№ 515
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 6495/18.12.2023 г. по гр. д. №3014/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
„Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД, ЕИК
*********, да заплати на В. С. Г., ЕГН **********, сумата от 30000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5457,44 лева - обезщетение
за имуществени вреди, настъпили вследствие травматични увреждания -
счупване на лява подбедрица и психоемоционално разстройство, причинени
при ПТП на 17.09.2022 г. в гр. София на кръстовището на бул. "Цар
Освободител" и ул. "Георги Бенковски", ведно със законната лихва върху
сумата от 30000 лева и сумата от 4614,30 лева от 21.11.2022 г., законната
лихва върху сумата от 115,63 лева от 02.02.2023 г., върху сумата от 645 лева
от 06.03.2023 г. и върху сумата от 82,51 лева от 09.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете за
обезщетение за неимуществени вреди в частта над 30000 лева до предявения
размер от 80000 лева и за обезщетение за имуществени вреди в частта над
5457,44 лева до предявения размер от 5584,09 лева, както и исканията за
законна лихва върху сумата от 80000 лева в частта за периода от 17.09.2022 г.
до 20.11.2022 г., и за законна лихва върху общата сума от 4614,30 лева в
частта преди 21.11.2022 г.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
1
производство - В. С. Г., действаща чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за нея отхвърлителна част – в частта му, в която предявеният иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над
30000 лева до предявения размер от 80000 лева. Във въззивна жалба се
излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при
определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваната част
първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният иск в пълния
претендиран размер от 80 000 лева. Претендира се присъждане на сторените
във въззивното производство разноски. Претендира се присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, ответникът в първоинстанционното
производство, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал
отговор на въззивната жалба на В. С. Г.. С него тя се оспорва като
неоснователна. Моли се да се потвърди в отхвърлителната част решението на
първоинстанционния съд.
Посоченото решение е обжалвано от и ответника „Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД, действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – в
частта му, в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за
разликата над 15000 лева до пълния уважен размер от 30000 лева и в частта
му, в която предявеният иск за имуществени вреди е уважен за разликата над
2728.72 лева до пълния уважен размер от 5457,44 лева. Във въззивната жалба
се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е отхвърлил като недоказано възражението на застрахователя за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ГПК. Освен това се заявява, че
определеният завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди не е
съобразен с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания и
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да
бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове отхвърлени в тази
част. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции
съдебни разноски.
В установения от закона срок, ищецът в първоинстанционното
производство – В. С. Г., действаща чрез процесуалния си представител, е
депозирал отговор на въззивната жалба на „Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг живот и здраве” АД. С него тя се оспорва като
неоснователна. Моли се да се потвърди в уважителната част решението на
първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените във
2
въззивното производство разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок от активно легитимирани страни
в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на обезщетение за причинените на В. С. Г.
неимуществени вреди е уважен до сумата от 15 000 лв., както и в частта, с
която искът за имуществените вреди е уважен до сумата от 2728.72 лв.,
поради което в тези части, то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди при настъпване на процесното
застрахователно събитие на – до сумата от съответно 15000 лв. и 2728.72 лв.
(в частите, в която първоинстанционното решение не е обжалвано),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически
3
факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено
нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали за настъпване на механизма на увреждането принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД има пострадалата и дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – втората половина на 2022 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Видно е от обосновано кредитираните от първоинстанционния съд
писмени документи и от приетата автотехническа експертиза по делото, че
процесното ПТП е настъпило на 17.09.2022 г., като ищцата, заедно с още една
пешеходка, са предприели пресичане на бул. "Цар Освободител" в района на
кръстовището с ул. "Георги Бенковски"с посока на движение към Руската
църква и били ударени от л.а. "Шевролет Орландо“ с рег. № ********, който
се движел в посока от ул. "Г.С.Раковски" към бул. "Кн. Мария Луиза",
управляван от Т. И. Ц.. Според заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза, автомобилът се е движел със скорост 65 км/ч,
при което пешеходката е попадала в опасната зона за спиране и водачът не е
могъл да предотврати ПТП. Според отговорите на задачи 8 и 9 от
заключението, произшествието би било предотвратимо, ако водачът е
управлявал автомобила с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч.
Според отговор на задача 1 от заключението на вещото лице, на мястото,
където ищцата е предприела пресичане, няма обозначена пешеходна пътека, а
самото място на удара е в мисленото продължение на дясната тротоарна площ
на ул. "Бенковски" (л. 93 от делото пред СГС).
От приетата от като компетентно изготвена и неоспорена от страните
4
съдебномедицинска експертиза се установява, че след удара с автомобила,
при падането си върху уличното платно В. С. Г. претърпяла открито счупване
на двете кости на лява подбедрица в средната, придружено с разкъсно-
контузна рана по предната страна на лява подбедрица. Счупването на лявата
подбедрица причинило на ищцата трайно затруднения на движенията на
левия крак, с период на възстановяване около 8-9 месеца. Травматичното
увреждане наложило оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите на големия пищял с
интрамедуларен пирон, а на малкия пищял с плака и винтове. Пострадалата е
търпяла значителни по интензитет болки и страдания особено в първите
месеци след увреждането и проведеното оперативно лечение. Към момента са
налице такива при движение и физическо натоварване на крайника, ще се
наблюдават и при промяна на времето, като същите ще продължат доживот.
В първоинстанционното производство е приета и съдебно-
психологична експертиза, която е констатирала разстройство в
психоемоционалното състояние на ищцата с наличен когнитивен и
интелектуален дефицит. Според заключението на вещото лице, е налице
причинно-следствена връзка между претърпения инцидент и състоянието на
ищцата.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел К. В. Г. – син на пострадалата, се установява, че след
процесното ПТП тя е търпяла значителни болки, страдания, неразположения.
След изписването й от болницата, получила силни отоци на увредения крак и
затруднения в придвижването. За възстановяването на ищцата била
провеждана рехабилитация в лечебни заведения в гр. Хисар и Павел баня.
След инцидента тя започнала да получава паник атаки, страхувала се да
излиза, не искала да се вози в кола, събуждала се по няколко пъти на нощ.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 40 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. от чл.
5
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – втората половина на 2022 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(открито счупване на двете кости на лява подбедрица в средната, придружено
с разкъсно-контузна рана по предната страна на лява подбедрица), на
пострадалата на възраст - 79 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 40 000 лв.
Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
като пешеходец неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха, както и
доказаните трайни уврежданията на психиката й в резултат на инцидента.
Освен това релевантен е продължителният период на възстановяване – повече
от осем месеца.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 40 000 лв., поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен до този размер, а
първоинстанционното решение отменено в частта над присъдената сума от 30
000 лева до този размер и съответно потвърдено в останалата отхвърлителна
част над 40 000 лева до претендирания размер от 80 000 лв.
Напълно правилно е определен размерът на обезщетението за
претърпените имуществени вреди от първоинстанционния съд съгласно
сторените разноски за лечението и възстановяването на ищцата. В тази насока
обосновано е кредитирано съдържанието на приетите като доказателства
платежни документи и отговора на вещото лице д-р С. в съдебно заседание на
15.09.2023 г. пред СГС. Ето защо искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за обезщетение за имуществени вреди е основателен за сумата от 5457.44
лева.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
6
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
В разглеждания случай безспорно е, че пострадалата към момента на
възникване на ПТП е била предприела пресичане на пътното платно на място
- продължение на дясната тротоарна площ ла ул. "Георги Бенковски" върху
платното на бул. "Цар Освободител" в посока на движение на пешеходката.
От това съгласно § 6, т. 54 ЗДвП следва, че ищцата е пресичала на пешеходна
пътека, която е продължение на тротоара върху платното за движение.
Водачът е управлявал автомобила с превишена скорост от 65 км/ч, а по
делото безспорно се установява, че при спазване на ограничението на
скоростта процесното ПТП би било предотвратено. Съгласно т. 54 от ДР на
ЗДВП "пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с
пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. От
друга страна не се установява пострадалата внезапно да е навлязла на
платното за движение. Не се установява и тя да е предприела пресичане при
ограничена видимост. Поради изложено същата е могла да бъде забелязана от
водача на МПС, който е следвало да спре и да избегне удара й. Предвид това
обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице основание за
приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивницата – ищца трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна правна защита съобразно уважената част на
подадената от нея въззивна жалба. В полза на въззиваемия - ответник не
следва да се присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във
7
вр. с чл. 273 ГПК, предвид пълната неоснователност на неговата въззивна
жалба. Въззивният съд определя дължимите разноски под минималните
размери за адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не
високата правна и фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС
от 25.01.2024 г. до дело С-438/22.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6495/18.12.2023 г. по гр. д. №3014/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от
В. С. Г., ЕГН:**********, срещу „Застрахователно акционерно дружество
Далл Богг живот и здраве” АД, ЕИК *********, иск с правно чл. 432 КЗ, чл.
45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ над сумата от 30 000 лв. до сумата
от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 17.09.2022 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и
здраве” АД, ЕИК *********, да заплати на В. С. Г., ЕГН:**********, сумата
от още 10 000 лв. или общо 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 17.09.2022 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които е
отхвърлена исковата претенция на В. С. Г. срещу „Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 40 000 лв. до пълния
претендиран размер от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 17.09.2022 г.
застрахователно събитие, както и е присъдено в полза на В. С. Г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 5457,44 лева за същото застрахователно
събитие.
Решението в останалите части, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг живот и здраве” АД,
ЕИК *********, да заплати на адв. Е. Б. от САК, сумата от 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред Апелативен съд – София на В. С. Г..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
8
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9