№ 213
гр. С., 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100383 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата М. Р. М., редовно призована, на се явява. Представлява се от
адв. Е. Д., надлежно преупълномощена от адв. П. Н. от 23.04.2024 г.
Прокуратурата на Република България, редовно призована, се
представлява от Д.Г. - прокурор в Окръжна прокуратура-С..
Вещото лице Р. Н. М., редовно призована, се явява лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Г.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът констатира, че назначената съдебно-икономическа експертиза е
изготвена в срока по чл. 199 от ГПК, поради което пристъпва към разпит на
вещото лице .
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Р. Н. М. на 41 г., българка, бълг. гражданка, с висше образование,
неосъждана, без родство със страните;
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси. Да се приеме заключението.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза.
1
На вещото лице Р. Н. М. да се издаде ордер за сумата от 300 лв. от
внесения депозит. / издаден РКО/
Съдът намира, че се налага да направи корекция в изготвения в
предходното съдебно заседание доклад, в частта относно правната
квалификация на иска за неимуществени вреди.
Съгласно т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на
ОСГК, ако лицето е оправдано с влязла в сила присъда или образуваното
наказателно производство - прекратено, държавата отговаря по чл. 2 ал.1 т. 3
ЗОДОВ и в този случай обезщетението обхваща и вредите от незаконно
задържане под стража.
Ето защо, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 2 ал.1, т. 3 ЗОДОВ,
като претенцията на ищеца за обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с
влязла в сила присъда, следва да се счита предявена за сумата 160 000 лева, в
т.ч.: 150 000лв- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение
и 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, за периода,
посочен в исковата молба.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по направената
корекция в доклада.
Адв. Д.: Нямам възражения. Ако съдът счете, говоря като една искова
претенция, ще го приемем, но считам, че за яснота към ответника е отделната
претенция за 10 000лв, която да бъде уважена в общ размер на сумата
160 000лв и отделно като такава, направена с различно основание,
независимо, че е в общия размер. В такъв смисъл е отделена, за да е ясно
каква е претенцията, за кое действие.
ПРОКУРОР Г.: Аз ще си позволя да изразя своето възражение и то
отново е мотивирано от факта, че при първоначалното предявяване на
исковете всеки от тях има краен срок, с други думи, искането за присъждане
на обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразно задържане по
смисъла на чл. 2 ал.1 т. 1 е с разписана дата, посочена в исковата молба- 2014
година. В тази връзка, акцесорният иск и за лихви е съотнесен към тази дата.
Считам, че ако бъдат обединени тези два иска, би се променил начинът, по
който следва да бъдат разчетени давностните срокове за погасяване на
задължението или по-скоро за предявяване на иск за обезщетението от
незаконно задържане и искът за предявяване на обезщетение за
незаконосъобразно обвинение. Бих мотивирал своето твърдение и с
разбирането на ВКС, изложено в тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на
ОСГК, в което е посочено, че началният срок за погасяване правото на иск,
когато касае незаконосъобразно задържане, съвпада с датата, на която е
постановено определение, с което е отменена мярката. В тази връзка, ако
счетете, че двата иска имат общо правно основание, за прокуратурата е
налице невъзможност да се защити.
2
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я :
Адв. Д.: Моля да постановите съдебно решение, с което да уважите
изцяло предявените с исковата молба искове и претенции, като уважите
изцяло последните. Тъй като исковата молба е подробна, то ще отбележа
само, че считам, че всяка искова претенция е надлежно доказана с писмени и
гласни доказателства, като следва да бъде преценен единствено размерът на
обезщетенията. Наказателното производство е продължило в изключително
дълъг период от време с множество инстанции и съответно постановени
решения и присъди. Самото производство се е отразило крайно негативно на
доверителката ми и във физически и в психически стрес, който тя
продължава да изживява и сега с всичко свързано с явяване пред съд, явяване
пред инстанции и се отразило негативно изцяло и на живота й до момента и
на цялото семейство след наказателното преследване. Ще Ви моля,
съобразявайки всички събрани по делото доказателства, да постановите
Вашето решение и да ни присъдите сторените по делото разноски. Претенция
за плащане на адвокатско възнаграждение е по реда на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 от
Закона за адвокатурата, като останалите направени разноски са за заплатена
експертиза в размер на 300 лева и държавна такса в размер на 10 лева.
ПРОКУРОР Г.: Моля да отхвърлите изцяло исковата претенция,
основана на чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ, касаеща искане за присъждане на
обезщетение за незаконосъобразно задържане, както и направеното искане за
присъждане на акцесорно задължение, а именно – лихва, поради изтекла
погасителна давност. Считам, че посоченото в тълкувателното решение №
3/2004 г. на ВКС, не следва да бъде подлагано на съмнение. В т.4 от съдебния
акт е посочено, че давността за искане на присъждане на обезщетение за
незаконосъобразно задържане, тече от датата на определението, с което е
отменена мярката за неотклонение. В случая, това е сторено на 31.03.2014 г., а
до депозиране на настоящия иск е изтекъл срок многократно надхвърлящ
максималния петгодишен срок.
По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди във
връзка с повдигнато незаконосъобразно обвинение, намирам, че същият на
първо място е недоказан по размер. Ищцовата страна не ангажира никакви
документи, които да сочат влошаване състоянието на тяхната подопечна, а
бяха сочени свидетели, чиито твърдения бяха доста лаконични. От техните
3
показания така и не стана ясно как точно е повлияно емоционалното
състояние на М. М. от незаконосъобразното обвинение, което е било
предявено. В тази връзка, Ви моля да отхвърлите исковете.
Ако все пак счетете, че същият е основателен, следва да приемете, че
той е изключително завишен по размер. Както съм посочил в отговора на
исковата молба, прокуратурата е имала възможност да влияе единствено
върху продължителността на досъдебната фаза на наказателното
производство, която е приключила в изключително кратки срокове – една
година и седем месеца. Този срок би следвало да се третира като разумен,
съобразно чл. 6 параграф 1 и чл. 13 от ЕКПЧОС, съответно тази
продължителност на наказателния процес не би могла да обоснове
ангажиране на отговорността, конкретно на прокуратурата в искания размер,
още повече, че константната съдебна практика по подобни дела, съдът
обичайно обвързва размера на обезщетението с получаваните доходи от
ищцата. В случая по делото не бяха ангажирани никакви доказателства, от
които да става ясно какви доходи е получавала ищцата преди спрямо нея да
бъде повдигнато обвинение, както и доказателства, които да сочат как е
рефлектирало обвинението спрямо ищцата. В тази връзка, аз отново
подчертавам, че искът е изключително завишен.
По отношение на обезщетението в размер на 54 700 лева, намирам, че
същото е недопустимо. Както съм мотивирал и в отговора на исковата молба,
това мое заключение съм формирал на база конкретно съдебно решение.
Отделно от това, искам да посоча, че искът за присъждане на имуществени
вреди, касаещ иск за сторени разноски за транспорт и адвокатско
възнаграждение не бяха доказани изцяло в настоящото производство. Моля за
произнасяне в този смисъл.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 30.05.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
4