№ 1756
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
в присъствието на прокурора Галина Николова Минчева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100101427 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.340 ал.1 в вр. чл. 336 и сл. от ГПК в вр.
чл.5 от ЗЛС.
Производството по делото е образувано е по искова молба от М. ИВ.
ИВ., ЕГН **********, адрес: гр.А., ул.****, тел. 0876 497 918 представлявана
от адв. М.Г. Д., личен № **********, гр. Варна, ул. О. 22, партер против ИВ.
СТ. ИВ., с ЕГН:********** адрес: гр.А., ул.**** с правно основание чл.340 в
вр. 336 и сл. от ГПК за отмяна на запрещението, постановено с Решение № №
2227/21.12.2018год. по гр.дело № 1361/2018 год. на Окръжен съд-Варна, с
което ищцата М. ИВ. ИВ. е поставена ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ
на основание чл. 5, ал.2 от ЗЛС.
В исковата си молба ищеца твърди, че към настоящия момент води
нормален социален живот заедно със семейството си, работи, спортува, има
приятели, с които общува. Твърди, че спрямо нея е отпаднал и не са налице
социалния критерии, определени в чл.5 ал.2 от ЗЛС за поставянето й под
ограничено запрещение, които заедно с медицинския следва да са налице в
условията на кумулативност.
Моли съда да постановите решение, с което да отмени поставянето му
под ограничено запрещение с Решение № № 2227/21.12.2018год. по гр.дело
1
№ 1361/2018 год. на Окръжен съд-Варна.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
иска и моли съда да го уважи.
Ответника нейната майка и близка родственица е депозирала отговор, с
който твърди, че изложеното в исковата молба е истина и наложената мярка
следва да отпадне.
В съдебно заседание редовно призована, явява се лично не се
представлява. В хода на съдебните прения твърди, че се страхува ищцата да
спре да взема предписаното й лекарство и това да я върне в онова положение
преди поставянето й под запрещение. Моли съда да отмени наложеното
ограничение.
Конституираната в процеса страна Окръжна прокуратура гр.Варна не е
депозирала становище.
В съдебно заседание ответника се представлява от прокурор в Окръжна
прокуратура Варна, който моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли искането като неоснователно.
Поставената под ограничено запрещение М. ИВ. ИВ. в беседата по реда
на чл.337 от ГПК е ориентирана за време, място, собствената си лично и е
критична към заболяването си. Дава логични отговори на зададените въпроси.
Изразява взискателност към себе си за бъдещето си. Заявява, че иска да бъде
пълноценен член на обществото, но ограниченото запрещение е пречка за
това.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и след като обсъди доводите и становищата на страните,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
С Решение №2227/21.12.2018 год., по гр.д.№1361/2018г. на Варненския
окръжен съд ищцата М. ИВ. ИВ. е поставен под ограничено запрещение на
основание чл.5 от ЗЛС, по иск на нейния баща Иван Стоянов Иванов, поч. на
09.10.2020 год., за което е представено извлечение от Акт за смърт №
2
57/09.10.2020 год. от Община А...
Решението е влязло в сила на 04.01.2019 год. В мотивите си съда е
приел, че съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налагат
извода, че ответница следа да бъде поставена под ограничено запрещение.
Представено е по делото Удостоверение изх. № 94 00-188-18/23.02.2021
год. от което е видно че И.С. И. е назначена за попечител на ищцата М. ИВ.
ИВ..
Ищцата е сключила трудов договор и работи, на длъжност технически
сътрудник с АЛД-Паркове и градини ЕООД, със седалище и управление
гр.Варна, със изпитателен срок за шест месеца до 10.03.2022 год. в полза на
работодателя с месечно трудово възнаграждение от 650 лева.
По делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетелката Т., съдът установи, че познава ищцата от
2017 год., по повод една инициатива почистване района на побити камъни.
Там се запознали и от тогава се срещали по различни поводи - разходки,
походи. При поход изпуснали „водача“ и тръгнали на друго място. На
свидетелката е направило впечатление, че ищцата е била с добра
съобразителност, бързо намерили изход от ситуацията при която тя не е била
притеснена и се държала естествено и нормално. Заедно с ищцата посещават
един хор и ходят на концерт в София и във Варна. Докато свидетелката е
посещавала хора, отношението на ищцата към тази дейност е било много
съвестно и отговорно. В общуването си ищцата е нормално общителна Нито
се натрапва и в същото време иска да уважава околните с вниманието си. М.
разбира какви са социалните изисквания, към нея като член на обществото.
Разбира какви са предписанията на законовите норми. Разбира какъв е нейния
интерес от поведението й и определено спазва този приоритет.
От разпита на св. И. сестра на ищцата, съдът установи, че към момента
тя живее като една адекватна част от обществото, макар да страда от
психично заболяване. Провежда лечение. Налице е положителна промяна в
поведението й преди и след лечението. Държи се адекватно. Работи.
Доколкото знам, тя работи на пълно работно време. В свободното си време
упражнява хобита от различните си интереси. Има социално обкръжение.
Занимава се с музика, свири на пияно, на цигулка, ходи на пеене. Ходи на
походи, на туристически изгледи в планините и сред природата. През
3
последните две години ищцата разбира смисъла и значението на постъпките
си и е способна да ръководи поведението си, умее да се грижи сама за себе си
и да води своите житейски работи в свой интерес, като се отчита обществения
интерес. Ищцата живее самостоятелно на своя етаж, който е част от
фамилната къща, и сама поддържа домакинството си.
От разпита на св. М. лекуващия лекар на ищцата от 2019 год., съдът
установи, че ищцата я посещава доброволно, на незадължителен принцип.
Отношението към лечението й е стабилно, защото през последните две
години, в следствие на инжекцията, която се прилага за лечението, тя е
изключително стабилна, функционира, работи, има контакти и живее
пълноценно. Изискването е да се прави редовно инжекцията. Понякога се
удължавала срока на лечението, но това не се е отразявало на психическото й
състояние. Според нейните лични наблюдения, към момента, тя е способна да
разбира смисъла на постъпките си и да ръководи поведението си. За
последните две години, през които свидетелката има наблюдения, тя е
способна да се грижи за себе си, за своите работи и да защитава интересите
си. За последните две години тя осъзнава и разбира социалните норми на
поведение и ги съблюдава. Последният път, когато са разговаряли, ищцата е
обещала да дойде за поредна инжекция и ще продължи лечението. Това е
факт сачещ, че към момента ищцата осъзнава заболяването си. Заболяването
протича с периоди на психоза, в които човек може да има налудности,
халюцинации, различни вярвания, които са погрешни, но пък непоклатими. В
тези периоди липсва чувството, че човек е болен и че трябва да се лекува,
нарича се „инсайт“ и периоди, в които пациентът е напълно стабилен. В
момента ищцата вече цяла година е стабилна и това се нарича „ремисия“,
като несе изключва, че в един момент да се появи лош период, но
приложението на инжекциите, които са дълго действащи всъщност гарантира
максималното удължаване на тази ремисия, защото поддържат здравето. Факт
е, според свидетелката, че от две години ищцата е напълно добре.
Съдът кредитира показанията свидетелката, които намира логични,
последователни и обективни, а и не си противоречат и установяват различни
релевантни обстоятелства относно личността и поведението на ответника.
От така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
4
Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от ЗЛС и се провежда по
реда на чл.336 от ГПК.
Искът е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 340, ал. 1, във връзка с
чл. 336, ал. 1 СК, тъй като е предявен настойника на поставения под пълно
запрещение лице.
Предявеният иск е основателен.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни. За правните действия на лицата, поставени под пълно
запрещение, се прилага разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЛС - вместо тях и от
тяхно име правни действия извършват техните законни представители -
настойници.
В конкретния случай се касае за лице, което е поставено под
ограничено запрещение, като се иска отмяната му, съобразно разпоредбата на
чл. 340, ал. 1 ГПК.
Предмет на доказване и по настоящото дело е наличието на социалния
критерий за поставянето на лицето под запрещение.
Във всеки случай в производството за първоначално поставяне под
запрещение, респ. и за отмяната на вече постановено запрещение и
евентуално постановяването на друг вид запрещение, се държи сметка и
следва да е определящ интересът на този, който трябва да бъде поставен под
запрещение, респективно по отношение, на който така постановено
запрещение - да бъде отменено.
Следва да се вземе предвид, че ответницата е в състояние на „ремисия“,
вследствие на активната медикаментозна терапия, мака заболяване да не е
отзвучало.
В момента ответницата е в състояние в което разбира, осъзнава и може
да ръководи действията си, свързани с личните си и имуществени интереси
т.е. негово психично състояние му позволява да се ориентира адекватно и да
разбира свойството и значението на извършените от него работи, както и да
ръководи постъпките си и съответно да се грижи за личните си и
имуществени интереси.
5
Предвид изложеното, при съвкупната преценка на доказателствата,
както и преценката на отговорите и поведението на ответника, възприети от
съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на исковете с
правно основание чл. 5 ЗЛС и задължителните указания дадени в ППВС №
5/79 г., настоящият състав на съда приема, че към момента лицето М. ИВ. ИВ.
е в състояние сама да се грижи за себе си и да извършва действия в свой
собствен интерес. Към момента тя може да разбира свойството и значението
на действията си, да ръководи постъпките си, както и да преценява и
защитава личните и имуществените си интереси.
Разпоредбата на чл. 12 КПХУ прогласява равнопоставеност пред закона
на хората с увреждания, при спазване от страна на държавите - страни по
конвенцията, на правилата за признаване на хората с увреждания като правни
субекти, за признаване на правоспособност и дееспособност на хората с
увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота. В духа
на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания държавата не е
предприела конкретни мерки за прилагането им във вътрешното
законодателство.
С поставяне на увредените лица под запрещение се създават
неизбежните ограничения, които целят недопускането на такива правни
действия, които могат да накърнят интересите на увреденото лице, или на
трети лица, или на обществото. Правилата чл. 5 от Закона за лицата и
семейството, макар и приложим при действието на КПХУ, следва да се
тълкуват стеснително и единствено по начин, който изпълнява
конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората
с психически увреждания..
В този смисъл предявения иск се явява основателен.
Налагащият се извод е, че при ответника са налице основания за отмяна
поставянето му под пълно запрещение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ на М. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, адрес гр.А., ул.****, поставено с Решение № №
6
2227/21.12.2018год. по гр.дело № 1361/2018 год. на Окръжен съд-Варна, по
иска на М. ИВ. ИВ., действаща чрез своя процесуален представител по
пълномощие адв. М.Д. АК-Варна,, против ИВ. СТ. ИВ., с ЕГН:**********
адрес: гр.А., ул.**** с правно основание чл.340 в вр. 336 и сл. от ГПК
ПРЕПИС от Решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Органа по настойничеството и попечителството при Община А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от редовното му връчване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7