№ 859
гр. Русе, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. И.
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Татяна Т. И. Гражданско дело №
20234520101431 по описа за 2023 година
Производството е за делба във фазата по извършване.
С влязло в сила решение № 1660/24.11.2023 г., постановено по настоящото дело,
съдът е допуснал съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 63427.10.359,
находящ се в гр.Русе, община Русе, област Русе, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-91/15.12.2007 г. на Изп.директор
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.11.2020 г.,
с адрес на поземления имот: гр.Русе, *********** с площ 482,00 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план
359, квартал 158, парцел ХII-359, при съседи: 63427.10.1045, 63427.10.360,
63427.10.361, 63427.10.358, 63427.10.357, 63427.10.356, заедно с построените в имота
сгради, представляващи: 1. Сграда с идентификатор 63427.10.359.1, със застроена
площ 77,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, с
маза с площ по данъчна оценка-10,00 кв.м., 2. Сграда с идентификатор 63427.10.359.2,
със застроена площ 12,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение: Селскостопанска
сграда, 3. Сграда с идентификатор 63427.10.359.3, със застроена площ 20,00 кв.м., брой
етажи: един, предназначение: Гараж, 4. Сграда с идентификатор 63427.10.359.4, със
застроена площ 17,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение: Друг вид сграда за
обитаване, 5. Сграда с идентификатор 63427.10.359.5, със застроена площ 23,00 кв.м.,
брой етажи: един, предназначение: Складова база, склад, при равни права на двамата
съделители.
1
Съделителката Н. Й. е направила искане за възлагане в дял на недвижимия имот,
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като ищецът не възразява относно възлагането.
Същият, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявява искане по сметки за заплащане на
сумата 2800 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
съсобствения имот за периода 12.10.2022 г. – 12.12.2023 г. В последното съдебно
заседание, с оглед приетото експертно заключение и ангажираните гласни
доказателства, изменя претенцията си чрез намалението й на 1610 лв., като признава,
че гаражът се ползва съвместно от страните и действително не следва да бъде ценена
неговата евентуална наемна цена.
По делото е изслушано и прието заключение на единична съдебно-техническа
експертиза, според което пазарната стойност на процесния недвижим имот към
настоящия момент възлиза на сумата 74000 лв., както и че същият е реално неподеляем
на два самостоятелни дяла.
По делото е прието и заключението по назначената тройна съдебно-техническа
експертиза, което определя пазарна стойност на делбения имот от 72 944 лв.
Във връзка с искането по сметки на ищеца, е назначена и приета съдебно-
икономическа експертиза, според заключението на която средната пазарна наемна
цена на процесния жилищен имот, включващ дворното място и построените в него 5
бр.жилищни и обслужващи сгради, без гаража, за периода 12.10.2022 г. – 12.12.2023 г.
възлиза на сумата 3220 лв.
Съдът, като съобразява вида на недвижимия имот, местоположението му в
населеното място, инфраструктурата и комуникациите, намира, че посочената пазарна
стойност от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза съответства на
пазара на недвижими имоти към момента, както и че същата е действителната стойност
на имота, съобразно разпоредбата на чл.349, ал.4 от ГПК.
Във връзка с предявената възлагателна претенция на основание чл.349, ал.2 от
ГПК по отношение на допуснатия до делба имот, законът поставя няколко изисквания,
свързани от една страна с обекта на съсобственост, от друга страна - изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител.
Делбеният недвижим имот следва да има характер на жилищен, т.е. да е служил за
жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на
жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ). Под "жилище", съгласно цитирания текст
от ГПК, следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към
нея. Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е. от него да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от
съделителите. Качества, които безспорно са налице по отношения на процесния имот,
претендиран за възлагане.
2
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също поставя
няколко изисквания: отрицателното условие съделителят да не притежава друго
жилище, както и при открИ.е на наследството (настъпването на смъртта на
наследодателя – арг.чл.1 ЗН) наследникът да е живял в жилището на наследодателя. И
тези предпоставки бяха доказани спрямо ищеца и по тях не се спори от страна на
ответника.
При така установените фактически положения, съдът намира, че са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК спрямо съделителката Н. Й.
Й., на която следва да се постави в дял процесният жилищен имот. Същата от своя
страна следва да заплати на ищеца за уравнение паричната сума, съобразно
заключението на вещото лице, при условията на чл.349, ал.5 от ГПК – в 6-месечен срок
от влизане в сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва.
В тежест на всеки от съделителите е държавната такса по делото – 4 % върху
стойността на дела им, която възлиза на 1459 лв. за всеки от съделителите.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ИЩЕЦА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ЗА ЛИШАВАНЕТО МУ ОТ ПОЛЗВАНЕ НА ДЕЛБЕНИЯ ИМОТ В ПЕРИОДА
12.10.2022 г. – 12.12.2023 г.
Релевирана е нотариална покана от ищеца, връчена на ответницата на 12.10.2022
г., с която претендира заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. месечно за
ползването на целия имот само от неговата сестра.
В писменото си становище по искането по сметки ответницата първоначално
заявява, че не дължи наем, тъй като брат й разполага с ключове от съсобствения им
имот, а в гаража е разположил свои машини и оборудване.
От изслушаните свидетели М.Б. и Н.Н., както и с оглед признанието на ищеца в
с.з., съдът приема, че от години процесният имот се ползва само от ответницата и
нейното семейство. В гаража, който се намира в имота, се съхраняват вещи на ищеца,
но за да влезе в него той трябва да мине първо през двора на самия имот, като входната
врата стои заключена, а в двора има пуснати кучета.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на
ползващия съсобственик /макар и по силата на правомерно поведение/ на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда
установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. Поради това, че не може да
получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността,
съсобственикът има право на парично обезщетение.
Съобразно приетото за установено, съдът намира претенцията по сметки
3
основателна, като от цената на обезщетението следва да се изключи тази на гаража,
намиращ се в имота. Съгласно приетото заключение по икономическата експертиза,
ответницата следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на половината от
средния пазарен наем за делбения имот за исковия период или сумата 1610 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК, страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи
лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени действия по
повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78
ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в
делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това
следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към
чл. 78 ГПК.
В случая ответницата следва да заплати държавна такса върху уважения размер на
претенцията по сметки или 64.40 лв. Само Н. Й. е претендирала заплащане на разноски
по делото. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК такива й се следват за
заплатения депозит за СТЕ от 202.97 лв. Разноските за заплатените от нея адвокатски
възнаграждения следва да останат така, както са направени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на Н. Й. Й., с ЕГН
**********, от гр.Русе, ************, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор 63427.10.359, находящ се в гр.Русе, община Русе, област Русе, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-
91/15.12.2007 г. на Изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 12.11.2020 г., с адрес на поземления имот: гр.Русе, ***********
с площ 482,00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор - няма,
номер по предходен план 359, квартал 158, парцел ХII-359, при съседи: 63427.10.1045,
63427.10.360, 63427.10.361, 63427.10.358, 63427.10.357, 63427.10.356, заедно с
построените в имота сгради, представляващи: 1. Сграда с идентификатор
63427.10.359.1, със застроена площ 77,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
Жилищна сграда-еднофамилна, с маза с площ по данъчна оценка-10,00 кв.м., 2. Сграда
с идентификатор 63427.10.359.2, със застроена площ 12,00 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: Селскостопанска сграда, 3. Сграда с идентификатор 63427.10.359.3,
със застроена площ 20,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение: Гараж, 4. Сграда с
идентификатор 63427.10.359.4, със застроена площ 17,00 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, 5. Сграда с идентификатор
4
63427.10.359.5, със застроена площ 23,00 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
Складова база, склад, с пазарна стойност 72 944 лв.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., с ЕГН **********, от гр.Русе, ************, да заплати на Б.
Й. Т., с ЕГН **********, сумата 36 472 лв. за уравнение на дяловете в шестмесечен
срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.
При неплащане в посочения срок на присъдената сума за уравнение на дела
решението по възлагане се обезсилва по право.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., с ЕГН **********, от гр.Русе, ************, да заплати на
Б. Й. Т., с ЕГН **********, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата 1610 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения имот за
периода 12.10.2022 г. – 12.12.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Й. Й., с ЕГН **********, от гр.Русе, ************, да заплати по
сметка на РС-Русе 1459 лв. държавна такса за делбата и 64.40 лв. държавна такса
върху уважената претенция по сметки.
ОСЪЖДА Б. Й. Т., с ЕГН **********, от гр.Русе, к*************, да заплати по
сметка на РС-Русе 1459 лв. държавна такса за делбата.
ОСЪЖДА Б. Й. Т., с ЕГН **********, от гр.Русе, к*************, да заплати на
Н. Й. Й., с ЕГН **********, 202.97 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5