РЕШЕНИЕ № 260116
/ 12.4.2022г.
гр. Перник, 12.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 00332 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена
от “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу
А.Б.М. и В.Б.М., с която са предявени субективно и
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване
за установено, че всеки един от ответниците разделно дължи на ищеца сумите от по
1471,02 лева, представляващи 1/ 2 идеална част от главницата в размер на
2942,05 лева на стойност
на доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в
гр. Перник, ул. “15-та“ № 13, с абонатен номер 1071177, дължима за периода от
28.02.2009 г. до 30.07.2019 г. включително, както и сумите от по 249,33 лева,
представляващи 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 498,66 лева, дължима за периода от 14.05.2009 г. до
07.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 260091/24.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1941/2020 г. на Пернишкия
районен съд.
В исковата молба се твърди, че между
водоснабдителното дружество и ответниците в качеството им на наследници на
Богдан М. Мизов била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК
услуги до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало
при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по
реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и
следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след
датата на фактуриране.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от А.Б.М. и В.Б.М., чрез назначения им особен представител адв. М.Х., с
който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди се, че нито
ответниците, нито техният наследодател са собственици на процесния водоснабден
имот. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията за главница в
размер на 535,15 лева и законна лихва от 127.73 лева по фактурите, издадени за
периода от 28.02.2009 г. до 03.04.2017 г.- от фактура № 481530/14.04.2009 г. до
фактура № **********/07.04.2017 г. Поддържа се, че не са издадени редовни
първични счетоводни документи и че картетите не са съставени в съответствие с
нормативните изисквания. Моли се на основание чл. 190 ГПК ищецът да бъде
задължен да представи карнетите, по които са издадени част от процесните
фактури. Не се възразява срещу допускането на поисканата съдебноикономическа
експертиза, но се иска същата да отговори и на поставен в отговора на исковата
молба въпрос.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са представени общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. С доклада по делото на страните е обявено за служебно известно на съда, че Общите условия са публикувани
във вестник „Новинар“(централен
ежедневник) на 21.08.2014 г. и във
вестник „Съперник“ (местен ежедневник) на
02.09.2014 г.
Представена е справка
– извлечение за дължими суми,
която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.
Видно от удостоверение за наследници на Богдан М. Мизов,
същият е починал на 16.04.1986 г. и е оставил за свои наследници съпругата си
Станка Кирилова Мизова, починала на 07.01.2014 г., дъщеря си А.Б.М.
и сина си В.Б.М..
По делото е представено писмо от 02.02.2022 г. на директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ към Община Перник с приложено към него копие на декларация
по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
32100/18.05.2021 г., подадена от В.Б.М., с която ответникът е
декларирал, че заедно с А.Б.М. притежават по 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот на основание наследствено правоприемство, като авторството на
този документ не е оспорено от процесуалния представител на ответниците.
Действително обсъжданата
декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но представлява
изявление, направено пред административен орган, с което
деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е
неблагоприятен за него, а именно - притежаването на правото на собственост
върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия
процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.).
Към декларацията по чл. 14 ЗМДТ е приложена скица на
процесния поземлен имот, в която като собственици са отбелязани наследниците на
Богдан М. Мизов, както и нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по обстоятелствена проверка № 29, том II, дело №
973/1980 г., чието съдържание е нечетимо, поради което и не може да се направи
извод дали същият е относим към процесния недвижим имот.
С оглед представената
декларация се достига до извод, че ответникът В.Б.М. притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот.
Подадената от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ не може да ангажира
ответницата А.Б.М.. Поради това се
налага извод, че липсват доказателства, от които да следва извод, че А.Б.М. притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху имота.
Като писмени доказателства са приети и копия на стр. 93-95
от карнетни картони за абонатен № 1071177, в които са отразени извършени проверки за
периода от 30.07.2008 г. до 01.09.2017 г.
По делото е изслушано и прието и заключение по съдебноикономическа
експертиза, в което вещото лице е посочило, че в за периода от 28.02.2009 г. до
30.07.2019 г. за адрес гр. Перник, ул.
“15-та“ № 13, с абонатен номер 1071177 са отчетени общо 2216
куб.м. питейна вода, доставена, отведена и пречистена, като за периода от 28.02.2009 г. до
03.04.2017 г. незаплатената сума за ВиК услуги е на стойност 2199,23 лева, а за
периода от 03.04.2017 г. до 30.07.2019 г.-
на стойност 822,82 лева. Изчислено е, че
лихвата за забава за периода от 14.05.2009 г. до 07.11.2019 г. върху главницата
от 2199,23 лева е в размер на 1317,15 лева, а върху главницата от 822,82
лева за периода от 15.06.2017 г. до 07.11.2019 г.- в размер на 98,01 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл.
198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 1941/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на “Водоснабдяване и канализация” ООД с вх. № 9611/13.05.2020 г., е
издадена заповед № 260091/24.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу А.Б.М. и В.Б.М. за вземанията,
предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния
имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните
предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на
договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за
собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
По делото се установи, че ответникът В.Б.М.
притежава 1/ 2 ид.
ч. от собствеността върху имота, поради което той и ищцовото дружество се намират в договорни
отношения за предоставяне на ВиК услуги.
Такива договорни
отношения липсват между ищеца и ответницата А.Б.М.. По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи, че А.Б.М.
е собственик или ползвател на процесния имот, което е необходимо за наличието
на облигационна връзка между дружеството ищец и ответницата. Не се представиха
и доказателства за сключен договор за предоставяни ВиК услуги между тези страни.
Освен наличието на облигационна
връзка между страните, дружеството следва да установи потребеното количество
ВиК услуги и тяхната стойност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответника) се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно посочената
разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин
доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен
документ, който, ако е подписан от потребителя, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
В процесните карнети не са отразени показанията на абонатен
номер 1071177, а единствено на конкретно посочени дати е отчетена разлика в консумацията.
Видно от съдържанието им, за удостоверяване на почти всички измервания подписи
не са полагани. Относно част от извършените измервания и вписаните в тази
връзка показания, фигурират подписи, като в карнетите липсва изрично
отбелязване и доказателства същите да са подписани лично от ответника В.М. или от негов представител. При липса на подпис на
съответния потребител или негов представител относно отчетените данни за
водомерите, не може да се приеме, че констатирането на тези данни е извършено
законосъобразно, предвид чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., поради
което съдът приема, че така приложените карнети не са редовно водени. В случая
не се установи от кого са положени подписите в карнетите. Ищецът не е установил
по какъв начин и по кой ред е извършено отчитането на процесните водомери. От
ищеца не са представени доказателства относно начина, по който е определено
ползваното количество вода. Още повече, че в карнетите показания на водомерите
изобщо не са нанесени. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Доколкото в
случая остава неясно в присъствието на кое лице е станало отчитането и какво е
неговото качество, не може да се приеме, че са спазени горецитираните законови
разпоредби. Предвид това, представените карнети се явяват частен свидетелстващ
документ, установяващ само изгодни за ищеца факти, и не могат да се ползват като извънсъдебно
признание на факти (чл. 175 ГПК) от ответника. От представените по делото
доказателства освен това не се установява и наличието на отказа на потребителя
да осигури достъп до средствата за техническо измерване за реален отчет в
процесния имот на служители на ВиК, както и достъпът да е обективиран с
констативен протокол, при която хипотеза разходът на вода се изчислява по
правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата/ в
този смисъл- Решение № 260023 от 17.07.2020 г. на ОС - Перник по гр. д. №
128/2019 г./.
Представената от ищцовото дружество
справка-извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за
установяване на извършена доставка на посоченото количество и стойност на
консумирана от ответника вода за процесния период, доколкото представлява
частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.
Представените карнети и други
документи биха били годно доказателствено средство, в случай че счетоводството
на ответника по отношение на удостоверените в тях стопански операции е било
водено редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в
този случай, за да се приемат тези счетоводни записвания (по своето правно
естество частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния
издател обстоятелства) за доказателства по делото, е необходимо обективираните
в тях факти да се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства, а
такива не бяха събрани по делото. Вещото лице по приетата СИЕ е основало своите
фактически изводи изключително на предоставената
от счетоводството на ищеца информация и на данните, съдържащи се в представените
по делото частни свидетелстващи документи –карнети, едностранно съставени от
ищцовото търговско дружество и обективиращи изгодни за него обстоятелства,
поради което не се ползват с материална доказателствена сила в настоящия процес
за удостоверените в тях правнорелевантни факти. Следователно, поставените
задачи за изследване от вещото лице касаят само счетоводната отчетност на ищеца
относно процесните стопански операции, но не и правнорелевантния факт дали
ищцовото дружество е доставило на ищеца описаното в посочените карнети
количество ВиК услуги и стойност на консумирана от ответника вода. В същото
време обаче ищецът претендира за дължимостта на определени суми като стойност
на потребено количество вода, за която не се установява по какъв начин е
отчетена, на каква база са извършени съответните записвания на показанията и
отчетена разликата. Липсват и доказателства за наличието
на отказа на потребителя да осигури достъп до средствата за техническо
измерване за реален отчет в процесния имот на служители на ВиК, както и
достъпът да е обективиран с констативен протокол, при която хипотеза разходът
на вода се изчислява по правилото на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Съответно, не
може да се приеме, че служебното начисление е направено в съответствие с нормативната
база за процесния период. По изложените съображения не може да се приеме, че е
налице водено от ищцовото дружество редовно счетоводство. Това е така,
доколкото същото се основава на записвания, съдържащи се в издадени от самото
дружество документи, по отношение на които се установи, че са съставени в
нарушение на приложимите нормативни разпоредби.
Ето защо, след като ищцовото
дружество не е установило при условията на пълно и главно
доказване, че твърдените от него задължения на ответника са такива, представляващи стойност на реално доставени В и К услуги в
претендираните размери и качество, респективно ответникът да дължи тръсените суми, то предявеният иск за главница, ведно със законната
лихва от заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При недоказаност на главния иск, то
акцесорният иск за лихви за забава върху главницата, също се явява
неоснователен.
С оглед неоснователността на
исковете, съдът не се произнася по евентуалното възражение на ответниците за погасяване на претендираните суми по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца
не се дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство, а
ответниците не са направили разноски.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец”
№11, срещу А.Б.М., с ЕГН **********, с
адрес ***, и В.Б.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че А.Б.М. и В.Б.М. разделно дължат на “Водоснабдяване
и канализация” ООД сумите от по 1471,02 лева
/хиляда четиристотин седемдесет и един лева и две стотинки/, представляващи 1/
2 идеална част от главницата в размер на 2942,05 лева/две
хиляди деветстотин четиридесет и два лева и пет стотитнки/ на стойност на доставена, отведена и пречистена вода
до имот, находящ се в гр. Перник, ул. “15-та“ № 13, с абонатен номер
1071177, дължима за периода от 28.02.2009 г. до 30.07.2019 г. включително,
както и сумите от по 249,33 лева/двеста четиридесет и
девет лева и тридесет и три стотинки/, представляващи 1/ 2 идеална част от
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 498,66 лева/четиристотин
деветдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, дължима за
периода от 14.05.2009 г. до 07.11.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 260091/24.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1941/2020 г. на Пернишкия
районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1941/2020 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато
на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: