Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 11687 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 13.06.2019
г. на ответниците П.Б.М. и И.А.М. против решението от 07.05.2019
г. по гр. дело № 55549/2017 г. на
Софийския районен съд, 43 състав в частта, с
която са уважени предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата
от 1989,62 лв., представляваща неплатена част от главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. вкл. до топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********аб. № 055311, както и за сумата от 46,46
лв., представляваща главница за услуга „дялово разпределение“, ведно със
законната лихва от 23.12.2016 г. до окончателното плащане на вземанията.
В жалбата се твърди, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно, тъй като е налице грешка при изчисляване на
размера на дължимата главница за доставена топлинна енергия и за услугата
дялово разпределение, след приспадане на платената в хода на процеса част от
главницата в размер на 437,82 лв.. Според въззивниците необосновано СРС е
приел, че с платените от тях суми в общ размер на 1080,00 лв. са погасени
разноските за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер
на 316,26 лв. Молят да се отмени решението на СРС в обжалваните части и вместо
него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.Претендират
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемото дружество “Т.С.” ЕАД – ищец по
исковете и третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД не са депозирали отговори на
въззивната жалба. Въззиваемото дружество е депозирало молба преди откритото
съдебно заседание, с която оспорва жалбата и претендира разноски за въззивната
инстанция.
Решението на СРС в частта, с която предявените
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са
отхвърлени частично, както и в частта, която са отхвърлени изцяло
установителните искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите
на първоинстанционният съд, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
тях, като във връзка с доводите в жалбата, следва да се изложат следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с искова молба от 14.08.2017 г., с която срещу П.Б.М. и И.А.М. са предявени по реда на
чл.422 ГПК установителни искове за установяване, че ответниците дължат
солидарно на ищеца следните суми: сумата от 2 227,44 лв. – главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2015 г., сумата от 183,85 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2015 г. до 07.07.2016 г., сумата от 46,46 лв. –
стойност на услугата дялово разпределение и сумата от 6,79 лв.-лихва за забава
върху нея, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 08.08.2016 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 09.11.2016 г. по ч.гр.д. № 44411/2016
г. по описа на СРС, 43 състав . Срещу издадената заповед на 22.12.2016 г. от
длъжниците е депозирано възражение по чл.414 ГПК, в което не е посочено, че е
налице частично плащане на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Поради подаването на възражение, на заявителя е указано да предяви
установителни искове относно вземанията си в срока по чл.415 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците са депозирали отговор, в който са заявили
възражение досежно количеството на начислената им топлинна енергия и
по-конкретно енергията за подгряване на топла вода. Заявили са също така, че на
22.12.2016 г., т.е. на датата на която са депозирали възражението си по чл.414 ГПК, са погасили част от задължението си в размер на 880,00 лв., като са
представили и фискален бон, установяващ извършено частично плащане на
вземанията по издадената заповед, както следва: 237,82 лв.-главница; 190,64
лв.-мораторни лихви; 49,29 лв.-държавна такса, 316,26 лв.-юрисконсутско
възнаграждение, т.е. разноски в заповедното производство и 85,99 лв. – законна
лихва върху главниците от подаване на заявлението – 08.08.2016 г. до 22.12.2016
г. /деня на плащането/.
СРС е приел представените с отговора доказателства, установяващи извършено
частично плащане на задълженията по издадената заповед за изпълнение, като е
допуснал и изслушване на СТЕ и на ССЕ. Според заключенията на СТЕ и на ССЕ реално
доставената топлинна енергия до имота на ответниците е в размер на 2427,50 лв., представляваща сбор от
начислените по фактури прогнозни суми /2272,58 лв./ и сумата от изравнителните
сметки /154,92 лв.-за доплащане/ и отразена в общата фактура, издадена на
31.07.2015 г. Относно сумата, начислена за топлинна енергия за БГВ, вещото лице
е посочило, че от 31.07.2014 г. разхода е изчисляван за 4 броя потребители при
норма 140 л. на потребител в денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването
от 2007 г., като е установил, че още на 21.01.2014 г. на абоната е връчено
уведомление, че водомерът е нередовен, тъй като не е минал метрологична
проверка. Видно от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 21.12.2016
г. в имота е монтиран нов индивидуален водомер, т.е. през процесния период в
имота не е имало годен водомер, поради което правилно е приложена разпоредбата
на чл.69,
ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването, изм.
ДВ бр.94/29.10.2013 г. - за
служебно изчисление за брой потребители при служебен разход 140 л. на денонощие
за един потребител.
Съгласно заключението на вещото лице-счетоводител към 21.03.2019 г. са
налице данни за платени от ответниците суми в размер на 1080,00 лв., от които
200 лв., платени на 14.05.2015 г., с която сума са погасени задължения за главница
за м.05, м.06, м.07 и м.08.2014 г. и 880 лв., платени на 22.12.2016 г., т.е.
след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, с която сума е погасена
част от главницата за топлинна енергия в размер на 237,82 лв. Вещото лице е
посочило, че след частичното погасяване на задълженията, общият размер на
неплатените задължения за цена на доставена топлинна енергия и за услугата
дялово разпределение е в размер на 2 036,08 лв., от които 1 989,62
лв. – за топлинна енергия и 46,46 лв.-за услугата дялово разпределение.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на ССЕ и при правилно
приложение на разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД /доколкото длъжникът е
посочил кои вземания погасява, видно от приетия по делото фискален бон от
22.12.2016 г./ е приел за установено, че установителните искове за главница за
доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение са основателни и
доказани до размера от 1 989,62 лв. и съответно до размера от 46,46 лв. за
процесния период, ведно със законната лихва върху тях от 23.12.2016 г. /деня,
следващ деня на частичното плащане до окончателното им изплащане. При така
установеното от фактическа и правна страна, наведените от въззивниците доводи
за неправилност на решението в обжалваните части поради грешка в изчислението на размера
на дължимата главница за доставена топлинна енергия и за услугата дялово
разпределение, както и за нарушение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, се явяват неоснователни.
Поради изложеното, решението на СРС в
обжалваните от ответниците части, следва да бъде потвърдено.
С оглед
неоснователността на жалбата, на въззивниците не следва да се присъждат
своевременно поисканите разноски за производството пред СГС. На въззиваемата
страна-ищец също не се дължат разноски за въззивното производство, тъй като по
делото не е депозиран отговор на жалбата и не е осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт в откритото съдебно заседание.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.05.2019
г. по гр. дело № 55549/2017 г. на
Софийския районен съд, 43 състав, в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.