№ 11
гр. гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20201450100874 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД
гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23“Б“, представлявано от Александър Александров – изп.
директор чрез юрисконсулт Надя Кисьова, против Й. Д. П., ЕГН ********** и
С. Щ. П., ЕГН **********, с която ищецът моли съда да осъди ответниците
да му заплатят сумата от 2007.72 лв. от които: 1623.09 лв. главница
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
месец май 2016 г. до месец април 2018 г., сумата от 366.84 лв. законна лихва
за забава за периода от 30.04.2017 г. до 01.07.2020 г., както и сума за
предоставена услуга дялово разпределение в размер на 14.00 лв. за периода от
месец март 2017 г. до месец април 2017 г. и сумата от 3.79 лв. мораторна
лихва за периода от 30.04.2017 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски.
Исковете са с правно основание чл. 79 ал. 1 пр. първо ЗЗД, чл. 149 ЗЕ,
и чл. 86 ЗЗД., и са процесуално допустими.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не се представили отговор на
исковата молба.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния период за абонатен № 199287, от което е видно какъв е
размера на дължимите суми за топлинна енергия; протокол от общо събрание
на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово
разпределение; Договор между Етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение; Договор между „Топлофикация София“ ЕАД и фирма
„Бруната България“ ЕООД, удостоверение за актуално състояние ; общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители в гр. София от 2016 г.; писмо от 02.03.2017 г. на
СО район „Люлин“; копие от справка от регистър ИКАР и съобщения към
фактури.
Ответниците не са представили отговор на исковата молба, и не са
оспорили изложеното в нея, както и не са оспорили представените
доказателства.
Съгласно чл. 150 ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните
споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите
условия.
Разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според
нормата на чл. 143 ал. 3 - топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект.
При така действащата нормативна уредба, както към момента на
начисляване на дължимите суми, така и към настоящият момент, се налага
извода, че за ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, е
възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото
2
топлофикационно дружество количеството топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, топлоенергия за отопление, битова горещо
водоснабдяване и такса мощност. При липсата на ангажирани от страна на
ответницата доказателства за неправилно начисляване на стойностите за
потребена топлинна енергия твърдението на ответницата, че не дължи, е
неоснователно.
Според чл. 33 ал. 1 от Общи условия са приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация
София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на
основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след отчитане на периода, за който се отнася. Ал. 3 дава право на купувачите
да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия по
издадената фактура. Разпоредбата на ал. 4 указва следващата се при
неизпълнение на задълженията за плащане санкция – обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Предвид липсата на доказателства за направени
възражения от ответниците по отношение на начислените им от ищеца суми
за плащане или направен отказ от тяхна страна от ползване на битово горещо
водоснабдяване и същевременно наличието на такива доказателства, които
установяват по категоричен начин, че за имота, ползван от ответниците е
начислена стойност за консумирана топлоенергия в размер на исковата сума,
налага се извода, че за процесния период начислените суми са дължими.
На ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на
80.30 лв. за внесена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определени съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН ********** и С. Щ. П., ЕГН **********, и С.
Щ. П., ЕГН **********, да заплатят на Топлофикация София“ ЕАД гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23“Б“, сумата от 2007.72 лв. от които: 1623.09 лв. главница,
3
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
месец май 2016 г. до месец април 2018 г., сумата от 366.84 лв. законна лихва
за забава за периода от 30.04.2017 г. до 01.07.2020 г., както и сума за
предоставена услуга дялово разпределение в размер на 14.00 лв. главница, за
периода от месец март 2017 г. до месец април 2017 г., и сумата от 3.79 лв.
мораторна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 01.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 80.30 лева разноски за внесена държавна
такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ВрОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
4