Решение по КНАХД №1714/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.208 и сл АПК, вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д., с адрес в [населено място], подадена чрез адв. М. И. от САК-[област] против Решение №656/13.06.2025 г., постановено по АНД №1320/2025г. по описа на Районен съд- [област]- III н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0438-001173 от 23.12.2024г., издаден от Началник сектор в 03 РУ-[област] при ОД на МВР-[област], с което за административно нарушение на чл.6 т.1 от Закон за движението по пътищата на осн. чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са му отнети 10 точки.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи всестранно и пълно на обстоятелствата по това има ли извършено административно нарушение и събиране на необходими за това доказателства, от което счита, че съда е направил неправилен извод за законосъобразност на проведеното административно –наказателно производство, който извод е довел до незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на атакувания административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява и не ангажира допълнително становище по касационната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна Началник сектор 03 РУ-[област] при ОД на МВР-[област], редовно призован не се явява и не се представлява. С писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника юрк.П. счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор ОП- [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд [област] е бил сезиран с жалба от С. Л. Д. против процесното НП от 23.12.2024г. на началник сектор 03 РУ [област] при ОД МВР- [област]. В същото е посочено, че се издава на основание АУАН серия GA №1378687 от 29.11.2023г., съставен от А. Д. Б., заемащ длъжността полицай в 03 РУ и в присъствието на свидетелят С. С. М., очевидец при установяване на нарушението, с който му е вменено извършено административно нарушение на чл.6 ал.1 пр.2 от ЗДвП – не съобразява поведението си със светлинните сигнали и изразило се в обстоятелствата, че на 29.11.2024г. в 21:15часа, в [населено място], на кръстовището на ул.В. Л. с ул.Полет в посока юг- север е управлявал товарен автомобил Ф. Т. К. 200 с рег.№[рег. номер] – лична собственост, като навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба при работеща в нормален режим светофарна уредба. АУАН е съставен в присъствието на водача, който е вписал възражението, че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба, а не на забраняващ. Препис от АУАН му е бил връчен. При тези обстоятелства наказващият орган е издал процесното НП, като за констатираното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е приел, че е налице виновно действие, за което на основание чл.183, ал.5 т.1 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са му отнети 10 точки.

В хода на съдебното производство са приобщени гласни доказателства- показания на актосъставителя А. Д. Б., който поддържа констатациите по АУАН, както и на очевидеца С. С. М., който изяснява обективно случилите се факти по констатиране на нарушението. Приобщени са и писмени доказателства- справка от Общинско предприятие „Арганизация и контрол на транспорта“ [населено място] относно регулация на кръстовището, в района на което е осъществено нарушението, както и доказателства за компетентност на органа. За да потвърди издаденото НП районният съд е приел, че в хода на проведеното административно – наказателно производство не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Посочил е, че правилно и законосъобразно са изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, авторството и виновното поведение на водача, като деянието е съставомерно и правилно квалифицирано към съответната законова разпоредба. В тази връзка се е обосновал, че при така даденото описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение не се е стигнало до ограничаване на правото на защита на нарушителя и до невъзможност същият да организира правилно своята защита.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи. По отношение на направеният анализ в решението за липса на коректно описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение, с посочване на необходимите за него съставомерни признаци на извършеното деяние съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, с което не се е стигнало до ограничава правото на защита на нарушителя, мотивите на съда са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях, без да излага собствени. Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, право на разноски има касационният ответник, който е направил своевремено искане за тяхното присъждане, поради което на основание чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПрП вр. чл.27е НЗПрП същото следва да се присъди в размер на 130 лева в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН.

По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд [област]-ХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №656/13.06.2025 г., постановено по АНД №1320/2025г. по описа на Районен съд- [област]- III н.с..

ОСЪЖДА С. Л. Д., [ЕГН], постоянен адрес в [населено място] да заплати в полза на Областна дирекция на МВР [населено място] разноски в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева за юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно.