№ 98
гр. Бургас, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Анг. Синков
Членове:М. Д. Данчев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252000600225 по описа за 2025 година
С присъда №6/12.05.2025г. по НОХД №157/25г., Сливенският окръжен
съд признал подс. Г. С. П. за виновен в това, че на 25.06.2024 г. в с. Пъдарево,
общ. Котел, на ул. „Георги Димитров“ до дом № 33, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“ модел „В 200“ с рег.
№ А .. НА, собственост на „Ауто КА“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от
К.А., с посока на движение от запад на изток, нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на пътуващите в същото МПС: смъртта на Р. Х.в Ш., както и средна
телесна повреда на М. А. А., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. с
ал.3, предл.7, б.„б“, предл.1, вр. с ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а
ал. 1 и чл. 54 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от
четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл. 343г от НК наложил на подс. П. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от седем години, като приспаднал времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР - Сливен направените разноски по делото в хода на досъдебното
производство и постановил вещественото доказателство - лек автомобил
„Мерцедес“ модел „В 200“ с рег. № А .. НА, да се върне на собственика „Ауто
КА“ ЕООД гр. Сливен.
Недоволни от присъдата останали подсъдимия и неговия защитник,
както и частните обвинители и техния повереник. Въззивното производство е
образувано по подадени жалби от защитника на подсъдимия Г. П. – адв. С. К. и
1
повереника на частните обвинители Х. Ш. и Г. К. – адв. К. С..
Защитникът намира присъдата за неправилна и счита, че съдът не е
отдал нужното значение на направеното пълно самопризнание от подсъдимия,
безупречното процесуално поведение, изразеното искрено съжаление за
стореното, младата му възраст и неопетнено от криминални прояви минало.
Изразено е мнение, че определеното наказание лишаване от свобода при
ефективно изтърпяване ще бъде пагубно за развитието на подсъдимия като
личност. Ще го постави в среда, където вместо постигане целите на
индивидуалната превенция, ще бъде с лишени от свобода лица за умишлени
престъпления, които биха му повлияли отрицателно. За подходящо наказание
намира три години лишаване от свобода, с отложено изтърпяване за
максималния изпитателен срок от пет години. Не възразяват срещу
лишаването от право на управление. Съдът не е взел предвид, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, се е блъснал в дънер на крайпътно дърво, който е
следвало да бъде отстранен, а двамата пострадали след удара са били извън
купето, което доказва, че са били без предпазни колани.
Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител е изказано
становище, че атакуваната присъда е неправилна, като наложеното наказание
е явно несправедливо. Същото не е съобразено с обществената опасност на
деянието и дееца, и не е в състояние да спомогне за постигане целите на
специалната и най-вече на генералната превенция. Изтъкват общоизвестния
факт на увеличения в последните години брой ПТП-та с тежък резултат,
налагащи определянето на по-високи по размер наказания. С конкретното
наказание присъдата създава у пострадалите и обществото чувството за
безнаказаност и липса на адекватно правосъдие, поради което желаят
изменение на съдебния акт чрез увеличаване на наложеното наказание.
Частният обвинител М. А. и неговия повереник адв. М. Д. не са
обжалвали присъдата.
Доказателствени искания не са направени от страните.
По реда и в срока по чл.320, ал.4 НПК, са подадени допълнителни
писмени изложения към въззивните жалби.
В изложението на упълномощения пред въззивната инстанция
защитник на подсъдимия адв. П. Н. се сочи, че съдебният акт е постановен при
допуснати съществени процесуални нарушения и е наложено явно
несправедливо наказание. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, тъй като в обстоятелствената му част са посочени две
различни лица като извършители на инкриминираното деяние. На л.1 и 2 от
акта сочи като автор на деянието обвиняемия, сега подсъдим, П., а на л.4 сочи,
че деянието, съгласно САТЕ, е извършено от обв.Ш., който същевременно е
посочен в прокурорския документ като пострадал. Посоченото стилистично
двуезичие създава пречка при признаване на фактите по реда на чл.371, т.2 от
НПК. Грешките, допуснати от прокурора в ОА, следва да бъдат отстранени по
реда на чл.248 НПК. Тъй като сгрешеното обстоятелство е от кръга по чл.102
2
НПК – авторството, то грешката не може да се приеме за „очевидна
фактическа грешка“ и да се отстрани по реда на чл.248а от НПК.
Посочено е, че не е изследвано поведението на пострадалите, чиито
тела са намерени изхвърчали от автомобила. При извършване на огледа не са
фиксирани разкъсани или неработещи обезопасителни колани. Пострадалите
са се поставили в ситуация да не пътуват обезопасени, в нарушение на ЗДвП.
Съдът не е отдал необходимата тежест на младата възраст на
подсъдимия. Именно тя и неопитността на водача са довели до няколкото
нарушения на ЗДвП и санкционирането с фишове и НП. Само два от тях са за
нарушение на скоростта, а два касаят нарушения, свързани с липса на
пожарогасител и непоставен предпазен колан. Съставомерните последици са
най-лекият възможен резултат, предвиден в инкриминираната норма, което
има значение при определяне на наказанието и следва да се отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Погрешно окръжният съд е приел,
че е налице системност в поведението на подсъдимия като водач и е отчел
такова отегчаващо обстоятелство. Определението за „системно нарушение“ е
дадено в пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Неправилно съдът е обвързал
определянето на ефективно изтърпяване на наказанието с бъдещо
недопускане на нарушения при управление на МПС. Такова съждение е
недопустимо, с оглед разпоредбите на чл.36 и чл.66, ал.1 от НК. Липсват
мотиви как съда е оценил обществената опасност на личността на
подсъдимия, като така не е спазена разпоредбата на чл.54 от НК. Това е тежко
нарушение на материалния закон – липса на мотиви. Наложеното наказание е
явно несправедливо, като размерът е завишен и следва да се определи ЛОС за
срок от 3 години, и се отложи изпълнението на същото по реда на чл.66, ал.1
НК.
В изложението на повереника на частните обвинители Ш. и К. – адв. С.
отново е посочено, че наказанието следва да бъде завишено. Присъдата не е
съобразена с обществената опасност на деянието и дееца. Не е оценен в
нужната степен вредоносния резултат. Именно стореното от дееца като
механизъм, е изключително надежден източник на данни за личността на
извършителя. Не е без значение с колко е била превишена скоростта на
движение. Броят на извършените нарушения и наложените административни
наказания за един период от 6 месеца, след като е придобил правоспособност
като водач на МПС, е впечатляващ. Утвърденото негативно отношение към
правилата за движение разкрива деец с висока обществена опасност. Каквито
и положителни характеристични данни да са налице, те не могат да занижат
тежестта на стореното. Мотивите на съдебния акт оставят впечатление за
възприятие, че в конкретния случай е налице ниска обществена опасност на
деянието и дееца, а изложеното от повереника налага извода, че е налице
завишена обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Потвърждава се желанието за увеличаване на наказанието.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция апелативният
3
прокурор намира подадените жалби за неоснователни и предлага атакувания
съдебен акт да бъде потвърден. Няма спор по отношение на фактическата
обстановка, правната квалификация и доказаността на обвинението срещу П.,
който е признал фактите, описани в обвинителния акт. Несъмнено е
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и възможността, според АТЕ, ПТП
да бъде избегнато при движение с разрешената скорост от 50 км/ч.
Твърдението на защитника за допуснато съществено процесуално нарушение
в обвинителния акт, всъщност е допусната очевидна фактическа грешка, която
с нищо не нарушава правото на защита на подсъдимия, включително не се
отразява на правото му да разбере в какво престъпление е обвинен. Тази
грешка е допусната единствено в посочване съдържанието на АТЕ, а не в
описание на фактическата обстановка и в диспозитива на ОА. Систематичното
място на чл.248а от НПК не позволява прилагането му по аналогия в други
стадии на процеса. Спорът по делото е основно по отношение размера на
наказанието „лишаване от свобода“ и приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Окръжният съд правилно е определил размера и на двете наказания, коректно
е посочил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Няма
основания за прилагане на чл.55 от НК. Резултатът е тежък, извършено е грубо
нарушение на ЗДвП. Същевременно не намира основание за претендираното
от частните обвинители завишаване на наказанието лишаване от свобода над
средния размер, това не би съответствало на младата възраст и сравнително
ниската обществена опасност на подсъдимия, на превеса на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Предлага присъдата да бъде потвърдена, както и
мярката за неотклонение.
Повереникът на частните обвинители поддържа подадената жалба и
допълнението към същата. Споделят мотивите на първоинстанционния съд,
досежно установената фактическа обстановка и правната квалификация на
деянието. Несъгласие изразяват единствено с наложеното наказание. Считат,
че механизма на деянието разкрива данни за завишена обществена опасност
на личността на дееца. Скоростта на движение е била повече от два пъти над
разрешената, но и почти над два пъти от възможно критичната за преминаване
през този участък от пътя, т.е. произшествието е било сигурно. Поведението
на подсъдимия преди и по време на произшествието също подсказва за деец с
висока обществена опасност – извършил е 13 нарушения на ЗДвП за 6 месеца,
което показва отношението му към правилата за движение. Жалбата на
защитника намира за неоснователна. Допуснатата очевидна фактическа
грешка в обстоятелствената част на ОА по никакъв начин не възпрепятства
организирането на защитата на подсъдимия и неговото процесуално
поведение, процедурата пред първоинстанционния съд е проведена акуратно с
разясняване на правата му и признание от негова страна на всички факти и
доказателства, а грешката е отстранена в мотивите към присъдата. Моли да
бъдат присъдени разноски на частните обвинители.
Жалбоподателите и частни обвинители К. и Ш. желаят присъда.
Защитникът на подсъдимия адв. Н. поддържа подадената от неговия
4
колега предишен защитник жалба, както и допълнителното изложение.
Намира, че е нарушен чл.246 от НПК със съдържанието на ОА. Прокурорът
твърди, че деянието е извършено от две различни лица. Признанието на
подсъдимия и мотивите на съда не могат да поправят тази грешка. Не е ясно
какво точно е признал подсъдимия. За поправка на очевидна фактическа
грешка има процедура в НПК. Натякваните предходни нарушения на
правилата за движение не могат да завишат обществената опасност на
извършителя, тъй като от тях само 2 са за превишена скорост, останалите са за
непоставен колан, липса на пожарогасител, които категорично не могат да
представляват опасност за други участници в движението. Осъществен е най-
лекият съставомерен резултат, който има значение при определяне на
наказанието. Няма усложнения в телесната повреда на пострадалия А.. Не е
налице системност, констатирана от СлОС в нарушенията на правилата за
движение от подсъдимия, тъй като не е изпълнена дефиницията, дадена в
пар.6, т.62 от ДР на ЗДвП. Съдът не е определил степента на обществена
опасност на личността на подсъдимия, както изисква чл.54 от НК. Моли
присъдата да бъде отменена и делото да се върне на окръжния съд с указания
за нарушена процедура по чл.248а от НПК, във връзка с нарушение на чл.246
от НПК. Липсват мотиви за определяне обществената опасност на
подсъдимия. Алтернативно моли да бъдат отчетени допълнителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и наказанието лишаване от свобода
да бъде намалено на три години, като изпълнението му бъде отложено за
максимален изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НП. Представят
характеристики за личността на подсъдимия от две съседки на семейството.
Относно претенцията за разноски на частните обвинители намира, че следва
да бъде присъдено възнаграждение като за едно лице, тъй като повереникът е
подал една обща молба, няма диференциране на факти и обстоятелства за
отделните частни обвинители. Представя и писмени бележки в подкрепа на
това становище.
Подсъдимият П. поддържа пледоарията на своя защитник, изразява
съжаление за случилото се. С починалия били близки приятели, братовчеди, с
частния обвинител А. също били близки приятели. Въпросната вечер ги завел
да ги почерпи, защото се уважавали много. Моли наказанието да бъде
намалено и изпълнението му отложено.
Въззивният съд, след като се запозна с направените оплаквания,
изслуша становищата на страните, изразени в съдебно заседание, прецени
събраните доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, независимо от посочените в
жалбата основания, намери следното:
Преди да премине към проверка по същество на атакувания съдебен
акт, въззивният съд е длъжен да отговори на наведеното в пледоарията на
защитника възражение за допуснато съществено процесуално нарушение и
отправеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, при което изтъкнатото нарушение да бъде отстранено. Какви
5
процесуални нарушения следва да се считат за съществени и тяхното наличие
да наложи отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
предходната инстанция, е посочено в чл.335,ал. 2 вр. чл.348, ал.3 от НПК.
Защитникът е посочил нарушение на чл.246 от НПК, чрез съдържанието на
обстоятелствената част на обвинителния акт, където на стр. 5 прокурорът
противоречиво е посочил две лица за извършители на престъплението –
подсъдимия П. и загиналия Ш..
Видно от съдържанието на прокурорския документ, действително на
стр. 4 и 5 три пъти е посочено „обв. Ш.“ като водач на катастрофиралия
автомобил. Това е сторено обаче не при описание на възприетата от прокурора
за установена фактическа обстановка, а при описание на доказателствените
източници, послужили за извеждане на изложените факти, и по-специално
при възпроизвеждане съдържанието на заключението по извършената
автотехническа експертиза. Несъмнено е допусната очевидна фактическа
грешка, отстранима по реда на чл.248а от НПК, което не е сторено пред
първоинстанционния съд. Това нарушение не може да се приеме за
съществено, тъй като не е ограничило правото на подсъдимия да разбере
точно в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства, нито е
попречило на организиране и пълноценно осъществяване на правото му на
защита. Видно и несъмнено е от самото заключение по АТЕ кой е бил водачът
на процесния автомобил, какво нарушение е допуснал и какъв е механизма на
произшествието. В обстоятелствената и заключителната част на обвинителния
акт, при описание на фактите и правната квалификация на деянието няма
допуснати противоречия и е несъмнено кое лице се предава на съд и по какво
обвинение. Процедурата по съкратено съдебно следствие е изпълнена при
спазване на процесуалните изисквания – разясняване на правата по чл.371 от
НПК и използването на събраните в ДП доказателства при постановяване на
присъдата. Подсъдимият е бил надлежно защитаван от упълномощен
защитник – адвокат, признал е описаните в акта факти, съгласил се е
събраните доказателства да се ползват при постановяване на присъдата и да
не се събират други доказателства. Нарушението е било отстранено в
диспозитива и мотивите към присъдата, като безпротиворечиво е описано кое
е наказателноотговорното лице и по какви причини. Ето защо въззивният съд
прие разгледаното възражение и искане на защитника за неоснователно.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е преминало по
реда на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
други доказателства за тези факти. Това е станало след като изрично са му
били разяснени от съда правата му в това производство и значението на
неговото самопризнание.
В изпълнение на проведената процедура, първоинстанционният съд е
възприел фактическа обстановка, съответстваща на изложеното в
обвинителния акт и потвърдено в самопризнанието на подсъдимия, след
обективен и пълен анализ на подкрепящите го доказателства. Установено е, че
6
подсъдимият Г. П. е бил на .. години към 25.06.2024г., със средно образование,
не е осъждан. Живеел в гр. Сунгурларе, обл. Бургас. На 04.12.2023г. издържал
изпит за правоспособност, като водач на МПС, категория „В“, било му
издадено СУ МПС № ********* от 14.12.2023г. с валидност до 14.12.2033г. В
периода от 12.01.2024г. - 28.05.2024г. П. бил санкциониран единадесет пъти с
фиш с наложени наказания „Глоба“ в размер от 20 до 100 лева за извършени
нарушения по ЗДвП, както и с две наказателни постановления за извършени
през м. май 2024г. нарушения по ЗДвП с наложени наказания „Глоба“ в размер
на 20 и 50 лева, били му отнети 10 контролни точки. Глобите били заплатени.
На 24.06.2024г. вечерта, подсъдимият и неговите приятели -
пострадалите Р. Ш. и М. А., и свидетелите Й.С.,Я.А.и Ж.П. заедно
пребивавали в заведения и игрална зала в гр.Сунгурларе. След полунощ, в
ранните часове на 25.06.2024г. шестимата решили да отидат до заведение на
пътен възел „Петолъчка“, за където потеглили с два леки автомобила. В
първия - „Ситроен С4“ с рег. № WAK EZ .., управляван от свид. А., се качили
пострадалия А. и свид. П., а във втория - „Мерцедес В200“ с рег. № А .. НА,
управляван от подсъдимия, се качили пострадалия Ш. и свид. С.. Лекият
автомобил „Мерцедес В200“ срег. № А .. НА бил нает по договор със
собственика му „Ауто КА“ ЕООД гр. Сливен предния ден от свид. С.. Този
автомобил бил с преминат технически преглед и с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Въпреки високата скорост, с която и двамата
водачи управлявали автомобилите, компанията пристигнала без произшествия
до заведението, където останали до около 03:50 часа на 25.06.2024г. Тогава
решили да се върнат обратно в гр. Сунгурларе, като първи потеглили
свидетелите А. и П. с автомобила „Ситроен С4“, а след тях тръгнал лекият
автомобил "Мерцедес В200", управляван отново от П., в който на предна
дясна седалка пътувал свид. С., а на задната седалка пострадалите Ш. вляво и
А. вдясно. Двамата водачи отново управлявали автомобилите си с висока
скорост, като в участък от пътя подсъдимият изпреварил МПС, управлявано
от свид. А.. В този ред навлезли в с. Пъдарево, общ. Котел по ул. „Георги
Димитров“, част от републикански път № 7306, с двупосочно движение с по
една лента в двете посоки. Около 04:10 часа на 25.06.2024г. при суха
асфалтова настилка, без ясно изразени неравности, в тъмната част от
денонощието, подс. П. преди да излезе от границите на с. Пъдарево, с посока
на движение към с. Чубра, управлявал лекия автомобил „Мерцедес В200“ с
рег. № А .. НА със скорост от 115 км/ч, в нарушение на максимално
разрешената скорост от 50 км/ч. за движение в населено място. По тази
причина, при навлизане в десен завой на ул. „Георги Димитров“ до дом № 33,
той изгубил контрол над управляваното МПС, свързан със страничната му
устойчивост, поради което, въпреки активираната спирачна система,
автомобилът поднесъл наляво и последователно без да може да бъде
контролиран от подсъдимия, след около 50 метра последвал удар между
предна лява гума с бордюра на лентата за насрещно движение. Автомобилът
продължил движението си по затревен тротоар и след около 21 метра
7
последвал страничен удар на задната лява част на автомобила със ствол на
дърво. След втория удар, автомобилът продължил неконтролируемото си
движение в посока обратно към пътното платно към с. Чубра, където след 18
метра спрял окончателно, като от купето изпаднали пътуващите на задната
седалка Ш. и А.. Тялото на първия останало до лявата част на автомобила, а
това на втория се изтъркаляло на 20 метра пред автомобила. П. и пътувалият
на предна дясна седалка свид. С. били без сериозни наранявания и успели да
излязат самостоятелно от предната дясна врата на автомобила. Свидетелите
А. и П. видели произшествието и спрели. В 04:15 часа на 25.06.2024г. първи
сигнал на ЕЕН 112 подал свид. А.. На местопроизшествието пристигнали
екипи на ФСМП - Сунгурларе, ФСМП - Котел и РУ - Котел. Служителите на
РУ – Котел - свид. Н. и свид. Ч. установили самоличността на присъстващите
на място лица, а от обясненията им механизма на настъпилото ПТП. На П.
била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегср Алкотест 7510“ с фабр. № 0799, като не било отчетено съдържание на
такъв. Пострадалите Ш. и А. били транспортирани до МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД гр. Сливен. Въпреки оказаната медицинска помощ, в 08:18
часа на 26.06.2024 г. пострадалият Ш. починал. Пострадалият А. бил лекуван
последователно в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен и УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, откъдето бил изписан на 01.07.2024г. с
подобрение.
На местопроизшествието от 06:40 часа до 07:30 часа на 25.06.2024г.
бил извършен оглед, в присъствието на поемни лица, автоексперт и експерт
НТЛ, като бил съставен съответния протокол с фотоалбум. Катастрофиралият
автомобил „Мерцедес В200“ с рег. № А .. НА, собственост на „Ауто КА“
ЕООД гр. Сливен, бил репатриран и оставен за съхранение на паркинг на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
В хода на досъдебното производство била извършена
съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалия Ш. от вещото лице д-
р Т.Ч., № 78/2024г. Експертът установил, че причината за настъпване на
смъртта на Р. Ш. била получената от него вследствие настъпилото ПТП
съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош със счупване на първи
гръден прешлен, корема и крайниците, като с най-голямо значение била
тежката коремна травма с разкъсване на слезката и настъпил масивен
кръвоизлив в коремната кухина. Настъпването на смъртта било неизбежно и
неминуемо, не е имало възможност за спасяване на живота му, въпреки
предприетото лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен.
Получените наранявания отговаряли на удряне на травмираните области по
вътрешното обзавеждане в лекия автомобил и при изпадането от него на
повърхността на терена на местопроизшествието. Смъртта на пострадалия Ш.
била в пряка и непосредствена причинна връзка с получените вследствие ПТП
телесни наранявания, а механизмът на причиняване кореспондирал изцяло с
установената фактическа обстановка от пътния инцидент.
От същото вещо лице била извършената и съдебно-медицинска
8
експертиза № 31/2024г. по писмени данни относно пострадалия М. А.. Според
заключението, вследствие настъпилото ПТП, същият получил съчетана
травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и крайниците. Получените
счупвания в областта на предната и латерална стена на втори поясен прешлен
и счупването на левия напречен израстък на първи поясен прешлен довели до
„трайно затрудняване движението на снагата“ за срок от три месеца,
представляващо средна телесна повреда но смисъла на чл.129, ал.2, предл.2,
алт.3, вр. с ал.1 от НК. Получената контузия на главата със сътресение на
мозъка водела до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и
представляващо лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В досъдебното производство била извършена и съдебно-химическа
експертиза №115/28.06.2024г., като вещото лице П. не установило наличие на
етилов алкохол или друго упойващо вещество във взетата кръвна проба от
подс. П..
Била извършена и съдебна химикотоксикологична експертиза, рег. №
И-10023/31.10.2024г., като при изследването не било установено наличие на
наркотични вещества или техни аналози във взетите биологични проби от
подсъдимия.
В хода на досъдебното производство била назначена и извършена
автотехническа експертиза. Вещото лице, чрез посочени методи на
изчисление, установило скоростта на движение на лекия автомобил
„Мерцедес В200“, управляван от подс. П. към момента на настъпване на
произшествието при загуба на контрол върху управлението - 115 км/ч. При
тази скорост на движение, опасната зона за спиране била 132 метра.
Скоростта на движение на автомобила в зоната на десен завой е била по-
голяма от критичната за завоя скорост в този участък и това е довело до загуба
па управление. Подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, ако се е движел с маскимално разрешената в населеното място скорост
от 50 км/ч или до критичната от 61 км/ч. за странично плъзгане. Загубата на
контрол на управление на автомобила не се е дължало на внезапна техническа
неизправност в същия. Техническите причини, довели до възникване на ПТП,
били управление на автомобила от подс. П. със скорост над максимално
разрешената за населено място 50 км/ч, поради което е загубил контрол над
управляваното МПС. Настъпилите имуществени щети по лекия автомобил са
определени на стойност от 6 620 лева.
Описаната фактическа обстановка, на основание чл.373, ал.3 НПК, се
приема от двете съдебни инстанции за установена по категоричен начин, въз
основа направеното от подсъдимия самопризнание и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които го подкрепят и са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и последователни в разкриване на
правнорелевантните факти. Събраните гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, заключенията по извършените
експертизи, не са оспорени от страните. Описаните факти се извличат от
9
показанията на разпитаните свидетели А., Н., С., Ч., А., А., П., К. и Ш.; от
събраните писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за
оглед на ПТП и на МПС, с приложени фотоалбуми към тях, копия на договор
за наем, удостоверение за техническа изправност и свидетелство за
регистрация на лек автомобил „Мерцедес В200“ с рег. № А .. НА, констативен
протокол за ПТП, справка за собственост на „Мерцедес В200“ с рег. № А..НА,
справка за нарушител/водач,удостоверение за наследници, справка от
Районен център 112 – Бургас, медицински документи, справка за съдимост,
декларация за СМПИС и характеристична справка за подс. П., представените
за същия пред въззивната инстанция характеристики от Маргарита Михайлова
и Шерифе Рамадан; от вещественото доказателство - катастрофиралия лек
автомобил „Мерцедес В200“.
Правилно изцяло са кредитирани заключенията на извършените
експертизи - съдебномедицинската на трупа на постр. Ш., установяваща
получените наранявания и механизма на причиняването им, причината за
настъпване на смъртта и пряката причинна връзка с настъпилото ПТТП;
съдебномедицинската за получените наранявания от постр. А., тяхната
характеристика и пряката им връзка с произшествието; съдебнохимическите и
химикотоксилогичната експертизи за липса на алкохол и наркотични вещества
в кръвта на подсъдимия; автотехническата експертиза, от която се установяват
скоростта на движение на процесния автомобил към момента на ПТП, мястото
на удара, механизма и причините за възникване на произшествието,
стойността на нанесените щети по катастрофиралия автомобил. Заключенията
са изготвени от компетентни вещи лица, притежаващи съответните специални
познания, отговорено е точно, пълно и обосновано на всички поставени
въпроси, поради което у страните и съда не възникват съмнение в правотата на
изложените изводи.
След анализ на установените факти първоинстонционният съд е
достигнал и до верен правен извод – че с деянието подс. П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.4, вр.
ал.3, предл. 7, б. „б“, предл1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал. 1 от НК. Това е
така, тъй като на посочената по-напред дата и в границите на населено място,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“
модел „В 200“, с рег. № А .. НА, нарушил правилото за движение,
регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство, категория „В“ е забранено да
превишава в населено място скорост от 50 км/ч“, като движейки се със скорост
около 115 км/ч, превишаваща разрешената скорост в населено място с повече
от 50 км/ч, в зоната на десен завой, изгубил контрол на управление над
автомобила, предизвиквайки ПТП и по непредпазливост причинил па
пътуващите в същото МПС - смъртта на Р. Ш. и средна телесна повреда на М.
А., изразяваща се в „трайно затрудняване движението на снагата“ за срок от
три месеца.
Към обективната страна на престъплението спадат управлението на
10
автомобила от подсъдимия със скорост с повече от 50 км/ч над разрешената за
движение в населено място, при което в пряка и непосредствена причинна
връзка, в резултат на настъпилото поради загуба на управление над
автомобила ПТП, са настъпили съставомерните общественоопасни последици
– смъртта на единия пострадал и средна телесна повреда на втория, както и
несъставомерните увреждания на управлявания чужд автомобил.
Скоростта на движение на автомобила в зоната на десен завой, освен в
нарушение на максималната скорост за движение в населено място по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, е била по-висока от критичната от 61 км/ч. за странично
плъзгане в този участък, поради което закономерно подсъдимият е загубил
контрол над управляваното МПС, което е било технически изправно. При
движение с разрешената скорост от 50 км/ч. или със скорост до критичната за
странично плъзгане в условията на десен завой 61 км/ч., произшествие не би
настъпило. Предотвратяването на катастрофата е било изцяло във
възможностите на водача П..
Правилно и обосновано окръжният съд не е приел съпричиняване на
резултата от страна на пострадалите чрез непоставяне на обезопасителни
колани, каквото възражение се поддържа и пред настоящата инстанция. Най-
напред, доказателства за неизползване на колани от страна на пострадалите не
са събрани в хода на ДП, а в рамките на изпълнената процедура на съкратено
съдебно следствие по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 съдът по свой почин или
по искане на страните не може да установява факти, несъвместими с
обстоятелствената част па обвинителния акт. Подсъдимият сам се е лишил от
процесуалната възможност да оспорва фактическото обвинение и да сочи
факти, за които не са събрани доказателства и са извън описаната в
обстоятелствената част на акта обстановка. В пределите на проведената
процедура по съкратено съдебно следствие с признание от подсъдимия, съдът
не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт.
Същото се отнася и до посоченото във въззивната жалба блъскане в
дънер на крайпътно дърво, който е следвало да бъде премахнат. Това
обстоятелство не е в причинна връзка със загубата на управление на
автомобила и излизането му извън платното за движение, поради което няма
омаловажаващо вината на подсъдимия значение.
Правилно окръжният съд е приел, че от субективна страна деянието е
извършено с форма на вина непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от
НК – небрежност. П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от поведението си и не е целял резултата, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Той е бил правоспособен водач на МПС, длъжен е да
знае закона, регламентиращ максимално допустимата скорост на движение в
населено място. Макар и със сравнително кратък стаж като водач на МПС,
могъл е да предвиди, че движейки се с над два пъти превишена скорост в
десен завой в населено място, е напълно възможно да изгуби управление на
11
автомобила и същия да занесе странично, в резултат на което да настъпи
произшествие.
При определяне на наказанието първоинстанционният съд е съобразил
предвидените санкции в особената част на НК за извършеното престъпление –
от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Отчетени са смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства - необремененото му съдебно
минало, младата възраст, изказаното съжаление за стореното, добрите
характеристични данни. Последната констатация се потвърждава и от
представените пред въззивната инстанция две характеристики от съседи на
семейството му. Посочените обстоятелства разкриват сравнително ниска
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия.
Правилно самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК е
отчетено само като предпоставка за проведеното съкратено съдебно
следствие, но не и като смекчаващо обстоятелство при определяне на
наказанието, както се претендира във въззивната жалба, тъй като не е
спомогнало за установяване на фактите. Още повече, че преди да бъде
конституиран като обвиняем, в разпит като свидетел е съобщил различна от
истината причина за загуба на управлението на автомобила и причината за
настъпване на ПТП.
Основателно и правилно за отегчаващи отговорността обстоятелства
са приети наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП
за сравнително кратко време – стажът му като правоспособен водач към
момента на деянието е бил по-малко от седем месеца. Издадените за времето
от 11.01.2024г. до 28.05.2024г. 2 наказателни постановления и съставени 11
фиша за различни нарушения по ЗДвП, две от които на една и съща дата -
29.02.2024г. и също за превишена скорост, определено характеризират в
негативен план подсъдимия като водач и отношението му към правилата за
движение по пътищата. Правилно е прието, че въпреки налаганите му
административни наказания по ЗДвП, П. е продължил да неглижира и да
нарушава правилата за движение по пътищата.
За отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд прие
наличието на две квалифициращи обстоятелства – превишаване на
разрешената скорост в населено място с повече от 50 /км/ч и съставомерния
резултат смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго, които
завишават обществената опасност на извършеното. Такова обстоятелство са и
настъпилите несъставомерни имуществени вреди от увреждането на
управлявания от подсъдимия чужд автомобил, които са на значителна
стойност.
Окръжният съд правилно е приел неоснователност на претенцията на
защитата, изразена и пред настоящата инстанция, за прилагане нормата на
чл.55 от НК при определяне на наказанието. Отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са толкова многобройни, нито с такава
значителна тежест, че да направят и най-лекото предвидено наказание
12
несъразмерно тежко в конкретния случай. Наличните отегчаващи
обстоятелства също оборват претенцията за приложение на този ред за
индивидуализация. Съдът правилно е приложил чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.
58а, ал.1 от НК. При условията на чл. 54 НК е определил наказание лишаване
от свобода малко над минималния размер, предвиден в особената част – шест
години, което е намалил с една трета по реда на чл. 58а, ал.1 от НК до
окончателен размер от четири години. Наказанието правилно е определено
при превес на наличните смекчаващи над отегчаващите отговорността
обстоятелства. Този размер на наказанието лишаване от свобода изключва
приложението на чл.66, ал.1 от НК и налага ефективно изтърпяване при
първоначален общ режим, както правилно е приел контролирания съд.
Настоящият състав намира за неоснователна и претенцията на
частното обвинение за завишаване на това наказание. Скоростта на движение
самостоятелно не може да се приеме за отегчаващо отговорността, тъй като е
квалифициращо обстоятелство по повдигнатото обвинение, предвидено в
състава на чл.343, ал.3, пр.7 НК. Личността на подсъдимия е обективно
оценена както предвид извършените нарушения на правилата за движение за
сравнително кратко време /две свързани с нарушение режима на скоростта,
останалите за липсващи пожарогасител, аптечка, непоставен предпазен колан,
замърсен контролен номер, технически преглед/, така и с оглед добрите
характеристични данни и младата възраст - ..г. към извършване на деянието,
липсата на каквито и да било противообществени прояви преди процесната.
При индивидуализацията на наказанието са спазени както правилата за
определяне, така и са съобразени целите по чл.36 НК, където на първо место е
посочена индивидуалната превенция. Наложеното наказание лишаване от
свобода като размер и начин на изтърпяване ще спомогне в пълна степен да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави,
ще му въздейства предупредително и ще отнеме възможността за значителния
срок на това наказание и наложеното по чл.343г НК да върши други
престъпления. Общественият интерес също е защитен, чрез обективираната
със съдебния акт справедлива и неизбежна реализация на наказателна
отговорност, макар и на млад водач без предходни противообществени
прояви, който е извършил тежко престъпление по транспорта. Определеното
наказание шест години лишаване от свобода при ефективно изтърпяване,
редуцирано до размер от четири години, е способно в пълна степен да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото.
Окръжният съд правилно е приложил и императивната разпоредба на
чл. 343г от НК, като е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото
наказание - лишаване от право да управлява МПС. Съобразявайки правилото
на чл.49, ал. 2 от НК и след отчитане обществената опасност на деянието,
изразена в механизма на осъществяването му и настъпилия резултат,
наказанието е наложено в максималния размер от седем години. Този размер и
въззивната инстанция намира за справедлив и съответен на извършеното и
13
дееца, възприет е и от страните за справедлив. С така наложеното наказание
също се спомага за постигане целите по чл.36 от НК в пълна степен.
Съдът е преценил, че не следва да налага и предвидената в чл.343, ал.5
от НК санкция - присъждане на равностойността на моторното превозно
средство, послужило за извьршване на престъплението. В тази част присъдата
не е оспорена, поради което не е възможно положението на подсъдимия да
бъде влошено.
Правилно и в съответствие със закона окръжният съд е постановил
връщане на увредения автомобил на неговия собственик след влизане на
присъдата в сила. Също правилно, на основание чл.189, ал.3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените разноски в хода на ДП.
Пред настоящата инстанция повереникът на частните обвинители Х.
Ш. и Г. К. – адв. С. претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, за оказано безплатно процесуално представителство по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на по 2250 лв. за всеки от
частните обвинители.
Защитникът на подсъдимия възразява, че разноските не касаят
усложнения от правна и фактическа страна, а едни и същи факти по
отношение на всички представлявани от повереника лица. Нито в подадените
молби, нито в пледоарията на повереника има диференциация на различни
факти и обстоятелства, които касаят само някое от лицата и го отличава,
поради което намира, че при тези обстоятелства следва да се присъди
възнаграждение като за едно лице.
Въззивният съд намери искането на повереника за неоснователно, като
прие възражението на защитника. Пред първоинстанционния съд двамата
части обвинители са конституирани като страни по делото с една обща
лаконична молба. Обща е и въззивната им жалба, както и допълнителното
изложение към същата. Действително нормата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
позволява безплатна защита на материално затруднени лица, а чл.13, ал.1, т.4
от Наредба №1/2004г. определя, че при защита на повече от едно лице
възнаграждението за всяко се определя по реда на ал.1, но предвид посоченото
по-напред и съобразно задължителното за националните съдилища тълкуване
с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС на чл.101, пар.1 от ДФЕС,
съгласно което минималните размери на адвокатските възнаграждения не са
обвързващи и задължителни за съда, въззивният състав намира, че
претендираните в настоящото производство разноски общо в размер на 5000
лв., съгласно чл.13, ал.1, т.4 и ал. 4 от Наредбата, са прекомерни и
непропорционални спрямо реализираната правна помощ пред настоящата
инстанция. Предвид изложеното и съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗА
възнаграждението да е справедливо и обосновано, т.е. да е пропорционално на
осъщественото правно съдействие, БАС прие, че подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на повереника на частните обвинители сумата от 2250 лв. за
процесуално представителство пред въззивния съд като за едно лице.
14
След така направената цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не намери основания за отмяна или изменение
на същата. При разглеждане на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения, съдебното следствие е проведено при спазване на
процесуалните правила, направен е обстоен доказателствен анализ и правилно
е приложен материалния наказателен закон. Съдебният акт е законосъобразен
и правилен, поради което следва да бъде потвърден. Въззивните жалби са
неоснователни и не могат да доведат до претендираните правни последици.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.338 вр.
чл. 334, т.6 НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/12.05.2025г., постановена по НОХД №
157/2025г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. С. П., ЕГН **********, да заплати на адв. К.
С. сумата от 2250 лв. за оказана безплатна правна помощ на частните
обвинители.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд на Р България в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15