№ 111
гр. , 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200246 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Д. Н., ЕГН: **********, от гр.П. срещу Наказателно
постановление /НП/ № **** от 08.10.2021 г., издадено от началник на отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /A“ПИ”/– гр.С., с което на основание чл.53, ал.1 във вр. чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата /ЗП/ и чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. „а“ ЗП във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
са допуснати нарушения на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на процесното НП.
Жалбоподателят счита, че подобен тип нарушение съгласно Наредба №11 на МРРБ може да
бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, тъй като водачът няма
отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителните. Никъде в разпоредбите
на Закона за пътищата и наредбата не била вменена на водача отговорност за движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение.
Съгласно нормативните актове водачът нямал възможност да подаде заявление за издаване
на разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС. Чл.11 от Наредбата ясно
разграничавал водача от лицето, което извършва превозите и ясно било посочено, че лицето,
което извършва превоза /превозвача/ носи отговорност за движението на извънгабаритно
ППС и осигуряване на съответните документи, а не водачът.. Жалбоподателят счита, че би
1
следвало ако има извършено нарушение санкцията да бъде за лицето, отговорно за превоза
или за собственика на извънгабаритното ППС. Чл.53 ЗП указвал административно наказание
на физическото лице, отговорно за нарушението, но това според жалбоподателя не е
водачът, а физическото лице собственик на извънгабаритното ППС, физическото лице,
представляващо юридическото лице превозвач или друго длъжностно лице, отговорно за
снабдяването на извънгабаритното ППС с необходимото разрешение. Жалбоподателят счита
още, че чл.36 и чл.37 от Наредбата налагат изискване за присъствие при проверките на
А“ПИ“ и съставяне на АУАН и на орган на МВР, а в конкретния случай при извършената
проверка не присъствал никакъв друг контролен орган, освен инспектора на А“ПИ“, който
осъществил контрол самостоятелно. Сочи се, че за твърдяното нарушение отношение по
процедурата на административно наказание по отношение на водача би следвало да се вземе
от органите на МВР, съгласно ЗДвП. Следователно НП било издадено въз основа на
незаконосъобразен АУАН. Освен това, административнонаказващият орган /АНО/ не бил
взел предвид, че превозвачът е заплатил към А„ПИ“ за претоварване на ППС, за което са му
издадени квитанции за платени пътни такси № *************** и ****************, както
и разрешително с № ****, поради което не можело да бъде търсена отговорност от водача.
Сочи се още в жалбата, че както от АУАН, така и от НП не ставало ясно какво се превозва,
защото масова била практиката на АПИ да издава разрешително за насипен товар, което е в
противоречие на чл.8, ал.1 от Наредбата. Жалбоподателят счита, че правилното приложение
на закона изисква случаят да се квалифицира като „маловажен“ при наличие на основанията
по чл.28 ЗАНН, като не се налага наказание, а се отправи само предупреждение. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирала писмен отговор
на жалбата чрез юрк. Г.Н.. Иска се от съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно, доколкото видно от представените писмени доказателства по безспорен
начин било установено нарушението. Правилно била наложена глобата, тъй като
жалбоподателят превозвал товар, който се явява извънгабаритен, за което е било
необходимо наличието на разрешение/квитанция по чл.26, ал.3 ЗП от управляващата пътя
администрация, каквото в случая водачът не е имал и не е представил. От АУАН и НП се
установявало, че нормите на чл.40, ал.1, чл.42, т.4 и т.5, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
ЗАНН са съобразени от АНО. На следващо място АУАН и НП се сочи, че са издадени от
компетентни органи. Сочи се, че достатъчна форма на вината в случая е и
непредпазливостта. Сочи се, че в настоящия случай не се касае за ангажиране на
отговорност за това, че водачът не се е снабдил с разрешение, въпреки законовото
задължение, а че същият извършва движение на ППС без разрешение на пътната
администрация, управляваща пътя. Като неоснователно се определя възражението на
жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач“, след
като такава терминология не е използвана в Закона за пътищата и Наредба №
11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни МПС на МРРБ, що се отнася до
използване на пътя за дейност, част от специалното му предназначение, поради което е
неоснователно позоваването на легалното определение на „превозвач“ съгласно Закона за
2
автомобилните превози. Цитира се чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. според
която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
„Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача,
на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи,
че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите на
чл.14, ал.3. Неоснователно било и твърдението, че на водача следвало да се наложи
наказание по чл.177, ал.3 ЗДвП, а не по чл.63, ал.1 ЗП, както в случая. Сочи се, че
цитираните норми регулират различни обществени отношения, като в ЗДвП се
регламентират правила за безопасност на движението по пътищата, а в ЗП са уредени
правила за ползване на пътната инфраструктура. Процесното деяния нарушавало
изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно жалбоподателят бил
привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл.53, ал.1 ЗП.
Неоснователно било и възражението, че проверката е извършена само от екип на А„ПИ“ в
разрез с разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, защото тази
разпоредба не следвало да се тълкува изолирано, а в контекста на чл.36 от наредбата във вр.
чл.46 от Закона за нормативните актове. Сочи се, че специфичният контрол във връзка с
извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативните на А„ПИ“, като службите за
контрол имат при проверките второстепенно и незадължително участие със спомагателен
характер. Сочи се още, че незнанието на нормативно регламентирано задължение също не
изключва вина. Представителят на А„ПИ“ счита и че чл.28 ЗАНН не може да намери
приложение в конкретния случай, тъй като установеното нарушение не е маловажно, а е
типично за вида си и не разкрива характеристика, различна от другите нарушения от този
вид. Наложената санкция била в предвидения от закона размер, като наказанието било
определено с оглед степента на обществена опасност на нарушението и с оглед целите,
визирани в чл.12 ЗАНН. В този смисъл жалбата следвало да бъде отхвърлена. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание при разглеждане на делото жалбоподателят не се явява и не
изпраща свой представител. Депозира писмени бележки, с които преповтаря доводите си от
жалбата, от което е ясно, че поддържа същата.
Свой представител при разглеждане на делото не изпраща и Районна прокуратура- П..
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ в съдебно заседание се
представлява от упълномощения юрк.Г.Н., който оспорва жалбата и в хода по същество на
делото моли да бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Представителят на АПИ моли да се има предвид, че в представеното от него становище и
писмен отговор е изложил всички хипотези с оглед оспорванията на жалбоподателя и
акцентира, че наложеното наказание „Глоба“ е по специалния Закон за пътищата, а не по
Закона за движение по пътищата. Заявява, че претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
3
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,
че на 20.09.2021г., в 11.35ч., на път I-6, км.182+500, посока С.-Бургас, И. Д. Н. е управлявал
и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „*******“,
модел „*******“ с рег. № *******, като при извършената проверка и направеното измерване
е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние
между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
30.550т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от
Наредба № 11/03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката
водачът на ППС И. Д. Н. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1
от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от
Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Към момента на проверката водачът И. Д. Н. не е представил поисканите му от контролните
органи на А„ПИ“ разрешително или квитанция за платени такси. На основание на така
приетото, е бил съставен АУАН № 0008270/20.09.2021г. от Б. К. П.- инспектор към АПИ. На
основание на този АУАН е издадено процесното НП № **** от 08.10.2021 г., издадено от
началник на отдел „КРПМ“, Дирекция „АРОК“ към А„ПИ“.
От събраните доказателства се потвърждава фактическата обстановка такава, каквато
я е възприел АНО. Събраните доказателства, които съдът е приобщил и на които се позовава
при преценката си са следните: гласните такива - показанията на актосъставителя Б. К. П.
/л.81-83 от делото/ и писмените такива – АУАН от 20.09.2021г., ведно с разписка за
връчване и Протокол за измерване на превозно средство /л.20-22 от делото/, копия от
документ за самоличност на И. Д. Н. и от свидетелство за регистрация част II на МПС /л.23
от делото/; кантарна бележка № ****/20.09.2021г. /л.24 от делото/; схеми на пътен участък
182+500 км от път I-6 /л.44-48 от делото/; документи относно техническото средство на
измерването- електронна везна /л.57-73 от делото/; 2 бр. квитанции за платени пътни такси
от 23.09.2021г. /л.11-12 от делото/; разрешително № РИ-****/23.09.2021г., издадено от АПИ
/л.13 от делото/.
Видно от представените схеми на пътния участък, където е установено нарушението,
същото се намира на около 5 км преди входа на с.Ч. и попада в границите на община М..
Видно от съставения АУАН, фактите, описани в него, са били установени на
20.09.2021г. Актосъставителят е възпроизвел своите констатации, които са съответни на
посоченото по-горе и е квалифицирал установеното като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“
от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, извършено от И. Д. Н.. АУАН е подписан
от актосъставителя, свидетеля по АУАН и соченото за нарушител лице. Неразделна част от
АУАН е съставеният Протокол за измерване № *******/2021г., от който е видно, че
измереното разстояние между осите на ППС е 1.38м, а натоварването е 30.55 тона, както е
4
посочено в АУАН. Констатирано е претоварване от 11.55 тона. Водачът е запознат с
констатациите, отразени в протокола, което е отразил с подписа си. Видно от протокола,
измерването е извършено с електронна везна тип PW-10, сер. № К000009, произведена в
Чехия. За същата наказващият орган е представил набор от документи, от които е видно, че
техническото средство разполага с декларация за съответствие с Европейските директиви,
издадена на 25.06.2018г., със сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично
действие от 26.07.2018г., както и че е преминало периодична проверка през юни 2021г. При
съставяне на АУАН са иззети копие от личната карта на водача И. Д. Н. и копие от талона
на ППС, от който е видно, че същото е товарен автомобил „******* *******“, с рег. №
*******, собственост на „*******“ ЕООД. Иззета е и кантарна бележка №1382/20.09.2021г.,
в която е отразен рег. номер на ППС-то, съвпадащ с този на процесния товарен автомобил,
името на водача, съвпадащо с това на жалбоподателя и измерване на товара, а именно:
30480 кг. Видно от разписката към АУАН, същият е връчен на И. Д. Н. на 20.09.2021г., за
което той е положил подпис.
Видно от представените към жалбата 2 бр. квитанции, издадени на 23.09.2021г. от
А„ПИ“, за процесното ППС на тази дата са заплатени такси и е издадено Разрешително №
РИ-****/23.09.2021г. за движение на извънгабаритно и/или тежко пътно превозно средство -
процесното МПС, като е разрешено да се извърши с един курс превоз на трошен камък със
собствена маса 36.930 тона.
Разпитан е като свидетел актосъставителят Б. К. П.- инспектор в Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към АПИ, отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“.
Свидетелят си спомня за съставения от него АУАН срещу лицето И. Д. Н.. Твърди, че
спрели за проверка МПС с четири оси, направили измерване с електронна везна и
установили, че на двойната задвижваща ос- трета или четвърта, сумата от натоварването
била 30 тона и 550 кг., при максимално допустими 19 тона, за което съставили АУАН.
Свидетелят поддържа констатациите, отразени в АУАН. Пояснява, че провереното ППС е
било тежко и по смисъла на нормативните правила е извънгабаритно, тъй като е извън
допустимите технически данни. Свидетелят казва, че при проверката не е имало служители
на МВР и че рядко работят с такива, а по принцип работят с колеги. Колегата, с когото бил
актосъставителят, е Е.С.. Твърди, че поискали от водача лична карта и талон на ППС-то,
както и кантарна бележка. Свидетелят е категоричен, че не може разрешението за движение
на извънгабаритно ППС да се получава впоследствие, а това задължително трябва да стане
предварително. Според свидетеля водачът има отношение към тежестта на товара,
доколкото е запознат и снабден от дружеството с необходимите документи за превоз на
товар и най-малко по документи той отговаря за тежестта на товара. Товарът в случая се
виждал от камиона и по документи пишело, че се превозва „фракция“, т.е. натрошени
камъни. Актосъставителят твърди, че е връчил екземпляр от АУАН на нарушителя, както и
от протокола за измерване, като същият нямал възражения. АУАН бил съставен на място, в
присъствие на нарушителя и същият бил запознат със съдържанието му. Свидетелят-
актосъставител твърди, че обяснил на водача-нарушител в какво се състои нарушението му,
5
а именно: че се движи без разрешение за специално ползване на пътищата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 11.10.2021г.,
видно от известието за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 15.10.2021г. и
постъпила в А„ПИ“ на 18.10.2021г. Жалбата изхожда от легитимирано лице- соченото за
нарушител, против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.
Районен съд-П. е компетентен да разгледа жалбата, доколкото мястото на установяване
на нарушението – община М., е на административната територия на съда.
По компетентността:
Разпоредбата на чл.56, ал.2, т.1 ЗП гласи, че: „Нарушенията се установяват с актове,
съставени от: длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция
"Митници" - за нарушения по републиканските пътища...“. Актосъставителят Б. К. П. е
служител на А„ПИ“ и същият е сред изброените длъжностни лица в Заповед №
*******/17.10.2019г. на председателя на УС на А„ПИ“, оправомощени да извършват
контрол по Републиканската пътна мрежа при А„ПИ“. Следователно АУАН е издаден от
компетентно длъжностно лице.
Разпоредбата на чл.56, ал.3, т.1 ЗП гласи, че: „Наказателните постановления се издават
за републиканските пътища - от председателя на управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от председателя на управителния съвет длъжностно лице от агенцията,
съответно от директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно
лице от агенцията...". Процесното НП № **** от 08.10.2021 г. е издадено от В.Б.А. -
началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“, която със Заповед № *******/17.10.2019г. на
председателя на УС на А„ПИ“ е определена да издава наказателни постановления на
физически и юридически лица по съставено от оправомощени служители на А„ПИ“ Актове
за установяване на административни нарушения при условията и по реда. Предвидени в
Закона за пътищата, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗАНН. Следователно НП
също е издадено от компетентно длъжностно лице.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че подадената жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Според настоящия съдебен състав наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
6
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснати нарушения на тези две разпоредби от АНО. Съдът намира, че в
АУАН прецизно словесно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, т.е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са конкретно датата
и мястото на извършване на проверката, също така- констатациите във връзка с конкретното
нарушение. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП.
Словесното описание на нарушението кореспондира с правното описание на деянието,
както и с приложената санкционна норма.
Административнонаказващият орган е спазил административно-наказателната
процедура, заложена в ЗАНН и е предоставил възможност на нарушителя да реализира
правото си на защита, като е дадена възможност за заявяване на възражения, каквито към
момента на съставяне на АУАН административнопривлеченият не е имал. Същият е имал
възможност и да упражни законовото си право по чл.44 ЗАНН и да депозира писмени
възражения в 3-дневен срок от връчване на АУАН, но не се е възползвал от това си право.
Нарушителят е бил надлежно запознат с нарушението, за което бива привлечен към
административнонаказателна отговорност, АУАН му е предявен и препис от същия му е
връчен, видно от положения от него подпис върху разписката. АУАН е съставен при
спазване разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетеля, който са присъствал при установяване на нарушението. Тук следва
да се посочи, че обстоятелството, че при проверката и съставяне на АУАН не са присъствали
свидетели на МВР, не опорочава съставения АУАН, тъй като присъствието на такива
служители в действителност не е условие за законосъобразност на процедурата, а гаранция
за възможността служителите на А„ПИ“ да изпълнят надлежно своите функции, затова и
чл.36 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС използва израза „със съдействието на съответната служба за контрол при МВР“, тъй
като идеята е „съдействие“, а не „участие“ в процедурата, която в действителност е в
прерогативните на А„ПИ“.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган също е спазен.
Процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от формално
естество, било то съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради което съдът
намира, че не са налице обстоятелства от процесуално естество, които да опорочават
обжалваното НП и да дават основание за отмяната му без обсъждане на спора по същество.
Според настоящия съдебен състав законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И. Д. Н. в качеството му на водач на тежко
ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП, за допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП.
Наложената от наказващия орган санкция на Н. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2
7
ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал. 1, т. 1, букви
„в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Разпоредбата на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП гласи: „За дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. При тази нормативна
регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП за
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение -
т.е кръгът на субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите по см. на §1, т.5 от Закона за
автомобилните превози, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. В случая
ангажирането на отговорността на жалбоподателя от правна страна е обосновано с
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП, като от фактическа
страна повдигнатото на И.Н. обвинение се основава на това, че е управлявал и осъществявал
движение на МПС с четири оси с две управляеми оси, като при измерено разстояние между
осите 1.38 м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е 30.550 т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на
извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г., респ. тежко по
см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на обвинението, съдът приема, че И. Д. Н. като лице, на което е вменено, че е
нарушило забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП управлявайки тежко ППС без надлежно
издадено разрешение, може да бъде субект на нарушението и съответно на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1 ЗП. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ. Обстоятелството, че
жалбоподателя не е собственик на превозната средство или превозвач, не го освобождава от
вмененото му с чл.37, ал.1, т.1 от № 11/2001г. на МРРБ задължение да носи и представя при
поискване разрешително след като управлява извънгабаритно или тежко превозно средство.
Липсата на такова разрешително не дава възможност да бъде управлявано извънгабаритно
или тежко ППС, независимо от дистанцията която изминава, а в случай на управление се
носи административно наказателна отговорност. Съдът счита, че в качеството си на шофьор
на автомобила, нает вероятно по трудово правоотношение, жалбоподателят не е сред
лицата, които могат да искат издаване на тези разрешения. Независимо от това водачът е
следвало да не осъществява превоза при липсата на разрешение от администрацията,
управляваща пътя, тъй като това се забранява от нормата на чл.26 ал.2 т.1 б. „а“ ЗП, а не да
8
счита, че не носи отговорност в този случай. Преди да предприеме управление на
извънгабаритно ППС водачът следва да се убеди, че изискуемите за предприетия курс
документи са налични и няма да попадне в обхвата на нарушение по ЗДвП или по ЗП и ако
това не бъде сторено, напълно допустимо и законосъобразно е да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по някой от двата закона.
От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното
лице МПС с четири оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на
определението по чл.3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се
извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от
Наредбата/. Съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30м и дължина - до 22м. В случая при измерено разстояние между осите 1.38
м на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е била 30.550 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ от Наредба № 11/ 03.07.2001г. и следователно превишението на
допустимите максимални натоварвания на ос е по-голямо от 30%, поради което хипотезата
на чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, е неприложима. Ето защо, след като по отношение на
процесното ППС не е налице изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба
№ 11/ 03.07.2001г. и движението на същото не се разрешава след заплащане само на
дължимата такса, осъщественото управление на ППС не може да бъде определено като
съставомерно деяние по чл.177, ал.3 ЗДвП, а правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП, защото именно тази норма въвежда забрана за движение на тежки
и извънгабаритни ППС без разрешение, каквото в случая се е изисквало. Когато движението
на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от
Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б. „а“ ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 ЗП. С оглед на всичко това, налице е
съответна от гл. т. на установените по делото факти и правилна от гл. т. на закона
административнонаказателна правна квалификация на деянието, респ. правилно определяне
на приложимата санкционна разпоредба и възраженията в тази насока от страна на
жалбоподателя са неоснователни.
Електронната везна, с която е извършено измерването на процесното превозно
средство, използвана от проверяващите инспектори към А„ПИ“ е годно техническо
средство, доколкото е одобрено и сертифицирано средство за измерване, което е преминало
9
периодичен метрологичен контрол, поради което няма основание да се счете, че
извършените измервания са неточни, още повече, че измерения тонаж на товара съответства
на посоченото в кантарната бележка, придружаваща превоза и представена от водача.
Доказателствено обосновано е да се възприеме, че извършеното от И. Д. Н. нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП, като основание за налагане на административна санкция по
чл.53, ал.1 ЗП, е установено по несъмнен начин - описаната в НП фактическа обстановка и
констатациите, обуславящи съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение, се потвърждават от събраните по делото
доказателства.
Не може да се приеме, че заплащането на такси и снабдяването с разрешително
впоследствие, след установяване на нарушението, го санира. Законодателната идея е
разрешаващият орган да може да извърши преценка на предпоставките за допускане
движението на извънгабаритно ППС, поради което това е процедура, която предшества
извършването на такова движение и превозване на товари. В случая, 3 дни след съставяне на
АУАН е било издадено разрешително № РИ-****/23.09.2021г. за движение на
извънгабаритно и/или тежко пътно превозно средство - процесното МПС, но то касае
възможността за извършване на курс на движение между датата на издаване на
разрешителното и отбелязаната в него дата- 23.10.2021г., а не представлява поправяне на
извършен административен пропуск, който от своя страна е станал основание за развитие на
административнонаказателна процедура по отношение на водач, извършил превоз с
извънгабаритно ППС, без да съобрази наличието на този административен пропуск.
Както правилно отбелязва представителят на въззиваемата страна, незнанието на
закона не оправдава, като допустима форма на вината в случая е както умисъл, така и
непредпазвливост. И.Н. е професионален водач на МПС и по занятие работи като водач на
товарен автомобил. Поради това той е бил длъжен от една страна да познава разпоредбите
на Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове, определящи допустимите
максимални маси на превозните средства, а от друга страна е могъл да формира представа за
това, че управляваният от него автомобил е претоварен, още повече, че в случая е налице
значително претоварване на превозното средство.
Налице е безспорната доказаност на административното нарушение, както и на
неговият извършител, неговата вина и правилното приложение на материалния закон. Що се
отнася да размера на наложеното административно наказание „глоба“, а именно: 3000 /три
хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира, че тази глоба необосновано е наложена
над предвидения в закона минимален размер. Административният орган е трябвало да
изложи мотиви защо налага глоба в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, което не е сторено.
Касае са за нарушение, което е извършено за първи път, липсват доказателства за
отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, с оглед предвидените в чл.27,
ал.1-3 ЗАНН критерии, поради което определянето на размера на глобата към предвидения в
закона минимален размер е оправдано с оглед личността на нарушителя. Ето защо, съдът
намира, че наложеното на И. Д. Н. административно наказание „Глоба“ следва да бъде
10
намалено до минимума, предвиден в закона, а именно: 1000 /хиляда/ лева.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че в случая се касае за маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с ТР № 1 от
12.12.2007г. преценката на административно-наказващия орган „за маловажност“ на случая
по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали
нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в
зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна. В случая особеностите на конкретния случай не разкриват нарушението да е с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид, поради
което не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита
същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално
възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт на въззиваемата страна, като
следва тези разноски, с оглед изхода на делото, да бъдат възложени на дружеството-
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****, издадено от началник на отдел
„Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция
„Пътна Инфраструктура“ на 08.10.2021 г., с което на основание чл.53, ал.1 вр. чл.26, ал.2
от Закона за пътищата и чл.53 ЗАНН на И. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
„**************“ №10 е наложена административна санкция ГЛОБА в размер 3000 лв. /три
хиляди лева/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ ЗП във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наложената му ГЛОБА от 3000 лв. на 1000 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „**************“ №10 ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК **********, адрес: гр. С.
1606, бул. „М." № 3 направените в производството разноски за юрисконсулт в размер на
100.00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
С. област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
11
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12