РЕШЕНИЕ
№. 1828, 14.05.2019
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX гр. с.
На 28.03.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3232 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Д.Б.А. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Д.Б., твърди, че на 14.10.2015 г. сключил с „ТЕРРА
КРЕДИТ” ООД Договор за потребителски кредит /заем/ № ......., който е
недействителен както поради това, че размерът на шрифта на текста му е по-малък
от 12, така и поради обстоятелството, че в погасителния план към него не е посочено разпределение на вноските
измежду дължимите по договора суми, поради което платеното по последния за
разликата над получената в заем сума, възлизащо на 982.30 лв., подлежи на
връщане. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли
съда да прогласи недействителността на договора и да осъди ответника да му
върне получената без правно основание сума в размер на 982.30 лв. ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда -28.02.2018 г.,
до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски, а
пълномощникът му адвокат Д.Б. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предложение 1-во ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап.
12, представляван от ...... К.М., а също и от пълномощниците му адвокат Г.В. и
адвокат Б.П., не оспорва, че е сключил с ищеца договор за кредит, но твърди, че
: задълженията по него са погасени; самият ищец е работил в дружеството като ..............както
по трудов, така и по граждански договор, поради което е бил съвършено запознат
както с общите условия на ответника по потребителски кредити, така и с
конкретните клаузи на процесния договор, поради което защитата му като
потребител от злонамерени или прикрити действия на кредитора е неприложима;
договорът изпълнява всички законови изисквания – сключен е в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са
представени с еднакъв по вид, формат и размер на шрифта – 12, в два
Продължение на решение по гр. д. № 3232/18 г. на РСПд
– стр. 2/6
екземпляра,
един от които е надлежно връчен на ищеца, поради което моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:
Не е налице спор, че на 14.10.2015 г. страните са
сключили договор, наименуван : „Договор за потребителски кредит /заем/ номер на
кредит : ....... /Терра Макси/”, имащ за предмет предоставяне на потребителски
кредит на кредитополучателя в размер на 1200 лв. за финансиране на лични нужди
на последния, срещу задължение да го върне ведно дължимите лихви при условията
и в сроковете, посочени в договора.
Изхождайки от предмета му – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, а също и финансова институция съгласно чл. 3, ал.
1, т. 3 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то
съдът приема, че обсъжданият договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за
потребителския кредит.
Не е налице спор, също така, че към датата на
завеждане на исковата молба в съда задълженията на ищеца по договора за кредит
са погасени, като видно от неоспорените заключения на вещото лице по
допуснатите по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи
освен, че е върнал полученият паричен заем в размер на 1200 лв. по договора
кредитополучателят е платил още и 982.30 лв., като е налице спор относно
дължимостта на тази сума с оглед на наведените в исковата молба твърдения за
нищожност на договора, във връзка с което се иска и прогласяване на
недействителността му.
Законът за потребителския кредит предявява строги
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които
са уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора и следва да
съдържа: „...1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения
кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4.
името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4
за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или
Продължение на решение по гр. д. № 3232/18 г. на РСПд
– стр. 3/6
при
свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11.
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение,
показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване
на главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15.
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има
такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително
Продължение на решение по гр. д. № 3232/18 г. на РСПд
– стр. 4/6
информация
за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите
във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното
използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията
за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на
този закон; 27. подписи на страните...”, като неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 ЗПК изисквания водят до недействителността му –
чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в
закона писмена форма, но видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна техническа експертиза за изготвяне на текста му е
използван безсерифен шрифт от типа на „Ariel”, чийто размер е 9pt, т. е. в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК
всичките елементи на договора са представени с размер на шрифта под 12 pt.
А щом шрифтът на договора не е съобразен с императивно
изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема,
че същият е недействителен, което е
достатъчно основание за уважаване на предявения иск за прогласяване на
нищожността му, без да се обсъжда и другото, наведено в хода на производството
основание за нищожността му.
Неотносимо към спора е твърдението на ответника, че в
процесния случай не намира приложение защитата на потребителя от въвеждане в
заблуждение или незнание поради злонамерени или прикрити действия на кредитора
поради обстоятелството, че ищецът е работил продължително време в дружеството
като ..............както на трудов, така и на граждански договор, тъй като законът
– чл. 9 и чл. 26, ал.1 ЗЗД, не допуска сключване на договори, чието съдържание
противоречи на императивна правна норма, поради което и отрича възможността те
да произвеждат правно действие, но едно недобросъвестно поведение на някоя от
страните при сключване на договора би могло да бъде основание за ангажиране на
отговорността й по чл. 12 ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен в този случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно платените
суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита подлежат на
връщане от ответника като получени при начална липса на основание.
Продължение на решение по гр. д. № 3232/18 г. на РСПд
– стр. 5/6
Бе установено вече по-горе в настоящото изложение на
база на неоспорените заключения на вещото лице Й.П., че общата постъпила по
договора за кредит сума възлиза на 2182.30 лв., поради което платеното от ищеца
при начална липса на основание се равнява на разликата между тази сума и
получената от него в заем сума от 1200 лв. – 982.30 лв. Ето защо като доказан
по основание и размер и искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
1-во ЗЗД следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 384 лв. разноски
по производството, в това число 99 лв. държавна такса по производството, 5 лв.
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 280 лв. депозитни
разноски.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Б. не
следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по делото, тъй като в хода на настоящото производство
не се установи посоченото в чл. 2, ал. 1 от представения по делото Договор за
правна защита и съдействие от 05.02.2018 г. обстоятелство, че довереникът на
адвокат Б. и ищец по настоящото дело не разполага с достатъчно средства и
имущество да заплати адвокатско възнаграждение, още повече, че страната заплати
без особено затруднение всички такси и разноски по производството.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предложение
1-во ЗЗД недействителността на Договор за потребителски кредит /заем/ № .......,
сключен на 14.10.2015 г. между „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12,
представлявано от ...... К.М., от една
страна и от друга - Д.Б.А. с ЕГН **********,***, поради противоречието
му на закона – 10, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, тъй като всичките
му елементи са представени с размер на шрифта по-малък от 12pt.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12,
представляван от ...... К.М., да върне на Д.Б.А. с ЕГН **********,***, сумата
от 982.30 лв., платена от последния по Договор за потребителски кредит /заем/ №
......./14.10.2015 г., тъй като е получена без правно основание.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от ......
К.М., да заплати на Д.Б.
Продължение на решение по гр. д. № 3232/18 г. на РСПд
– стр. 6/6
А. с ЕГН **********,***,
сумата от 384 лв. разноски по производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адвокат Д.Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ