О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
03.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Б въззивен състав в
закритото заседание на трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като разгледа докладвано от мл.с. Евелина Маринова
в.гр.д.№ 7181 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 78576 от
29.04.2020 г., постановено по гр.д. № 60071/2019 г. на СРС, II ГО, 179 състав,
Главна дирекция „Гранична полиция“ – Министерство на вътрешните работи е
осъдена да заплати на Б.В.В., както следва:
на основание чл.187,
ал.5, т.2, вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР – сумата от 1744,18 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен
труд за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019
г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен
като извънреден, и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането;
на основание чл.179,
ал.1 ЗМВР – сумата от 1546,04 лв., представляваща възнаграждение за 224 часа
извънреден труд, положен в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., включващ
времето на инструктаж преди застъпване на смяна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД – сумата от 491,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска.
Ответникът е осъден
да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 400 лв. разноски
по делото, и на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК – сумата от 351, 29 лв.
разноски по делото.
Съдът констатира, че
с протоколно определение от 09.03.2020 г. СРС е допуснал изменение на иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД по реда на чл.214 ГПК, който да се счита предявен за сумата от 403, 78
лв. вместо първоначално предявения размер от 471, 95 лв.
В мотивите на
обжалваното решение – стр.1, ред 15 и стр.2, ред 26 е посочено, че искът по
чл.86, ла.1 ЗЗД е предявен за сумата от 471, 95 лв. Същевременно, са изложени
мотиви, че искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения след
изменението размер. В диспозитива на решението искът е уважен за сумата от 491,
99 лв.
Наред с това, в
мотивите на решението е посочено, че върху присъдените суми следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2019
г. до изплащане на вземането. Същевременно, с диспозитива на решението е
присъдена законна лихва върху главницата от 1744,18 лв. от датата на подаване
на исковата молба – 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По изложените съображения съдът намира,
че делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице
необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото съдебно решение или не по реда на чл.247 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 7181 по описа за 2020 г. на СГС, ГО, II Б въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 60071
по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 179 състав за извършване на преценка относно
необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото съдебно решение, съобразно посоченото в мотивите на
настоящото определение.
СЛЕД ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕЦЕНКА,
респ. ПОСТАНОВЯВАНЕ на влязъл в сила
съдебен акт по реда на чл.247 ГПК, делото ДА
СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по депозираната въззивна жалба.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.