№ 178
гр. Шумен, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500526 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 от ГПК.
Депозирана е молба от адв. Ц.Д. от ВТАК, в качеството й на процесуален
представител на Г. Г. И., с искане за изменение на решение № 17/25.01.2022 г. по в.гр.д. №
526/2021 г. по описа на ШОС в частта за разноските. Твърди, че доверителката й е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер съответно на 650.00 лева – за първа
инстанция и в размер на 300.00 лева – за втора инстанция. Предвид горното и уважаване
изцяло на предявените от същата искове, моли съдът да измени решението си в частта за
разноските, като осъди РИОСВ – Шумен да заплати на Г. Г. И. разноски за платен
адвокатски хонорар в размер на 950.00 лева, от които 650.00 лева – за първа инстанция и
300.00 лева – за втора инстанция.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна РИОСВ – Шумен не е депозирала
становище по молбата.
За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното:
Настоящото делото е образувано по въззивна жалба на Г. Г. И., чрез пълномощника
адв. Ц.Д. от ВТАК срещу решение № 607/17.11.2021 г. по гр.д. № 556/2021 г. по описа на
ШРС, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
С решение № 17/25.01.2022 г. въззивният съд е отменил изцяло решение №
607/17.11.2021 г. по гр.д. № 556/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, като вместо него
е постановил друго, с което е признал за незаконно уволнението на Г. Г. И., извършено на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, със заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ
– Шумен и е отмели същата; възстановил е служителката на заеманата преди незаконното й
уволнение длъжност в РИОСВ – Шумен – „ главен специалист „ в дирекция „ АФПД „ и е
осъдил РИОСВ – Шумен да й заплати сумата от 2 192.27 лева – обезщетение по чл.225, ал.1
1
от КТ, за оставането й без работа поради незаконното й уволнение през периода 26.08.2021
г. – 05.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното й плащане, както и разноски
за платен адвокатски хонорар, в размер на 690.00 лева, от които 390.00 лева – за първа
инстанция и 300.00 лева – за въззивна инстанция. Със същото решение е осъдил РИОСВ –
Шумен да заплати на адвокат Ц.Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ в размер на 1 116.92 лева, от които 383.46 лева – за първа
инстанция и 733.46 лева – за втора инстанция, както и по сметка бюджета на съдебната
власт – съдебни разноски в размер на 195.00 лева, държавна такса за завеждане на делото в
размер на 187.69 лева и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 93.84 лева.
Решението е подлежащо на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок,
считано от 25.01.2022 г..
Като съобрази горното, съдът намери, че молбата по чл.248 от ГПК е депозирана в
срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.
По същество, констатира, че на л.10 и л.44 от първоинстанционното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че ищцата Г. Г. И. е заплатила на
пълномощника си адв. Ц.Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение за завеждане и
процесуално представителство по искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ пред Районен съд –
Шумен за обжалване на заповед № ЧР-16/2021 г. в размер на 650.00 лева. На л.43 от делото
е приложен договор за правна защита и съдействие между същите страни, съгласно който
пълномощникът на ищцата се е съгласил да й окаже процесуална защита по акцесорния иск
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. На л.15 от въззивното
дело е приложен договор за правна защита и съдействие между ищцата – жалбоподател и
пълномощника й, в които е посочено, че първата е заплатила на адвоката си възнаграждение
за обжалване решението на ШРС, касаещо иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ в размер на 300.00
лева. На л.14 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие между същите
страни, в който е посочено, че пълномощникът на ищцата я представлява по жалбата срещу
решението на ШРС в частта му относно исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ при
условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв..
При така установените факти, съдът намери, че погрешно е определил размера на
дължимите на жалбоподателката, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски адвокатски
хонорар за първа инстанция, като й е присъдил 390.00 лева, вместо 650.00 лева, или с 260.00
лева по-малко, с оглед на което разглежданата молба се явява основателна и следва да се
уважи, като въззивното решение бъде допълнено в частта за разноските и въззиваемият бъде
осъден да заплати на жалбоподателката допълнително разноски за първа инстанция,
представляващи платен адвокатски хонорар, в размер на 260.00 лева.
Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА решение № 17/25.01.2022 г. по в.гр.д. № 526/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Шумен, както следва:
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
Съединение № 71, ет.3, представлявана от директора Д.П.Б. да заплати на Г. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш., ул. № , вх. , ап. допълнително сумата от 260.00 лева,
представляваща разноски за платен адвокатски хонорар за първа инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3