши в България по КП 217.1, конкретно за детето в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, и е в обхвата на задължителното здравно осигуряване. Т.е. не е налице основание за прилагането на предвиденото изключение в чл. 82, ал. 7 от ЗЗдр, транспонирано в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно което заплащане на лечение извън ЕС, ЕИП и Швейцария се допуска по изключение, а налице хипотезата на чл. 82, ал. 8 от ЗЗдр, според която не се заплащат със средства от държавния бюджет медицински и други дейности, които са в обхвата на медицинската помощ по чл. 45, ал. 1, т. 1 – 14 от Закона за здравното осигуряване, независимо дали са заявени за извършване в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

Въз основа на тези действия и документи и по изложените мотиви по-горе е постановена оспорваната в настоящето производство заповед, с която е отказано финансирането на лечението на детето А. в Турция. В същата ответникът е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 заплащането за услуги по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагането на метод или технология, която не се прилага в държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите. Прието, че съгласно представените доклади и кореспонденция, заявеното лечение и конкретния метод за извършването му е възможно да се осъществи в лечебно заведение в страната, по КП 217.1 като предлаганата техника и методи за лечение са идентични с търсеното лечение в Турция. Приема се, че поради това не са налице условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г. за допускане по изключения на лечението извън държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или конфедерация Швейцария и след като този метод на лечение е приложим с страната, не е налице изключение за допускането на лечение в Турция.

Недоволна от тази заповед, майката на детето я е оспорила пред АСВТ, като въз основа на жалбата й е образувано настоящето дело.

В него като доказателства са приети преписката и документите за предлаганото лечение в Турция, приложени към жалбата.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза (СМЕ), чието заключение е приобщено на л. 247 – 249 от делото. Съгласно последното е прегледана представената документация и е извършен преглед на детето от вещото лице – лекар със специалност „Ортопедия и травматология“. Вещото лице е посочило, че описаното в медицинските документи състояние на детето отговаря на обективното положение, и в този смисъл предлаганото лечение от акад. проф. Б. В. е базирано на обективно верни факти, породи което експертът споделя мнението на академика. Вещото лице сочи и подробно обяснява в съдебно заседание, че по същество предлагането лечение в Турция е идентично с прилаганото в България, като трябва да се има предвид, че описаното лечение чисто медицински не е особено сложно, но изисква набирането на екип, който да се запознае с конкретен вид виншен фиксатор, съответният софтуер за него и желание от страна на съответното медицинско заведение този екип да работи при него. Вещото лице отбелязва, че му е известно, че в Университетската специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Б.“ се работи от години по метода на Илизаров - с външни фиксатори, като е възможно това да става и в други лечебни заведения в страната, но не и то самия него лично. Същият уточнява обаче, че при всички случаи са налице достоверни медицински данни, че се касае за лечение, което е възможно и в други държави членки на Европейския съюз, което не е някаква екзотика, не е така непознато, а е практикувано отдавна. По същество то представлява фрактуриране (счупване) на костта, което счупване стимулира натрупването на клетки на това място, което образува първичен калус, т.е. стабилизира постепенно счупването, но дава възможност костта в горната част спрямо долната част да бъде сероприемна, да се ангулира и да се удължава. Вещото лице уточнява, че първият вариант на Илизаров само удължава костта, като е можело да изменя позицията малко по-трудно, докато понастоящем се прилага повсеместно, вкл. в българската клиника метода с външни фиксатори – хексаподи (фиксатори, които имат шест крачета), който дава възможност едновременно костта да се ротира и издължава. В конкретния случай става въпрос за лечение, което едновременно удължава, стабилизира и позиционира правилно костта на крачето на детето. Експертът е категоричен, че и това, което се предлага в Турция, и това което се предлага в Софийската клиника (Детската клиника на УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД) е едно и също, дава възможност за еднаква корекция, а и двете операции използват хексаподи, които са много прецизни медицински изделия, които позволяват едновременно с удължаване на костта, нейното коригиране в три измерения едновременно. От тази гледна точка и според вещото лице по делото лечението в България е възможно по посочения начин и КП, защото е еднакво и в този смисъл равностойно на лечението в Турция и за пациента няма разлика.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването (Наредбата).

Съгласно чл. 39, ал. 5 от същата, постановената по реда на тази наредба заповед подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно, приложим е 14-дневният срок от съобщаването, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая заповедта е получена на 15.08.2025 г. Жалбата е подадена на 22.08.2025 г. т. е. в 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, с правен интерес и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, при преценката на законосъобразността на оспорвания административен акт, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените по делото доказателства да провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган – от управителя на НЗОК, с оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 2, в писмената форма.

Процедурата по издаването на оспорената заповед е в съответствие с изискванията на Раздел ІІ от Наредбата. Заявлението и приложените към него документи са разгледани от специализирана комисия създадена със заповед на управителя на НЗОК на заседания в периода 03.06 до 08.2025 г. Съставът на комисията е съобразен с изискванията на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в същата са включени и лекари. Заседанията на комисията са проведени при необходимия кворум от повече от половината от утвърдения състав и за всяко заседание е съставен протокол, с което са спазени изискванията на чл. 43 и чл. 44 от Наредбата.

Преписката е разгледана от трима външни експерти и техните становища са взети в предвид от специализираната комисия при изготвяне на предложението до управителя на НЗОК на заседанието на 14.08.2025 г. и е предложено да се постанови отказ, тъй като търсеното лечение се прилага в България и е включено в обхвана на финансираната от НЗОК здравна грижа. Оспорената заповед е издадена въз основа на мотивирано предложение от специализираната комисия и съдържа фактически и правни основания обосноваващи постановения отказ, поради което е в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредба № 2, в случай че са подадени необходимите документи и не е налице някоя от отрицателните предпоставки по чл. 13, ал. 1, както и при окомплектоване на преписката в случаите по чл. 27, ал. 5, управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице незабавно изисква становище по заявлението от най-малко двама външни експерти от списъка по чл. 14, ал. 1 съобразно профила на заболяването, исканото лечение и квалификацията на експертите. В случая са приложени писма и доклади от акад. проф. Б. В. и от проф. д-р В. С.. Техните доклади отговарят на изискванията за форма, тъй като съдържат посочените в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 – 14 от Наредба № 2 реквизити, доколко обосновани са те е въпрос по съществото на спора, който ще се обсъди по-надолу.

Тъй като двамата външни експерти са дали противоположни становища относно заявлението, по реда на чл. 27, ал. 4 от Наредба № 2 е изискано такива трето. Според цитираната норма при разногласие в становищата на експертите по ал. 1 управителят на НЗОК или оправомощеното от него длъжностно лице преценява необходимостта да изиска становище от трети специалист по профила на заболяването на пациента или от консултативните звена на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1. Всъщност такова становище е предоставил не просто третия сезиран експерт – проф. д-р Д. Р., а лечебно-контролна комисия при УМБАЛ Св. М., която от своя страна е компетентно специализирано консултативно звено по чл. 29 от Наредбата. Посочената ЛКК е подкрепила становището, че лечението е възможно и подходящо в България, като е посочила конкретно УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ и кл. пътека 217.1.

Всъщност и ЛКК на самата УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД е дала становище за възможно адекватно лечение на детето в Датската клиника, при д-р А. С. по КП 217.1, с външен фиксатор – хексапод с търговска [Марка].

Именно въз основа на две от тези три становища органът е приел, че лечението следва да се осъществява в страната, като не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2, съгласно която заплащане за услуги по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагането на метод или технология, която не се прилага в държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите.

Съдът намира този извод за обоснован и правилен, доколкото същият се подкрепя изцяло и от събраните в хода на делото доказателства, в това число най-вече от приетата СМЕ, която съдът кредитира изцяло като компетентна мотивирана и обективна. В тази връзка, пред скоба следва да се посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя срещу посоченото заключение, обосновано с довода за некомпетентност на лекаря, който е изготвил същата. Вещото лице д-р Т. Н. Д. е лекар със специалност „Ортопедия и травматология“ и като такъв отговаря на обективните критерии за компетентност съобразно естеството на заболяването на детето А.. Същият действително е посочил в заключението си, че „Казусът с А. не е в полето на моята практика и смятам че по този въпрос нямам право да се произнасям“, но веднага след това и в съдебно заседание същият уточнява, че тази забележка се отнася не до невъзможност да отговори на поставените въпроси, а за коректност, доколкото сам той лично не практикума посочения метод на удължаване и не работи с деца, но разполага с информация и познания за възможните лечения в конкретния случай. В тази връзка същият коректно е уточнил, че принципно при вродените деформации при деца в литературата са описани диаметрално различни подходи на лечение - както удължаване на крайника, така и скъсяване или спиране на растежа на другия, но той не се поизнася по тези въпроси и по правилността на назначеното и прилагано лечение, а просто анализира предложеното еднотипно от други специалисти, доколкото в конкретния случай по този въпрос няма никакво разминаване – както специалистите в България, така и тези в Турция са приели за подходящо спрямо детето варианта с удължаването, при това по един и същи метод – метода на Илизаров, като единствената разлика реално е по отношение на използваното медицинско изделие и то не относно неговия вид и тип, който и в двата случая е външен фиксатор – хексапод, а търговската марка на конкретния такъв, който е различен в България и Турция. В тази връзка експертът е посочил, че разлика е само в търговската марка, т.е. наименованието на различните производители, т.е. той е различен доколкото се предлага под различни търговски марки на различни производители, а не като тип, вид и начин на действие. И двата фиксатора – използвания в България и в Турция, принадлежат към групата хексаподи, които по същество са вид фиксатори на Илизаров, като и двата хексапода имат възможността да коригират както разлики в дължината, така и да коригират ъглови деформации, както е и в случая. Вещото лице е посочило, че според общодостъпните материали и двата хексалода имат компютърна програма, с която могат да се предвидят крайните резултати след корекцията, така че и оператора, и близките да са наясно как точно ще се контролира хексапода след поставянето му, за да се постигне желания ефект. Вещото лице е уточнило и в съдебно заседание, че естеството на операцията е едно и също – представлява удължаване на костта на крака чрез калусна дистракция, инструментът е също идентичен - външен фиктатор – хексапод, като дали ще е Spider Frame или Ortho Suv има значение само за оператора, тъй като е обичайно всеки лекар да работи с един конкретен производител и с неговите медицински изделия.

В тази връзка следва да се държи сметка посоченото и от вещото лице - че жалбоподателят използва некоретно и погрешно медицински понятия, като смесва първоначалната оперция, извършена на детето – от типа SUPER HIPP, с предстоящата, която всички лекари, вкл. вещото лице изрично посочва като различна. Това всъщност се установява и от медицинската документация, вкл. от турската болница. Super hip операцията е съвкупност от 2 операции - операция на бедрото и на таза с цел формирането на функционална тазобедрена става. Тази операция вече е извършена на 12.01.2022 г. на А. и не се предвижда нейното повтаряне. Ето защо въпросите към вещото лице в релация с този метод и операция от страна на жалбоподателката не са относими към търсеното финансиране сега, което има за предмет единствено операция за удължаване, която е една от множеството такива, които са извършвани и ще се извършват и за напред на детето след първоначалната SUPER HIPP – операция. Вещото лице е посочило, че операцията, която е предложена сега в Турция предлага корекция чрез удължаване като се използва рамка Spider frame, която е по естеството си е хексапод, като това е продуктовото название на фирмата Tasarimmecl. Посоченото лечение, според вещото лице, е същото като предлагането в УСБАЛО - става въпрос за лечение по метода на калусна дистракция както в България, така и в Турция, като и в двата случая се използват идентични външни хексаподи, като разликата е само във фирмата производител. Нещо повече, вещото лице сочи, че това е сложно, но обичайно лечение, с налична практика както в страната, така и в ЕС, вкл. на него лично позната такава в Австрия, в болница в Грац, която не анализира само защото счита, че операцията е напълно изпълнима в България, по метод и с медицинско изделие – идентично, равностойно с турските, което изключва изобщо търсенето на лечение извън страната.

Съдът кредитира това заключение като обстойно мотивирано и компетентно. Освен това същото изцяло се подкрепя като от доклада на акад. Б. В., и от доклада на ЛКК – Варна при МБАЛ „Св. М.“, които приемат, че се касае за лечение, което е включено в обхват на финансираната от НЗОК болнична помощ, в рамките на КП 217.1 и в този смисъл е правилен извода на ответника за неприложимост на изключението на чл. 82, ал. 7 от ЗЗдр и чл. 2 от Наредба № 2, осигуряващи финансиране за лечение в чужбина. Всъщност именно тези два доклада отговорат стриктно и по същество на изискванията на чл. 30, ал. 2, т. 1 – 14 от Наредба № 2.

За прецизност следва да се посочи, че единственото доказателство за необходимостта от лечение в чужбина по същество представлява доклада на проф. С.. Всъщност посочения доклад изобщо не аналицира възможността за лечение в България по КП, която НЗОК финансира. В този доклад реално пилсва становище по основателността на искането – анализ на предпоставките по чл. 7 – 9 и възможности за провеждане на лечението в Република България и при такива – списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи необходимото лечение/трансплантация, а при липса на такива възможности – мотиви за исканото лечение в чужбина с обосновка по отношение на конкретната/ите причина/и за невъзможност за провеждане на лечението/трансплантацията в България. Напротив, този доклад всъщност предлага одобряване на заявлението и лечение в Турция не по медицински причини, а поради единствения мотив, че лечението е започнало и следва да продължи на едно и също място. Разбира се, съдът не поставя под съмнение психологическата роля на последователността при успешно първоначално лечение. Но следва да се отчита, че в случая, се касае за финансиране, което цели да осигури лечение извън страната, при това извън ЕС дори, на съществена стойност (близо два пъти по-скъпо то България), финансирано от един все пак ограничен обществен бюджет (какъвто е този на НЗОК), който ресурс следва да е еднакво достъпен и за останалите пациенти от сходни групи – деца, за които лечението в страната е изключено изобщо или не е подходящо. В този смисъл при наличието на напълно идентично лечение за детето в България – оперативно лечение чрез удължаване на крайника, който е скъсен, по метода на Илизаров, с външен хексапод, идентичен с този използван в турската клиника, но просто произвеждан от друг производител под негова собствена търговска марка, е не само незаконосъобразно, но и противно на целта на закона да се уважи искането, обективирано в процесното заявление.

В конкретния случай приложима е нормата на чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2, според която не се заплащат медицински и други услуги по чл. 1, ал. 1, които са в обхвата на медицинската помощ по чл. 45, ал. 1, т. 1 – 14 от Закона за здравното осигуряване, независимо дали са заявени за извършване в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. Това е така, защото се касае за лечение, което е предмет на КП 217.1 , осъществява се в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, при това по метод и със средства – медицински изделия – външни хексаподи, идентични с тези предлагани в Турската клиника и финансиране на лечението в чужбина е недопустимо.

Ответникът правилно е установил всички релевантни факти по делото. Същият е положил всички усилия да установи фактите и да ги провери, вкл. напр. е изискал незадължителното становище на трети външен експерт, и като е стигнал по тези изводи е издал в съответствие с материалния закон оспорената заповед.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че жалбата на Б. С. Д., като майка и законен представител на А. А. И., и двамата от гр. Велико Търново, против Заповед № РД-Е113-01-1970/15.08.2025 г. на управителя на НЗОК следва да се отхвърли.

 

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващата за присъждане на разноски е неоснователно, а ответникът не претендира такива, породи което и не му се следват.

 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. С. Д., като майка и законен представител на А. А. И., и двамата от гр. Велико Търново, против Заповед № РД-Е113-01-1970/15.08.2025 г. на управителя на НЗОК.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.