№ 18408
гр. С 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110152326 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Т. С” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците А. А. Т. и Г. А.
Т., да заплатят на ищеца сумите както следва: 488,93 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2020 до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 101,40 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г., в условията на
разделна отговорност, сумата от 11,12 лева – цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г. ведно със законна лихва за период от
04.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,83 лева, мораторна лихва за забава за
периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г., при следните квоти:
А. А. Т. - 1/2, а именно: 244,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 50,70 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г.; сумата от 5,56 лева – цена
на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г.
ведно със законна лихва за период от 04.09.2023 г. до изплащане на вземането, и 1,41
лева, мораторна лихва за забава за периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г.;
Г. А. Т. - 1/2, а именно: 244,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 50,70 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 20.12.2023 г.; сумата от 5,56 лева – цена
на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020г. – 30.04.2022г.
ведно със законна лихва за период от 04.09.2023 г. до изплащане на вземането, и 1,41
лева, мораторна лихва за забава за периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
1
качеството им на наследници на собственика на процесния имот въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно чл. 63, ал.
1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Твърди,
че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е
доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С
ж. к. Л. бл. . вх, ет, аап аб. № . топлинна енергия като ответниците са използвали същата за
процесния период, като ответниците не са престирали насрещно - не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок от
датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че
ответниците са изпаднали в забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения си особен процесуален
представител, са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по
основание и размер. Оспорва правилността на начислената топлинна енергия. Оспорват
ищецът реално да е доставил топлинна енергия до имота, респективно оспорва неговото
количество. Поддържат, че не било доказано монтираните средства за търговско измерване
да отговарят на техническите изисквания. Оспорват в процесния имот да е било извършвано
отчитане на измерена топлинна енергия. Посочват, че доказателства за отправена покана от
страна на ищеца не са ангажирани. Релевират възражение за погасяване на процесните
вземания по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетата като писмено доказателство по делото Заповед ИК-225/10.02.1975г. на
Председателя на ИК на СГНС се установява, че апартамент № находящ се в гр. С ж. к. Л. бл.
. е предоставен в обезщетение на Б..В срещу отчужден имот.
По делото е представено заявление-декларация, изхождащо от Г.Б Т., в което заявява,
че желае да бъде открита партида на негово име за следния топлоснабден имот – апартамент
№ находящ се в гр. С ж. к. Л. - 6, бл. . вх ет.
По делото е представено удостоверение за родствени връзки на лицето Г.Б Т.,, от
което се установява, че Б..В е негов баща /починал на 27.04.1977г./, а А. Г. Т. – негов син
/починал на 12.09.2023г./.
По делото е представено удостоверение за наследници от 19.09.2024 г., от което се
установява, че лицето А. Г. Т. е оставил като законни наследници А. А. Т. и Г. А. Т..
Представен е протокол от 14.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажна
собственост с адрес гр. С ж. к. Л. - 6, бл. . вх и Б, в който е обективирано взето решение за
сключване на договор с „Н.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представен е договор от 04.09.2002г., съгласно който възложителят Етажна
собственост с адрес гр. С ж. к. Л. - 6, бл. . вх е възложил на изпълнителя „Н.“ ООД да
извършва монтаж на индивидуални топлинни разпредели и дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сградата.
По делото са приети общи условия на "Т. С" ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач „Н.“ ООД документи,
касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
2
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от „Н.“ ООД. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са
изчислени в съответствие с разпоредбите на НТ, като технологичните разходи са били
изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между
абонатите. За процесния период фирмата на ДР е отчитала водомера в имота през 2022г.,
попълнен е отчет, подписан от потребител. По данни на ФДР в имота няма монтирани
отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е
начислявана ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като
изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата
наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. е в размер на 998,51 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в
абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.
По делото е прието заключението към допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредита като всеобхватно и компетентно изготвено.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците или техния наследодател
да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита
сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на
изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните
по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите
публично известни общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
3
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.
По делото е безспорно, а и от представените по делото описани по-горе писмени
документи се установява, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот, предвид настъпилото универсално правоприемство в правата
и задълженията на техния праводател А. Т., при съответните наследствени дялове. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на
страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.
С” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна
услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Н.“ ООД, за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ за
подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 998,51 лева. Предвид това, съдът приема за доказани
исковете за главница за топлинна енергия в общ размер на сумата от 488,93 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Предвид това, съдът приема за доказани исковете за главница за топлинна енергия в
общ размер на сумата от 488,93 лева. Доказани се явяват и исковете за главница за дялово
разпределение в общ размер на 11,21 лева.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и вземанията на „Т. С” ЕАД
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на
„Т. С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е
станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Т. С” ЕАД от
11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024 г., към която дата
погасителната давност се счита прекъсната, погасени по давност са вземанията за
стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
м.07.2021 г., т. е. тези за периода от м. 05. 2020 г. до м. 06. 2021 г. включително. Така е,
защото срокът за заплащане на месечното задължение за м. 07. 2021 г. е бил до 14.09.2021 г.
включително и то е станало изискуемо на 15.09.2021г., от който момент е започнала да тече
погасителната давност за него. Същевремено от доказателствата по делото се установява, че
за същия период ищцовото дружество е начислило суми за топлинна енергия в общ размер
на 759,21 лева, поради което вземанията на ищеца срещу ответниците в тази част следва да
се приемат за погасени по давност за сумата от 379,61 и исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
4
По иска са присъждане на дължимата цена на предоставена услуга дялово
разпределение съдът приема да погасени по давност вземанията за стойността на
предоставена услуга, чиято изискуемост е настъпила преди м.07.2021 г., като от
доказателствата по делото се установява, че за периода 01.11.2020г. – 30.06.2021 г. ищцовото
дружество е начислило суми в общ размер на 11,12 лева, поради което вземанията на ищеца
в тази част следва да се приемат за погасени по давност за сумата от 5,56 лева и исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въз основа на така изложените мотиви съдът приема, че ответниците дължат цената
за предоставените топлинни услуги от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. и цена на предоставена
услуга дялово разпределение за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022г. За посочените периоди
изискуемите задължения за главница, които не са погасени по давност, възлизат съответно
на общата сума от 109,32 лв. и общата сума от 5,56 лева, до които общи суми следва да
бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ,
съобразно посочените дялове на всеки от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинна енергия
за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г. в размер на 109,32 лв., поради което по реда на чл.
162 ГПК приема, че дължимата законна лихва за периода 15.08.2022г. – 20.12.2023г. възлиза
на 22,68 лева.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважат за сумата в
общ размер на 22,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2021г. –
20.12.2023г. върху дължимата цена за топлинна енергия, съобразно посочените дялове на
всеки от ответниците.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в общ
размер от 2,83 лева – начислена мораторна лихва върху дължимата цена за дялово
разпределение за периода 15.01.2021г. до 20.12.2023г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, съобразно посочените дялове на всеки от ответниците.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
производство в размер на 1 200 лева: 50 лева - платена държавна такса, 300 лева – депозит за
СТЕ, 250 лева – депозит за ССчЕ, 500 лева – възнаграждение на назначение особен
представител, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 273,60
лева – разноски в исковото производство.
Ответниците се представляват от назначен особен представител, на който не се следва
заплащането на съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ А. А. Т., ЕГН:
**********, съдебен адрес гр. С бул. Д. Б № в качеството на наследник по закон на А. Г. Т.,
ЕГН **********, да заплати на „Т. С” ЕАД, ЕИК 8... със седалище и адрес на управление гр.
5
С ул. „Я.” №. при условията на разделност, при квота 1/2, следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С ж. к. Л. бл. .. вх ет аап с абон. № .: сумата от 54,66 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 04.09.2024г. до изплащане на
вземането; сумата от 11,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021г.
до 20.12.2023г., сумата от 2,78 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
04.09.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 54,66 лева до пълния предявен размер от 244,47 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., иска с правно иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над 2,78 лева до пълния предявен размер от 5,56 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., иска с
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да разликата над 11,34 лева до пълния предявен размер от 50,70
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021г. до 20.12.2023г. и иска с
основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1,41 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.01.2021г. до 20.12.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.149 ЗЕ Г. А. Т., ЕГН:
**********, съдебен адрес гр. С бул. Д. Б № в качеството на наследник по закон на А. Г. Т.,
ЕГН **********, да заплати на „Т. С” ЕАД, ЕИК 8... със седалище и адрес на управление гр.
С ул. „Я.” №. при условията на разделност, при квота 1/2, следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С ж. к. Л. бл. .. вх ет аап с абон. № .: сумата от 54,66 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 04.09.2024г. до изплащане на
вземането; сумата от 11,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021г.
до 20.12.2023г., сумата от 2,78 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
04.09.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 54,66 лева до пълния предявен размер от 244,47 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., иска с правно иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над 2,78 лева до пълния предявен размер от 5,56 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., иска с
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да разликата над 11,34 лева до пълния предявен размер от 50,70
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021г. до 20.12.2023г. и иска с
основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1,41 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.01.2021г. до 20.12.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН: **********, и Г. А. Т., ЕГН: **********, да заплатят на „Т.
С. ЕАД, ЕИК 8... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 273,60 лева,
представляваща разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н.“ ООД на страната
на „Т. С“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6