№ 746
гр. Плевен, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Н. В. П.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20254400200877 по описа за 2025 година
Производство по чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.
Образувано е по искане на заместник-окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура- Плевен, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия С. Г. Ш..
Искането е мотивирано с обстоятелството, че е налице обосновано
предположение относно авторството на престъплението, както и с това, че е
налице реална опасност Ш. да се укрие и да извърши престъпление
Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Защитникът на обвиняемия С. Г. Ш., адвокат В. В., изразява становище,
че искането е неоснователно, тъй като деянията не са извършени в условията
на домашно насилие, което пък от своя страна води до по-лека правна
квалификация, както и поради това, че не е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните до момента доказателства по досъдебно производство № 4582/2025
г. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен, намира за установено следното:
Искането е подадено от легитимна страна, поради което е процесуално
допустимо и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество искането е основателно.
С постановление на заместник-окръжен прокурор от 11.11.2025 г., С. Г.
1
Ш. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по
чл.142, ал. 2, т. 5а и т. 6, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, което се наказва с
лишаване от свобода от седем до петнадесет години, по чл. 142а, ал. 4, във
връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 6 НК, което се
наказва с лишаване от свобода от три до десет години, по чл. 144, ал. 3, т. 2,
във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 6 НК, което се наказва с
лишаване от свобода до шест години и по чл. 144а, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК,
което се наказва с лишаване от свобода до пет години.
От събраните до този момент доказателства по делото – свидетелските
показания на М.А.Б., П.В.М., А.П.Я., В.К.Ф., И.П.В., Г.Б.Т., С.П.С, Б.К.Б.,
Л.К.Б., Г.Д.С., Л.С.И. и Н. Ю.Ц., заключенията на комплексната видео-
техническа лицево-идентификационна и аудио-техническа експертиза,
съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза, издадените заповеди за
незабавна защита от Районен съд-Плевен и докладната записка до началника
на Първо РУ при ОД на МВР-Плевен от 30.10.2025 г., изготвена от Любомир
Иванов, може да се направи обосновано предположение, че С. Ш. е извършил
престъпления, които се наказват с лишаване от свобода т. е. налице е първата
от предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Налице е и втората предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение – реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Реалната опасност от извършване на престъпление произтича от
обстоятелството, че С. Ш. е привлечен в качеството на обвиняем за четири
престъпления от общ характер, осъществени в периода месец януари 2025 г. –
05.10.2025 г. т. е. налице е интензивно противоправно поведение от негова
страна, като той е продължил да върши престъпления дори и след като срещу
него са били образувани досъдебни производства за деянията, осъществени
през месец януари 2025 год. и през месец април 2025 г. Тези фактически данни
характеризират обвиняемия като личност с повишена степен на обществена
опасност, склонна към извършване на престъпления. Този правен извод не се
променя от факта, че С. Ш. не е осъждан.
Съдът намира, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие,
тъй като той има постоянен и настоящ адрес в гр. Плевен, работи като
охранител, получава легални трудови доходи и притежава добри
характеристични данни.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на
мерките за неотклонение приоритет имат степента на обществената опасност
на извършеното престъпление и доказателствата срещу обвиняемия и едва
2
след това се вземат предвид семейното положение, здравословното състояние,
възрастта, професията и други данни за личността на обвиняемия.
В разглеждания случай извършените престъпления са с висока степен на
обществена опасност, която се извежда от начина на извършването им и
квалифициращите обстоятелства, която е съчетана с реална опасност от
извършване на престъпление от страна на С. Г. Ш.. Ето защо целите на
мерките за неотклонение в конкретния случай могат да се постигнат
единствено чрез мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Възраженията по отношение на правната квалификация на деянията, за
които С. Ш. е привлечен в качеството на обвиняем, са недопустими в
съдебното производство по чл. 64 НПК. Това е така, тъй като това са въпроси,
по които съдът дължи отговор с присъдата, а освен това изключително право
на прокуратурата е срещу кого, за какво престъпление да започне разследване,
както и да определи неговата правна квалификация в досъдебното
производство.
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 5, във връзка с
чл. 63, ал. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на С. Г. Ш., ЕГН – **********, обвиняем по ДП № 4582/2025 г.
по описа на Окръжна прокуратура-Плевен.
Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред
Апелативен съд-гр. Велико Търново в 3-дневен срок от днес, с частна жалба
или частен протест.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
3