Определение по дело №61/2021 на Окръжен съд - Добрич

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                    №260107

  

                                 гр.Добрич     03.02.2021 год.      

 

                       В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На трети февруари                                             2021 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №61 по описа за 2021 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.279 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК,чл.275 ал.2 от ГПК във връзка с чл.262 ал.2 т.2 и ал.3 от ГПК.Подадена е частна жалба от П.В.В. с ЕГН ********** от гр.Добрич срещу разпореждане №262704/28.10.2020 г. по гр.д.№191/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е върната на жалбоподателя предходна частна жалба вх.№262369/29.09.2020 г. срещу разпореждане №261031/15.09.2020 г. на ДРС по цитираното дело за връщане на жалба вх.№13759/05.08.2020 г. на същия жалбоподател срещу постановеното по посоченото дело първоинстанционно решение.Сочи се,че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно,тъй като върнатата частна жалба била редовна и отговаряла на всички нормативни изисквания.Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане.

Насрещната страна Р.И.М. *** в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното разпореждане.Сочи,че предприетото от частния жалбоподател поведение на подаване на жалби срещу първоинстанционните актове по делото /решение и последващи разпореждания за връщане на жалби/ при неизпълнение указанията на съда за внасяне на дължимите за обжалването държавни такси целяло поддържане висящност на процеса и отлагане влизането в сила на първоинстанционното решение по същество на спора,което представлявало превратно и недобросъвестно упражняване на процесуални права и злоупотреба с такива права.Претендират се сторените от страната разноски в настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил препис от обжалваното разпореждане на 16.11.2020 г.,настоящата частна жалба вх.№266245/23.11.2020 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,който изтича на 23.11.2020 г..Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него разпореждане,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.279 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.275 ал.2 от ГПК във връзка с чл.262 ал.2 от ГПК,подлежащ съгласно разпоредбата на чл.262 ал.3 от ГПК на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№191/2020 г. на ДРС е приключило с постановяване на решение №692/20.07.2020 г.,с което предявените от Р.И.М. срещу П.В.В. искове са уважени.Срещу решението е подадена от ответника по делото П.В.В. въззивна жалба вх.№13795/05.08.2020 г.,която с разпореждане на ДРС от 07.08.2020 г. е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса по обжалването по сметка на ДОС в размер на 616,67 лв в едноседмичен срок от получаване на съобщение за разпореждането.Съобщението е получено от В. на 18.08.2020 г.,като същият не е изпълнил в срок вмененото му задължение.С разпореждане от 15.09.2020 г. районният съд връща въззивната жалба на подателя й.Последният е уведомен за връщането на 24.09.2020 г. и подава частна жалба вх.№262369/29.09.2020 г. срещу разпореждането от 15.09.2020 г.С разпореждане от 01.10.2020 г. първоинстанционният съд му указва в едноседмичен срок да изправи нередовността и на тази частна жалба,като внесе държавна такса по обжалването в размер на 15 лв по сметка на ДОС.За разпореждането от 01.10.2020 г. В. е уведомен на 16.10.2020 г.,но в определения едноседмичен срок,изтекъл на 23.10.2020 г.,същият отново не изпълнява разпореждането на съда и не внася дължимата държавна такса в размер на 15 лв по сметка на ДОС.С обжалваното разпореждане от 28.10.2020 г. ДРС връща на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК и частната жалба срещу разпореждането от 15.09.2020 г.Последната действително е останала нередовна по смисъла на чл.261 т.4 от ГПК,тъй като в указания едноседмичен срок по чл.262 ал.1 от ГПК жалбоподателят В. не е изпълнил задължението си да внесе дължимата държавна такса по обжалването и да представи документ,удостоверяващ такова внасяне,съобразно указанията,дадени му с разпореждането на ДРС от 01.10.2020 г.С последното разпореждане жалбоподателят изрично е предупреден за последиците по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК при неизпълнение на задължението му-връщане на жалбата като нередовна.Очевидно е,че действията на ответника по делото П.В. по подаване на бланкетни нередовни жалби при неизпълнение в указания срок на задължението му за отстраняване на нередовностите им чрез внасяне на държавна такса по обжалването в определения от съда размер целят поддържане висящността на процеса и отлагане във времето влизането в сила на съдебното решение по същество на спора.Касае се за драстична злоупотреба с процесуални права,която не може да бъде толерирана.При това положение обжалваното разпореждане №262704/28.10.2020 г. като законосъобразно постановено при наличие на предпоставките за връщане жалбата на подателя й В. по чл.262 ал.2 т.2 от ГПК  следва да бъде потвърдено.

И по настоящата частна жалба,следвайки възприетата от него линия на поведение,частният жалбоподател П.В. отново не е внесъл държавна такса в размер на 15 лв по сметка на ДОС,въпреки че е бил наясно с това си задължение с оглед дадените му указания от ДРС по предходната частна жалба.Първоинстанционният съд не е предприел даване на нови указания по реда на чл.262 ал.1 от ГПК на жалбоподателя за отстраняване нередовността на настоящата частна жалба по съображения,че с оглед предходните действия на В. успешното осъществяване на законоустановената процедура ще е с негативен изход и ще се генерира възможност за подаване на нова частна жалба срещу поредното разпореждане за връщане и така до безкрай /виж разпореждане на ДРС от 29.12.2020 г./.

Настоящото въззивно определение,постановено при невнесена държавна такса за обжалването,не е недопустимо като постановено по нередовна частна жалба.Липсата на своевременно платена държавна такса не е основание за обезсилване на постановеното по същество на настоящата частна жалба определение на ДОС.Според разпоредбата на чл.77 от ГПК,ако страна остане задължена за разноски,съдът постановява определение за принудителното им събиране.Въззивният съд следва да процедира при настоящата ситуация именно по този начин и така ще осигури изпълнение на финансовото задължение на жалбоподателя към бюджета на съдебната система,т.е. производството ще приключи с акт,отстраняващ „пропуска“ на съда да събере дължимата държавна такса по обжалването,който санира порочността на въззивното определение по същество на жалбата /в тази насока определение №42/05.02.2019 г. по т.д.№1890/2018 г. на I т.о.,ТК на ВКС/.Така на основание чл.77 от ГПК жалбоподателят П.В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд дължимата по чл.19 от ТДТКССГПК държавна такса в размер на 15 лв.

При този изход от производството право на разноски за настоящата инстанция има насрещната страна по неоснователната частна жалба Р.И.М.,който изрично е претендирал присъждането им с отговора си на жалбата.Такива следва да му се присъдят в размер на 220 лв адвокатско възнаграждение,уговорено с договора за правна защита и съдействие от 19.01.2021 г. и изплатено от М. на упълномощения му адв.С.А. за процесуално представителство по настоящото дело по банков път съгласно преводно нареждане и платежно нареждане на листи 20 и 21 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №262704/28.10.2020 г. по гр.д.№191/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е върната на П.В.В. с ЕГН ********** от гр.Добрич предходна частна жалба вх.№262369/29.09.2020 г. срещу разпореждане №261031/15.09.2020 г. на ДРС по цитираното дело за връщане на жалба вх.№13759/05.08.2020 г. на същия жалбоподател срещу постановеното по посоченото дело първоинстанционно решение.

ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.И.М. с ЕГН ********** *** сторени в производството по в.ч.гр.д.№61/2021 г. на Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 220 лв /двеста и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.В.В. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за обжалването по в.ч.гр.д.№61/2021 г. на Добричкия окръжен съд в размер на 15 лв /петнадесет лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.