РЕШЕНИЕ
№ 701
гр................................ гр................................ Хасково,
09................................12................................2022 г................................
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З................................
ЖИСОВА
при участието на секретаря Милена Д................................ Борисова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З................................ ЖИСОВА
Гражданско дело № 20225640101898 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл................................ ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/
- "Бързо производство"................................
Образувано е по искова молба на Х................................ Т................................ Х................................,
ЕГН **********, с адрес: с................................Р., общ................................Д. и съдебен адрес:
гр................................Д., ул................................“**********, адв................................ З.Д. от АК В.
против „**************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр................................Х., пл................................**********, представлявано от управителя Г.И.С., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл................................ 344, ал................................ 1, т................................ 1, т................................2 и
т................................ 3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със
Заповед № 567 от 10................................06................................2022г................................, на основание
Заповед № 565 от 10................................06................................2022 г................................ за налагане
на дисциплинарно наказание „ уволнение“, двете издадени от управителя на „**************, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил,
международни превози“ в Дирекция „Транспорт“, както и за присъждане на обезщетение, за
времето през което ищецът е останал без работа, считано от
10................................06................................2022 г................................, в размер на 4440
лв................................
Ищецът твърди, че съгласно трудов договор № 649/2018 г................................ се намирал в трудови
правоотношения с ответното дружество като работел като шофьор на товарен автомобил,
международни превози в дирекция Транспорт................................ През 2019 г................................
пострадал при трудова злополука и бил в болничен, по повод на която злополука инициирал и дело
за определяне на обезщетение................................ Посочено е още в исковата молба, че след
възстановяването си от злополуката, ищецът поискал да се върне на работа, но през 2020
1
г................................ му било отказано................................ Прекият му началник го уведомил, че щом
имат работа, ще му се обадят................................ Освен това разбрал, че е в неплатен отпуск, без да
е подавал молба за такъв................................ Според ищеца, същият многократно се обаждал по
телефона, че има готовност за работа, но бил уведомяван, че фирмата по време на пандемията не
извършва дейност в цял обем и на този етап няма работа за него................................ В края на 2021
г................................ се наложило на ищеца отново да посети фирмата и да помоли да бъде
преназначен на работа, съобразно нараняването му................................ Отговорили му, че нямат
нужда от него и сам следвало да си подаде молба за напускане................................ Ищецът обаче
отказал, тъй като имал нужда от работа................................ Установил още, че от началото на 2022
година работодателят не го е осигурявал по никакъв начин, в това число не били заплащани и
здравните му осигуровки................................
С оглед утвърдения при ответника начин на работа, а именно при наличен курс да се уведомява
съответния служител, а през останалото време да бъде на разположение, ищецът сочи, че имал
желание да работи и непрекъснато проверявал дали има курс за него, но тъй като ответникът не го
допускал до работа, бил принуден да подаде жалба до Инспекцията по труда, заведена под №
22039483/21................................04................................2022 г................................ В отговор на жалбата
получил писмо с изх................................ №
22046456/20................................05................................2022г................................, с който бил
уведомен, че е извършена проверка и от направената констатация било видно, че не му били
заплатени платения отпуск през годините, също така липсвали и писмени молби за платен или
неплатен отпуск................................ Липсвала и молба, отправена по повод здравословното му
състояние, като ответникът при даване на обяснения заявил, че изобщо не бил запознат със
здравословното състояние на ищеца, за да му предоставя подходяща работа................................
Това обаче не отговаряло на истината, тъй като през този период между страните се водели
съдебни дела по повод трудовата злополука, предприятието било информирано и му била
предоставена цялата документация по заболяването на ищеца................................ Едновременно с
това била извършена и съдебна експертиза по делото, с която било признато счупване на пръст на
долен крайник, квалифицирано като средна телесна повреда................................ Поради участието
на ответника в процеса било невярно твърдението им, че не били запознати със здравословното
състояние на ищеца................................
Изложено е в исковата молба, че в резултат на проверката, ищецът получил писмо, с което бил
поканен от ответника да даде писмени обяснения за това, че не се е явил на работа на 19 и 20 май
2022 г................................ Подал отговор своевременно................................ По пощата получил
Заповед № 565/10................................06................................2022 г................................ за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение" и Заповед №
567/10................................06................................2022г................................ за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл................................330, ал................................2,
т................................6 от КТ във вр................................ с чл................................190,
ал................................1, т................................2 от КТ, като причина за прекратяването на договора
било неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно на
19................................05................................2022 г................................ и
20................................05................................2022 г................................ Не бил регистриран и в бюрото
по труда поради основанието за прекратяване на трудовото правоотношение................................
Ищецът счита, че посочените заповеди били неправилни и незаконосъобразни и не отразявали
обективната действителност, не кореспондирали с действителното положение................................
Постановени били в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото били издадени в
отговор на подадената от ищеца жалба срещу поведението на ответника и нежеланието му да го
приеме на работа................................
При тези доводи се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 567 от
10................................06................................2022г................................, на основание Заповед № 565 от
10................................06................................2022 г................................ за налагане на дисциплинарно
наказание „ уволнение“, двете издадени от управителя на „**************, за възстановяването
2
му на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни
превози“ в Дирекция „Транспорт“ при ответника, както и да му бъде присъдено обезщетение, за
времето през което е останал без работа, считано от 10................................06................................2022
г................................, в размер на 4440 лв................................
Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл................................80
ГПК................................
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни................................
Посочва, че счита за безспорни фактите, че ищецът е назначен на работа при ответника на
основание трудов договор № 649/2018г................................ на длъжност шофьор на товарен
автомобил, международни превози, както и че е претърпял трудова злополука и е бил в отпуск
заради временна нетрудоспособност от 01................................08................................2019
г................................ до 22................................12................................2019 г................................ Със
заповед № 565/10................................06................................2022г................................ на ищеца било
наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение, поради неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни, а именно на
19................................05................................2022 г................................ и на
20................................05................................2022 г................................ и била издадена заповед №
567/10................................06................................2022г................................ за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл................................330, ал................................2,
т................................6 от КТ във връзка с чл................................ 190, ал................................1,
т................................2 от КТ................................
Невярно било твърдението на ищеца, че след изтичане на болничните му през 2020
г................................ е поискал да се върне на работа................................ В исковата молба по повод
на която било образувано гр................................д................................ №
2177/2020г................................ по описа на РС Хасково ищецът твърдял, че е бил на лечение в
Англия и се прибрал в страна на 15................................05................................2020
г................................ както и че не бил напълно възстановен и продължавал да чувства болки при
придвижване................................ Според ответника, ищецът не е искал да се връща на работа,
защото за целта на производството по гр................................д................................ № 2177/2020
г................................ поддържал версията, че е много тежко пострадал и не може да
работи................................ След изтичане на отпуска за временна нетрудоспособност ищецът бил
длъжен да се яви на работа, защото нямало обективна причина за неявяването
му................................ Затова при отсъствие от работа и неизпълнение на трудови задължения, на
ищеца не му било начислявано трудово възнаграждение, съответно работодателят не заплащал и
осигуровки................................
Работодателят не отказал на ищеца да го приеме на работа, но твърди, че ищецът не е искал да се
завръща на работа и да изпълнява задълженията си по непрекратено трудово
правоотношение................................ След изтичане на отпуска за временна неработоспособност на
22................................12................................2019 г................................ в продължение на две години и
половина ищецът не се бил явявал на работа и не бил посочил обективни причина за неявяване,
тоест не бил изпълнявал трудовите си задължения................................
Ответникът оспорва направените с исковата молба изводи за незаконосъобразност на процесните
заповеди като счита издадената заповед за дисциплинарно уволнение за законосъобразна, тъй като
било допуснато нарушението, за което била издадена -неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни................................ Спазена била и процедурата за налагане на
дисциплинарното наказание, с оглед на което исковете следвало да бъдат
отхвърлени................................
Претендират се и направените по делото разноски, за което е представен списък по
чл................................80 ГПК................................
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съобразно чл................................235 ал................................2, вр................................
чл................................12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:
3
По реда на чл................................ 146, ал................................ 1, т................................ 3 ГПК между
страните е обявено за безспорно и за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и същото се
установява от представения по делото трудов договор №
00000649/22................................08................................2018 г................................, че са се намирали в
трудовоправни отношения помежду си, като видно от съдържанието на договора, ищецът е заемал
при ответника длъжността „Шофьор товарен автомобил, международни превози“, в отдел:
Транспорт, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв................................,
периодичност на изплащане на възнаграждението – до 15-то число на месеца, с продължителност
на работния процес – 5 дни в седмицата, 8 часа на ден при 8 часово законоустановено работно
време................................
Съгласно отбелязването в Длъжностна характеристика на длъжност „Шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона”, Териториално звено „Международен шофьор”, издадена от фирма
„**************, ищецът я е подписал на
22................................08................................2018г................................
С последователни заповеди, издадени на основание чл................................118,
ал................................3 КТ от Управителя на „******* - Заповед №
3/02................................01................................2019г................................; Заповед №
1/02................................01................................2020г................................; Заповед №
8/04................................01................................2021г................................ и Заповед №
59/01................................04................................2022г................................ едностранно от работодателя
са увеличени възнагражденията на работниците в ответното дружество съответно от 510
лв................................ на 560 лв................................, считано от
01................................01................................2019 г................................; от 560 лв................................ на
610 лв................................, считано от 01................................01................................2020
г................................; от 610 лв................................ на 650 лв................................, считано от
01................................01................................2021 г................................ и от 650 лв................................
на 710 лв................................, считано от считано от 01................................04................................2022
г................................
Липсва спор по делото, че със Заповед №
567/10................................06................................2022г................................, издадена от управителя на
ответното дружество, считано от 10................................06................................2022
г................................ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
чл................................330, ал................................2, т................................6 от КТ във връзка с
чл................................ 190, ал................................1, т................................2 от КТ, както и че със
Заповед № 565/10................................06................................2022 г................................ на ищеца е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, поради неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, а именно на 19................................05................................2022
г................................ и на 20................................05................................2022 г................................
Според съдържанието на Заповед № 565 от 10................................06................................2022
г................................ за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“,
подписана от управителя на ответното дружество, същата се сочи за издадена въз основа на сигнал
(писмен документ), подаден от М.А.М. – Ръководител Транспорт и свидетели В.
Х................................в Ж. и К.И.И. като в резултат на извършена проверка е установено по
отношение на ищеца, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина: не се явява на работа на
19................................05................................2022 г................................ и
20................................05................................2022 г................................ в течение на два
последователни работни дни, констатирани с протокол за установяване на нарушението № 5 от
25................................05................................2022г................................ от двама свидетели, липса на
писмени документи, удостоверяващи молба от негова страна за ползване на платен или неплатен
отпуск и съответно липса на връчена заповед за неговото разрешаване, което представлява пълно
неизпълнение задължението на работника да е на работното си място и да изпълнява трудовите си
задължения съгласно длъжностната му характеристика през определеното работно време в
трудовия договор, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по
4
чл................................190, ал................................1, т................................2 от КТ................................
Посочено е в заповедта и правното основание за издаването й, а именно чл................................188,
т................................3 КТ във вр................................ с чл................................190,
ал................................1, т................................2 от КТ, а също така и че са спазени изискванията на
чл................................189, чл................................193 и чл................................194 от
КТ................................
Във връзка с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание спрямо ищеца се установява,
че са поискани, съответно дадени обяснения от негова страна, преди издаването на заповед №
565/10................................06................................2022 г................................ В Констативен протокол за
установяване за извършено дисциплинарно нарушение №
5/25................................05................................2022г................................, издаден от ответника е
отразено, че ищецът е следвало да се яви на работа на
19................................05................................2022 г................................ в 08:30 часа, но същият не се е
явил, вкл................................ до 20................................05................................2022 г................................
В протокола като свидетели на неявяването са посочени М.А.М. и В. Х................................в
Ж................................. С писмо – искане с изх................................ №
74/27................................05................................2022 г................................ и на основание
чл................................193, ал................................1 КТ са поискани обяснения от ищеца във връзка с
допуснатото дисциплинарно нарушение, а именно неявяването на работа в течение на два
последователни работни дни на 19................................05................................2022 г................................
и на 20................................05................................2022 г................................ като съобразно
товарителница с номер 1-000 6 177 217 533 3-042 000 523 30 25 на куриерска фирма „Спиди“,
искането е получено лично от адресата Х................................ Х................................ на
30................................05................................2022 г................................ Ищецът не спори, че е дал
писмени обяснения в определения му за това срок като в тях е посочил описаните в исковата
молба уточнения................................
Установява се още, вкл................................ и от съдържащите се в трудовото досие на ищеца
товарителница (л................................216), че последният е получил и посочените две заповеди на
16................................06................................2022 г................................
По делото като писмени доказателства се приеха още три констативни протокола за установяване
на извършени дисциплинарни нарушения от ищеца................................ В Констативен протокол №
2/08................................01................................2020г................................ е посочено, че същият е
следвало да се яви на работа на 23................................12................................2019 г................................
в 08................................30 часа, но не се е явил до настоящия момент................................ В
Констативен протокол № 3/06................................04................................2020г................................ се
сочи, че ищецът е следвало да се яви на работа на 01................................04................................2020
г................................ в 08................................30 часа, но същият не се е явил, продължава да не се
явява – в чужбина без да си оформи отсъствията................................ В Констативен протокол №
4/05................................10................................2020г................................ е отразено, че ищецът е
следвало да се яви на работа на 01................................10................................2020 г................................
в 08................................30 часа, но същият не се е явил и продължава да не се явява след проведен
телефонен разговор с него................................ И трите протокола са подписани от свидетели –
М.А.М. и К.И.И. и В. Х................................в Ж.................................
От материалите, съдържащи се в гр................................ дело № 2177 по описа за 2020
г................................ на РС Хасково, приложено като доказателство и по настоящото производство
е видно, че на 26................................07................................2019 г................................ ищецът е
претърпял трудова злополука в Дания като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност
в периода от 01................................08................................2019 г................................ до
22................................12................................2019 г................................ на основание 7
бр................................ болнични листове, представени по делото................................ Същите факти
се установяват и от трудовото досие на ищеца, представено от ответника и от представените
материали от Д“ИТ“ Хасково в настоящото производство, в което се съдържат съответни заповеди
за разрешаването на отпуска, вкл................................ и за периода от
5
11................................06................................2020 г................................ до
12................................06................................2020 г................................
По делото по искане на ищеца се приложи и преписката, образувана по жалба с
вх................................№ 22039483/21................................04................................2022
г................................ от Х................................ Т................................ Х................................ от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр................................ Хасково с искане да бъдат дадени задължителни
предписания на работодателя ищецът да бъде възстановен на работа като му бъде предложена
подходяща работа и му бъдат платени дължимите осигуровки................................ В тази връзка е
изготвен протокол за извършена проверка № ПР2214319 от
19................................05................................2022 г................................, в който са констатирани
нарушения на чл................................270, ал................................ 3 изр................................ 2 КТ,
чл................................177, ал................................ 1 КТ и чл................................66,
ал................................5 КТ................................ Подателят на сигнала и ищец в настоящото
производство е уведомен, че са дадени задължителни предписания на ответника във връзка с
ползван отпуск за временна неработоспособност от 01................................08................................2019
г................................ до 22................................12................................2019 г................................ и
поради общо заболяване от 15................................06................................2020 г................................ до
24................................06................................2020 г................................ да му се заплати трудово
възнаграждение за 9 работни дни във връзка с използван платен годишен отпуск................................
При проверката обаче не били открити за поискан от работника, съответно разрешен от
работодателя неплатен отпуск по чл................................160 КТ................................ Видно от
представените /приобщени като писмени доказателства и в настоящото производство/ от
ответника таблици за отчитане явяването/неявяването на работа за периода от месец януари 2020
г................................ до месец април 2022 г................................ срещу името на ответника са
записани самоотлъчки – с изключение на дните в платен отпуск и болничен................................ В
писмото Д“ИТ“ Хасково е указала на ищеца и правата и възможностите и по
чл................................314 и чл................................317 КТ, както и задълженията на работодателя по
чл................................315 КТ................................ В заключение се сочи, че не са открити писмени
доказателства ищецът да е представил медицински документи пред работодателя за намалена
работоспособност след претърпяната трудова злополука................................ Такива обстоятелства
за намалена работоспособност не се твърдят и в настоящия процес, респ................................ не са
ангажирани и доказателства за наличието им................................
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обективно, а и неоспорено от страните, се установява, че обезщетението, което е
следвало да получи ищеца за периода от 10................................06................................2022
г................................ – до 10................................12................................2022 г................................,
изчислено на база последно получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение е в общ брутен размер на 3360 лева, а съобразно промените в МРЗ за страната,
отнасящи се и за ищеца – на 4260 лева................................
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М.А.М., работещ в
ответното дружество като „Ръководител транспорт“ и от който се установява, че ищецът не е
провеждал разговори с него във връзка с искането му да се върне на работа, срещите и контактите
им са били единствено по повод на представяните от ищеца болнични листове,
респ................................ след прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с
предписанията на Д“ИТ“ Хасково................................ Категорично посочва, че ищецът не се е
явявал на работа през месец май 2022 г................................ По отношение на организацията на
работа в дружеството разяснява, че всеки шофьор, след завръщането си от курса, който е извършил
се явява на 5-та седмица за уточняване на следващото заминаване................................ Работното
време на фирмата било от 08:30 часа до 17:00 часа и шофьорът всеки ден трябвало да е там, но
доколкото шофьорите предимно работели извън страната, това задължение касаело времето, през
което не били в чужбина................................ Посочва още, че четири пъти е бил свидетел по
протоколи за удостоверяване, че ищецът не се е явявал на работа................................ Спомня си за
съществуваща проверка от „Инспекцията по труда“ като не бил давал там
обяснения................................
6
Съдът кредитира тези показания с изключение на последната им част, съобразно правилото на
чл................................172 ГПК................................ Противоречието относно обстоятелството, че не е
давал обяснения в хода на проверката, извършена от Д“ИТ“ Хасково, установено категорично от
наличните писмени такива (л................................59) и сочещи на индиция за недостоверност и в
другите им части съдът си обяснява с факта, че обясненията на свидетеля са дадени на
12................................05................................2022 г................................ и съответно са изискани от
работодателя във връзка с искането за представяне на документи именно от него, а във връзка с
представянето им, ищецът не е посещавал посоченото учреждение................................ В останалите
им части обаче същите са логични и последователни като съответстват изцяло на представените
писмени доказателства и не се опровергават от други такива................................
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите събрани доказателства, съдържащи се в трудовото
досие на ищеца, в преписката, представена от Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково и в
гр................................ дело № 2177 по описа за 2020 г................................ на РС Хасково, доколкото
същите се явяват неотносими към настоящия правен спор................................
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание
чл................................ 344, ал................................ 1, т................................ 1, т................................2 и
т................................ 3 КТ, последният от които във вр................................ с чл................................
225, ал................................1 КТ, които са процесуално допустими................................
Разгледани по същество се явяват неоснователни като съображенията за това са следните:
Във връзка с макар бланкетно заявените доводи за наличие на нарушение на съдопроизводствените
правила при издаване на двете процесни заповеди – за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на това основание на трудовото правоотношение межди страните следва да се
посочи, че по делото безспорно се установява, съобразно и представения трудов договор №
00000649/22................................08................................2018 г................................, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по –
горе съдържание и че то е било прекратено със Заповед №
567/10................................06................................2022г................................ на управителя на ответното
дружество, на основание чл................................ 330, ал................................ 2, т................................ 6
КТ, във вр................................ с чл................................ 190, ал................................ 1,
т................................ 2 КТ................................
При издаването на Заповед № 565 от 10................................06................................2022
г................................ за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ от
наказващия орган съдът счита, че са спазени предвидените в КТ императивни норми, с които е
уредено дисциплинарното производство................................ Заповедта е издадена от лице, което е
носител на работодателската власт, след приемане на писмените обяснения от служителя, в срока
за налагане на дисциплинарно наказания по чл................................ 194 КТ, и му е връчена с
препоръчано писмо с обратна разписка, в съответствие с чл................................ 195,
ал................................ 2, изр................................ 2 КТ, което по същество не се оспорва и от
ищеца................................ На следващо място, тя съдържа всички необходими реквизити -
посочени са нарушителят, нарушението, индивидуализирано с неговите обективни и субективни
признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, както и
съображения относно тежестта на нарушението................................ Искането на даване на
обяснения във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина (писмо – искане с
изх................................ № 74/27................................05................................2022 г................................) е
и индиция за открито дисциплинарно производство и за евентуална възможност за носене на
дисциплинарна отговорност от работника или служителя, а и разпоредбата на
чл................................ 193, ал................................ 1 КТ не съдържа формални правила за
това................................ В този смисъл е Решение №
237/24................................06................................2010 г................................ по гр................................
д................................ № 826/2009 г................................ на ВКС, ІV г................................
о................................ От съдържанието на приетата и неоспорена покана - се установява, че е
ищецът е бил надлежно запознат с фактическите обстоятелства, станали причина за налагането на
7
дисциплинарното му наказание................................
Предвид изложеното настоящият трудов спор следва да се разгледа и прецени по същество,
доколкото според настоящия съдебен състав, доводите на ищеца са свързани именно с този
въпрос................................
В случая се установява по несъмнен начин извършването на нарушението, за което на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“................................ Неявяването му на работа в
течение на два последователни работни дни, а именно на
19................................05................................2022 г................................ и на
20................................05................................2022 г................................ не се оспорва от него, а и се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства (разпита на свидетеля М.А.М.
и протокол № 5 от 25................................05................................2022
г................................)................................ Касае се за нарушение на трудовата дисциплина,
предвидено в чл................................ 187, т................................ 1 КТ, за което може да се наложи и
наказание дисциплинарно уволнение съгласно чл................................ 190, ал................................ 1,
т................................ 2 КТ................................ Тук е мястото да се посочи, че в случая действително е
налице самоволно отсъствие на работника и то не само в посочения конкретен период от два дни,
за което липсват уважителни причини................................ Категорично бе установено, както от
показанията на разпитания свидетел, така и от писмените доказателства – Констативен протокол
№ 2/08................................01................................2020г................................, Констативен протокол №
3/06................................04................................2020г................................ и Констативен протокол №
4/05................................10................................2020г................................, вкл................................ и от
таблици за отчитане явяването/неявяването на работа за периода от месец януари 2020
г................................ до месец април 2022 г................................, че ищецът въобще не се е явявал на
работа в периода след 22................................12................................2019 г................................ с
изключение на периода от 11................................06................................2020 г................................ до
12................................06................................2020 г................................ и
15................................06................................2020 г................................ до
24................................06................................2020 г................................, когато е ползвал отпуск, а
твърденията му че това е станало по причина, поради която следва да отговаря работодателя и че
именно той не го е допускал до работа са напълно недоказани, респ................................
неосъществили се в обективната действителност, доколкото не бяха ангажирани никакви
доказателства в тази насока................................ От представените от третото – неучастващо лице по
делото данни – Д“ИТ“ Хасково е видно, че всъщност реален повод ищецът да ги сезира е не
желанието му да се върне на работа и то на подходяща такава, а липсата на изплащано трудово
възнаграждение през посочения период, съответно на вноски към ДОО................................ В Тази
връзка твърденията на ищеца, че е поискал да се върне на работа през 2020 г................................,
през 2021 г................................, че е ползвал непоискан неплатен отпуск освен че не са подкрепени
с каквито и да е било доказателства, бяха опровергани от писмените и гласни доказателства по
делото................................ Освен това обстоятелството, че от
13................................03................................2020 г................................ бе обявено извънредно
положение в страната, не е основание за ищеца да не се яви на работа и да откаже да изпълнява
трудовите си задължения, тъй като анализирайки нормата на чл................................ 7 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г................................, и за преодоляване на последиците, се налага
изводът, че е въпрос на работодателска дискреция, в зависимост от специфичния характер на
работа и възможността за нейното обезпечаване, работодателят да прецени дали да освободи
работниците си от задължението да полагат труд, каквито действия в случая не бе установено да са
предприемани от страна на ответника................................
Безспорно е, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение е задължителна и във всички случаи подлежи на съдебен контрол................................
Това е така, защото оценката съобразно критериите на чл................................ 189,
ал................................ 1 КТ е част от приложението на закона................................ А дали
работодателят го е спазил или не, се включва в рамките на контрола за законност, който съдът
упражнява при потърсена от работника или служителя правна защита с иска по
8
чл................................ 344, ал................................ 1, т................................ 1 КТ (така и в Решение №
1326 от 02................................11................................1999 г................................ по гр................................
д................................ № 219/1999 г................................ на ВКС)................................
В конкретния случай съдът намира, че са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които то е било извършено, както и поведението на ищеца................................ Заеманата от
него длъжност, липсата на основателни причини за неполагането на труд от негова страна след
възстановяването му, вкл................................ и неявяването му на работа през процесния период,
продължителността на отсъствието му, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното и необходимостта да се предотврати подобно поведение в бъдещата му работа или
пък от други работници, преценени в съвкупност обосновават установеното нарушение като
достатъчно сериозно, за да се приложи най-тежката санкция по КТ, въпреки че няма данни до този
момент да са му били налагани други дисциплинарни наказания................................
В заключение може да се обобщи, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че в настоящия случай ответникът - работодател законосъобразно е упражнил
потестативно си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца................................
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл................................ 344,
ал................................ 1, т................................ 1 КТ се явява неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен................................
Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл................................
344, ал................................ 1, т................................ 2 и т................................ 3, във връзка с
чл................................ 225, ал................................ 1 КТ от изхода на спора по главния иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за възстановяването
му на предишната длъжност „Шофьор товарен автомобил, международни превози“ в Дирекция
„Транспорт“ при ответника и за присъждане на обезщетение в размер на 4440 лв................................
за период от 6 месеца от 10................................06................................2022 г................................ Тук
само за пълнота следва да се посочи, че ищецът не проведе и пълно и главно доказване на факта,
дали и за какъв период е останал без работа именно поради процесното уволнение, въпреки
указаната му доказателствена тежест................................
Следователно и доколкото по делото не се установи незаконността на уволнението, не е възможно
и възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между
страните................................ По същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане
на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той би бил основателен
само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него
работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова
заетост през този период от време................................
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед изрично и своевременно
заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл................................ 78,
ал................................ 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева................................ Според настоящия състав възражението
на ищеца по чл................................ 78, ал................................ 5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е неоснователно................................ Макар
делото да не е със значителна фактическа и правна сложност, съобразно чл................................ 7,
ал................................ 1, т................................ 1, ал................................ 9 и чл................................ 2,
ал................................ 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и т................................ 16 от Тълкувателно решение № 6 от
6................................11................................2013 г................................ по тълк................................
д................................ № 6/2012 г................................ на ВКС, ОСГТК, разноските на ответника за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева се явяват под минимума, определен съобразно
посочените правила................................
С оглед на характера на настоящото производство - трудов спор и на основание
чл................................ 83, ал................................ 1, т................................ 1 ГПК ищецът не дължи
9
заплащане на държавна такса за предявените искове, а заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице остава за негова сметка................................
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х................................ Т................................ Х................................, ЕГН
**********, с адрес: с................................Р., общ................................Д., със съдебен адрес:
гр................................Д., ул................................“**********, адв................................ З.Д. от АК В.а,
против „**************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр................................Х., пл................................**********, представлявано от управителя Г.И.С.,
със съдебен адрес: гр................................*******, ул................................******************,
адв................................ К................................ Г................................, искове с правно основание
чл................................ 344, ал................................ 1, т................................ 1, т................................ 2 и
т................................ 3, във връзка с чл................................ 225, ал................................ 1 КТ за за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 567 от
10................................06................................2022г................................, на основание Заповед № 565 от
10................................06................................2022 г................................ за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, двете издадени от управителя на „**************, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност при ответника „шофьор на товарен автомобил,
международни превози“ в Дирекция „Транспорт“, както и за заплащане на обезщетение, за времето
през което е останал без работа, считано от 10................................06................................2022
г................................, в размер на 4440,00 лева................................
ОСЪЖДА Х................................ Т................................ Х................................, ЕГН **********, с
адрес: с................................Р., общ................................Д. и съдебен адрес: гр................................Д.,
ул................................“**********, адв................................ З.Д. от АК В., на основание
чл................................ 78, ал................................ 3 ГПК, да заплати на „**************, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр................................Х.,
пл................................**********, представлявано от управителя Г.И.С., със съдебен адрес:
гр................................*******, ул................................******************, адв................................
К................................ Г................................ сумата от 1000,00 лева, представляваща направени
разноски по делото................................
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването му - 09................................12................................2022 г................................ съобразно
разпоредбата на чл................................ 315, ал................................ 2 ГПК................................
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
10