Решение по дело №2/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. И. П., [ЕГН], гр. **, [жк], вх. *, ет. *, ап. *, подадена чрез адв. Х., против Решение № 1329/13.11.2024г., постановено по НАХД № 3243/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № СК-847/01.07.2024г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 15, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000лв., на основание чл. 23а от ЗУЧК. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Навеждат се доводи, че липсва описание на извършеното нарушение, поради което е нарушено правото на защита на П.. Счита се, че не е безспорно установено, че именно И. П., в качеството си на технически ръководител е извършил нарушението, за което е санкциониран. Касаторът сочи, че не е изяснено от името на кое дружество се е полагал труд по време на проверката. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че субектът на нарушението е правилно определен. Твърди се, че не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли за отмяна на въззивното решение и за постановяване на ново, с което да се отмени оспореното НП. С допълнителна молба жалбата се поддържа изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна – Заместник-кметът на Община Варна, в депозиран чрез процесуален представител отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Твърди, че събраните писмени и гласни доказателства изцяло отговарят и кореспондират на описанието на нарушението и всички обстоятелства. Сочи, че при издаване на процесното НП административнонаказващият орган е събрал всички относими доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. С допълнителна молба поддържа депозирания отговор и моли съда да остави жалбата без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на издаденото НП.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на И. И. П. е ангажирана за това, че при извършена проверка на 23.05.2024г., около 16:20 часа, в гр. Варна, КК „Чайка“, [ПИ] по КККР на гр. Варна, е констатирано, че И. П. – технически ръководител на находящия се в имота строеж, извършва строително-монтажни работи, изразяващи се в полагане на бетон с тежка строителна механизация /миксер-помпа/ на ниво – плоча 6. Констатирано е, че СМР се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в курортните комплекси по Черноморското крайбрежие в периода 15 май – 1 октомври. За констатираното срещу П. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 15 от ЗУЧК. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При произнасянето си ВРС приема от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидените в ЗАНН срокове и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. От първостепенния съд е обоснована правна теза за материална законосъобразност на наказателното постановление. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и относимите правни разпоредби, решаващият съдебен състав обосновава краен извод за осъществяване от страна на И. П. на фактическия състав на обективираното в чл. 15 от ЗУЧК административно нарушение. Счел е, че правилно е определен и размерът на наложената глоба, като е приел, че същият ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН. Така мотивиран, ВРС е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Оспореното решение е неправилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящият касационен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство е изяснена фактическата обстановка по случая и правилно въз основа на констатираните факти административнонаказващият орган е приложил материалния закон.

От събраните в хода на въззивното производство доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството му на технически ръководител на обекта, е организирал провеждането на строително-монтажни работи в имота на процесната дата. Ноторен факт е, че мястото на извършване на деянието е курортен комплекс. Съдът счита, че правилно АНО е квалифицирал извършваните дейности като строителни и монтажни такива. Легално определение на „строителни и монтажни работи“ се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, според която към тази група се отнасят работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. От установената въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства фактическа обстановка е безспорно, че в проверявания обект са извършвани дейности по полагане на бетон, които имат характер на строителни и монтажни такива.

Съдът счита, че възраженията направени с жалбата, че касаторът не е имал качеството на технически ръководител, са неоснователни. Показанията на свид. К., дадени пред въззивния съд, за ангажираност на П. в качеството му на технически ръководител с извършване на цитираните в НП СМР се потвърждава и от демонстрираното от същия поведение в хода на проверката, което се установява от показанията на актосъставителя. И. И. П. се е представил на проверяващите като технически ръководител на обекта, което се потвърждава от събраните пред ВРС гласни доказателства.

Съгласно чл. 15 от ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври. Нормата на чл. 23а, ал. 1 от ЗУЧК предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на физически и юридически лица в случаите, когато същите осъществят деяние, с което нарушат разпоредбата на чл. 15 от същия закон.

Поради изложените съображения, съдът счита, че правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на касатора, доколкото същият е реализирал умишлено действие, с което е нарушил текста на чл. 15 от ЗУЧК като е организирал и възложил, осъществяване на СМР в посочения обект, в период, по отношение на който подобни дейности са забранени от цитираната разпоредба. Правилно АНО е посочил като правно основание нормата на чл. 23а от ЗУЧК, в хипотезата на която санкционна норма е предвидено нарушението на чл. 15 от същия закон.

Размерът на наложената от АНО глоба /4000 лева/ обаче не съответства на тежестта на извършеното нарушение и на установената по делото липса на отегчаващи вината обстоятелства, поради което същият следва да се намали до предвидения в санкционната разпоредба на чл. 23а от ЗУЧК минимум от 1000 лева. Определената в този размер глоба настоящият тричленен състав намира за съответстваща на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като същата отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН.

П редвид горното обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови изменение на НП № СК-847/01.07.2024г. на Заместник-кмета на Община Варна, като бъде намален размерът на наложената глоба от 4000 лева на 1000 лева.

Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане в полза на касатора се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата. Въпреки че И. И. П. претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, по делото не са налице доказателства за извършване на такива в хода на касационното производство. В производството пред ВРС П. е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което съгласно приложения на л. 54 от АНД № 3243/2024г. по описа на ВРС е заплатено в брой. Дължимите съобразно уважената част от жалбата /за сумата от 3000 лева, доколкото с настоящото решение размерът на наложената с НП глоба е намален от 4000 лева на 1000 лева/ разноски в полза на касационния жалбоподател са в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1329/13.11.2024г., постановено по НАХД № 3243/2024г. по описа на Районен съд – Варна, 29 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № СК-847/01.07.2024г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на И. И. П., е наложена глоба в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 15 от ЗУЧК, на основание чл. 23а от ЗУЧК, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № СК-847/01.07.2024г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на И. И. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 15 от ЗУЧК, на основание чл. 23а ЗУЧК, като намалява размера на наложената глоба от 4000 лева на 1000 лева, на основание чл. 23а от ЗУЧК.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И. И. П., [ЕГН], гр. **, [жк], вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 100 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно.