РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Перник, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500191 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл.
258 и сл. от ГПК .
С Решение № 3/04.01.2023г., постановено по гр.д.№ 2449/2022г. по описа на РС
Перник е признато за установено по предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Б. А. Б., ЕГН ********** и А. С. Х., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 147, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в отношенията между страните съществува
изискуемо вземане в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД спрямо Б. А. Б. и А. С. Х., при
условията на солидарна отговорност, за сумата в размер на 2006,07 лева - главница, по
договор за потребителски кредит № *** г. за периода от 24.01.2019 г. до 24.01.2021 г.,
предявен като частичен иск, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението
на 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1132/2022 г. по описа на РС-Перник,
като е отхвърлен иска за установяване дължимостта на сумата от 147,50 лева,
представляваща такси по договора за кредит, като недоказан, заявени като частичен
иск. С Решението са присъдени разноски на страните съобразно реда на чл.78 ГПК.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците в
установителната му част, която обжалват с въззивна жалба с вх.№ 3260/15.02.2023г.,
чрез адв. Ц.. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо,
поради липса на идентитет на периода, за който е водено заповедното производство и
периода, за който е водено исковото производство, молят да бъде отменено като
1
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и
процесуални норми на закона и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "Еос Матрикс" ЕООД е
депозирала писмен отговор, в който оспорва оплакванията за недопустимост и
неправилност на постановения първоинстанционен акт. Излага, че всички релевантни
факти по делото са правилно установени от първоинстанционния съд след обстоен
анализ на събраните доказателства и специални знания и въз основа на тях съдът е
достигнал до правилни изводи. По същество отправя искане за оставяне в сила на
постановеното решение и присъждане на разноски. В с. з. не изпраща представител,
поддържа отговора чрез писмено становище.
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в
обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Перник е
валидно и допустимо. Разгледан е иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след
надлежно упражнено право по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявен иск за установяване на
вземането в предвидения от закона срок за сумите по заповедта.
Относно правилността на решението:
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК, по въпросите относно правилността на
решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл пред
настоящата инстанция не се спори относно обосноваността на изводите на РС Перник
по правнорелевантните въпроси, свързани с наличието на сключен между страните
договор за банков потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставил
на кредитополучателя паричен заем в размер на 8240 лв., която следвало да бъде
върната на 144 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 24.08.2022 г.; Б. Б. е имал
качеството на кредитополучател, наред с лицето А. Х.; предоставянето на сумата,
предмет на договора, възлизаща на 8 240,00 лева; извършеното прехвърляне на
вземането по този договор от първоначалния кредитор на ищеца, тук въззиваем – "ЕОС
Матрикс" ЕООД, и съобщаването на длъжника за извършената цесия.
За установяване основанието и размера на претендираната сума пред
първоинстанционния съд е назначена ССчЕ, чието заключение, неоспорено от страните
е кредитирано като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението се цени и от
въззивната инстанция, като от него се установява, че разрешения кредит е в размер на
8 240,00 лева, като по сключения договор за потребителски кредит ***г. ответника е
извършил плащане в размер на 338,96 лева.
Предвид характера на предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК –
иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и
предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на
предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова
задължение, а именно да установи: наличие на валидно облигационно правоотношение
2
по твърдяния договор, поемане на солидарна отговорност от страна на ответниците,
наличие на неизпълнение на поетите задължения от страна на ответниците,
обосноваване на претенциите по размер. В тежест на ответниците е доказване
изпълнението на поетите задължения точно и в срок или други правопогасяващи
възражения.
Въззивният състав намира, че с оглед приетата фактическа установеност ищецът
успешно при условията на главно и пълно доказване е установил да е носител на
изискуемо и ликвидно вземане за главница в заявения частичен размер от 2006,07 лева,
при общ размер 8 092,02 лева, спрямо ответниците, при условията на тяхната
солидарна отговорност, към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед.
Спорният между страните въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция е за
погасяване на задължението за главница, поради погасяването му по давност.
Уговореното с договора за кредит връщане на предоставената в заем парична
сума на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява предварително съгласие на кредитора да приема изпълнение от длъжника
на части. Ето защо разсрочването на части от усвоената сума на отделни погасителни
вноски не превръща главницата в периодично платима и за нея остава приложим
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, какъвто е и принципния довод,
изложен от въззивниците във въззивната жалба.
Не би могъл да бъде споделен обаче довода на въззивниците, че за задължението
им за връщане на главницата по договора за падежиралите, но непотърсени месечни
вноски до 05.03.2017г. и дължими, но непотърсени лихви до 05.03.2019г. е настъпила
погасителна давност.
Следва да се отбележи, че с влязло в законна сила протоколно Определение от
26.10.2022г. исковата молба по отношение на претенцията за установяване
дължимостта на договорна лихва в размер на 891,43 лева е върната и производството
по делото прекратено в тази част.
При постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на
последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост /Решение № 50173/13.10.2022г., по гр.д.№ 4674/2021г. на ВКС/.
Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а при
3
обявена предсрочна изискуемост от дата на предсрочната изискуемост. В настоящия
случай крайният срок на договора е 24.08.2022 г. В приложените към исковата молба
уведомителни писма, адресирани до Б. Б. и А. Х. се съдържат волеизявления за
уведомяване за извършената цесия и обявяване на предрочна изискуемост и покана за
изпълнението им в определен срок, като изрично е заявена воля за упражняване
правото на обявяване на предсрочната изискуемост. Обявяването на предсрочната
изискуемост е направено от цесионера с изявлението обективирано в Уведомително
писмо-покана , изходящо от цесионера, приложено като доказателство към исковата
молба по гр.д.№ 2449/2022г. по описа на ПРС. Цесионерът е разполагал , при
наличието на предвидените в Договора за кредит предпоставки да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В Решение №204/25.01.2018г. по т.д.№2230/2016г. , I TO на
ВКС , изрично е прието, че със сключване на договора за цесия, върху новия кредит
преминават всички, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във
връзка със съществуващото към момента на цесионната сделка вземане към длъжника,
включително и за обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените
в договора предпоставки за това. Съобщенията за обявената предсрочна изискуемост е
извършено съответно на 23.12.2020 г. и на 08.12.2020 г. С оглед гореизложеното се
налага извода, че кредитополучателя и солидарния длъжник са надлежно уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост, поради което същата е породила действие преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от
началният момент, от който е започнал да тече давностният срок за вземането за
непогасени суми за главница и/или за лихви по погасителни вноски по договор за
банков кредит, за който е обявена, респ. настъпила предсрочна изискуемост до датата
на депозиране на заявлението - 08.03.2022г. не са налице погасени по давност суми.
До идентични крайни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което и постановеното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемото дружество макар и да се следват
разноски за въззивна инстанция, не се присъждат предвид липсата на доказателства за
направени такива и техния размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3 / 04.01.2023 г., постановено по гр. д. № 2449/2022
г., на ПРС, II състав.
РЕШЕНИЕТО в отхвърлителната му част е влязло в законна сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5