Р Е Ш Е Н И Е
№
30.09.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря
Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№340/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против С.Е.Т. ***, с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№8330/2018г. по описа на ПлРС, връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК . Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот-
апартамент, на адрес гр. ***с аб. №13110. Твърди се,
че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е
сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от
дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна
на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от „Т.С.” ЕООД, въз основа на сключен
договор, с ЕС, в която се намира имотът на ответника, като сумите са
начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът
да конституира „Т.С.” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на негова
страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника С.Т., че дължи, сумата от 337,01лв.- главница, за
периода01.04.2016-30.04.2018г. съставляваща стойността на потребена
и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб.
№13110, и сумата от 39,72лв- лихва за
забава, за периода 02.06.2016-08.11.2018г ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства, по
опис.
В срока за отговор, ответникът С.Е.Т.
ред. ув, чрез особен представител - адв. В. Н., изразява становище за допустимост на
предявеният иск. Посочва се, че са налице доказателства за правото на
собственост на ответника върху процесното жилище.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №2707/24.06.2019г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „Т.С.” ЕООД. От
страна на същото, по делото са представени и приети изисканите писмени
доказателства. За безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е постановено,
че същото е осъществявало дялово разпределение в процесния имот.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5311/22.11.2018г.,
по ч. гр.д.№8330/2018г. по описа на ПлРС, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”. Установява се също, че Общите условия, за продажба на ТЕ за битови
нужди, са надлежно одобрени, с решение на ДКЕВР от 2007г., приложено по делото.
По делото се установява също,
видно от представените писмени доказателства – справки от Служба по
вписванията- гр. Плевен и два броя нот. актове за
учредяване на договорна ипотека, че отв. С.Т., е
собственик на процесния топлоснадбен имот, находящ се в гр. ***за който е открита партида с аб. №13110. От представената по делото справка, изготвена
от ищеца за потребената
ТЕ-л. 65 се установява, че за имота е начислена сума от 176,96лв.- за отопление
без ИРУ и сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация-
155,65лв.; посочено е в справката, че в имота има 0 бр. водомери, 0 бр. уреди и
1 бр шранг- лира в банята,
а ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е изчислена
върху действителния обем на жилището- 131,34 куб.м.
По делото, от страна на ответника
няма оспорване на размера на претендираните суми.
По делото, от страна на ищеца е
представен договор между третото лице-
помагач и ЕС на адрес ***., за извършване на дялово разпределение. По делото е
представен и споразумителен протокол от 27.08.2002г, между ТЕЦ- Плевен и Техем Сървисис, за извършване на дялово разпределение на ТЕ между
абонатите в аб. станция № 808, на адрес ***, въз основа
на договор №49/27.08.2002г.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и факта, че отв. С.Т. има качеството на собственик на имота, въз основа на приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съдът приема също, че възражението на особеният представител на ответника, за нарушение на нормата на чл. 139а от ЗЕ, за неоснователно. В случая с нарочно определение е постановено за безспорно между страните, че дяловото разпределение на ТЕ, за имота на ответника, за процесния период, е извършвано от третото лице- помагач. Съобразно изявление на същото, то е вписано в специалния публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ, и е налице възлагане на дейността, по смисъла на чл. 139, ал.2 от ЗЕ. По делото се установи също, че между дружеството, извършващо дялово разпределение и ЕС, е налице договор, по реда на чл. 139б, ал.1 от ЗЕ, приложен към делото, съобразно искането на ответника, в отговора на ИМ. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
В случая, по делото се установи,
че от страна на ответника няма плащане на претендираните суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни искове са изцяло основателни, ответникът- като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което следва да бъда уважени, като бъде признато за установено спрямо същия, че дължи сумата от 337,01лв.- главница, за периода 01.04.2016-30.04.2018г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №13110, и сумата от 39,72лв- лихва за забава, за периода 02.06.2016-08.11.2018г ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.11.2018., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №5311/22.11.2018г., по ч. гр.д.№8330/2018г.. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от ищеца разноски. Съдът определя същите в размер на общо 475лв., от които– сумата от 100лв- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 300лв- възнаграждение за особен представител. Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С. ***Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***изп. директор, сумата от 337,01лв.- главница, за периода 01.04.2016-30.04.2018г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №13110, и сумата от 39,72лв- лихва за забава, за периода 02.06.2016-08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.11.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №5311/22.11.2018г., по ч. гр.д.№8330/2018г.. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С. ***Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 475лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №8330/2018г. на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- „Т.С.” ЕООД., ***.
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: