Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 50 от 18.04.2012 год. год. по гр.д. № 2892 по описа за 2010 год. С. районен съд е изменил определената издръжка по гр.д. № 164/2003 год. по описа на С. районен съд издръжка,която И. А. М. ,с ЕГН * от гр.С. е осъден да заплаща на Т. Г. В., като майка и законна представителка на малолетното дете К. И. М., като я увеличава от 30 лв. на 200 лв. месечно, считано от 12.01.2012 год. до настъпване на законови основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изпадане в забава до пълното й изплащане. Отхвърлил е иска за разликата до пълния претендиран размер 500 лв., като неоснователен и недоказан. На основание чл.242,ал.1,пр.1 ГПК е постановил предварително изпълнение на решението в частта относно увеличения размер на издръжката. Осъдъл е И. А. М. да заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката - 244,80 лв., както й сума в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил е И. А. М. да заплати на Т. Г. В. разноски в размер на 150 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника И. А. М. Жали се решението в частта, в която съдът е изменил издръжката като я увеличил от 30 лв. на 200 лв. месечно. Навеждат се съображения за допуснати от съда процесуални нарушения.Ответникът, сега жалбоподател не бил призован на постоянния адрес. Съдът не изискал социален доклад, който да определи необходимата издръжка на детето. Навеждат се съображения, че присъдената издръжка е в голям размер, който не съответствал на нуждите на детето и не бил във възможностите на бащата. Последният страдал от неврологично заболяване, което налагало операция на очите. Прави се искане въззивният съд да отмени решението като неправилно и да постанови друго,с което да присъди издръжка в минималния определен размер.Претендира разноски. Във въззивната инстанция жалбата се поддържа от упълномощения адвокат. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат П. Ч., в качеството му на пълномощник на непълнолетния ищеца К. И. М., действащ лично и със съгласието на неговата майка Т. В. С довод на неоснователност спори въззивната жалба. Навеждат се подробни съображения. В съдебно заседание въззиваемия – ищец се представлява от упълномощения адвокат. По време на разглеждане на делото е настъпила промяна в активната легитимация и представителството на ищеца К. И. М. ,с ЕГН -*.Към момента на депозиране на исковата молба в съда и постановяване на съдебното решение в първата инстанция ищецът е бил малолетен и исковата молба е подадена от неговата майка и законна представителка Т. Г. В.Към датата на подаване на отговора на въззивната жалба ищецът е станал непълнолетен и пълномощното на адвокат П. Ч. е подписано от непълнолетния ищец, действащ лично и със съгласие на неговата майка,и майката Т. В. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство доказателства по чл.266 ГПК не са представени. Предявен е иск по чл. 150 от СК,във вр.чл.143,ал.2 от СК Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд и дава отговор на наведените с въззивната жалба оплаквания. По наведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения по делото в първата инстанция.Оплакването е неоснователно.В първата инстанция исковата молба е връчена на ответника на адреса на неговата майка в с. Ц. На 16.02.2012 год. е депозирал отговор по чл.131 ГПК, оспорил е иска по основание и размер и е депозирал доказателства за семейното си положение и здравословно състояние. По искане на същия съдът е удължил срока за представяне на доказателства./ л.33 от делото в първата инстанция.На дата 01.03.2012 год. ответникът е представил по делото други писмени доказателства. За насроченото от съда съдебно заседание майката е отказала да получи призовката. Съдът е призовал ответника на посочения от него адрес в гр. С./виж молба от ответника на л.38 от делото/. Призовката е върната с отметка, че такова лице не живее на адреса. Съдът е приел страната за редовно призована по реда на чл.41, ал.2, вр.ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция намира действията на първоинстанционния съд по призоваване на ответника за законосъобразни. По наведеното оплакване, че съдът не е изслушал социален доклад по ЗЗД, който да определи нуждите на детето за да може съдът да определи необходимата издръжка.Въззивният съд намира оплакването за неоснователно. Размерът на издръжката се определя от нуждата на детето и възможностите на дължащите му родители издръжка. Първоначалната издръжка в размер на 20 лв. е определена с решението по установяване на произход от бащата на 09.11.2001 год. С влязло в сила решение по гр.д. № 164/2003 год. размерът на издръжката е увеличен от 20 лв. на 30 лв. месечно. От последното определяне на издръжката са минали девет години. От една страна е пораснал малолетния ищец, вече непълнолетен - на 14 години, пораснали са неговите нужди и потребности, от друга са се изменили възможностите на дължащите му издръжка родители. От представените доказателства се установява, че бащата има задължение за издръжка на друго дете, син Б., малолетен, роден на ........... год.Представя доказателства, че страда от неврологично заболяване - множествена склероза.Бащата работи по трудов договор и получава трудово възнаграждение в размер на 3 780 лв.Във връзка с постановено разкриване на банкова тайна относно наличностите и движението по банковите сметки на ответника е установено, че притежава авоари в три банки в общ размер на 20 000 лв. Майката е представила декларация, че е безработна. При предходното определяне на издръжката бащата средно месечното трудово възнаграждение на бащата е било в размер на 123 лв. месечно. Сега средно месечното възнаграждение е в размер на 3780 лв. Неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя поддържано от упълномощения адвокат н съдебно заседание, че е необходимо изслушване на социален доклад, който да определи нуждите на непълнолетния ищец за определяне размера на издръжката. Настоящият състав на въззивната инстанция намира довода за неоснователен. По делото са събрани достатъчно писмени доказателства. В първата инстанция е разпитана свидетелката Т. Й., позната на майката на ищеца. Свидетелката познава детето и установява пред съда,че то е високо 170 см.,спортист,израстващ бързо,което налагало обувките и дрехите му да се сменят често. Изложеното налага извод на основателност на предявеният иск за изменение на издръжката по чл.150,ал.2 от СК. Съдът като взе предвид изменените доходи на родителите, дългия период от последното изменение на издръжката,обстоятелството, че бащата дължи издръжка на друго малолетно дете -Б., заболяването на бащата намира, че ако родителите на К. живееха заедно с детето в едно домакинство биха отделяли за издръжката на непълнолетното дете сума в размер 300 лв., от които бащата да заплаща по 200 лв. месечно, а майката по 100 лв. В размера на издръжката на майката, която е декларирала, че е безработна влизат и грижите, които полага по отглеждане на детето. Така определената издръжка е съобразена с възможностите на родителите и ще задоволи нуждите на 14-годишния ищец, с оглед обикновените условия на живот. Предявеният иск за изменение на присъдената издръжка следва да бъде уважен до размера на 200 лв., като за разликата до претендирания размер от 500 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По делото бащата е навел довод, че майката преди години му заявила, че не желае издръжка за детето. Ако майката в качеството й на законен представител на детето е направила такова изявление, следва да се има предвид, че същото противоречи на разпоредбата на чл.147 ГПК. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия - ищеца направените във въззивната инстанция разноски - сума в размер на 100 лв. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 18.04.2012 год. по гр.д. № 26 по описа за 2012 год. на С. районен съд. ОСЪЖДА И. А. М. да заплати на К. И. М.,действащ със съгласието на майка си Т. Г. В. разноски в размер на 100 лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |