№ 1720
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502785 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез
адв. Георгиев, срещу Решение № 2897 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 17839/2020 г.
по описа на ВРС, 18-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че Ж. М. П., ЕГН **********, гр. Варна, кв.
Галата, ул. Кап. I ранг Георги Купов № 63, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, сумата
от 5 910,89 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електроенергия за периода от 09.11.2017г. до 08.11.2018г. за обект с кл. № ********** и аб.
№ ********* и адрес на потребление гр. Варна, кв. Галата, ул. „Кап. I ранг Георги Купов“
№ 63, на основание чл.124, ал.1 от ГПК. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон.
Излага се, че са налице основания за начисляване на допълнително количество енергия,
доколкото при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано
неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реално доставено и потребено
количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с
чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на доставената и потребена еленергия.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Живка
1
Пометкова, с който жалбата се оспорва. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
Ищецът Живка Пометкова излага в исковата молба, че е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, доставяна от "Енерго - Про Продажби" АД за обект с кл. №
********** и аб. № ********* и адрес на потребление гр. Варна, кв. Галата, ул. „Кап. I ранг
Георги Купов“ № 63. Твърди, че с писмо е била уведомена от „Електроразпределение Север“
АД, че е извършена проверка на обекта на потребление и съставен констативен протокол,
както и е издадена фактура №**********/16.10.2019 г. на стойност 5 910,89 лв. Оспорва
дължимостта на претендираната сума, както и обстоятелствата по установяване на
описаните в Констативния протокол констатации. Оспорват корекционната процедура по
начисляване на процесната сума. Моли да бъде прието за установено, че не дължи сумата,
начислена като цена на доставена енергия за периода от 09.11.2017г. до 08.11.2018г.
Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор
на исковата молба. Ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД е депозирал писмен
отговор, с който излага подробни съображения за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Не оспорва обстоятелството, че ищцата и ответното дружество са обвързани от
договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 08.11.2018г., в изпълнение на чл. 44, ал. 1
ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право-
предмет на отрицателния установителен иск, а именно вземането на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД към ищцата за потребена ел.енергия на стойност 5 910,89 лв. Сочи, че
процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия от
абоната в размер на и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200,ал.1,
предл.1 от ЗЗД, за което е издадено становище от 15.10.2019г. и въз основа на КП за
проверка БИМ. Моли искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищцата и ответното дружество са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца
и ответника договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на
който ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
ЗЕ и клиент на дружеството ответник за описания в исковата молба обект с кл. №
********** и аб. № ********* и адрес на потребление гр. Варна, кв. Галата, ул. „Кап. I ранг
Георги Купов“ № 63.
Представен е по делото констативен протокол от 08.11.2018г., изготвен от
служители на «ЕРП Север» АД, от който се установява, че на така посочената дата, при
проверка на СТИ на обекта на ищеца СТИ е отчел по тарифа 1.8.3. – 031075. Протоколът е
подписан от близък на ищцата- нейна сестра Калинка Миткова Петрова, както и от трима
служители.
2
Представен е протокол от БИМ от 13.11.2018г., съгласно който е установено при
софтуерно четене на СТИ, че е налице намеса в тарифната схема на СТИ и действително
потребената ел.енергия се разпределя и в тарифа 1.8.3. – 031075,1квт.
Представено е Становище за начисление на електрическа енергия от 15.10.2019г., от
което е видно, че е начислено допълнително количество енергия за периода от 09.11.2017г.
до 08.11.2018г. в размер на 31075квтч., разделено на два подпериода.
Издадена е и фактура № **********/16.10.2019 г., обективираща задължение в
размер на 5910,89лв. на ищеца за обекта и за периода, посочени по-горе.
Видно от констативен протокол от 15.06.2015г., на посочената дата е монтирано на
процесния обект СТИ при нулеви показатели по дневна и нощна тарифа. Показания по
другите тарифи не са посочени.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните, и което заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е
начислено количество ел. енергия след прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се
съхранява информация за количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1
и 1.8.2 на електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като
извършеното изчисление е математически точно. Вещото лице е посочило, че СТИ следва да
е с фабрични настройки по двете тарифи. Излага, че не би могло да се установи технически,
че процесната енергия е реално потребена в рамките на процесния период, тъй като не е
известно кога е започнала манипулацията на СТИ. СТИ не е представен за експертиза в
завода производител, който единствен има възможността да установи кога и в кои часови
диапазони е извършено препрограмирането на уреда, при условие че може да се проследят
периодите на вмешателство.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и вод но регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
3
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров,
„Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47
и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и
начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите
на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ
към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на
ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в
чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ
следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ
на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени
именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според
които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете
разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията,
редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
4
ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и
безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми,
задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но
и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия
момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване,
липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на
общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради
това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства-
свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно
измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения
напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на
грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се
регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР,
има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия
закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено-
както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в
ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване
на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи
методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и
може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците
да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника.
Наред с изложеното, следва да се съобрази, че в тежест на ответника, който следва да
установи годно основание за начисляване на процесната сума е да установи, че
коригираното количество електрическа енергия, представлява разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и количества електрическа енергия, преминали през СТИ
за посочения едногодишен период. Категорично вещото лице сочи, че не е налице
техническа възможност да бъде установено кога е започнала манипулацията, респективно
кога е станало натрупването на енергия в скрития регистър. В тежест на ответника е
/доколкото същият е собственик на средството за измерване/, да ангажира необходимите
доказателства- включително и експертиза от завода-производител за установяване кога и в
кои часови диапазони е извършено препрограмирането на уреда. Това не е сторено, поради
което и доколкото не може по пътя на главно и пълно доказване да се установи кога е
преминало начисленото количество енергия, както и че именно такова количество енергия е
реално потребено през процесния период, то и не са налице предпоставките за
начисляването му. Предявеният установителен иск, че Пометкова не дължи начислената
5
сума по корекцията е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 650 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2897 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. №
17839/2020 г. по описа на ВРС, 18-ти състав.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на Ж. М. П., ЕГН **********, гр. Варна, кв. Галата, ул. Кап. I ранг Георги Купов №
63, сума в размер на 650 /шестстотин и петдесет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6