Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на двадесет
и шести март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
НИКОЛИНКА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
При секретаря В.В., като изслуша
докладваното от председателя в.гр.д.№102/2010 год. по описа на Ловешкия окръжен
съд и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №387 от 30.12.2009г., постановено по гр.д.№283/2009
год., Тетевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан, иска
на А.С.Ч.,*** установяване по отношение на Ш.А.Ч., ЕГН ********** ***, А.С.Ч. ***,
Р.С.Ч.,***, А.С.Ч. ***, А.С.Ч. *** Е.С. ***, че е собственик на Урегулиран Поземлен имот от 105 кв.м, съставляващ част
от имот кад.№73 в кв.25 по ПУП на с.Глогово, Община Тетевен, придаден по
регулация за упълномеряване на собствения му УПИ-парцел Х-72 от кв.25 по ПУП на
с.Глогово, както и да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и му предадат
владението върху този имот, както и да бъде отменен нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот /Обстоятелствена проверка/ №187, том
V, рег.№3184, дело №661/2007г. на Нотариус Р. В., рег.№392 на НК, с район на
действие РС – гр.Тетевен в частта, в която ответниците са признати за
собственици на процесните 105 кв.м от имот кад. №73 в кв.25 по ПУП на
с.Глогово, отредени за УПИ-парцел Х-72 от кв.25 по ПУП на с.Глогово, Община
Тетевен. Осъдил А.С.Ч. да заплати на Ш.А.Ч. разноските по делото в размер на
470 лева.
Въззивна
жалба против това решение е постъпила от страна на А.С.Ч., ЕГН ********** ***,
чрез адв.Т. Ц. от ЛАК. Въззивникът сочи,
че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Моли решението да бъде отменено. Излага, че
при постановяване на същото има явно противоречие между мотиви и направените
правни изводи. Въпреки направените от съда
правилни и законосъобразни фактически
констатации, съжденията на съда били в неправилна и незаконосъобразна насока.
Прави анализ на част от мотивите на атакувания съдебен акт. Обобщава, че с
постановеното решение на практика бил лишен от правото си на защита на законно
придобитите от него по регулация части от неговия собствен УПИ Х-72, в кв.25 по
ПУП на с.Глогово.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, в която въззиваемия Ш.А.Ч., ЕГН ********** ***, чрез адв.Н. Х.
– ЛАК, моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на Тетевенския районен съд. Ако
Ловешкият окръжен съд счете, че решението е неправилно, то моли производството по делото да бъде прекратено.
Счита, че ищецът в качеството на жалбоподател е могъл да реализира своите права
в административно производство по обжалването на Заповед №280/2008г. на Кмета
на Община гр.Тетевен. В тази връзка не приема мотивите на първоинстанционния
съд за наличието на завършена процедура по реда на чл.265 от ППЗТСУ и най-вече
наличие на плащане по отношение на отчуждените 105 кв.метра. В контекста на
чл.15,ал.3 от ЗУТ, исковият път за защита не бил допустим, поради което считат, че производството по делото следва да
бъде прекратено. Ако съдът разгледа спора по същество исковата претенция е
неоснователна, тъй като спорната част, е незаконно оградена от трето лице, не и
от ищеца. Възразява и по редовността на исковата молба относно
индивидуализацията на спорните 105 кв.метра. Счита постигнатия краен резултат
от Тетевенския районен съд за справедлив и законосъобразен. Моли да бъдат
допуснати двама свидетели при режим на довеждане, които ще установят владението
върху имота от негова страна и праводателят му в продължение на повече от 20
години, както и кой владее имота към настоящия момент.
В
съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв.С., като моли атакуваното
решение да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и постановено ново, с
което да се уважи предявения ревандикационен иск.
Настоящата
инстанция, като взе предвид оплакванията на въззивника и събраните по гр.д.№283/2009г.
на Тетевенския районен съд доказателства, приема за установено следното:
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Ищецът
е твърдял, че е собственик на основание Нотариален акт за дарение №195, том
ІІІ, дело №1010/1975г. и Нотариален акт за собственост на недвижими имот,
придобит по регулация №98, том І, дело №189/1982г. на следения недвижим имот
находящ се в с.Глогово, Ловешка област, а именно: Урегулиран поземлен имот, с
площ от около 743 кв.м, съставляващ парцел Х, планоснимачен номер 72, в квартал
25 по ПУП на с.Глогово, с уредени регулационни промени, при посочени граници.
Излага,
че е собственик първоначално на УПИ-парцел Х-72 от кв.25 , който му е подарен с
цитирания нотариален акт, с площ от 638 кв.м, като в последствие, въз основа на
приключила административна процедура по реда на ЗТСУ /от./ към имота му се
придали по регулация 105 кв.м, които били заплатени от него и за което надлежно
се снабдил с нотариален акт, посочен по-горе.
Ищецът
сочи, че ответниците и наследодателят им А. М. Ч. са се снабдили по
обстоятелствена проверка с нотариален акт за
собственост №187, том V, рег.№3184, дело №661/2007г. на Нотариус Р. В.,
рег.№392 на НК, с район на действие РС – гр.Тетевен, като в същия било
посочено, че са собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот
кад.№73, с обща площ от 940 кв.м, от които 125 кв.м отредени за УПИ Х-72. По
този начин ответниците му оспорвали правото на собственост на придадените му по
регулация части от техния кад.№73. Не било възможно ответниците да придобият по
давностно владение и наследство придадените му по регулация части от кад.№73,
които надлежно бил заплатил и за което му бил издаден титул за собственост.
Моли да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на Урегулиран поземлен имот с площ от 105 кв.м,
съставляващ част от имот кад. №73 в кв.25 по ПУП на с.Глогово, придаден му по
регулация за упълномеряване на собствения
му УПИ-парцел Х-72 от кв.25 по същия ПУП и ответниците да отстъпят
собствеността и предадат владението на този имот, като се отмени нотариален акт
за констатиране право на собственост върху недвижим имот /Обстоятелствена
проверка/ №187, том V, рег.№3184, дело №661/2007г. на Нотариус Р. В., рег.№392
на НК, с район на действие РС – гр.Тетевен в частта му, с която ответниците са
признати за собственици на процесните 105 кв.м от имот кад. №73 в кв.25 по ПУП
на с.Глогово, отредени за УПИ-парцел Х-72 от кв.25 по ПУП на с.Глогово, Община
Тетевен.
Настоящата
инстанция приема следната фактическа обстановка:
За да
установи своето право на собственост ищецът се е позовал на Нотариален акт за
дарение №195, том ІІІ, дело №1010/1975г., по силата на който е получил в дар
недвижим имот, представляващ
първоначално УПИ-парцел Х-72 от
кв.25, с площ от 638 кв.м, както и на Нотариален акт за собственост на
недвижими имот, придобит по регулация №98, том І, дело №189/1982г., с който са
му придадени по регулация 105 кв.метра.Основава своя правен интерес на факта,
че ответниците са се снабдили с
нотариален акт за собственост
/Обстоятелствена проверка/ №187, том V, рег.№3184, дело №661/2007г. на Нотариус
Румяна Вутева, рег.№392 на НК, с район на действие РС – гр.Тетевен, като в
същия било посочено, че са собственици по давностно владение и наследство на
поземлен имот кад.№73, с обща площ от 940 кв.м, от които 125 кв.м отредени за
УПИ Х-72.
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС. За да бъде уважен е необходимо да са
налице три кумулативно дадени предпоставки, наличието на които следва да се
докаже от ищеца: да докаже, че е собственик на имота, че имота се владее или
държи от ответниците и че те го владеят или държат без основание.
За да
бъде обсъдено наличието на тези предпоставки следва да се анализират събраните
по делото гласни доказателства. В самата искова молба няма направено твърдение,
че ответниците се намират във владение на процесните 105 кв.метра. Ищецът не е
индивидуализирал спорната част, но ответникът Ш.А.Ч., в отговора си даден по
реда на чл.131 от ГПК приема, че става спор за част от имота му, находяща се в северозападната му
част, който имот е заснет с кад. №73 в кв.25 по ПУП на с.Глогово, с обща площ
от 940 кв.м и който на приложената към исковата молба скица е защрихован в
молив. В отговора ответникът възразява, че
той не се намира във владение на спорната част, тъй като тази част от
„първата половина на 2008г.” се владее от В. С. Ч. – сестра на ищеца и която
част е отградена от нея.
Обстоятелството,
че спорната част е оградена и се ползва от сестрата на ищеца е отразено и в доклада на съда по
реда на чл.146 от ГПК, по който доклад страните при предоставената им
възможност съгласно чл.146,ал.3 от ГПК не са възразили. В тази насока са
разпитани свидетели. Всички са единодушни, че не ответника, а В. е тази, която
граничи от към реката с А., така напр.Св.М. Н. знае, че В.има имот и е на
граница с А. и с Ш., т.е. е между имота на А. и Ш., а от към улицата имота на З.
е между двата имота.Св.Т. И. пояснява, че е съпруг на З., неговата къща е между
парцелите на А. и Ш. от към улицата, а
придаваемите части са в западната част - от
към реката, но А. няма излаз на реката, В. е правила подпорна стена на
реката, като описва, че имотите от към улицата са на А., З. и Ш., „…а отзад се
събираме на клин – А., аз, Ш.”. „Ш. не опира до реката. Чичото на Ш. опира до
реката”. Свидетелските показания на А. М. А.са колебливи: ”В. може би има
граница с Ш., но не съм сигурен. Май, че има обща граница между тях”, но те не
са в противоречие с останалите показания. Свидетелят М. Б. уверено обяснява, че
А. не ползва имот до реката, „…имот до реката ползва сестра му В.. Ш. ползва
имот до реката.От към реката Ш. и В. са на граница”.
При
събраните гласни доказателства, безспорно е установено, че ответникът не се
намира във владение на спорните 105 кв.м. При липсата на която и да било от
предпоставките за уважаване на иска по чл.108 от ЗК, предявения иск се явява
неоснователен и недоказан. При условие, че ищецът не е доказан, че именно
ответниците се намират във владение или
държане на имота, иска следва да бъде отхвърлен.
Допълвайки
мотивите на първоинстанционния съд,
изводът, които прави настоящата инстанция съвпада с крайния извод направен от
районния съд, при което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на процеса А.С.Ч., следва да бъде осъден да заплати Ш.А.Ч.
направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №387 от 30.12.2009г.,
постановено по гр.д.№283/2009 г. на Тетевенският районен съд.
ОСЪЖДА А.С.Ч.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Ш.А.Ч., ЕГН ********** *** по делото разноски
за тази инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.