№ 13430
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150349 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от П. П. М. против [фирма], с ЕИК: [ЕИК] установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал.
2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от сключения между страните
договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от
28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г., предвиждащи заплащането на такса „бързо
разглеждане“ на искането за отпускане на кредит и на такса „за удължаване“ на срока за
връщане на кредита, поради протИ.речието им със закона, като неравноправни, поради
заобикаляне на закона и като протИ.речащи на добрите нрави, кумулативно обективно
съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 192,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна
клауза под формата на такса „бързо разглеждане“ и на сумата от 181,60 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза под формата на
такса „за удължаване на срока“ (след допуснато изменение на исковата претенция, чрез
намаляване на размера й от първоначално предявения от 287,20 лева, по реда на чл. 214
ГПК, с протоколно определение от 13.03.2023 г.), ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата П. М. твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и [фирма], в
качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г., по
силата на който на М. бил предоставен паричен кредит в размер на сумата от 1 100 лева за
срок от 30 дни, с годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,70 % и годишен лихвен процент
/ГЛП/ от 40,97 % и при уговорен краен срок за връщане на сумата – 21.04.2021 г. Посочва,
1
че съгласно клаузите на договора и приложимите към същия Общи условия
кредитополучателят дължи заплащането на такса „бързо разглеждане“ в размер на сумата от
192,90 лева за предоставяне на бързо разглеждане и одобрение на кредита, заплатена от
ищцата след сключването му. Поддържа, че в друга клауза от договора за кредит било
предвидено заплащането на такса за удължаване, дължима в случаите на удължаване на
срока за връщане на кредита, чийто конкретен размер бил установен в нарочна Тарифа на
[фирма]. Излага, че използването на посочената услуга било свързано със сключването на
анекс между страните и плащането от ищцата на съответната такса преди подписването му.
П. М. твърди, че въз основа на така предвидената услуга, между нея и ответното дружество
бил сключен анекс от 26.04.2021 г., по силата на който кредитополучателят удължил срока
за връщане на общо дължимата сума със седем дни, за което заплатила такса в размер от
105.60 лева. На 28.04.2021 г. бил сключен втори анекс, по силата на който този срок бил
продължен с тридесет дни срещу предварителното заплащане от М. на такса за предоставяне
на тази услуга в размер от 105,60 лева. Сочи се, че бил сключен и трети анекс от 01.06.2021
г., с който страните продължили крайния срок на договора със седем дни, срещу
заплащането на такса в размер от 105,60 лева. Ищцата поддържа, че е изпълнила цялото си
задължение по процесния договор за кредит и сключените към него анекси, като заплатила в
полза на дружеството - кредитор следните суми: 1 100 лева – главница, 37,06 лева – лихва и
373,80 лева – такси, от която 192,20 лева такса бързо разглеждане и 181,60 лева – такса за
удължаване. Намира клаузите от договора, предвиждащи дължимостта на тези вземания за
недействителни, поради което и платените на това основание суми за подлежащи на
връщане от ответника, като получени без правно основание за това. Конкретно посочва, че
таксите са начислени в протИ.речие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, тъй като последната не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Счита, че по своя характер двете услуги, за предоставянето на които ищцата е
заплатила процесните такси, а именно: възможност за улеснена процедура за получаване на
заемната сума и възможност за отлагане/намаляване на вноски и промяна на падежа,
представляват именно такси, свързани с усвояване и управление на кредита, което обуславя
нищожността им на посоченото основание. Наред с това, последните са нищожни като
неравноправни по см. на чл. 143, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на потребителите, доколкото
обективната им цел е да доведат до неоснователно обгатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума и оскъпяване на
кредита. Намира процесните договорни калузи за нищожни и като противеречащи на
добрите нрави, предвид техният размер, който се равнява на около 130 % от общата сума на
отпуснатия кредит. Налице е нарушаване на принципа на справедлИ.ст поради значителна
нееквивалентност в престациите на двете договарящи страни. Ищцата твърди, че
оспорените от нея клаузи, предвиждащи заплащането в полза на [фирма] на процесните
такси, водят и до заобикаляне на закона, тъй като същите е следвало да бъдат включени в
процента на ГПР по договора съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК като такси, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, но в случая това не е направено, с оглед
2
въведеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. С тези съображения ищцата отправя искане за
прогласяване нищожността на процесните договорни клаузи и за връщане на платеното от
нея на ответника въз основа на същите, като платено при липса на основание за това.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма]
оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Заявява, че действително
между ответното дружество (с предишно търговско наименование [фирма]), като кредитор и
ищцата П. М., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г. в
съответствие с изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Навежда доводи, че по силата на договора в
полза на М. била предоставена заемна сума в размер от 1 100 лева, представляваща
главницата по кредита. Същият бил сключен за срок от 30 дни и с крайна падежна дата
21.04.2021 г. Не оспорва, че по договора били начислени договорна лихва в размер от 37,06
лева и такса „бързо разглеждане“ в размер от 192,90 лева, като по този начин общият размер
на кредита, който кредитополучателят следвало да погаси на падежа, възлизал на сумата от
1 329,96 лева. Поддържа, че договорът е сключен въз основа на подадена заявка от ищцата,
като заемната сума била преведена на същата на 22.03.2021 г. по сметка на каса на [фирма].
На основание т.4.2 от приложимите Общи условия и по нейно изрично искане, на М. била
предоставена допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането й за
отпускане на кредит, за която е начислена такса. Изрично заявената за ползване услуга се
изразява в обработка на искането за отпускане на кредит и получаване на отговор в рамките
на до 15 минути от изпращането му. По свое искане М. е ползвала и втора допълнителна,
незадължителна по своя характер услуга за удължаване на срока за връщане на кредита, с
което крайният падеж е бил продължен до 04.06.2021 г. Ответникът оспорва по втория
анекс, сключен между страните по договора със задна дата – от 28.04.2021 г. ищцата да е
заплащала такса за тази услуга. Намира договорните клаузи за действителни, доколкото
предоставянето на допълнителните услуги, за които са начислени процесните такси, е в
съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като таксата за бързо разглеждане не се
отнася за действия, касаещи усвояването или управлението на кредита. Намира, че в случая
е налице свободно договаряне на такси, както и, че самата ищца, още с искането за
отпускане на кредит, е обективирала воля за това. Оспорва такса „бързо разглеждане“ да
представлява част от т. нар. „общ разход по кредита“, доколкото същата не е задължително
условие за получаването му, нито за предлаганите условия и е неотносима към сключването
на договора и усвояването на заемната сума, респ. към параметрите на договора. Ето защо,
посочената такса не следва да се включва в ГПР. В отговора на исковата молба [фирма]
навежда довод, че в случай на прогласяване за недействителна на клаузата от договора за
кредит, предвижваща удължаване на срока за връщането му, то следва да се приеме, че
срокът му е изтекъл на 21.04.2021 г. с произтичащите от това последици от забавата на
длъжника. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр.
чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП:
Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищцата, при
условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването между
страните на процесния договор за кредит № [№]/22.03.2021 г., изменен с анекс от 26.04.2021
г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, както и наличието на клаузи за бързо разглеждане на искането за
отпускане кредит и за удължаване на срока за връщането му.
В тежест на ответника е да установи действителността на оспорените договорни
клаузи, чрез установяване наличието на основание за дължимостта на предвидените в
същите такси, възражението, че същите не са общ разход по кредита; съответствието им с
добрите нрави; че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна
поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение, както и, че
са индивидуално уговорени.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 06.02.2023 г. и обявен
за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищцата П. М., в
качеството й на кредитополучател и ответника [фирма] (тогава [фирма]), в качеството му на
кредитор, е сключен договор за кредит № [№] от 22.03.2021 г., по силата на който на М. е
предоставен паричен кредит в размер на сумата от 1 100 лева, както и наличието на клаузи в
същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на такси за бързо разглеждане на
искането за кредит, респ. за удължаване на срока на кредита.
Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени
доказателства по делото заверени препис от договор за кредит № ********** от 22.03.2021
г., анекс за удължаване на срок от 26.04.2021 г., анекс за удължаване на срок от 28.04.2021 г.
и анекс за удължаване на срок от 01.06.2021 г., данните от които сочат за сключването на
договора за кредит между [фирма], с ЕИК: [ЕИК] (понастоящем с търговско наименование
[фирма], считано от 21.03.2022 г. – съгласно справката от ТРРЮЛНЦ), в качеството му на
кредитор и ищцата П. П. М., в качеството й на кредитополучател, за предоставяне на
паричен заем, под формата на потребителски кредит, в размер на сумата от 1 100 лева.
Срещу това ищцата е поела насрещното задължение да ползва кредита и да го върне
съгласно условията на договора – в срок до 30 дни и конкретно до 22.03.2021 г., заедно с
възнаградителна лихва в размер от 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер от
192,90 лева или обща сума, подлежаща на връщане в размер от 1 329,96 лева. Установява се,
че договорът обективира специални условия и общи такива, с които се урежда възникналото
правоотношение между страните. Съгласно клаузите на чл. 2 – чл. 6 от общите условия по
договора за кредит, сключването му – чрез обективиране съгласието на страните в писмена
4
форма и подписване от тяхна страна, се предхожда от провеждане на процедура по
отправяне от страна на кредитополучателя на искане за отпускане на кредит, неговото
разглеждане и одобрение от кредитора. Предвидено е, съгласно чл. 3 от ОУ, че след
подаване на искането и регистрация, и преди сключване на договора, на потребителя се
предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителския кредит и проект на договора, включващ приложимите специални и общи
условия. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 4.2 от последните кредитополучателят има
възможност да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на
кредит, която услуга е допълнителна и незадължителна и гарантира обработка на искането и
предоставяне на отговор от кредитора до 15 минути от изпращането му, при стандартен
срок за това съгласно чл. 4.1, от 7 календарни дни. Съгласно чл. 4.4 от Общите условия по
договора за кредит при заявена от кредитополучателя допълнителна незадължителна услуга
за бързо разжлеждане на искането за отпускане на кредит, същият дължи на кредитора
заплащане на такса за бързо разглеждане, чиято стойност се изчислява в зависимост от
сумата по кредита и срока на договора и която е посочена в Тарифа на кредитора, а и в
самия договор за кредит. В клаузата на чл. 4.5 изрично е посочено, че заявяване на услугата
за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита и не увеличава
възможността за получаването му от кредитоискателя. Изяснява се също, че основното
задължение на кредитополучателя, установено в чл. 11.1 от Общите условия, е да изплати на
кредитора общата дължима сума, включваща общия размер на предоставения кредит –
главницата и общите разходи, лихви и такси, надлежно и своевременно – в срока, посочен в
специалните договорни условия. В клаузата на чл. 13 от ОУ е предвидено правото на
кредитополучателя да поиска удължаване на срока за връщане на кредита, което
представлява допълнителна и незадължителна услуга, предоставяна по искане на последния
и съгласно Тарифа на кредитора. Установява се, че съгласно чл. 1 „Определения“ от ОУ на
процесния договор за кредит, такса за удължаване на срока за връщане на кредита със 7, 14
или 30 дни над първоначално определения, се предоставя на кредитополучателя съгласно
Тарифа за таксите и разноските за предоставяните услуги, обявена на началната страница на
договора за кредит и представлява допълнителна и незадължителна улуга.
Събраните писмени доказателства сочат още, че договор за кредит № [№] от
22.03.2021 г. е сключен въз основа на писмено искане, по образец, за отпускане на кредит от
ищцата П. П. М. от 22.03.2021 г., в което последната е изразила желание за отпускане на
паричен заем в размер от 1 100 лева за срок от 30 дни, за потребителски нужди – заплащане
на битови сметки. С искането ищцата е заявила желание за ползване на допълнителна и
незадължителна услуга за бързо разглеждане, като в последното изрично е посочено, че при
незаявяването на тази услуга искането ще бъде разгледано в рамките на до 10 дни, в който
срок М. ще получи отговор дали е одобрена за отпускане на искания паричен кредит.
Страните не спорят, а и от представената и приета по делото разписка №
[№]/22.03.2021 г. за извършено плащане, следва, че [фирма] е наредило в полза на ищцата П.
М. сумата от 1 100 лева, като паричен превод към [фирма], представляваща усвояване на
5
кредит № [№].
Изяснява се, че между страните са сключени в писмена форма: анекс от 26.04.2021 г.,
анекс от 28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г. към договора за кредит от 22.03.2021 г.,
всички имащи за предмет удължаване на срока за връщане на общата дължима сума по
договора, съответно със седем дни и нова дата за връщане 28.04.2021 г.; с тридесет дни и
нова дата за връщане 28.05.2021 г. и с още седем дни и с последно установена датга за
връщане на 04.06.2021 г. Установява се, че съгласно анексите, дължимите от
кредитополучателя П. М. такси за удължаване на срока възлизат съответно на: сумата от
105,60 лева по анекса от 26.04.2021 г.; на 105,60 лева по анекса от 28.04.2021 г. и на 76 лева
по анекса от 01.06.2021 г.
Ищцата не оспорва, и от изводите на вещото лице по приетата съдебносчетоводна
експертиза следва, че заемната сума от 1 100 лева реално е усвоена – получена от М., с което
е завършен фактическият състав, очертан в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД и между
страните е въникнало заемно договорно правоотношение.
Основният спорен по делото въпрос е относно действителността на клаузите на от
процесния договор за кредит, предвиждащи заплащането на такса за „бързо разглеждане“ и
на такса за „удължаване на срока“, предвид оспорването им от ищцата с твърдения за
нищожността им поради протИ.речие със закона, неговото заобикаляне и протИ.речие с
добрите нрави.
Както вече беше изяснено, процесният договор за паричен кредит е сключен като
потребителски такъв. Доколкото страна, в качеството си на кредитополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (Обн. В ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в подхода на
законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за
6
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието начисляване и
събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е предвидил за действия по
усвояване и управление на кредита, които са забранени по силата на изричната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, в т.ч.
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия – арг. §1. т. 1 ДР на ЗПК,
а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита.
В настоящата хипотеза се изясни, че в специалните и общите условия на процесния
договор за кредит е предвидено заплащането от ищцата, в качеството й на
кредитополучател, на сумата от 192,90 лева, представляваща такса за бързо разглеждане на
искането за отпускане на кредит срещу предоставяне от страна на кредитора на услуга,
изразяваща се в разглеждане и произнасяне по искането в срок до 15 минути от неговото
изпращане, вместо в рамките на стандартния срок с продължителност до 7 календарни дни.
Установи се също, че с клаузата на чл. 13, вр. чл. 1 от общите условия към договора е
предвидена такса за удължаване на срока за връщане на кредита, конкретно със 7, 14 или 30
дни, чийто размер се определя съгласно нарочна Тарифа, прилагана от кредитора.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи и основно предпоставките, при
наличието на които са дължими процесните оспорени такси, съдът приема, че посочените
услуги – за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита и за удължаване на срока
за връщането му са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такси за същите е забранено по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК.
В тази връзка, с оглед и изричното оспорване, проведено от ответника, съдът намира
за необходимо да отбележи, че изводът относно характера на процесните услуги и
дължимите за тях такси не се разколеба от обстоятелството, че в процесния договор за
кредит изрично е посочено, че същите представляват допълнителни и незадължителни по
същността си услуги и се предоставят единствено по изрично искане от потребителя.
Определящи в случая са видът на услугата и дали последната е свързана с усвояване на
кредита, каквато в случая е услугата по бързо разглеждане на искането за отпускането му,
респ. с управлението му, каквато е услугата за удължаване на срока за връщане на общия
разход по кредита. Наред с това, макар таксата за бързо разглеждане да е дължима за услуга,
която по дефиниция се предоставя от кредитора на кредитоискателя и потребител преди
формалното сключване на сделката и преди да е налице одобрение на искането за отпускане
7
на паричната сума, то следва да се отбележи, че дължимостта й е установена именно в
клаузите на договора, конкретно дължимата такса от 192,90 лева е включена в общата
дължима сума по кредита, а услугата във връзка с предоставянето на която потребителят
заплаща тази такса – разглеждане на искането за отпускане на кредита в срок до 15 минути,
е част от процедурата, установена и разписана в общите условия на договора по отпускане
на кредита и сключване на договора. Ето защо, съдът приема, че тази такса има характера на
такса, свързана с усвояване на кредита.
По отношение на таксата за удължаване на срока за връщане на кредита следва да се
посочи, че действието, за което е дължима същата – удължаване на крайния падеж за
връщане на общата дължима сума от кредитополучателя над първоначално уговорения от 30
дни, по същността си е именно действие, пряко касаещо управлението на кредита –
определяне на крайния срок на договора, чрез продължаване на действието му с удължаване
на крайния срок за връщане на заемата сума, както и начислените лихви и такси.
В допълнение следва да се посочи, че от страна на ответното дружество не се
установява наличието на основанието за дължимост на сумата, представляваща такса за
бързо разглеждане, а именно, че [фирма] е разгледало заявката на кредитополучателя П. М.
в срок от 15 минути, като липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и
часът, в който е сключен договорът между страните. Същевременно по делото, от страна на
ответника, не са ангажирани доказателства относно определяне размера на таксата за
услугата „удължаване на срока за връщане на кредита“, като в общите условия към договора
е посочено единствено, че същата се определя съгласно Тарифа за таксите и разноските на
кредитора, обявена на началната страница на договора, каквото в случая не е налице. По
този начин е налице неизпълнение на изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за ясно и точно
определяне на размера на дължимите от потребителя такси, в договора за потребителски
кредит. В процесния такъв не са обективирани клаузи от Тарифата, същата не е приложена
по делото като част от договора, като липсва яснота относно критериите от значение за
определяне на размера на таксата, конкретно дали определящ единствено е срокът на
продължаване на договора, дали таксите са фиксирани или се определят като величина по
определена методология, предвид и данните по делото за уговорени и начислени като
дължими от ищцата такси за удължаване на срока в различен размер.
С оглед всичко изложено дотук, съдът достига до извод, че включването на
процесните, оспорени от ищцата, клаузи, като част от съдържанието на процесния договор
за кредит от 22.03.2021 г. и на приложимите към същия общи условия, се явява в пряко
протИ.речие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с оглед което тези договорни клаузи се
явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради допуснато протИ.речие
със закона, което обуславя уважаване на исковите претенции по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл.
1 ЗЗД на посоченото основание, поради което не следва да се обсъждат по същество
останалите основания за нищожност, въведени от ищцата, а именно недействителност
поради заобикаляне на закона, като неравноправни и поради протИ.речие с добрите нрави.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
8
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум
на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесните вземания е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването
на твърдяното имуществено разместване чрез реалното заплащане, съответно получаване от
ответното дружество на претендираните суми, при установяване на което в тежест на
ответната страна е да докаже наличието на основание за получаване и последващо
задържане на сумите.
С оглед установената по делото недействителност на договорните клаузи,
предвиждащи заплащането на такси за бързо разглеждане и за удължаване на срока за
връщане на кредита, то заплатените от ищцата П. М. суми за тези такси се явяват дадени
при липсата на основание за това, поради което [фирма] дължи връщането им на
кредитополучателя.
Конкретният размер на вземанията следва от заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, преценявайки го по реда на чл. 202
ГПК, като компетентно и обосновано изготвено от съответен специалист, след проверка на
материалите по делото и допълнителна счетоводна такава при дружеството – кредитор,
отговорило подробно на формулираната задача и по същество останало неоспорено от
страните. В експертизата вещото лице посочва, че липса предоставена информация от
ответника относно дата на осчетоводяване и размер на отделните плащания, извършени от
ищцата, но е налице предоставена информация съгласно която общото задължение по
договора за кредит в размер от 1 329,96 лева, включващо сумата от 1 100 лева – главница,
сумата от 37,06 лева – възнаградителна /договорна/ лихва и сумата от 192,90 лева такса за
бързо разглеждане, е заплатено изцяло от М.. Съгласно данни от ответника, по договора и
анексите към него на ищцата са начислени две такси за удължаване на срока на договора,
съответно в размер от 105,60 лева, заплатена от М. на 26.04.2021 г. и в размер от 76 лева,
9
заплатена на 01.06.2021 г. Такса по анекса за удължаване на срока на договора от 28.04.2021
г., въпреки вписването на размер на такава, реално не е била начислявана и събирана от
кредитополучателя, с оглед приложима през периода промоционална кампания от
кредитора, по време на която продължаването на срока за връщане на общата сума по
кредита е било безплатно. На основата на тези данни и изричното пимено становище от
ищцата, депозирано в хода на делото с молба от 28.02.2023 г., вещото лице достига до извод,
че общо платената от нея сума по договора възлиза на 1 685,08 лева, от която такса за бързо
разглеждане в размер от 192,90 лева и такси за удължаване на срока на договора за кредит в
общ размер от 181,60 лева.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че ответникът дължи на ищцата
връщане на платените от нея суми, отнесени за покриване на таксите, начислени въз основа
на процесните недействителни клаузи в посочените от вещото лице размери, съответно
сумата от 192,90 лева, платена под формата на събрана такса за бързо разглеждане (чийто
конкретен размер е посочен и в специалните условия на договора за кредит), както и сумата
от 181,60 лева, платена под формата на две такси за удължаване на срока за връщане на
кредита, предвид липсата на доказателства за реално заплащане на таксата по анекса от
28.04.2021 г.
Следователно, предявените осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явяват
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Върху вземанията, като законна последица, е дължима и следва да бъде присъдена и
поисканата от ищцата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 15.09.2022 г. до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв), в полза на процесуалния представител на П. М. – адв. Д. М., следва да
бъде присъдена сумата от 800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищцата по делото (по 400 лева за установителните и 400
лева за осъдителните претенции, с оглед характера и двете групи искове като оценяеми
такива), при съобразяване с отразеното в представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 31.08.2022 г. (л. 71 – гръб от делото) представителство на ищцата от
пълномощника й безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Размерът на последното
съдът определи при съобразяване с минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото осъщественото от него процесуално представителство по
установителните, респ. по осъдителните претенции е в защита на един интерес, по
предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел –
съответно да се признае нищожността на съответни договорни клаузи, респ. да се върнат
сумите, заплатени от ищцата на основание тези клаузи, както и съобразявайки липсата на
фактическа и правна сложност на делото и приключване на делото в рамките на две съдебни
10
заседания. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд сумата от 405
лева – разноски по делото за държавна такса и съдебносчетоводна експертиза. Сторените от
ответника разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД
по предявените от П. П. М., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] срещу [фирма], [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес], установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, клаузите от сключения между страните договор за кредит № [№] от 22.03.2021
г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс от 01.06.2021 г,
предвиждащи заплащането на такса „бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредит
и на такса „за удължаване“ срока за връщане на кредита, поради протИ.речието им със
закона.
ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на П. П. М., с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес] сумата от 192,90 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна
договорна клауза под формата на такса „бързо разглеждане“ и сумата от 181,60 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза под формата на
такса „за удължаване на срока“, ведно със законната лихва върху всяка от главиците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. Д. В. М.
от АК – П., с адрес: [адрес], сумата от 800 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в полза на
ищцата.
ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на Софийски районен съд сумата от 405 лева, представляваща разноски по делото за
държавна такса и съдебносчетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11