Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10629 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 06.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 31363/2017г. на СРС, ГО, 82 състав, е уважен предявеният от Е.С.Г. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск
с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 81, 31 лева, представляваща
коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по констативен протокол от 10.10.2016г.
от извършена проверка за електроснабден имот с абонатен номер ********** и клиентски
номер 300040264793. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата
над сумата от 81, 31 лева до пълния предявен размер от 3 616, 25 лева.
Срещу решението,
в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е.С. Г.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните изводи. Счита за неправилно възприетото от СРС
становище, че за оператора са били налице предпоставките на чл. 48 от ПИКЕЕ за
извършване на едностранна корекция по сметката на абоната, както и че
ответникът е спазил процедурата по извършване на едностранна корекция на
законово основание, поради което начислената сума за потребена електрическа
енергия за минал период била дължима от ищцата. Твърди, че проверката на
електромера била извършена без знанието на клиента и без последният да бъде
уведомен за нея, както и че съставеният констативен протокол не бил връчен на
ищцата. Нещо повече, протоколът не бил изготен в присъствие на абоната, нито на
негов представител. В жалбата се поддържа още, че процесното средство за
търговско измерване /СТИ/ е било в изправност към момента на извършване на
проверката, както и че титулярката на партидата не е ползвала доначислената й
ел. енергия, а такава не е била и доставена на адреса. Въззивницата навежда
съображения, че на проверката не са
присъствали представители на Федерацията на потребителите, но въпреки това
протоколът бил подписан от тях. По тези съображения оспорва констациите на
проверяващите лица и конкретно тези, които касаят изправността на средството за
търговско измерване. Твърди, че не е извършвала действия, които да
представляват нерегламентирано въздействие върху СТИ, както и че задължение на
ищеца е да осигури качествен и надлежен отчет на подадената електрическа
енергия чрез годно техническо средство. На следващо място, жалбоподателката
излага доводи, че не съществува законово основание за доставчика на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за
доставена през изминал период електрическа енергия, като в тази връзка се
позовава на съдебна практика, съобразно която корекциите на сметки са допустими
само когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия
се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е
установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално
консумираната електрическа енергия за минал период. Счита, че ЗЕ не съдържа
норми, които да предвиждат обективна отговорност на потребителите в случаите на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, довело до
неизмерване или неточно измерване на консумираната електроенергия. Въззивницата
твърди, че ПИКЕЕ, на основание на които е извършена процесната корекция на
сметки, са приети от ДКЕВР в нарушение на предоставената законова делегация с
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Дори и да се приеме, че съществува законово
основание за извършване на едностранна корекция от страна на ищцовото
дружество, то в този случай следва да е спазена разпоредбата на чл. 98а, ал. 2,
т. 6, б.”а” от ЗЕ, като потребителят следва да е бил уведомен за извършената
корекция по ред, предвиден в Общите условия. В процесния случай обаче в
действищите Общи условия на ищеца, не бил предвиден такъв ред, поради което
извършената корекция на сметки била без правно основание. По тези съображения
се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “Ч.Е.Б.”
АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Дружеството излага съображения за неоснователност на
възраженията на въззивницата, че е нарушена процедурата по извършване на
проверката, тъй като не е била предупредена преди това, че ще се извършва
такава, което е препятствало правото й да присъства лично на проверката.
Твърди, че в случая безпристрастността на проверяващите била гарантирана от
присъствието на двама независими свидетели, представители на Федерацията на
потребителите. Счита, че правото на едностранна корекция било предоставено на
доставчика по силата на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и приетите въз
основа на същата ПИКЕЕ, като всички изисвания на посочените нормативни актове
били спазени, а доколкото се касае до реализиране на обективна отговорност, доставчикът
не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане
на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му. Позовава
се на нормата на чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия н Ч.Е.Б. в които
счита, че е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция,
който в случая бил спазен. По изложените съображения прави искане за
потвърждаване на първоистанционното решение в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 3 616, 25 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно по констативен протокол от 10.10.2016г. от извършена проверка за
електроснабден имот с абонатен номер ********** и клиентски номер 300040264793,
за периода от 13.07.2016г. до 10.10.2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, както и че от
представения констативен протокол е установена хипотеза на неточно
измерване/неизмерване на електрическата енергия за имота на ищцата, а
изменението на електрическата схема на свързване е констатирана от извършената
проверка в БИМ. Мотивирал е, че от събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че при извършване на проверката е присъствало лице от
проверявания адрес, което обаче отказало да подпише протокола. Осъщественото
въздействие върху средството за търговско измерване било доказано въз основа на
кредитираната съдебно-техническа експертиза, което се изразявало в промяна на
електрическата схема на измерване на електромера, която води до неизмерване на
част от преминаващото през електромера количество електрическа енергия, като не
е възможно да се касае до производствен дефект, а описаното състояние се
постига само чрез външно целенасочено въздействие. Посочено е, че при
действащата нормативна уредба, законодателят е допуснал разпределение на риска
от обективно установено неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на
вина на която и да е от страните е без значение. Поради тази причина е
обосновал извод, че са налице предпоставките, даващи основание на доставчика на
ел. енергия да извършва едностранна корекция на потребената ел. енергия за
исковия период. Първоинстанционният съд е развил и съображения, че в приложимите
Общи условия на дружеството е предвиден ред за уведомяване за извършената корекция.
В конкретния случай констативният протокол не е бил надлежно връчен на
потребителя преди предявяване на исковата молба, но доколкото отговорът на
исковата молба ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които са
и посочените документи, са връчени на ищцата, това обстоятелство следва да се
зачете на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Обсъдени са и представените
доказателства, установяващи спазване на изискванията по чл. 47 и следв. от
ПИКЕЕ, в това число относно реквизитите на изготвения протокол, поради което е
приел, че е налице основание за извършване на едностранна корекция на сметка на
абоната, като определената по този ред сума от 3 534, 94 лева е дължима. По
тези съображения е отхвърлил предявения иск до размера на сумата от 3 534, 94
лева, а за остатъкът в размер на 81, 31 лева е постановил решение, с което е
уважил предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът не е доказал наличие на вземане за този размер.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, при отрицателен установителен иск, ответното
дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно отношение
между страните по договор за продажба на електрическа енергия; че е налице
основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на
доставените количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол
№ 1015778/10.10.2016г., на същата дата е била извършена техническа проверка на
електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена в
присъствието на С.Г.Г.– техник ел. системи, контрол НТЗ и Г.К.Д.– техник ел.
системи, контрол НТЗ, както и на свидетелите С.Д.А.– Федерация на потребителите
и Е.С.Й.– Федерация на потребителите. В протокола е удостоверено, че
потребителят е присъствал на проверката, но е отказал да подпише протокола. При
извършената проверка е установено, че пломбата на капачката на клемния блок на
електромера е нарушена; холограмните стикери и пломбите на големия капак на
електромера са нарушени. Удостоверено е също така, че неизправният електромер с
фабричен № ********** е демонтиран, поставен в безшевен чувал, пломбиран с
пломби и изпратен за метрологична проверка, а на негово място е монтиран нов,
изправен електромер с фабричен № ********** с показания на активна: I тарифа –
0000000 и II тарифа – 0000001 и стикери: отляво с № S2729316. Съгласно
представения протокол констатациите са демонстрирани пред потребителя и пред независимите
свидетели, присъствали на проверката. Констативният протокол е подписан от
представителите на ответното дружество и от горепосочените двама свидетели.
Представено е писмо изх. № NTZ54536/11.10.2016г.,
с което ответното дружество е обективирало волеизявление до ищеца Е.С.Г., че на
10.10.2016г. е била извършена проверка на средството за търговско измерване с
фабричен № ********** в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ е бил
съставен констативен протокол № 1015778/10.10.2016г., както и че на
демонтираното средство за търговско измерване ще бъде извършена метрологична
експертиза от БИМ, след получаване на резултатите от която ще бъде допълнително
уведомен. Това писмо не е било връчено на ищцата, а е върнато на получателя
като недоставено, като в обратната разписка за връчване е посочено, че
връчителят е поставил два стикера – на 14.10.2016г. и на 24.10.2016г. на
адреса, но пратката не е потърсена.
Представен е констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 306/21.02.2017г. на
Български институт по метрология (БИМ), от който се установява, че на
посочената дата е била извършена метрологична експертиза на статичен еднофазен
двутарифен електромер тип ZE 112 DRD1B042-133, с идентификационен № ********** за
абонат: Е.С.Г., с адрес: ***, от служители в РО-София на Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди" на БИМ. В протокола са обективирани
констатациите на извършилите експертизата служители относно следните
обстоятелства: фирмените знаци /пломби/ - унищожени, със следи от повторно
пломбиране; допълнителните стикери – от ляво и от дясно – нарушени, разлепени. Удостоверено
е също така, че е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като токовите
проводници във вътрешността му били срязани, както и че е налице изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. По този начин били
изменени метрологичните характеристики на електромера и преминаващата през него
електрическа енергия се измервала с отклонение от минус 97 %.
По делото няма данни писмо с изх. №
**********/24.03.2017г., с което е отправено уведомление от ответното дружество
до ищеца, че е извършена метрологична експертиза на средството за търговско
измерване, за която е съставен констативен протокол № 306/21.02.2017г. от БИМ,
приложен към писмото, както и че на основание ПИКЕЕ е била извършена корекция
на сметката на абоната, да е връчено на адресата.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, се установява, че вследствие на външното
въздействие върху средството за търговско измерване, изразяващо се в срязване
на токовите проводници във вътрешността на електромера, се стига до промяна на
ел. схемата на измерване на електромера. Това състояние води до неизмерване на
част от преминаващото през електромера количество ел. енергия. Вещото лице е
категорично, че така констатираното състояние не може да е производствен дефект
и се постига само чрез външно целенасочено въздействие. В случая изчислението
на корекцията за доначисляване на използваната от потребителя ел. енергия било
извършено правилно на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а” от ПИКЕЕ и на база
преизчисляване при ограничаване за пропускателната възможност на елементите от
ЕРМ и следва да възлиза на 24 840 КВтЧ. Посочено е още, че в периода от 90 дни
преди проверката не била извършвана проверка от служители на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД на изправността на средството за търговско измерване. Експертът е
заявил, че преизчислението на сметката в представената фактура било извършено
по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР на база
посочения размер на ел. енергията за корекция, възлизащо на 24 840 КВтЧ. Въз
основа на изготвени протоколи за подмяна на СТИ, измерващо доставената ел.
енергия в процесния имот, с фабричен номер 50108665, със СТИ с фабричен номер
**********, е направен извод, че демонтираното на 10.10.2016г. СТИ е било
технически годно и изправно към датата на монтажа му през 2014г. Същото
отговаряло на изискванията за точност и попадало в периода, за който ДАМТН
гарантира за точността на устройството – 6 години след метрологична проверка
през 2014г.
Пред СРС са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Г.Д., чиито показания следва да се кредитират
като логични, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и отразяващи
непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства.
Свидетелят е работил в “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД като техник електрически
системи – нетехнически загуби и в това качество извършвал проверки на електромерите
и на свързващите ги инсталации с цел разкриване на неправомерни присъединявания
и манипулации върху тях, водещи до загуба на електрическа енергия. За
конкретния случай се излага, че при проверката били констатирани нарушени
холограмни стикери от двете страни на електромера, пломбата на капачката на
клемния блок на електромера, както и две оловни пломби на големия капак на
електромера били манипулирани. Свидетелят сочи, че е потърсил потребителя на
партидата, като от апартамента се е появила жена, на която обяснили какво
правят в момента, но не си спомня дали тази жена се е идентифицирала. Не си
спомня също дали собственикът на жилището е присъствал при самата проверка. След
това, служителите демонтирали средството за търговско измерване, монтирали ново,
а сваленият електромер поставили в безшевен чувал, който бил предаден за
метрологична проверка. За извършената проверка бил съставен констативен
протокол, подписан от служителите на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД и
присъствалите на проверката свидетели от Федерацията на потребителите.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 92
ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е определено в § 1,
т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който
купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието
"клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва
да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), според която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката
процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)
с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г. и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"Чез Р. Б. " АД, приети на основание чл. 98б
ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила
на 26.11.2007 г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на
вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл.
98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
без да е необходимо изрично приемане, като в чл.
98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил
несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива
съобразно дадената от закона възможност.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение №
ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а и т. 41б, б.
„а“ от ЗЕ и за исковия период, както и че през исковия период между страните
съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
енергия /арг. чл.92 от ЗЕ/ и ищецът
е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения
по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД /одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 10.10.2016г.
проверка от ответника е установено нерегламентирано въздействие и достъп до
средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе
констативен протокол. Удостовереното в него е потвърдено и от осъществената метрологична
проверка от БИМ. Предвид съставения протокол от 21.02.2017г. в случая е налице
изменение в електрическата схема на електромера.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това
корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията
в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване
или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. –
до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015
г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., до 16.11.2013 г., когато влизат
в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013 г., не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.
98/2013г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 13.07.2016г. – 10.10.2016г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане
в сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. №
9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. №
2385/2016г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по
отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 10.10.2016г., ПИКЕЕ не са били отменени
в тяхната цялост и представляват приложим нормативен акт.
Наведените от жалбоподателя възражения, че ЗЕ не
установява хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение №
165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. №
436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение №
159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията
на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6
ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва
законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от
страна на доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала
актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане
в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от
20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно
измерена електрическа енергия.
Въззивният съд намира за неоснователен и
доводът на въззивника, че приемайки нормата на чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена
с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й
във връзка с чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие
да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при
"установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена
електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия. /в този смисъл и определение №
556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел
III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае
за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който
член е транспониран и в § 12а
от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден
ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г.
на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б."
ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция.
Следва да бъдат споделени като правилни
принципните съждения на първоинстанционният съд, че констативният протокол не е бил надлежно връчен на
потребителя, доколкото видно от удостоверяванията в обратната разписка за
доставяне на писмото, не били спазени изискванията на чл. 5 от Общите правила
за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети /обн. ДВ, бр. 45 от
2010г./. Настоящият съдебен състав обаче приема даденото в решение № 124 от
18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на ВКС разрешение относно
въпроса дали е изпълнено изискването по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2,
т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В това решение е
посочено, че ако в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия в противоречие с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице хипотеза на
неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол не следва извод, че
не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в случая „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи да изпрати препис от
съставения констативен протокол и уведомление за извършване на корекцията.
Невръчването на същото поради обстоятелството, че адресата не е потърсил
пратката, е относимо единствено към поставяне на длъжника в забава по отношение
на задължението за заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото
да се извърши корекция на сметка.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от
16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме,
че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. Не съществува задължение за ищцовото дружество да уведомява клиента за
предстояща проверка на средството за търговско измерване, поради което следва да
се приеме, че релевираните от въззивника доводи в тази връзка са неоснователни.
В случая изискванията за спазване на формата и реда за извършване на проверката
са спазени, а правата на ищцата са гарантирани посредством участие на представители
на Федерацията на потребителите
Съгласно действащите към датата на
проверката разпоредби на чл. 43
и чл.
47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи
за съответствието им с изискванията на правилата, за които съставя констативен
протокол, по описания ред и с нормативно установените реквизити. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството. В настоящия случай това условие
е спазено, което е видно от представения по делото констативен протокол,
подписан от служителите на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и двамата
представители на Федерацията за защита на потребителите. Проверяващите служители на
ответното дружество са свалили средството за техническо измерване и последното
е изпратено за проверка от компетентен орган на метрологичния надзор. Съставеният
констативен протокол от 21.02.2017г. във връзка с осъществения контрол от
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", по своята правна същност представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК и се ползва с обвързваща съда и страните материална
доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, посочени в него, който
не са оборени в процеса. От този акт безспорно е установено по делото, че
вследствие на осъществения нерегламентиран достъп във вътрешността на
електромера е извършена промяна в схемата на измерване, което е довело до
несъответствие с одобрения тип – обстоятелства, които се потвърждават и от
изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза.
Съгласно чл.
47, ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за
търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се
затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер.
Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол.
Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско
измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от
датата на проверката. Според чл.
47, ал. 6 от ПИКЕЕ, в случаите по ал. 5, операторът на съответната мрежа
монтира изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се
установи промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа
възстановява правилната схема на свързване.
Неоснователни са възраженията на
въззиваемата страна, че в случая не е била спазена процедурата по изготвяне на
констативния протокол. Съгласно чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ присъствието на полицията е задължително, когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване
в хипотези, когато външното вмешателство във веригата, от която е част и СТИ,
може да бъде установено с просто око и не касае нарушения в целостта и/или
функционалността на самия електромер или добавяне на чужд за него, а не за
веригата елемент. Присъствието им в хипотезата на промяна на схемата на
свързване е обосновано от обстоятелството, че те, независимо и безпристрастно,
без да са необходими специални знания, могат да удостоверят наличието на
допълнителен проводник, или друг елемент (шунт), позволяващ отклонение на част
от електрическата енергия по начин, който позволява тя да не преминава през
иначе годно СТИ или липсата на СТИ или неговото заобикаляне чрез неправилно
свързване на проводници. В случая при извършване на проверката не са били
констатирани такива вмешателства във веригата, която е част от СТИ, които да могат
да бъдат установени с просто око. Напротив, проверяващите са констатирали, че
всички защити на електромера са компроментирани, а обстоятелството, че токовите
проводници са срязани е установено едва при извършване на метрологичната
експертиза от БИМ. Ето защо в случая не са били налице предпоставките за
приложение на нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ и не се е изисквало присъствие
на органите на полицията.
Съгласно чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по -
дълъг от 90 дни. Доколкото в случая не се твърди и съответно не се установява
извършването на предходна метрологична проверка преди 10.10.2016г. на
средството за търговско измерване, в какъвто смисъл е и заключението на вещото
лице, съдът намира, че количеството електрическа енергия следва да се определи
в посочения в чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ срок от 90 дни преди датата на проверката. Съгласно
заключението на СТЕ, за посочения период доставената и неотчетена
електроенергия, възлиза на 24 840 кВтч,
определена при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а” от ПИКЕЕ, чиято
стойност е в размер на 3 534, 94 лева.
Относно поддържания от жалбоподателя
довод, че не се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за
разглеждания период, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това
реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в
случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
По изложените съображения въззивният съд приема, че
ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно
да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 13.07.2016г. – 10.10.2016 г.,
както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищцата за сумата 3 534, 94 лева,
представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен
протокол от 10.10.2016г., за която е издадена фактура от 23.02.2017г. Това от
своя страна обуславя неоснователност
на предявения иск до посочения размер.
Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555808/06.12.2018г., постановено по гр.д. № 31363/2017г. по
описа на СРС, ГО, 82 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е.С.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.