Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.03.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Втори граждански състав
На
двадесети октомври Година две хиляди и двадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател: Александър
Георгиев
Членове:
Секретар
Росица Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско
дело номер 520 по описа за 2020 година.
Предявен
е иск с правна квалификация чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Делото е образувано по иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ГПК от ищеца „Първа инвестиционна банка”АД против Г.Ж.С. за
признаване за установено по отношение на ответника вземането за което са се
снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 5871/2019г. на Старозагорския районен съд
-1697,90лева главница, 170,79лева възнаградителна лихва за периода 28.09.2015г.
– 27.06.2017г., 739,96лева – наказателна лихва за забава за периода от
29.09.2015г. до 07.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.11.2019г. и разноските по двете дела.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва исковете в
писмен отговор като неоснователни и погасени по давност, като оспорва
съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Претендира разноски.
В исковата молба „Първа инвестиционна банка"АД излагат
твърдения,
че предявяват следните обективно и кумулативно съединени установителни искове: На 13.06.2007г. в
гр.Стара Загора между „Първа инвестиционна банка" АД и кредитополучателя Г.Ж.С.
е сключен договор № 13КР-АА-6617/13.06.2007г. за банков кредит („договор за
банков кредит"), по силата на който „Първа инвестиционна банка" АД е
предоставила на кредитополучателя Г.Ж.С. банков кредит в размер на 6500 лв. за
текущи битови нужди (т.4 от договора за банков кредит). Възнаградителната лихва
е в размер на основния лихвен процент, определен от Българската народна банка,
увеличен с надбавка от 3,66 пункта (т. 11 от договора за банков кредит).
Крайният срок за погасяване на кредита е 27.06.2017г. (т. 15 от договора за
банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на законната лихва (т.
19 от договора за банков кредит).На 13.06.2007 г. банковият кредит е усвоен
чрез заверяване със сумата от 6500 лв. на разплащателната сметка на Г.Ж.С. в
„Първа инвестиционна банка" АД с IB AN BG43FINV91501000001646. От
29.09.2015г. кредитополучателят Г.Ж.С. е в забава на плащанията по договора за
банков кредит, поради което не са издължени 22 броя погасителни вноски за
главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към
договора за банков кредит със следните падежи и размери: на 28.09.2015г.
(77,54лв.), на 27.10.2015г. (77,54лв.), на 27.11.2015г. (77,54лв.), на
28.12.2015г. (77,54лв.), на 27.01.2016г. (77,54лв.), на 29.02.2016 г. (77,54
лв.), на 28.03.2016 г. (77,54лв.), на 27.04.2016г. (77,54 лв.), на 27.05.2016г.
(77,54 лв.), на 27.06.2016 г. (77,54 лева), на 27.07.2016г. (77,54 лв.), на
29.08.2016г. (77,54 лв.), на 27.09.2016 г. (77,54лв.), на 27.10.2016г.
(77,54лв.), на 28.11.2016г. (77,54 лв.), на 27.12.2016г. (77,54 лв.), на
27.01.2017г. (77,54 лв.), на 27.02.2017г. (77,54 лв.), на 27.03.2017г. (77,54
лв.), на 27.04.2017г. (77,54 лв.), на 29.05.2017г. (77,54лв.) и на 27.06.2017г.
(270,34лв.). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни вноски
кредитополучателят Г.Ж.С. не е погасил и е просрочил следните суми по
погасителен план - приложение №1 към договора за банков кредит:главница в
размер на 1697,90лв. и възнаградителна лихва по т.11 от договора за банков
кредит в размер на 170,79лв. от 28.09.2015г. до 27.06.2017г. Започналата от
29.09.2015г. забава на кредитополучателя Г.Ж.С. в плащанията по договора за
банков кредит се отнася не само до погасителните вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към договора за
банков кредит, но и до наказателна лихва за забава, чиято дължимост е изрично
уговорена в т.19 от договора за банков кредит, поради което от
кредитополучателя Г.Ж.С. не е погасена и е просрочена наказателна лихва за
забава по т.19 от договора за банков кредит в размер на 739,96лв. за периода от
29.09.2015г. до 07.11.2019г. По силата на т.15 от договора за банков кредит
вземанията на „Първа инвестиционна банка"АД от кредитополучателя Г.Ж.С. са
изцяло изискуеми от 27.06.2017г. поради изтичане на крайния срок за издължаване
на кредита. При
настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 27.06.2017 г. поради изтичане
на крайния срок за неговото издължване кредитополучателят Г.Ж.С. не е погасил
всички свои задължения по договора за банков кредит и към 07.11.2019г. общият
размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлиза
на 2608,65лв., от
които:1697,90 лв. - главница, 170,79лв. - възнаградителна лихва по т.11 от
договора за банков кредит от 28.09.2015г. до 27.06.2017г., и 739,96 лв. -
наказателна лихва за забава по т. 19 от договора за банков кредит от
29.09.2015г. до 07.11.2019г. На 08.11.2019г. „Първа инвестиционна банка"
АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя Г.Ж.С. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По
заявлението на банката е образувано ч.гр.д.№ 5871/2019г. по описа на Районен
съд - Стара Загора и на 13.11.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3073/13.11.2019г., с която е
разпоредено длъжникът Г.Ж.С. да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД
следните суми: 1697,90лв. - главница, 170,79лв. - възнаградителна лихва от
28.09.2015г. до 27.06.2017г., 739,96 лв. - наказателна лихва за забава от
29.09.2015г. до 07.11.2019г., законна лихва върху главницата от 08.11.2019г. до
изплащане на олихвяемото вземане, 52,17лв. - държавна такса, и 75лв. -
юрисконсултско възнаграждение. На 28.01.2020г. в „Първа инвестиционна
банка" АД е получено съобщение от Районен съд - Стара Загора за подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5871/2019 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора. Предвид на
изложените обстоятелства за „Първа инвестиционна банка" АД е наличен
правен интерес да предяви срещу кредитополучателя Г.Ж.С. при обективно и
кумулативно съединяване искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
вземанията на банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 3073/13.11.2019г. по ч.гр.д.
№ 5871/2019г. по описа на Районен съд - Стара Загора, поради което молят да се образува дело и да
се постанови решение за установяване на вземания на ищеца Първа инвестиционна
банка" АД със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Изгрев", бул. „Драган Цанков" № 37, ЕИК ********* от ответника Г.Ж.С.
с постоянен адрес ***, ЕГН ********** като кредитополучател по договор №
13КР-АА-6617/13.06.2007г. за банков кредит за следните суми: 1697,90лв. (хиляда
шестстотин деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки) - главница, 170,79
лв. (сто и седемдесет лева и седемдесет и девет стотинки) - възнаградителна
лихва по т.11 от договора за банков кредит от 28.09.2015г. до 27.06.2017г., и
739,96 лв. (седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) -
наказателна лихва за забава по т.19 от договора за банков кредит от
29.09.2015г. до 07.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.11.2019г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 3073/13.11.2019г. по ч.гр.д. № 5871/2019г. по описа на Районен съд
- Стара Загора. Моля
в полза на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД да бъдат присъдени:
законната лихва върху главницата от 08.11.2019г. до изплащане на олихвяемото
вземане, разноските
в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5871/2019г. по описа на Районен съд -
Стара Загора; 52,17
лв. - държавна такса, и 75 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноските в
настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.
На
основание
чл. 131 от ГПК ответникът Г.Ж.С. представя писмен отговор в който заявява,
че на 14.02.2020г.
е получил, препис от подадената искова молба от ищеца „ПИБ” АД, с правно
основание на иска, посочено чл.422, ал.1 от ГПК. В исковата молба не била
уточнена обстоятелствената част и петитума на исковете, като не бил
конкретизиран размера и периода на всеки един от обективно съединените искове
за главница, както и периода на обективно съединените искове за лихва. Тъй като
исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127 от ГПК, а именно: неясна
е и не са изложени обстоятелствата на които се основава искът, не са
представени всички писмени доказателства, моля същата да бъде върната като
нередовна. По отношение основателността на иска: Оспорваме изцяло по основание
и размер предявения иск, поради следните съображения: Първоначално, лихвеният
процент по договора между страните е бил определен съгласно чл. 11- годишна
лихва в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с
надбавка от 3,66 (три и .66) пункта. В последствие лихвеният процент е бил
променен не по уговорения между страните начин, а чрез методология на банката,
която противоречи на уговорката между страните и в противоречие с чл. 10, ал. 5 ЗПК - нищожност на тази клауза, противоречаща или заобикаляща тези нормативни
изисквания и тези на чл. 143 от ЗЗП. Възразявам от името на Г.Ж.С., че банката
незаконосъобразно и в противоречие със закона и договора е вдигнала лихвения му
процент чл. и разхода по кредита едностранно и без съгласието на потребителя. В
33а, ал. 3 ЗПК и чл. 25, ал. 3 ЗКНИП - е въведена нормативна забрана за
едностранна промяна на методиката за определяне на референтния лихвен процент
след сключване на договора за потребителски кредит (нищожност).Налице е нищожна
клауза в договора- т.18, по отношение компенсаторните неустойки при предсрочно
погасяване на кредита (частично или изцяло): правилото - срокът по договора за
потребителски кредит е уговорен в полза на длъжника (арг. чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр.с чл. 32, ал. 2 ЗПК, респ. чл. 41, ал. 2 ЗКНИП - "кредиторът
не може да откаже да приеме предсрочно изпълнение по договора за кредит" -
изцяло или частично, съответно при предсрочно погасяване на кредитите с
променлив лихвен процент - не се дължи компенсаторна неустойка - арг. чл. 32,
ал. 3 ЗПК. Правим възражение в тази връзка, тъй като е възможно банката да е
начислила такива неустойки.Поведението
на кредитора по вдигане на лихвения процент противоречи на чл. 58, ал.3
ЗКИ-частно проявление на основания принцип в гражданско право – забрана на
недобросъвестното поведение и в частност на недобросъвестната търговска
практика на частноправните субекти: Чл. 58. (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2010г., в
сила от 31.12.2010г.; изм. и доп.бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г.;
изм., бр. 59 от 2016г.; изм. и доп., бр.51 от 2018г., в сила от 01.07.2018г.)
(1) При отпускане на кредит банката предоставя безплатно и в писмена форма на
клиента своите условия по кредитите, които съдържали най-малко: 1. данни за
общите разходи по кредита /такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с
договора за кредит/ и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят; 2. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита; 3. допълнителните задължения,
свързани с разплащанията;
4. условията и разходите при предсрочно погасяване на
кредита. (2)
Разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора за кредит,
включително за случаите на предсрочно погасяване. (3) (Нова - ДВ, бр. 94 от
2010 г., в сила от 31.12.2010 г.; изм., бр. 62 от 2015 г., в сила от
14.08.2015г.) В случаите на промяна на лихвения процент или на такса,
която води до увеличение погасителната вноска по кредит, банката уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане в сила на промяната. (4) (Нова - ДВ,
бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.) Когато промяната на лихвения
процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен
публично достояние чрез използване на подходящи средства, и информацията за
новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на
интернет страницата на кредитора, ал.З не се прилага. (5) (Нова - ДВ,
бр. 51 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) Когато бенчмарк за лихвен процент,
ползван от банка за референтен лихвен процент по договори за кредит, се промени
съществено или вече не се изготвя, банката прилага план за действие, изготвен
съгласно чл. 28. параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на
Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016г. относно индекси, използвани
като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за
измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB.L 171/1 от 29 юни
2016 г0- (6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2018г., в сила от 01.07.2018 г.)
Банката уведомява клиента по реда на ал.
3 и 4 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на
плана по ал. 5. Към момента на прилагането на плана по ал.5 новият лихвен процент по
договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по
договора преди този момент. (7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2015г., в сила от
14.08.2015г.; изм., бр. 59 от 2016г.; предишна ал.5, бр.51 от 2018г., в сила от
01.07.2018г.) Този член не се прилага за кредити по Закона за потребителския
кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Банката не
е изпълнила законно вменените й задължения, не е уведомила потребителя. От името на доверителя ми правя възражение,
че претендираните суми по исковата молба са погасени по давност- главница, лихви и
наказателни лихви. Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не
предвижда друг срок. Съгласно чл.111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват задълженията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор (чл.111 б.Б от ЗЗД) и вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания (чл.111 б.В от ЗЗД). От изложеното в
исковата молба, извлечението от счетоводните книги и от договора за кредит,
става ясно, че в случая се касае за периодични плащания. Ищецът твърди, че са
налице неплатени вноски на определен брой поредни падежни дати. Наличието на
договоряне, че погасяването на задължения ще става периодично на определени
падежни дати, определя по безспорен начин наличие на периодични плащания по
смисъла на закона. В този смисъл е Тълкувателно
решение №3/2011 от 18.05.2012г- постановено по тълкувателно дело №3/2011г. по
описа на ОСГКТК, според който: Понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл.111 б."в" от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, В случая е налице
именно такава хипотеза. Според посоченото от ищеца в исковата молба и
процесното извлечение от счетоводни книги, налице е едно задължение на
ответника за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари. Тези
периодични задължения за предаване на пари произтичат от един и същи
правопораждащ факт - процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит.
Налице са и падежи за изпълнение на тези периодични задължения- видно от
погасителния план, като размерите на плащанията са определяеми съгласно
разпоредбите на процесния договор, погасителния план към него, общите условия
на банката към този договор. Тези плащания не са еднакви по размер, тъй като
лихвения процент е променлив. Ето защо, в случая безспорно се касае за
периодични плащания, и то такива по смисъла на чл.111 б.В от ЗЗД следователно
давностния срок за предявяване на настоящата искова претенция е тригодишен. В
тази връзка моля да отхвърлите иска, като погасен по давност изцяло.
Евентуално, моля да приемете, че искът е погасен по давност- частично, тъй като
възнаградителната и наказателната лихва са с погасителна давност 3 години,
същите се претендират за по- дълъг срок, а именно възнаградителната лихва се
претендира от 28.09.2015г. - тогава е падежа според исковата молба, а
наказателната лихва се претендира от 29.09.2015г. В тази връзка моля,
евентуално, ако не се уважи искането за погасяване на цялото вземане, да
уважите искането и да отхвърлите иска за погасените по давност вземания за
възнаградителна и наказателна лихва. Поради изложените съображения по- горе,
оспорвам в пълен размер основателността на исковете, и считам същите за
недоказани. Считам, че следва да бъде назначена изисканата счетоводна
експертиза от ищеца, която да даде отговор на поставените въпроси, като
проверката на счетоводната документация следва да обхване ищеца „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД. Моля съда за разкриване на банкова тайна по реда
на чл.62 ал.5 от ЗКИ, относно справка и извлечения за наличната банкова сметки
и движенията по нея на името на Г.Ж.С., ЕГН ********** от датата на усвояването
на кредита 27.06.2007г. до завеждане на исковата молба. Тези извлечения са
важни, за да докажем, че ответника е платил много над сумите упоменати в
погасителния план и прекалкулирането според основния лихвен процент на БНБ.
Незаконосъобразно и в противоречие на чл. 143 ЗЗП и чл. 10. ал.5 ЗПК банката едностранно е вдигнала лихвения
процент и разходите по кредита. След анализ на тези плащания, ще се установи,
че ответника е изплатил отдавна дължимите суми по кредита си. Тъй като ответникът е
подходил с висока степен на доверие към банката, не е запазил огромния брой
бележки за внесени суми по погасителната сметка. За това е необходимо
разкриването на банковата тайна, без което спорът няма да бъде изяснен от
фактическа страна. Това разкриване ще допринесе и за правилна и точна
експертиза по поставените въпроси.
Моли предявените обективно
съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца. Моли за
присъждане на направените от доверителя му разноски.
Ищецът представя писмено
становище, че погасителната давност започва да тече от уговорения краен срок за
погасяване на кредита, а не от датите на погасяване на отделните вноски, като
по силата на чл.114 ЗЗД три годишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД за
наказателната лихва е започнала да тече от последния ден, за който е начислена
наказателната лихва за забава от 07.11.2019г. и не е изтекъл към 08.11.2019г.,
когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Законът за защита на потребителите не се прилагал в случая –съгласно чл.144,
ал.3 т.1 ЗЗП.Годишната възнаградителна лихва, уговорена в т.11 от договора за
банков кредит е в размер на основния лихвен процент, обявен от БНБ, увеличен с
надбавка от 3,66пункта, като ПИБ не можела самостоятелно да определя лихвения
процент – да го увеличава или намалява. Договорът за банковкредит бил сключен
на 13.06.2007г. и за него не бил приложим влезлият в сила на 12.05.2010г.
Закона за потребителския кредит, а отвенени ЗПК – действащ за периода
01.10.2006г. до 11.05.2010г. – той бил извън правната уредба по ЗКНИП и чл.58
ЗКИ.
Към случая не са приложими
разпоредбите на чл.143,ал.2, т.7,11 и 13 ЗЗП, отново се излагат съображения за
преценка съдържанието на частен разпоредителен документ въз основа на
съвкупност на документите, като желаят да се позоват на извлеченията от
счетоводните книги.
В съдебно заседание поддържат претенциите си чрез
пълномощника си юриск.Х., който поддържа исковата молба и представеното писмено
становище, като моли да им бъдат присъдени направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
не се явява, като вместо него се явява пълномощникът му адв.Антонов, който
поддържа представения писмен отговор. За следващо съдебно заседание представя
писмено становище, в което моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК,
който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че
присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът
следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5871/2019г.
по описа на Старозагорския районен съд, съдът е по заявление от 08.11.2019г. е
издал заповед № 3073 от 13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК за сумата 1697,90лева за главница по Договор № 13КР-АА-6617 за банков кредит, сключен на 13.06.2007г.,
със 170,79лева
възнаградителна лихва от 28.09.2015г. до 27.06.2017г., със 739,96лева
наказателна лихва за забава от 29.09.2015г. до
07.11.2019г. и законна лихва върху главницата от 08.11.2019г. до изплащане на
вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
претендира вземане по Договор № 13КР-АА-6617 за банков
кредит, сключен на 13.06.2007г. с ищцовата банка, по силата на който е
предоставен от „Първа инвестиционна банка“АД на ответника кредит в размер на
6500лева. Съгласно чл.15 от
договора крайният срок за погасяване на кредита е 27.06.2017г. Уговорено е и заплащането на възнаградителна лихва в размер на основния лихвен
процент, увеличен с дабвака от 3,66пункта, а при
нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита – върху
просрочената част от главницата за времето на просрочието е уговорена
наказателна лихва, в размер на основния лихвен
процент, увеличен с надбавка от 3,66пункта плюс законната лихва – т.19 от
договора за банков кредит.
По
делото е представен погасителен план, от който е видно, че погасяването на
задължението на ответника следва да стане на 120
месечни вноски – първата в размер на
96,78лева, последната в размер на 76,49лева, а всички останали вноски – в
размер на по 77,54лева всяка. От изложените съображения в отговора става
ясно, че се твърди неравноправност на клаузата по чл.19, уреждаща размера на наказателната лихва – върху
просрочената част от главницата за времето на просрочие.
В
случая не е налице неспазване на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013
г., ОСГТК, тъй като случая липсва позоваване на обявена от кредитора предсрочна
изискуемост. Претенцията на ищеца не се основава на предсрочно настъпване на
падежа на задължението, а се претендират вноски по договора за кредит с редовно
настъпил падеж.
За
изясняване обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено и отговарящо на поставените задачи. Видно от същото на основание
Договор № 13КР-АА-6617 за банков кредит, сключен на
13.06.2007г. „Прав инвестиционна банка“АД
е предоставила на Г.Ж.С. сумата от 6500лева.
Сумата е изцяло усвоена на 13.06.2007г. по
негова левова сметка в банката, референция № АА-**********.
Съгласно представената от ищеца информация за движението по същата сметка
/операции, регистрирани в информационната система на банката-кредитодател/
длъжникът е в забава на плащанията си от 29.09.2015г. – първата неиздължена вноска е тази с номер 99 – с падеж
28.09.2015г., като има 22 неиздължени вноски към датата на крайния падежен срок
на кредита – 27.06.2017г.
Няма
отразени погашения по процесния кредит след подаване на заявлението на „Първа
инвестиционна банка“АД за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5871/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Дължими от кредитополучателя Г.Ж.С. по
кредита са 22 неиздължени погасителни
вноски – от 28.09.2015г./за която вноска дължимата главница е в размер
на 67,47лева/от
общ размер на вноска 77,54лева/; до 27.06.2017г.-за
която вноска дължимата главница е 75,98лева /от общ размер на вноска 76,49лева/, като
съгласно претенцията по погасителния план неиздължената главница е на обща
стойност 1697,90лева. Първите 98
вноски са изцяло изплатени от ответника.
Според
вещото лице ответникът дължи 1697,90лева общ размер на неиздължена главница, 170,79лева – неиздължена възнаградителна лихва
начислена за периода от 28.09.2015г. до 27.06.2017г. вкл.; Съгласно чл.19 от договора за кредит - 739,96лева –
неиздължена наказателна лихва за забава за периода от 29.09.2015г. до 07.11.2019г. Има
промяна на лихвата от страна на банката, видно от направените погасителни
вноски – частите договорна лихва не съответстват на тези по погасетилния план,
като банката не е представила актуализирани погасителни планове, с определин
погасителни вноски/част главнциа и част договорна лихва/, във връзка с
настъпилите промени на договорения лихвен процент, в резултат от измененията на
ОЛП.
След
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение няма
настъпила промяна в размера на горепосочените задължения.
Съдът
не възприема експертното заключение в частта относно дължимата наказателна
лихва. Видно от чл.19 от Договор № 13КР-АА-6617 за банков
кредит, сключен на 13.06.2007г., предназначението на тази лихва е да обезщети
банката за вредите от забавеното изпълнение на задължението на
кредитополучателя за връщане на заетата сума, като се изчислява на базата на основния лихвен процент,
увеличен с надбавка от 3,66%/съгласно чл.11/ плюс наказателна надбавка в размер
на законната лихва. По естеството си така уговорената наказателна
лихва представлява неустойка за забавено изпълнение на парично задължение.
В
случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора
за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на
процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Претендираната
неустойка за забавено изпълнение противоречи на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК, според
който при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочената норма е
императивна и не допуска уговарянето на неустойка /наказателна лихва/ за забава
на плащането на кредитополучателя по договор за потребителски кредит. Ето защо
клаузата по т.19 от Договор № 13КР-АА-6617 за банков
кредит, сключен на 13.06.2007г. за банков кредит се явява нищожна на основание
чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД – поради противоречие със закона. Същата не поражда правни
последици и претендираната въз основа на нея наказателна лихва не се дължи от
ответника. В тази част претенцията на ищеца следва да бъде изцяло оставена без
уважение.
Ответникът
е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. По отношение вземането за главница
съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се
касае не за периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е
съгласил да получи изпълнение на части /в този смисъл решение 38/26.03.2019г. по т.д.
№ 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/. Що се отнася до вземанията за лихви, досежно
тях е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. ”в” ЗЗД. Разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на
изискуемостта на вземането. В свое решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019
г. на ІI т.о. на ВКС се произнесъл, че началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно
разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.
д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за
гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така
даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института
на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност е
свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право,
за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД началният
момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на
вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси
изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането
на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта
на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на
постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение,
вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което бездействието му се
санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от вземането по
кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става
въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието
на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително
споразумение. Ето защо не може да се приеме, че при положение, че кредиторът
има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от
вземането, бездействието му да го направи не води до течене на давностен срок
за тази част от вземането.
В случая не се претендират
суми по неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
08.11.2019г.,/т.е. падежирани преди 08.11.2014г./ – претендират се наплатени
главници по вноски, падежирани след 27.09.2015г. – от едно до
22 по заявлението и исковата
молба/с падежи от 27.09.2015г. до 27.06.2017г./. Дължими
са главницикте
по тези двадесет и две
вноски, с общ размер на дължимата сума от 1697,90лева, изчислени от вещото лице.
Погасени по давност са и претендираните
възнаградителни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
08.11.2019г./за тези 14
вноски, които са
падежирани преди 08.11.2016г. – от вноска 99 до вноска 112 включително/ - следва да бъде уважена
претенцията само до размер на 17,36лева, като в останалата част до общо търсената сума от 170,79лева възнаградителни лихви – не е установена
дължимост на търсената сума, тъй като същата е погасена по давност.
По
тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 1697,90лева за
главница по Договор № 13КР-АА-6617 за банков
кредит, сключен на 13.06.2007г., както и за 17,36лева договорна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
08.11.2019г. до изплащане на сумите, присъдени
със заповед № 3073/13.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 5871/2019г. по описа на Старозагорския районен съд. В
останалата част искът по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство
съобразно установената част от вземането в размер на 488,49лв.,
представляващи частта от направените от него разноски от общо 742,92лева в
заповедното и в настоящото производство – съгласно представения списък/юрисконсулсткото възнаграждение в исковото производство
е посочена на минимума – 300лева/. На ответника следва да
бъдат присъдени по съразмерност 136,98лева – част от направените разноски от общо
400лева - платено
адвокатско възнаграждение от 300лева – съгласно представения договор за правна помощ и 100лева
депозит за вещо лице. Следва да бъде посочена банкова сметка ***, в
„Първа инвестиционна банка“АД- IBAN ***.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Ж.С.,
ЕГН **********,***,
чрез адв.Иво Антонов от АК-Бургас, кантора гр.Бургас,
ул.“Александър Стамболийски“ № 15, съществуването на вземането
на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, клон
Стара Загора, чрез юрисконсулт П.Х., за сумата 1697,90лева/хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и 90стотинки/
за главница по Договор № 13КР-АА-6617 за банков
кредит, сключен на 13.06.2007г. с „Първа инвестиционна банка“АД, със
17,36лева/седемнадесет лева и 36стотинки/ възнаградителна лихва за периода от
08.11.2016г. до 08.11.2019г. и законната лихва върху главницата от 08.11.2019г.
до изплащане на вземането, присъдени със Заповед № 3073/13.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 по
ч.гр.д.№ 5871/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район
Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК ********* съдебен адрес ***, „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара Загора, чрез юрисконсулт П.Х. против Г.Ж.С., ЕГН **********,***,
чрез адв.Иво Антонов от АК-Бургас, кантора гр.Бургас,
ул.“Александър Стамболийски“ № 15, претенции за установяване
съществуването на вземането за възнаградителна лихва по Договор № 13КР-АА-6617 за банков
кредит, сключен на 13.06.2007г. с „Първа инвестиционна банка“АД, над размера на 17,36лева до общо търсените 170,79 лева
за периода от 28.09.2015г. до 08.11.2016г., както и за
сумата 739,96лева наказателна лихва за забава от 29.09.2015г. до 07.11.2019г., присъдени със Заповед № 3073/13.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 по
ч.гр.д.№ 5871/2019г. по описа на Старозагорския районен съд,
като неоснователни.
ОСЪЖДА
Г.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв.Иво Антонов от АК-Бургас, кантора гр.Бургас,
ул.“Александър Стамболийски“ № 15, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ 37, ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара
Загора, чрез юрисконсулт П.Х. сумата 488,49лева/четиристотин осемдесет и осем лева и 49стотинки/,
представляваща частта от направените от ищеца разноски в настоящото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от предявените искове по
банкова сметка ***, в „Първа инвестиционна банка“АД- IBAN ***.
ОСЪЖДА
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, район Изгрев, бул.„Драган Цанков“37,
ЕИК *********, съдебен адрес ***, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, клон Стара
Загора, чрез юрисконсулт П.Х. да заплати на Г.Ж.С., ЕГН **********,***,
чрез адв.Иво Антонов от АК-Бургас, кантора гр.Бургас,
ул.“Александър Стамболийски“ № 15, сумата от 136,98лева/сто тридесет и шест
лева и 98 стотинки/, представляваща
частта от направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: