№ 2738
гр. София, 18.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110155913 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „***“ АД срещу „***“ АД, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 301 лв., представляваща
остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на 21.11.2019 г. в гр. **,
причинени виновно и противоправно от водача на МПС „***“, с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 26.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 31.05.2024 г. по
ч.гр.д. № 25211/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на 21.11.2019 г. около 12:00 часа в гр. **, бул. „***“ в кръговото, е
настъпило ПТП по вина на водача на МПС „***“, с рег. № ***, който при навлизане в
кръговото движение поради неспазване на знак за предимство удря движещия се лек
автомобил „***“, с рег. № **, вследствие на което на последния са причинени имуществени
вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „***“, с рег. № **, е имал сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна
към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са
нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в
сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 784,61
лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума. С прихващане 5/2020 г. – уреждане на взаимни задължения по регресни
претенции, му била възстановена сума в размер на 498,61 лв. Останалата част от вземането в
размер на 301 лв. останала неудовлетворена. Моли за уважаване на предявения иск.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„***“ АД, с който оспорва иска по размер. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер
на 498,61 лв. покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите
увреждания. Твърди, че уврежданията на преден ляв калник и предна лява врата на
застрахования лек автомобил, наложили извършването на ремонтни дейности спрямо
същите, не са настъпили в резултат на процесното ПТП, тъй като местоположението и
характерът на уврежданията на тези детайли не съответстват на механизма на ПТП и на
мястото и начина на реализираното съприкосновение между двата автомобила, участващи в
събитието. Счита, че единствено уврежданията на ляво странично огледало на лек
автомобил „***“ кореспондира с механизма на ПТП. Оспорва и размера на вредите, като
счита същият за прекомерно завишен. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на МПС „***“, с рег. № *** ; настъпването на ПТП на 21.11.2019 г. в гр. ** със сочените в
исковата молба участници; посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП и
вината на водачът на „***“, с рег. № ***; погасяване от страна на ответника в полза на
ищеца на сума в размер на 498,61лв. чрез прихващане 5/2020 г. – уреждане на взаимни
задължения по регресни претенции.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на
САТЕ със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
Назначаването на ССчЕ не е необходимо, доколкото обстоятелствата относно
2
плащанията по застрахователната полица и заплащането на част от обезщетението по щета
от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на
застрахователя по застраховка „Каско“, са безспорни по делото.
Предвид липсата на оспорване по отношение на механизма на настъпване на ПТП и
вината на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован при ответника, съдът
намира, че доказателственото искане за допускане на свидетел за установяване на тези
обстоятелства се явява ненеобходимо и следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - автотехническа експертиза със задачи, посочени
в исковата молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 500 лв., от които
250 лв. вносими от ищеца и 250 лв. вносими от ответника, по сметка на СРС в 1 - седмичен
срок от връчването на определението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза и за допускане на свидетел при режим на призоваване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
3
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4