Определение по дело №108/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът „СМС – С" ЕООД Г. твърди, че между него и ответното дружество – „ОЦК" , Г., бил сключен договор за проектиране на 01.07.2008 г., съгласно който дружеството – изпълнител – „СМС - С" ЕООД, се е задължило да изготви „Работен проект за обект ОЦК Кърджали – Вътрешно електроснабдяване и електрообзавеждане на новите подстанции „Сярна киселина" и „Мокро извличане' срещу заплащане на възнаграждение от дружеството – възложител – „ОЦК" , в общ размер на 228 000 лв. без начислен данък върху добавената стойност, съответно 273 600 лв. с начислен ДДС. Съгласно описаната в чл.3 от договора схема на плащанията, дружеството – възложител, освен платения аванс в размер на 20 % (двадесет процента) от договорената стойност, се е задължило да извърши частично плащане на цената по договора в размер на 63 840 лв., без ДДС, съответно 76 608 лв. с начислен ДДС, в срок от 20 дни след изработване, предаване и приемане на фаза – „Предпроектно проучване и идейни решения" от Проекта. Посочената проектна част била изработена и предадена от „СМС - С" ЕООД и приета от „ОЦК" на проведеното на 26.11.2008 г. заседание на Техническия съвет на „ОЦК" , за което бил съставен надлежен протокол. В изпълнение на точка 3.2. от договора, дружеството – изпълнител издало фактура за дължимото плащане, като същата била подписана и подпечатана от представител на „ОЦК" и заведена в деловодството на дружеството с вх. № 431/05.03.2009 г. Въпреки направената положителна констатация от страна на „ОЦК" относно изпълнение на задължението за изработване на съответната фаза на проекта, както и допълнително изискващият се и представен счетоводен документ, касаещ възнаграждението, до този момент дружеството – възложител не било извършило дължимото към „СМС - С" ЕООД и изискуемо, съгласно точка 3.2.1. от договора плащане. Към длъжника били отправени многократни покани за доброволно изпълнение на паричното задължение, включително и такава, изпратена чрез ТЕЛЕПОЩА и получена от „ОЦК" на 06.10.2009 г., но в посочения в нея срок, а и до настоящия момент, било налице неизпълнение от страна на дружеството-възложител за заплащане както на стойността на фактурата без ДДС, така и на начисления ДДС. Въпреки, че съгласно разпоредбите на ЗДДС, задължен да плати начисления ДДС е именно получателят на доставката/услугата, дори и без осъществяване на такова плащане, каквото е налице в настоящия случай, ищецът, в качеството му на регистриран по ЗДДС доставчик, бил задължен по закон да отрази в отчетните регистри - дневник за продажби и справка декларация, издадената от него фактура за данъчния период, през който е съставена. В резултат на изпълнението на това свое задължение, сумата на начисления ДДС била регистрирана в счетоводните регистри на „СМС-С" ЕООД и била взета предвид при определяне на получения резултат за периода. Това документално отразяване на неплатения, но дължим от възложителя ДДС по сключения договор, водило в действителност до плащане на данъка по фактурата от моя доверител, тъй като неговата стойност участвала ефективно в справката декларация, формираща данъка, подлежащ на внасяне от всички продажби за съответния период. Това било отразено и в представените с исковата молба доказателства. Поради това, че длъжникът – „ОЦК" , не бил платил в предвидения в договора срок дължимото по договора възнаграждение – стойността на фактурата без ДДС, както и начисления ДДС, за ищеца възниквало правото да претендира изпълнение на паричните задължения и обезщетение за двете забавени плащания, а именно: общата стойност по издадената Фактура №*/05.12.2008 г., договорната неустойка в максималния размер от 10 % от стойността на забавеното плащане на главницата, съгласно чл. 9.2. от договора, и законната лихва върху стойността на начисления и внесен от моя доверител ДДС по издадената фактура за периода от 26.03.2009 г. (или двадесет дни от документално доказаното получаване на фактурата от длъжника на 05.03.2009 г.) до окончателното му плащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 1. 63 840 лева – главница, представляваща стойността на дължимо плащане без ДДС, съгласно точка 3.2.1. от договор за проектиране от 01.07.2008 г.; 2. 12 768 лева – дължим ДДС по фактура № */05.12.2008 г.; 3. 6 384 лева – дължима договорна неустойка в размер на 10% от стойността на главницата, съгласно точка 9.2. от договора, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане и 4. 1 272.39 лева – законна лихва за периода от 26.03.2009 г. до 25.01.2010 г. върху начислен и неплатен ДДС по фактура № */05.12.2008 г., заедно със законната лихва върху начислен и неплатен ДДС от датата на завеждане на иска до окончателното му плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът – „ОЦК” Г., не е подал писмен отговор, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е посочил и не е представил писмени доказателства.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото като доказателство заверено копие от договор за проектиране от 01.07.2008 г., сключен между страните по настоящото дело, се установява, че ответното дружество, като възложител, е възложило, а ищецът, като изпълнител, е приел да разработи „Работен проект за обект ОЦК Кърджали – Вътрешно електроснабдяване и електрообзавеждане на новите подстанции „Сярна киселина" и „Мокро извличане' срещу заплащане на възнаграждение от дружеството – възложител – „ОЦК" , в общ размер на 228 000 лв. без начислен данък върху добавената стойност. Съгласно описаната в чл.3 от договора схема на плащанията, дружеството – възложител, освен аванс в размер на 20 % от договорената стойност, се е задължило да извърши частично плащане на цената по договора в размер на 63 840 лв., без ДДС, представляваща 35 % от цената по договора след приспадане на аванса, в срок от 20 дни след изработване, предаване и приемане на фаза „Предпроектно проучване и идейни решения" от Проекта. В тази връзка видно от представеното по делото заверено копие от протокол от 26.11.2008 г., на свое заседание Техническият съвет на „ОЦК" Г. е приел фаза „Предпроектно проучване и идейни решения” от проекта за вътрешно електроснабдяване и електрообзавеждане на новите подстанции. Видно от фактура № */05.12.2008 г., същата е издадена от дружеството – изпълнител „СМС-С” ЕООД на основание т.3.2.1 фаза „Предпроектно проучване и идейни решения” от договор от 01.07.2008 г. за Работен проект за обект ОЦК Кърджали „Вътрешно електроснабдяване и електрообзавеждане на нови подстанции „Сярна киселина” и „Мокро извличане”, за сумата 63 840 лева без ДДС, съответно за сумата 76 608 лева с ДДС, представляваща междинно плащане 35 % от цената по договор от 01.07.2008 г., като същата е подписана и подпечатана от представител на „ОЦК" .

С покана, изпратена чрез ТЕЛЕПОЩА и получена от ответното дружество на 06.10.2009 г., последното е било поканено от ищеца да му заплати сумата по фактура № */05.12.2008 г. на стойност 76 608 лева с ДДС, дължима по договора от 01.07.2008 г.

При това положение искът за заплащане на сумата в размер на 63 840 лева, представляваща главница без ДДС, дължима на основание т.3.2.1 от договора за проектиране от 01.07.2008 г. и сумата в размер на 12 768 лева, представляваща дължим ДДС по фактура № */05.12.2008 г., е основателен. От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че по силата на сключения между страните по делото договор за проектиране от 01.07.2008 г., ищецът се е задължил да изготви „Работен проект за обект ОЦК Кърджали – Вътрешно електроснабдяване и електрообзавеждане на новите подстанции „Сярна киселина" и „Мокро извличане' срещу заплащане на възнаграждение от дружеството - възложител – „ОЦК" , в общ размер на 228 000 лв. без начислен данък върху добавената стойност, съответно 273 600 лв. с начислен ДДС. Съгласно чл.3 от договора, дружеството – възложител, освен аванс в размер на 20 % от договорената стойност, се е задължило да извърши частично плащане на цената по договора в размер на 63 840 лв., без ДДС, в срок от 20 дни след изработване, предаване и приемане на фаза – „Предпроектно проучване и идейни решения" от Проекта. Установява се в тази насока, че посочената проектна част е била изработена и предадена от „СМС - С" ЕООД и приета от „ОЦК" на проведеното на 26.11.2008 г. заседание на Техническия съвет на „ОЦК" , за което бил съставен надлежен протокол. В изпълнение на точка 3.2. от договора, дружеството – изпълнител е издало фактура за дължимото плащане в размер на 76 608 лева с ДДС, като същата е подписана и подпечатана от представител на „ОЦК" . Установява се също така, че ответникът не е заплатил на ищеца сумата по цитираната фактура. Ето защо следва да се осъди „ОЦК” да заплати на „СМС-С" ЕООД сумата в размер на 63 840 лева, представляваща главница без ДДС, дължима на основание т.3.2.1 от договора за проектиране от 01.07.2008 г., както и сумата в размер на 12 768 лева, представляваща дължим ДДС по фактура № */05.12.2008 г.

Основателен е и предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка по договора от 01.07.2008 г. в размер на 6 384 лева. Съгласно т.9.2 от цитирания договор, в случай, че възложителят /”ОЦК” / не заплати изготвените проекти в срока и при условията на чл.3, същият дължи неустойка в размер на 1% за всяка седмица закъснение, като общата неустойка не може да превишава 10% от стойността на забавеното плащане. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружество да заплати на ищеца договорената в т.3.2.1 от договора сума в размер на 63 840 лева без ДДС за изработване на фаза „Предпроектно проучване и идейни решения" от проекта, като от момента на падежа са изминали повече от 10 седмици. При това положение, на основание т.9.2 от договора, ответникът дължи на ищеца неустойка за забавено плащане в размер на 6 384 лева, представляващи 10% от стойността на забавеното плащане на сумата от 63 840 лева, за която сума следва да се осъди да я заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 26.01.2010 г., до окончателното й изплащане.

Съдът намира за основателен и предявения иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху стойността на начисления от ищеца и неплатен от ответника ДДС по издадената фактура № */05.12.2008 г., за претендирания период – от 26.03.2009 г. до 25.01.2010 г. От представените по делото като доказателства: дневник за продажбите за периода от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г., справка – декларация за данъка върху добавената стойност за данъчен период – месец 12 2008 г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС по електронен път за същия данъчен период, както и извлечение от банкова сметка на ищеца се установява, че ищцовото дружество е отразило в отчетните регистри - дневник за продажби и справка декларация, издадената от него фактура за данъчния период, през който е съставена. Установява се също, че в резултат на изпълнението на това свое задължение, сумата на начисления ДДС е регистрирана в счетоводните регистри на „СМС-С" ЕООД и е взета предвид при определяне на получения резултат за периода, както и че неговата стойност участва ефективно в справката декларация, формираща данъка, подлежащ на внасяне от всички продажби за съответния период, който данък върху добавената стойност е бил внесен от ищеца. Ето защо за ищеца възниква правото да претендира обезщетение за забавено плащане на дължимия ДДС в размер на законната лихва за претендирания период. В тази връзка, от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че законната лихва върху стойността на начисления ДДС в размер на 12 768 лева по фактура № */ 05.12.2008 г., за периода от 26.03.2009 г. до 25.01.2010 г. включително, е в размер на 1 272.39 лева.

Предвид изложеното, следва да се осъди „ОЦК” да заплати на „СМС-С" ЕООД сумата в размер на 1 272.39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на дължим ДДС по фактура № */05.12.2008 г. в размер на 12 768 лева, за периода от 26.03.2009 г. до 25.01.2010 г. включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2010 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 8 492.02 лева, от които 3 370.57 лева – държавна такса за предявените искове, 40 лева – разноски за вещо лице, 5 081.45 лева – адвокатски хонорар. Що се отнася до искането за присъждане на разноски, претендирани да са направени в производството по обезпечение на бъдещите към онзи момент искове пред Софийски градски съд, то съдът намира същото за неоснователно, доколкото не са направени в настоящото исково производство, а са направени във връзка с поискано от страната обезпечение на бъдещите искове в обезпечително производство. С други думи, съдът намира, че се следват единствено направените от ищеца в това производство разноски. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, предвиждаща, че ответникът дължи заплащане на разноски по производството. Следва да се отбележи, че обезпечителното производство, макар и да е във функционална зависимост и да предпоставя исковия процес, не е част от него и не се отъждествява с исковия процес. Следва да се посочи и че основателността на предявените искове не обуславя непременно основателност и на поисканото обезпечение, доколкото е само една от предпоставките за допускането му. Още повече, че в случая липсват доказателства определението на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове, да е влязло в законна сила.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ОЦК” със седалище и адрес на управление в Г., бул. ”Б.” № х., ЕИК хххххххххх, да заплати на „СМС-С" ЕООД със седалище и адрес на управление в Г., С. о., Р. „., ул. ”К.” № хх, ЕИК хххххххххххх, сумата в размер на 63 840 лева, представляваща главница без ДДС, дължима на основание т.3.2.1 от договор за проектиране от 01.07.2008 г., за която е издадена фактура № */05.12.2008 г., както и сумата в размер на 12 768 лева, представляваща дължим ДДС по фактура № */05.12.2008 г.

ОСЪЖДА „ОЦК” със седалище и адрес на управление в Г., бул. ”Б.” № х., ЕИК ххххххххх, да заплати на „СМС-С" ЕООД със седалище и адрес на управление в Г., С.о. Р. „., ул. ”К.” № хх, ЕИК хххххххххх, сумата в размер на 6 384 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от 63 840 лева, съгласно т.9.2 от договор за проектиране от 01.07.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ОЦК” със седалище и адрес на управление в Г., бул. ”Б.” № х., ЕИК ххххххххх, да заплати на „СМС-С" ЕООД със седалище и адрес на управление в Г., С.о., Р. „., ул. ”К.” № хх, ЕИК ххххххххххх, сумата в размер на 1 272.39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на дължим ДДС по фактура № */ 05.12.2008 г. в размер на 12 768 лева, за периода от 26.03.2009 г. до 25.01.2010 г. включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.01.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ОЦК” със седалище и адрес на управление в Г., бул. ”Б.” № х., ЕИК хххххххххххх, да заплати на „СМС-С" ЕООД със седалище и адрес на управление в Г., С.о., Р. „., ул. ”К.” № хх, ЕИК хххххххххх, направени разноски в размер на 8 492.02 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :