№ 84
гр. Сливен, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Елена Г. Христова
и прокурора В. Й. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно
наказателно дело № 20242200200526 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
Окръжният прокурор - г-н Г..
Исканото лице М. Р. Т., редовно призована, се явява лично и с адв. В. Е.
М. и адв. В. М., редовно упълномощени от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
Производството продължава във фазата на съдебното следствие.
Съдът констатира, че по делото са постъпили пр. преписка № 9442/24г.
на СГП, изпратена с писмо от 31.01.2025г., както и документи от
компетентните власти на Р. И., изпратени чрез Националното бюро на Р.
1
България в Евроджъст. Извършен е писмен превод от италиански език на
български език на документите, намиращи се на листи от 125 до 135
включително по делото.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с писмените доказателства. Не се
противопоставяме да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствения
материал по делото прокурорската преписка и получените чрез Националното
бюро на Р. България в Евроджъст документи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
пр. преписка № 9442/24г. на СГП, изпратена с писмо от 31.01.2025г., както и
документите от компетентните власти на Р. И., изпратени чрез Националното
бюро на Р. България в Евроджъст.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
Адв. М.: Нямам искания за събиране на доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
Адв. М.: Нямам искания за събиране на доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ: Поддържам казаното от защитниците ми.
Съдът, с оглед становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, и като прецени доказателствата по делото, намира че същото е
изяснено от фактическа страна. Не се налага събирането на други
доказателства, няма искания, които да възпрепятстват приключване на
съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Г-н Председател, Уважаеми окръжни съдии, ОП Сливен
е изготвила предложение с правно основание чл.44 ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА,
2
вр. чл.457 ал.2-5 от НПК. Постановено е по делото, че М. Р. Т. е осъдена на
наказание 1 година и 6 месеца Лишаване от свобода по присъда на
първоинстанционен съд във Ф., Р. И., като с решение на СГС е отказано
изпълнение на ЕЗА за предаването й в И. и е прието наложеното й наказание
да се приведе в изпълнение от Прокуратурата на Р. България. В тази връзка,
след като съобразите на кои деяния от българския наказателен закон
съответстват деянията й по които е съдена в И., а именно тези по чл.249 ал.1
от НК на Р. България и по чл.195 ал.1 т.4, вр. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК на Р.
България, Ви предлагам да постановите решение по приетата за изпълнение
присъда като решите въпросите, свързани с наказателните текстове,
съответстващи на извършеното от М. Т. деяние в И., при какъв режим следва
да изтърпи наложеното й наказание, като същото, с оглед на обстоятелството,
че не надвишава максималния срок на наказанията лишаване от свобода,
предвидени за съответните престъпления по НК на Р. България, не следва да
бъде редуциран. Предлагам Ви, след като решите тези въпроси, да
приспаднете от наложеното на М. Т. наказание, времето на предварителното й
задържане в Р. България, във връзка с постановената ЕЗА.
Адв. М.: Уважаеми въззивни съдии, моля да оставите без уважение
предложението на ОП Сливен за признаване и изпълнение на присъдата,
постановена от първоинстанционния съд във Ф., поради следните
съображения:
С протоколно определение от 21.10.2024г. сте изискали от италианските
съдебни власти заверено копие от влязлата в сила на 02.03.20219г. присъда №
488/2019г., постановена на 07.02.2019г. от първоинстанционния съд във Ф., с
която на М. В., родена през 1996г., е наложено наказание лишаване от свобода
в размер на 1 година и 6 месеца, както и глоба в размер на 700 евро. Изискали
сте също така информация за периодите на задържане на М. Т. в И. от
20.03.2016г. до 23.03.2016г., както и информация за приложимите в
конкретния случай текстове на италианския НК. Изискали сте също
информация дали М. Т. е била уведомена лично или чрез процесуален
представител за воденото срещу нея наказателно производство в И., както и
справка от БДС при ОДМВР Пазарджик относно издадените на М. Т.
документи за самоличност с посочване на имената на същата и срока на
същите документи на валидност. Такава справка е постъпила по делото с вх.
№ 7154/18.11.2024г., от която е видно, че към датата на влизане в сила на
3
италианската присъда М. Т. е имала л.к. № ***, издадена от ОДМВР
Пазарджик на 28.11.2017г., валидна до 28.11.2027г. В тази лична карта
подзащитната ми е посочена с различни имена от тези, които са посочени в
ЕЗА, съответно в документите, изпратени от И., а именно като М. Р. Т.. Освен
това, тази справка е направена от българските власти и няма как да бъде
категорично доказателство, че присъдата на наказателния съд във Ф. е
постановена именно по отношение на подзащитната ми М. Р. Т., предвид
липсата на посочване в изпратените документи от италианските власти на
трите имена на българската гражданка и нейното ЕГН към датата на
присъдата на съда във Ф., а именно 07.02.2019г. Посочен е само италиански
идентификационен номер за лицето, какъвто номер в Р. България М. Т. няма.
Само италиански идентификационен номер и две имена се сочат и в
приложеното към настоящото производство Удостоверение по чл.4 от
Рамковото решение 2008/909 на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на съдебните решения по наказателни дела. Не са
представени доказателства относно това, дали италианската присъда е
постановена в пълно съответствие с условията на чл.463 НПК и по –
конкретно дали са спазени принципите на ЕКЗПЧОС и основните принципи
на българското наказателно-процесуално право. Нещо повече, налице са
доказателства, че с Постановление от 26.04.2016г. на съдията по
предварителното разследване М.Д. от съда във Ф. (лист 29 от настоящото
дело), подзащитната ни е била обявена за укриваща се. Всички съобщения,
които я касаят, би следвало да са връчени на служебния защитник, ако е имала
такъв, тъй като в това отношение няма данни в документите, изпратени ни от
италианската страна, няма данни и за връчване на тези документи в
документите, изпратени в италианските власти. При такава неяснота по
толкова много въпроси, най – вече относно съвпадението на лицето, по
отношение на което следва да се изпълни италианската присъда и българската
гражданка М. Р. Т., която стои пред Вас, още веднъж моля да оставите без
уважение предложението на ОП Сливен.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, аз също Ви моля да оставите без
уважение предложението на ОП Сливен за признаване на процесната присъда
на италианския първоинстанционен съд в гр. Ф.. Основният аргумент за това,
което ще изложа пред Вас е във връзка с нарушено право на защита на
подзащитната ни по време на наказателното производство, проведено
4
очевидно задочно срещу нея в Р. И.. В тази насока Ви моля да обърнете
особено внимание на б. К т.1 от приложеното по делото и преведено на
български език Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, в което е
изрично е посочено, че осъденото лице не е било изслушано, тъй като вече се
е намирало в изпълняващата държава, а именно Р. България. Молим да
съобразите и б. И от Удостоверението по чл.4, където е записано, че лицето не
се е явявало лично на делото, което било приключило с присъда в нейно
отсъствие. Очевидно липсват доказателства Т. да е била уведомявана било
лично, било чрез служебен защитник за датата и часа на съдебните заседания
по това наказателно дело, за да й се осигури правото на лична защита в
наказателния процес, което е гарантирано както от ЕКЗПЧОС, така и от
българския НПК. Също така очевидно няма доказателства по делото
подзащитната ми да е била уведомявана по какъвто и да е начин за правото й
да обжалва присъдата на италианските власти в съответните срокове, съгласно
НПК на Р. И.. Очевидно това не е правено. От цитираното по-горе съдържание
на Удостоверението по чл.4 на Рамковото решение е видно, че италианските
власти са били наясно къде се намира подзащитната ни и че тя е в Р. България.
И е очевидно е, че за италианската страна не е имало никаква пречка да я
издири и да я призоват от Р. България, поне да я уведомят за наличието на
наказателно производство срещу нея, което продължава и по което се очаква
да се постанови присъда, да й се разяснят правата. Дори ако е било
необходимо, съгласно процесуалните разпоредби на италианския НПК,
италианските власти са могли да осигурят принудително участието й в
производството в Р. И., чрез издаване на ЕЗА. Видно е от събраните материали
по делото, че такава е издадена едва след влизане в сила на италианската
присъда и то значително по-късно, а именно на 29.07.2021г. В тази връзка
молим да съобразите и чл.15 ал.1 т.9 от Закона за признаване изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС),
съгласно която разпоредба на българския закон са налице основания за отказ
от признаване и изпълнение на чуждестранния съдебен акт в случаи като
настоящия, по които съдебния акт е постановен в съдебен процес, при който
осъденото лице не се е явило лично. В този смисъл Удостоверението по чл.4 от
Рамковото решение, което е приложено по настоящото дело не съдържа
изискуемата от българския закон информация за спазване на правото на
5
защита на М. Т.. По-конкретно няма данни да е била призована лично, да е
била своевременно уведомена за датата и мястото на съдебния процес и да е
била официално информирана за това по друг начин, безспорно доказващ
уведомяването й за насрочения съдебен процес, както и за възможността да
бъде постановено решение в нейно отсъствие. Няма данни в Удостоверението
по чл.4 на Т. да е била дадена възможност да си упълномощи лично защитник
или такъв да й е бил назначен от съда и такава защита действително да й е
оказана. Няма данни осъдителното решение на първоинстанционния съд да й
е било връчено лично и да е била уведомена за правото на обжалване и за ново
разглеждане на делото с нейно участие, при което същото дело да може да
бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и
възможност за отмяна на първоначалния съдебен акт. Още по-малко има
данни Т. изрично да е заявила, че не оспорва решението на съда във Ф. и че не
иска ново разглеждане или обжалване в предвидените в италианския закон
срокове, каквито са изискванията на българския закон чл.15 ал.1 т.9 б. а-в на
ЗПИИСАННЛСМВЛС. С оглед изложените съображения Ви молим да
приемете, че са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение по
чл.15 ал.1 т.9 б.а-в на ЗПИИСАННЛСМВЛС на съдебното решение,
постановено от издаващата държава. В тази насока е налице и практика на
българските съдилища - постановен отказ за изпълнение на чуждестранния
съдебен акт, като в този смисъл е например Решение № 51/25.04.2024г. на АС
В.Т. по ВЧНД № 82/24г. С оглед на всичко изложено, още веднъж моля да
оставите без уважение предложението на ОП Сливен за признаване
изпълнението на присъда № 488/2019г., постановена от първоинстанционния
съд в гр. Ф., Р. И.. Също така Ви моля да се занимаете и с мярката за
неотклонение на подзащитната ми, като я измените в по-лека такава, а именно
следващата по тежест Домашен арест, тъй като изтече значителен период от
време от задържането й във връзка с изпълнението на присъдата на
италианския съд. От Вас беше изискана огромна информация от италианските
власти, тя така и не дойде в пълнота, очевидно не са спазени процесуалните й
права и правото й на защита в Р. И. и това е основание мярката й за
неотклонение да бъде изменена в по-лека такава.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на исканото лице М. Р. Т..
6
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М. Т.: Заставам зад думите на двамата ми адвокати,
които искат да не бъде уважавано предложението на ОП Сливен.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на исканото лице М. Р. Т..
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М. Т.: Да не се признава решението на италианския
съд и да ми бъде изменена мярката за неотклонение в по-лека.
Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът ОБЯВИ решението си, като РАЗЯСНИ на
страните правото им на жалба и/или протест.
Съдът ОБЯВИ и определението си по повод искането за изменение на
мярката за неотклонение, взета по отношение на исканото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7