№ 728
гр. Перник, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20241720105613 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу В. Л. Н.,
С. К. Н. и Е. С. К., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени искове
за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовата страна сумата
от 4390,01 лева, представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен на 07.02.2017 г. между ответниците – първият като длъжник,
а втория и третия, като поръчители, и „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ АД, за периода от
14.02.23 г. до 14.05.24 г., сумата от 1424,44 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 14.02.2023 г. до 14.05.2024 г., сумата от 491,61 лева – представляваща лихва за забава за
периода от 14.02.23 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 04.07.24 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
2280/04.07.2024 г. по ч.гр.д. № 03739/2024 г. на ПРС. Претендират се и разноски.
В исковата молба се посочва, че между В. Л. Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“
АД на 07.02.2017 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата
на който ответникът получил сумата от 30 900 лева, който се задължил да я върне на 120
месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване 14.01.27 г. Ответниците С. К. Н. и Е.
С. К. поели солидарно задължението на основния длъжник. Сочи се, че кредитополучателят
е преустановил плащанията. Релевират се доводи, че на 12.01.2024 г. е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсиг“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията към ответниците по процесния договор.
Поддържа се, че на адреса на ответника В. Л. Н. било изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД
1
с писмо с обратна разписка за извършената цесия, което е останало непотърсено, но на
ответниците С. К. Н. и Е. С. К. е връчено уведомлението. Поради изложените съображения
се моли исковете да бъдат изцяло уважени. Претендират се и разноски.
“ЕОС Матрикс” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 2280 от 04.07.24 г. по ч.гр.д. №
3739/2024 г. по описа на РС-Перник,срещу която в срока по чл. 414 ГПК са постъпили
възражения от длъжниците. В изпълнение на дадени указания по реда на чл. 415 ГПК е
предявена настоящата искова молба.
В сроковете по чл. 131 ГПК ответниците не са се възползвали от правото си да
подадат отговор. В депозираните възражения по реда на чл. 414 ГПК заявяват, че не дължат
претендираните суми.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК по отношение на ответника В. Л. Н. и с по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 147 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 9 ЗПК по отношение на
поръчителите С. К. Н. и Е. С. К..
От представените договор № 2608100/07.02.2017 г. за потребителски кредит,
погасителен план, Общи условия на «Уникредит Кънсюмър Файненсинг» ЕАД за
потребителски кредити, съдържащ права и задължения по договори за заем и договори за
поръчителство, подписан от В. Н., като кредитополучател (което обстоятелство не се
оспорва), С. К. Н. и Е. С. К., като поръчители, и от «Уникредит Кънсюмър Файненсинг»
ЕАД – като кредитор, се установяват твърденията за съществуващи облигационни
правоотношения между страните с посочените в исковата молба задължения. По силата на
договора за заем кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на
30000, която следвало да бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски, с краен падеж
14.01.2027 г. Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за плаваща
годишна лихва в размер на 7,99 %, формираща се от пазарен лихвен процент 0,12% /
тримесечен SOFIBOR/ и увеличен с надбавка от 7,87. Посочено е, че методиката на банката
за определяне на посочения референтен лихвен процент, е неразделна част – приложение от
договора. Уговорен е ГПР 10,54%, като по този, съгласно договора и погасителния план
начин общата дължима за връщане сума към банката възлиза на 47 642, 25 лева. Като
поръчители за задълженията по договора за кредит са се задължили С. К. Н. и Е. С. К.
Усвояването на заемната сума се установява от ССчЕ, като индиция за същото са и
извършваните частични погасявания в размер на 34 786,56 лева.
В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване специалните
изисквания на ЗПК, подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на
2
всяка страница, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент,
размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ето защо
процесният договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и
обвързва страните.
При тези предпоставки се установи, че кредиторът е изпълнил основното си
задължение да предостави в заем парична сума, поради което за ответника се е породило
задължение да върне получената в заем парична сума, заедно с възнаграждение за
предоставянето й.
От заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като подробно и компетентно, се
установява, че по сключения договор са извършвани плащания в общ размер на 34 786,56
лева, с които са погасени застрахователна премия в размер на 586, 04 лева, наказателна
лихва в размер на 216, 35 лева, лихва за просрочена главница за периода 15.07.2017 г. до
14.10.2024 г., в размер на 597, 78 лева, договорна лихва в размер на 17 619, 05 лева и
главница за периода от 14.02.2017 г. до 14.05.2023 в размер на 15 767, 34 лева. Към датата на
изготвяне на заключението – 17.06.2025 г. неплатената главница е в размер на 3301, 88 лева
за периода 14.06.23 г. до 14.05.24 г., неплатената договорната лихва за периода от 09.12.2023
г. до 14.05.2024 г. е в размер на 663, 01 лева.. По отношение на лихвата за дабава за периода
15.07.2017 г. – 04.10.24 г. в размер на 597, 78 лева се посочва, че е заплатена. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че част от плащанията в размер на общо 800 лева са
извършени след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
От представените договор за цесия от 12.01.2014 г. между «Уникредит Кънсюмър
Файненсинг» ЕАД и „ЕОС Матрикс“ и приложение № 1 към същия, Потвърждение за цесия
и уведомления се установяват твърденията на ищеца, въз основа на които същият извежда
процесуалната и материалната си легитимация си, а именно – сключен договор за цесия с
кредитора на ответника /„Уникредит Кънсюмър Файненсинг» ЕАД, по силата на който
вземането по процесния кредит му е прехвърлено, като ответникът е надлежно уведомен за
цесията от ищеца-цесионер като пълномощник на цедента, с получаване на преписа от
исковата молба, ведно с приложенията. ( в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о.).
С оглед изложеното съдът намира, че се установиха материалноправните
предпоставки за уважаване на исковите претенции, като съобразявайки установените
погашения чрез плащане, в това число и след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
намира че следва да се уважат предявените искове, както следва за главница за периода
14.06.2023 г. до 14.05.2024 г. в размер на 3301, 88 лева и за договорна лихва за периода от
09.12.2023 г. до 14.05.2024 г., като се отхвърлят, както следва за главницата в размер на
1088,13 лева, представляваща разликата над сумата от 3301,88 лв. до претендирания размер
от 4390, 01 лева и за периода от 14.02.2023 г. до 13.06.2023 г., за договорна лихва за сумата
от 761,43 лева, представляваща разликата над сумата от 663,01 лева до претендирания
размер от 1424,44 лева и за периода 14.02.2023 г. – 08.12.2023 г. и за претендираната
3
мораторна лихва в пълен размер.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
съразмерно с уважената част от исковете разноските, направени в исковото производство.
Претендират се съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и са сторени разноски за ДТ
126, 12 лева и депозит за ССчЕ 300 лева, от които следва да се присъдят по съразмерност
264,19 лева. Следва да се присъдят съразмерно с уважената част от претенцията и
разноските за ДТ и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, които по
съразмерност са в размер на 227,00 лева.
Ответниците също имат право на разноски на осн. чл. 78, ал.3 ГПк, но не са сторили
такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу В. Л. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН ********** и Е. С. К.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
чл. 147, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в отношенията между страните
съществува изискуемо вземане в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД спрямо В. Л. Н., С. К.
Н., и Е. С. К., при условията на солидарна отговорност, за сумата в размер на 3301,88 лева –
главница, по договор за потребителски кредит № 2608100/07.02.2017 г. за периода от
14.06.2023 г. до 14.05.2024 г., и сумата в размер на 663, 01 лева - договорна лихва по
договор за потребителски кредит № 2608100/07.02.2017 г. за периода от 09.12.2023 г. до
14.05.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 04.07.2024 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3739/2024 г. по описа на РС-Перник, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта при условията на солидарност на сумата от 1088,13 лева, представляваща
разликата над сумата от 3301,88 лв. до претендирания размер от 4390, 01 лева за периода от
14.02.2023 г. до 13.06.2023 г. – главница по договор за потребителски кредит №
2608100/07.02.2017 г., на сумата от 761,43 лева, представляваща разликата над сумата от
663,01 лева до претендирания размер от 1424,44 лева за периода 14.02.2023 г. – 08.12.2023 г.,
представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит № 2608100/07.02.2017
г. и на сумата от 491,61 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
периода от 14.02.2023 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.07.2024 г.
ОСЪЖДА В. Л. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН ********** и Е. С. К., ЕГН
4
********** да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на
264,19 лева разноски в исковото производство и 227,00 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03739 по
описа за 2024 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5