Решение по адм. дело №364/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от „Мегаметал 1“ ЕООД, седалище и адрес на управление в [населено място] пазар против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №27-0307-000052, издадена на 07.07.2025г. от началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар. С обжалвания акт на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване регистрацията на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 04.07.2025г. и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер]. С жалбата се оспорва законосъобразността на издадената заповед и наложената мярка. Оспорващият сочи, че същата е постановена във връзка с допуснато нарушение от лице, което не е било в трудово или гражданско правоотношение с дружеството. Заявява, че не е предоставял товарния автомобил за управление на това лице, нито е бил уведомен за действията му. Същият не е имал фактическа или юридическа възможност да предотврати нарушението, извършено от трето лице. Счита, че на дружеството се налагат ограничения и рестрикции, при липса на директна и пряка вина за настъпване на нарушението.

Наред с изложеното, твърди че наложената ПАМ води до сериозни икономически вреди, които блокират дейността на дружеството, която е в сферата на търговията и транспорта. Това водело до загуби, невъзможност за изпълнение на договори и нарушаване на доброто име на фирмата.

Въз основа на изложените аргументи моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощен процесуален представител адв.М. П., която заявява, че поддържа жалбата. Въз основа на аргументите, изложени в жалбата и в депозирани по делото писмени бележки, настоява за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Представя списък на разноските и моли за присъждането им.

Ответната страна – началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И..С., оспорва жалбата. Изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че въпросният автомобил е бил управляван от лице, което никога не е притежавало свидетелство за управление на МПС. Счита за защитна поддържаната от оспорващия теза, че въпросният автомобил не е бил предоставен от собственика или от негов служител на лицето, което е установено да го управлява, като в тази връзка сочи, че липсват доказателства, а и не се твърди от дружеството, че е налице някакво противозаконно обществено поведение във връзка с ползването на автомобила. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщена към делото справка от АИС КАТ и Свидетелство за регистрация на МПС, част I, се установява, че „Мегаметал 1“ ЕООД е собственик на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер].

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0307-000052/07.07.2025г., издадена от началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар, на оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“, считано от 04.07.2025г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег.табели [рег. номер].

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 04.07.2025г. около 19:58 часа в [населено място] пазар, по ул.П. Б., в посока изхода на града, собственият на дружеството товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер] бил управляван от неправоспособния водач Н. М. Х.. Против водача Н. М. Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 796836 от 04.07.2025г., с който констатираното деяние било квалифицирано като административно нарушение на чл.150 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, видно от положените саморъчни подписи от последния.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на упълномощен представител на дружеството на 08.07.2025г.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA № 796836 от 04.07.2025г. против Н. М. Х. за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

Представена е справка за нарушител / водач за Н. М. Х., видно от която на лицето не е издавано СУМПС.

По искане на ответната страна са изслушани показанията на свидетели - полицейския служител, съставил АУАН против водача – И. Д. Д. и Е. Ф. О. – инспектор пътен контрол в РУ – Нови пазар, свидетел – очевидец. И двамата полицейски служители сочат, че при извършената на водача проверка е установено несъответствие между водача и лицето, чиято е снимката на представеното СУМПС. Извършена била справка в база данни, в резултат на която проверяващите органи констатирали, че Н. М. Х. не притежава СУМПС. Представеното от водача СУМПС било обявено за невалидно с причина – изгубен, откраднат. Издадено е от ОДМВР – Кърджали на друго лице. На място Н. М. Х. твърдял, че е правоспособен водач, като преди няколко месеца му отнели книжката поради неплатени глоби и от КАТ – Шумен са объркали и са му върнали това СУМПС, което е на друго лице. При извършена служебна справка посредством таблет, както и допълнително направена такава с ОДЧ, контролните органи констатирали, че автомобилът, собственост на „Мегаметал 1“ ЕООД, не е обявен за издирване, а водачът никога не е притежавал СУМПС.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан и Н. М. Х., като същият твърди, че през 2008г. е взел СУМПС. Сочи, че при проверката научил, че предоставя чужд документ, който му бил даден от КАТ – Шумен. Заявява, че не работи в „Мегаметал 1“ ЕООД. Бил извикан от негов познат С., който го помолил да кара автомобила. Управлявал е автомобила със знание, че е правоспособен водач и автомобилът е на С., независимо от наличието на стикери „Мега хаус“ и „Мега бокс“ върху камиона.

Воденият от оспорващото дружество свидетел В. Г. Й. твърди, че към месец юли 2025г. Н. М. Х. не е работил в „Мегаметал 1“ ЕООД и на същото лице не е предоставяно управлението на товарния автомобил, чиято регистрация е прекратена с обжалваната заповед.

Ответният орган представя в съдебно заседание разпечатка от информационна система „Реджис“ – Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, в която е отразено, че между оспорващото дружество и Н. М. Х. е сключен безсрочен трудов договор с начална дата 10.07.2025г. и крайна дата 06.08.2025г.

Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 04.07.2025г. в [населено място] пазар Н. М. Х. е управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Мегаметал 1“ ЕООД, без да притежава СУМПС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 25-0307-000052/07.07.2025г., издадена от началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 08.07.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 22.07.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3937/24.10.2024г. директорът на ОДМВР - Шумен е управомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП). С т.1.5, б. „а“ от заповедта е управомощен началникът на Районно управление – Нови пазар - с компетентност на територията на съответното РУ. Настоящата заповед е издадена от началника на РУ Нови пазар и касае деяние, осъществено на територията на Нови пазар. С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – Шумен.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на собственото на оспорващото дружество МПС от неправоспособен водач Н. М. Х.. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на товарния автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Посоченото в заглавната част на заповедта правно основание кореспондира с изложените фактически обстоятелства, поради което съдът приема, че заповедта е надлежно мотивирана.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0307-000052/07.07.2025г., издадена от началник РУ Нови пазар, с материалния закон, съдът намира следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се съотнасят към посоченото в заповедта правно основание. Фактическият състав за налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, изисква да е установено управление на МПС от водач, който не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Достатъчно за прилагане на ПАМ е да бъде установено, че автомобилът на собственика е управляван от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от неправоспособен водач. Мярката, наложена в тази хипотеза на чл.171, т.2а от ЗДвП е превантивна и преустановителна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая при проверката безспорно е установено, че водачът е неправоспособен. Същият не притежава свидетелство за управление на МПС, а в информационните системи на МВР липсват данни въобще да е издавано такова. Липсата на правоспособност за управление на МПС по същество не се оспорва между страните по делото. Безспорно е установено, че представеното от водача СУМПС е на друго лице. Представеният документ е обявен за невалиден като изгубен, откраднат. В тази връзка съдът намира, че дадените при проверката обяснения от Н. М. Х., както и неговите изявления в качеството му на свидетел за придобита правоспособност, не следва да бъдат кредитирани. Същите се преценяват като нелогични и в разрез с житейската логика. Ирелевантно е обстоятелството дали водачът е придобил правоспособност за управление на моторно превозно средство. Действително, издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по аргумент от нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Единственият начин, предвиден в закона за удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. В настоящата хипотеза, при проверката водачът не е представил валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС. Напротив, установено е, че същият никога не е притежавал СУМПС. Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Основните доводи на оспорващия се основават на твърдението, че дружеството не е предоставило товарния автомобил на това лице, нито е било уведомено за действията му. Съдът намира, че релевираните аргументи не влияят върху законосъобразността на процесния акт. Неоснователно е становището на оспорващото дружество, че в случая не е налице „предоставяне на автомобила“. Липсата на доказателства за конкретно възлагане управлението на въпросния автомобил не разколебава съставомерността на нарушението, осъществено от водача, респективно обективната отговорност, която носи собственика на превозното средство. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът не е обявен за издирване, респективно не е отнет противозаконно. Задължение на собственика на МПС е същото да бъде съхранявано по начин, недопускащ неправомерно ползване. Очевидно е, че това задължение не е изпълнено, поради което при установено нарушение на правилата на ЗДвП, собственикът следва да търпи произтичащите от деяние неблагоприятни последици, предвидени в закона.

Не се установява и твърдяната несъразмерност. Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на държавното учреждение ОДМВР - Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Мегаметал 1“ ЕООД, седалище и адрес на управление в [населено място] пазар против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №27-0307-000052, издадена на 07.07.2025г. от началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар.

ОСЪЖДА „Мегаметал 1“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място] пазар, [улица], представлявано от С. Н. А., да заплати на ОДМВР – Шумен сума в размер на 200,00 (двеста) лева разноски по делото.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.