№ 1
гр. Пазарджик, 02.01.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори януари през две хиляди двадесет и шеста година
в следния състав:
Председател:А. Ташев
в присъствието на прокурора М. Ал. А.
като разгледа докладваното от А. Ташев Частно наказателно дело №
20265220200001 по описа за 2026 година
Производство е по реда на чл.64 от НПК.
Образувано е по искане на РП Пазарджик, с което се иска от съда да вземе мярка за
неотклонение „ Задържане под стража“ спрямо Б. С. П., ЕГН ********** от с. Мало Конаре,
обл. Пазарджик, ул. *****, обвиняем по ДП № 3/2026 г. по описа на РУ на МВР гр.
Пазарджик, пр.пр. № 1/2026 г. по описа на РС Пазарджик.
В съдебното заседание представителят на РП Пазарджик поддържа депозираното
искане и моли съда да го уважи.
В съдебното заседание защитникът на обвиняемия моли съда да вземе по-лека мярка
за неотклонение.
Обвиняемият в последната си дума, моли съда да вземе по-лека мярка за
неотклонение.
Съдът като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страните
прие за установено следното:
Досъдебно производството № 3/2026 г. по описа на РУ Пазарджик е образувано на
01.01.2026 г.. В качеството на обвиняем на 01.01.2026 г. е бил привлечен Б. С. П., за това, че
на 01.01.2026 г. в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик направил опит да се съвкупи с лице от
женски пол – В. Г. С., ЕГН **********, като я принудил към това със сила – дърпал я здраво
за ръцете, свалил долнището на пижамата , дърпал я силно и я бутал, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини – оказана съпротива от В. Г. С.,
която успяла да го удари с тояга по носа, да се отскубне и да избяга и да потърси помощ -
престъпление по чл. 152, ал. 1 ,т. 2 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Съгласно чл.63, ал.1 НПК, за да се вземе мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: за предявеното
обвинение против обвиняемия да се предвижда наказание лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание, от данните по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, и доказателствата по делото да
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
По отношение на първата предпоставка - повдигане на обвинение за престъпление, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода или по-тежко“.
1
Видно от приложеното по досъдебното производство постановление за привличане
на обвиняем от 01.01.2026 г., Б. С. П. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление по чл.152, ал.1 ,т 2, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
За престъплението материалният закон предвижда наказание лишаване от свобода,
поради което е очевидно наличието на тази предпоставка.
Едновременно с това от данните по делото се установява по безспорен начин, че е
налице и другата предпоставка по чл.63, ал.1 НПК, именно наличието на обоснованото
предположение за възможна съпричастност на обвиняемия в престъплението, за което е
привлечен в това си качество. В тази връзка обвинението разполага с показанията на
множество свидетели, както и с протоколи за дорбовлно предаване, за оглед на веществени
доказателства и други писмени доказателства. Следва да се съобразят и направените
самопризнания на обвиняемия. Извършената констатация се прави с уточнението, че prima
facie /на пръв поглед/ има основание в обвинението срещу обвиняемия, но и с уточнението,
че в настоящия случай по образуваното досъдебно производство, ще се събират и други
доказателства, които е възможно да променят направения сега извод. В допълнение следва
да се посочи, че обоснованото предположение се изследва въз основа на събраните до
настоящия момент доказателства, като критериите в производството по чл.64 от НПК,
каквото е настоящото, не е редно да се приравняват на по-високите критерии при анализа на
доказателствата, които ще извърши съдът по реда на 303 за доказаност на обвинението по
несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се направи обосновано
предположение за съществуваща реална опасност обвиняемият да се укрие, но съществува
реална такава да извърши престъпление. В този смисъл са показанията на разпитани
свидетели – служители на РУ на МВР гр. Пазарджик.
Вземането на по-лека МНО не би била адекватна за постигане на целите по л.57
НПК. От изложеното следва, че МНО, която ще обезпечи целите по чл.57 НПК и ще осигури
законосъобразното протичане на наказателното производство е именно „задържане под
стража“. Нуждата взетата мярка за неотклонение да бъде именно „задържане под стража“
спрямо обвиняемия се основава и на високата степен на обществената опасност на
инкриминираното деяние, както и от характериситичните данни на обвиняемия.
С оглед изложеното и на основание чл.64, ал.4, във вр. с чл.63, ал.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на Б. С. П., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем по ДП № 3/2026 г. по
описа на РУ на МВР гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в тридневен срок пред
ОС Пазарджик..
При постъпване на жалба или протест насрочва делото за разглеждане от ОС
Пазарджик на 06.01.2026 год. от 14.00 часа.
Препис от определението да се изпрати на Началника на Сектор „Арести” при
Затвора - Пазарджик, РП-Пазарджик и РУ на МВР гр. Пазарджик, за сведение и незабавно
изпълнение.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2