№ 2395
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100103545 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от А. И. С., ЕГН **********, чрез адв. Х. Ч., съдебен адрес: София, бул.
„*******, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. Московска № 33, с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с
травматични увреждания, вследствие на претърпян на 23.01.2023 г. инцидент и 2 979,12 лв. –
обезщетение за имуществени такива – разходи за лечение, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане и сторените по делото
разноски, включително адв. възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2023 г. около 11.00 ч. имал среща в кв. Бояна със
свой познат. Срещата била на ул. „*******“ в горния й край. Минути след като поговорили
отвън на улицата, ищецът тръгнал към колата си, но се подхлъзнал и паднал на заледен
участък от улицата. Вследствие на инцидента изпитал силна болка в областта на лявото
коляно и бедро. Бил закаран от приятеля си в УМБАЛСМ Пирогов, където бил насочен за
ЯМР. След направата му се установило скъсано сухожилие на четириглавия мускул на
лявото бедро и прилежащите му структури в основата на капачката на коляното. Претърпял
е оперативна интервенция.
Заявява, че през цялото време е изпитвал силни болки, които понякога били нетърпими.
След операцията бил принуден да се прибере при родителите си, за да има кой да се грижи за
него. Всичко това му докарало стрес и страх да не остане инвалид. Болките и шината
1
оказали негативно въздействие върху живота му. Приятелката му го напуснала, загубил
социални контакти и се чувствал в тежест на близките си, тъй като не можел да помага и
финансово.
Според него наличието на непочистен сняг и лед по улиците не изпълнява законовото
изискване на СО за поддържане на пътя в състояние за нормална експлоатация, поради което
и същата носи отговорност за причинените му вреди.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответника за посочената сума,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди,
ведно със законните последици - лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на свидетели и назначаване на
експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан.
Претендира адв. възнаграждение на процесуалния му представител, на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва изцяло така предявения иск по основание и
размер. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.
Оспорва твърдените в исковата молба увреждания да са настъпили вследствие подхлъзване
на заледен участък. На 23.01.2023 г. не е имало снеговалеж, температурите са били
положителни, поради което не е било налице заледяване и съответно необходимост да бъде
извършено зимно почистване.
Счита, че от описаното в исковата молба и представените доказателства не се установяват
претърпените болки и страдания да са в по - голям и необичаен размер от обичайните за
такъв вид травматични увреждания. Оспорва твърденията за неописуеми болки четиридесет
и осем часа след оперативната намеса и в периода до изписването.
Оспорва и твърдението относно мислите на ищеца за инвалидизирането му и всички
произтичащи от това последици, както и твърдението за настъпилата депресия, излизането
от която по принцип отнема много време.
Поради това възразява срещу твърденията в исковата молба за бавното и продължително
възстановяване след операцията, продължаващия отток, чуждата помощ и страхът, че
последиците от травмата ще му останат за цял живот.
Счита, че исковата претенция е завишена по размер.
Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва и размера на претърпените имуществени вреди по подробно изложени
съображения.
Представил е писмени доказателства. Моли да му бъдат допуснати въпроси към СМЕ, в
2
случай че такава бъде назначена.
По същество на делото, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Алтернативно счита, че претенцията следва да бъде уважена в
по – малък размер, с оглед изложеното в отговора на исковата молба. Претендира разноски
по списък, вкл. и ю.к. възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 23.01.2023 г.
около 11.00 ч. в София, кв. Бояна, в горния край на ул. *******, вилна зона Беловодси път,
ищецът, след като приключил разговор със свой познат, при връщане към колата, се
подхлъзнал и паднал на заледен участък от улицата.
23.01.2023 г. около 11.00 ч. имал среща в кв. Бояна със свой познат. Срещата била на ул.
„*******“ в горния й край. Минути след като поговорили отвън на улицата, ищецът тръгнал
към колата си, но се подхлъзнал и паднал на заледен участък от улицата. Вследствие на
инцидента изпитал силна болка в областта на лявото коляно и бедро. Бил закаран от
приятеля си в УМБАЛСМ Пирогов, където бил насочен за ЯМР. След направата му се
установило скъсано сухожилие на четириглавия мускул на лявото бедро и прилежащите му
структури в основата на капачката на коляното. Претърпял е оперативна интервенция.
След инцидента, тъй като изпитвал силна болка в областта на лявото коляно и бедро, бил
закаран от приятеля си в УМБАЛСМ Пирогов“, където, след ЯМР, констатирали скъсано
сухожилие на четириглавия мускул на лявото бедро и прилежащите му структури в основата
на капачката на коляното.. Направена му била операция.
За доказване механизма на станалия инцидент по искане на ищеца съдът допусна и изслуша
свидетеля Д. И. Д..
В показанията си той заяви, че на 23.01.2023 г. А. С. се явил като кандидат за работа –
охрана, при неговия работодател. Офисът се намира в кв. Бояна, , ул. ******** 9. Като
приключили разговора, около обяд, си тръгнал и се запътил към колата, която била
паркирана пред къщата. При опита си да влезе в нея се подхлъзнал, защото имало лед.
Свидетелят заяви, че на мястото за паркиране постоянно има лед когато е студено, защото
тече вода. Сигнализирали са общината, но без резултат. Всички автомобили паркират на
това място , а там винаги има лед. С. се подхлъзнал, паднал, левият му крак се извъртял в
коляното и той извикал от болка. Св. Д., след като също паднал, накрая успял да го вдигне,
качил го в автомобила и го закарал в Пирогов. Тръгнал си, когато ищецът звъннал на баща
си. Каза още, че ищецът не е носел превръзка на крака и и знае за това, защото, за да наемат
човек за охрана, проверяват и физическото му състояние.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания съдът допусна и изслуша
3
показанията на свидетеля И. Г. С., негов баща.
Свидетелят каза, че инцидентът със сина му станал преди две години – на 23.01.2023 г.,
синът му паднал на леда и пострадал сериозно. Видял го в Пирогов след падането – бил в
окаяно състояние, имал скъсано сухожилие на левия крак в областта на коляното и
счупване, изпитвал много силни болки. Не можел да стъпва на крака. Направили му
изследвания и снимки, наложила се операция, при която му поставили имплатни. Престоял
няколко дни в болницата, през които свидетелят го посещавал редовно. След изписването се
прибрал в дома на родителите си, които се грижели за него. Болките продължили повече от
година, приемал и обезболяващи, които му били изписани. След операцията няколко месеца
не можел да стъпва на крака си. И сега при промяна на времето кракът го боли. Вече не
може да ходи на тренировки – преди е спортувал активно, ходел е на фитнес. Сега не се
чувства добре, не се чувства пълноценен човек. Вече не работи като охранител. Походката
му е променена, а, като се качва по стълбите, се опира на парапета, защото е несигурен.
Доли се разделил с приятелката си, с която живеели заедно преди инцидента.
От назначената и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на станалия инцидент на 23.01.2023 г. ищецът е получил
разкъсване на сухожилието на четириглавия мускул на лявото бедро над залавното му място
за капачката на лявото коляно. При него няма данни за счупване на лявата колянна става, но,
като се има пред вид, че разкъсването на сухожилието на квадрицепса на бедрото лишава от
възможност за активно изправяне на коляното, невъзможността за изправен стоеж на
увредения крайник без имобилизация в право коляно и около 4 - месечния възстановителен
период, експертът прави извод, че полученото увреждане се определя като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Механизмът на разкъсване на сухожилието на четириглавия бедрен мускул е неговото рязко,
внезапно натоварване, надвишаващо еластичността и здравината на структурата му. Това се
получава при загуба на равновесие, когато опората на тялото е изцяло върху единия долен
крайник при сгънато коляно. Тогава бедрения мускул рефлекторно се свива мощно и рязко,
за да запази изправеното положение на тялото. Моментното натоварване върху сухожилието
на квадрицепса е огромно. Следователно, направен е извод, че получените травми отговарят
да са получени по механизма, описан в исковата молба.
Болките и страданията които изпитва пострадал с такава увреда са силно индивидуални,
свързани с личното възприятие за болка, моментното емоционално състояние,
съпътстващите в момента ангажименти, отговорности и провалени планове. Обикновено
при тази увреда болката е силна в момента на разкъсването на сухожилието и се увеличава,
докато нараства отокът от травматичния кръвоизлив /около 24 до 48 часа след увредата/. За
намаляване на болката и страданието помага обездвижването на коляното, поставянето на
студени компреси и повдигането на увредения крайник. Следоперативно и в ранния след
оперативен период болката е силна, тъй като самата операция е травма, поради което се
4
използват мощни болкоуспокояващи. След 3 - 4-тия ден боката е със слаб интензитет,
периодична и само при някои движения, за което помага и следоперативното обездвижване
на коляното и четириглавия мускул в ортеза /шина/. Пациентите след тази операция са
подвижни с помощта на патерици, като могат да стъпват на оперирания и имобилизиран
крайник с частично натоварване от тежестта на тялото. При започване на раздвижването на
коляното след 6 - тата седмица има периодично засилване на болката.
По – нататък вещото лице заявява, че, при така извършената операция и при правилно
започнато и проведено раздвижване, възстановителният период при тази увреда е около 4 - 5
месеца. Не се очакват трайни болки и увреждания. Трайно остават белезите от оперативната
интервенция. Поставените съвременни анкъри /котви/ и закачени за тях конци са напълно
съвместими с организма на човек, стига да са правилно поставени, както е в конкретния
случай /видно от рентгенографиите от 11.03.2023 г./.
Спонтанно възстановяване на описаната увреда не е възможно. Това значи, че
възстановяването започва от деня на операцията. Фиброза започва да се образува от първите
часове, а количеството и плътността й говори за давността на увредата. По време на
операция увредата се връща в стартова позиция, поради което. колкото по - късно се направи
операцията, толкова по - късно ще започне възстановяването. Трябва да се има пред вид
също, че това не е увреждане, изискващо спешно лечение, тъй като не е
животозастрашаващо или застрашаващо жизнеността на увредения крайник.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице, някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е
възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно - обезпечителна
5
отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/ на лицата, на които е възложил
съответните действия. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за да възникне обезпечително - гаранционната отговорност на възложителя за
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, е необходимо в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди /вредоносния резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента/; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящото производство безспорно се доказа, че, вследствие на инцидента на ищеца са
причинени вреди.
Безспорно се установи, че инцидентът е станал на тротоара в София, кв. Бояна, в горния
край на ул. *******, който следва да бъде поддържан от ответника, а, в случай на повреда на
съществуващото покритие от тротоарни плочки – да бъде ремонтиран с поставени нови
плочки, а, при заледяване в зимна обстановка – трябва да бъде почистен и обезопасен, с
оглед осигуряване възможността на гражданите да се придвижват нормално и да го
използват без опасност за здравето си.
В хода на производството ответната страна оспори факта, че към деня на инцидента
тротоарът е бил заледен, но тези твърдения бяха опровергани от събраните по искане на
ищеца доказателства в тази насока.
Заяви също, че в тежест на ищеца е да докаже, че инцидентът се е случил по механизма,
посочен в исковата молба, както и че той самият е допринесъл за телесните увреждания и
претърпените от тях болки и страдания.
Досежно механизма на процесното събитие от ищцовата страна бяха ангажирани описаните
по – горе доказателства – свидетелски показания и съдебно – медицинска експертиза, които
доказаха по недвусмислен начин станалия инцидент – падането на ищеца на тротоара на
улицата на посоченото място, поради наличието на заледяване, и получаването от негова
6
страна вследствие на това падане, на описаните травми, предприетото лечение, включително
и оперативно /три операции/, и понесените от нея болки и страдания.
В тази връзка направените от ответника възражения останаха недоказани.
Недоказани останаха също и възраженията, че ищецът е получил увреди, различни от
заявените в исковата молба – включително наличието на силни болки и страдания и
отражението на травмата върху психиката му, още повече пред вид събраните по делото
свидетелски показания и заключението на вещото лице, което изчерпателно посочва както
какви болки и страдания носи процесното увреждане, така и какъв е периодът за
възстановяване на пострадал от него /както по принцип, така и в конкретния случай/.
С оглед на това съдът намира оспорванията и възраженията на ответната страна,
включително и това за наличие на съпричиняване, за недоказани, а исковата претенция – за
доказана по своето основание.
По отношение на размера на обезщетението, което се дължи на ищеца, съдът счита, че то
следва да бъде определен по справедливост от съда, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и броят на уврежданията, прогнозата за възстановяване на
пострадалия, причинените морални страдания, възрастта му и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид,
интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях,
извършването на оперативна интервенция, както и периода за възстановяване, и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в претендирания размер 50 000
лв. би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството
неимуществени вреди. Искът е основателен и доказан и, като такъв, следва да бъде уважен
за цялата сума, за която е предявен – сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 23.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Що се касае до претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечението на получените от инцидента травмени увреждания, съдът намира
същата за основателна и доказана, пред вид представените от ищеца и неоспорени по делото
писмени доказателства за заплащане на извършените разходи, и счита, че следва да бъде
уважена изцяло така, както е предявена – за сумата 2 979,12 лв., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото – 25.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Пред вид изхода на спора на адвоката на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
7
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 4 888, 33 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, София, ул. Московска № 3 да заплати на А. И. С., ЕГН
**********, чрез адв. Х. Ч., САК, съдебен адрес: София, бул. „*******, на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД следните суми: сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с
травматични увреждания, вследствие на претърпян на 23.01.2023 г. инцидент, ведно със
законната лихва считано от 23.01.2023 до окончателното изплащане и сумата 2 979,12 лв. –
обезщетение за имуществени такива – разходи за лечение, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
включително адв. възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта на търсената законна лихва върху претенцията за имуществени
вреди, считано от датата на увреждането до завеждане на делото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на адв. Х. Ч., САК, съдебен адрес: София, бул.
„******* адв. възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 4 888, 33 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8