Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 01.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева като разгледа докладваното
от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 1708 по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище”,
бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България” ЕООД,
ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г.), представлявано от И. Г. Д.-М. -
Изпълнителен директор и Е. Д. К. – Прокурист, чрез пълномощника му Н.М.П. -
юрисконсулт Съдебни вземания, редовно упълномощена с нотариално заверено пълномощно,
удостоверяващо подписите с рег. № 12291/04.09.2018 г. по описа на Маргарита
Шамлиян – Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 042 в регистъра на
Нотариалната камара против Р.А.А., с ЕГН **********, с адрес *** и П.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване на вземане за сумата от 8544.03 лв., от които: 6173.58
лева – неизплатена главница, 2041.50 лв. – редовна лихва за периода от
21.01.2016 г. до 12.07.2018 г. 208.95 лева – лихвена надбавка за забава за
периода от 22.01.2016 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дълга.
Претендират
се разноските по заповедното и по настоящото производство.
С
исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 1168/2018 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора, получено на 16.09.2019 г. ищецът е бил уведомен,
чрез „Банка ДСК“ ЕАД /Цедент/ за определение на съда, постановено на
осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с указания за предявяване на иск относно
вземането си срещу Р.А.А..
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и ответника Р.А.А., като кредитополучател е
бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с
поръчителството на П.В.В., произтичащо от Договор за поръчителство от 02.04.2015 г. към договор за кредит за текущо потребление
от същата дата. Твърди се, че съгласно договора „Банка ДСК” ЕАД е
отпуснала на ответника в настоящото производство потребителски кредит в размер
на 6500 лева
за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано
от датата на усвояване, като кредита бил усвоен еднократно изцяло и следвало да
се погасява с месечни вноски, дължими на всяко 21-во число на месеца, съгласно
погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит.
Предоставения кредит се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора бил в размер на 9.45 % годишно,
формиран при Условията по програма ДСК Практика, представляващи неразделна част
от договора за кредит.
Поддържа се, че неразделна част от
договора били и общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица, които кредитополучателя бил приел и подписал.
Поддържа се, че поради преустановяване на погасяването по договора за
кредит за текущо потребление от 02.04.2015 г., считано от месечна вноска с падеж 21.01.2016 г. и на
основание чл.19.2 от Общите условия, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил предвидените
санкции, и с нотариална покана – уведомление с изходящ на БДСК №
05-2000689/07.06.2017 г. с рег. № 1275/16.06.2017 г., том.1, акт 101 на
нотариус Николай Бъчваров, с рег. № 416 на НК и с район на действие РС Нова
Загора, връчена на 01.09.2017 г., чрез залепване на уведомление по постоянен
адрес (съвпадащ с настоящия) на длъжника на 17.08.2017 г. е обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Посочва
се, че на 13.07.2018 г. вследствие на неизпълнение на задълженията от страна
на кредитополучателя и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото
вземане, обявена на кредитополучателя с цитираното по-горе покана, кредиторът
„Банка ДСК” ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен
ред, като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК срещу кредитополучателя. Било образувано ч.гр.д. № 1168/2018 г. по описа
на РС Нова Загора, по което съдът издал Заповед № 807/17.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., въз
основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД от
13.07.2018 г.
Със
заповедта кредитополучателят Р.А.А. и поръчителят П.В.В. били осъдени да заплатят солидарно неизплатеното договорно
задължение към „Банка ДСК” ЕАД, а именно: 8544.03 лв., от които: 6173.58
лева - главница, 2041.50 лв. – редовна лихва за периода от 21.01.2016 г. до
12.07.2018 г.; 208.95 лева – лихвена надбавка за забава за периода 22.01.2016
г. - 12.07.2018 г. и 120.00 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дълга, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 320.88 лева.
С
оглед принудителното събиране на дължимите суми въз основа на издадените изпълнителни титули
„Банка ДСК“ ЕАД, подала молба за образуване на изпълнително дело под № 1390/2018 г. при ЧСИ Павел Георгиев, с peг.
№ 837 на КЧСИ, и район на действие ОС Сливен.
Поканата
за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника Р.А.А. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Посочва, че на 13.05.2019 г.. по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), заявителят по ч.гр.д. №
1168/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила
на ищеца вземането си от Р.А.А. и П.В.В., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви, което се потвърждавало и от
Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 13.05.2019
г, и писменото потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 13.05.2019
г., че същият е влязъл в сила и произвел своето действие.
Твърди се също, че на
базата на изрично пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг
България“ ЕАД изпратило от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне
на вземането до всеки от длъжниците, а именно писма с баркод *PSFABG00DJUPS*
(за кредитополучателя) и *PSFABG00DJUQD* (за поръчителя), които се върнали в
цялост с отбелязване, че пратката не била потърсена от получателя.
Във връзка с това,
моли съдът да приеме, че връчването на исковата молба и приложените към нея:
договор за цесия, извлечение от приемо-предавателния протокол към договора,
уведомителни писма до ответниците и пълномощното от „Банка ДСК“ ЕАД, за
уведомяване на длъжниците за цесията, за допълнително редовно уведомяване на длъжниците,
а изискванията на чл.99 от ЗЗД за изпълнени. В този смисъл е и практиката на
ВКС (Решение № 123 от 24.06.2009г.
по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 отделение).
С връчване на препис
от исковата молба, ведно с приложените документи, описани по-горе, длъжниците
били надлежно уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор
(цедент), който упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът, да
упълномощи цесионера, да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело
за лично и незаместимо действие. Сочи се практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.; Решение № 156/30.11.2015 г. по т.д. № 2639/2014
г. на ВКС, IIт.о.
Твърди, че качеството им на кредитор (като цесиоиер и частен правоприемник
на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД) обуславяло
правния им интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предявят
иск за установяване на вземането по Договор за кредит за текущо
потребление от 02.04.2015 г. и Договор за поръчителство от 02.04.2015 г. срещу
кредитополучателя Р.А.А. и поръчителя П.В.В..
Моли съдът да приеме,
че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е процесуално легитимирана страна в процеса и
предвид разрешението, дадено в т.10.6. от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането
чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да
предяви иска е и Цесионерът, при спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Моли съдът да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че по
отношение на ответниците, съществуват горепосочените вземания в полза на ищеца
„ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********.
В условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск:
В случай, че съдът прекрати производството по установителния иск по чл.422
от ГПК, като недопустимо, моли въз основа на
изложените по-горе факти и обстоятелства, да бъде осъден:
1.
Ответникът Р.А.А., да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* следните
суми по Договор за кредит текущо потребление от 02.04.2015 г.:
-
6173.58 лв. - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с
падежи от 21.01.2016 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. и предсрочно изискуема
главница в размер на 4276.30 лв. като част от вноски с падежи от 21.10.2019 г.
вкл. до 02.04.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане:
-
1452.08 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от
21.10.2016 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл.;
-
330.20 лв. - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора
за кредит за периода от 16.10.2016 г. до 16.10.2019 г. върху главниците по
падежирали вноски с падежи от 21.01.2016 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. в размер
в размер на 1897.28 лв.
2.
Ответникът П.В.В., да заплати солидарно с Р.А.А. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми по
Договор за кредит текущо потребление от 02.04.2015 г. и Договор за
поръчителство от същата дата:
-
4569.58 лв. - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с
падежи от 21.04.2019 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. в размер на 293.28 лв. и
предсрочно изискуема главница в размер на 4276.30 лв. като част от вноски с
падежи от 21.10.2019 г. вкл. до 02.04.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане;
-
210.30 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от
21.04.2019 г. до 21.09.2019 г.;
-
8.24 лв. - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за
кредит за периода от 22.04.2019 г. до 16.10.2019 г. върху главниците по
падежирали вноски с падежи от 21.04.2019 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. в
размер в размер на 293.28 лв.
Посочва като основанието на осъдителния иск следното:
- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение
по Договор за кредит текущо потребление от 02.04.2015 г. и Договор за
поръчителство от същата дата.
- Настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с настоящата
искова молба.
Визирайки посоченото
по-горе, предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор за кредит,
настъпила съгласно чл.19.2. от Общите
условия, предвид неплащане на вноските по кредита, считано от вноска с
падеж 21.01.2016 г., била обявена на кредитополучателя Р.А.А. с нотариална покана с изх. № 05-2000689/07.06.2017
г. и peг. № 1275/16.06.2017 г., том II, акт № 101 на нотариус Николай Бъчваров
с peг. № 416 на НК и район на действие PC Нова Загора, връчена на
кредитополучателя на 01.09.2017 г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
Разяснява, че ако се
приеме, че горното не представлява надлежно обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането, моли съдът да приеме, че кредитополучателят Р.А.А. е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване
на препис от настоящата писмена молба с приложенията към нея, вкл. и
изявлението на предишния кредитор „Банка
ДСК” ЕАД за обявяване на
предсрочната изискуемост, обективирано в нотариалната покана.
Посочва, че като
частен правоприемник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД се
ползва от правото си да обяви кредита за изискуем с предявяване на настоящата
искова молба, поради настъпилите обективни предпоставки за това съгласно т.19.2
на Глава VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит.
Изискуемост на вземането се обуславя от настъпване на определени в договора (от
който възниква прехвърленото вземане) факти и обстоятелства и приобретателят на
вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска изпълнение,
включително да обяви на длъжника изискуемостта. Цесионерът придобива вземането
с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 от ЗЗД, т.е. с всички произтичащи
от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
изискуемост. В този смисъл била и
практиката иа ВКС, в частност Решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. №
2230/2016 г., 1 т. о.
В допълнение на
установеното в посочената практика на ВКС, се позовава на правото си да обявят
изискуемостта на процесното вземане, и по силата клауза на чл.5.2.а. от Договора за цесия от 13.05.2019
г., с която изрично им било прехвърлено преобразуващото право за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
В случай, че се
приеме, че кредитополучателят Р.А.А. е уведомена за предсрочната изискуемост с връчване на
препис от настоящата искова молба, то тя би дължала по Договора за кредит от
02.04.2015 г.:
- падежиралата главница към датата
на исковата молба, т.е. главница по вноски с падежи от 21.01.2016 г. (първата
просрочена вноска по кредита) до 21.09.2019 г. (последната падежирала до датата
на исковата молба вноска по кредита) в размер на общо 1897.28 лв.;
- предсрочно изискуемата главница в
размер на 4276.30 лв., като сбор от главниците по вноски с падежи от 21.10.2019
г. до 02.04.2025 г. (краен падеж) в размер на 4276.30 лв.;
- непогасена по давност редовна лихва,
дължима на основание чл.8 от Договора за кредит, за период от три години назад,
считано от датата на исковата молба, т.е. редовната лихва като част от падежиралите
вноски с падежи от 21.10.2016 г. до 21.09.2019 г. в размер на 1452.08 лв.
- непогасена по давност наказателна
лихва по т. 19.1 от Общите условия към Договора за кредит за период от три
години назад, считано от датата на исковата молба, т.е. от 16.10.2016 г. до
16.10.2019 г. върху главниците по падежиралите вноски с падежи от 21.01.2016 г.
вкл. до 21.09.2019 г., която лихва е в размер на 330.20 лева.
Сочи, че наказателната
лихва се дължи на основание т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит
върху съответната главница по всяка от просрочените вноски от деня, следващ
падежа на вноската, до датата на исковата молба, с която бива обявена
предсрочната изискуемост.
Съгласно т.19.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.
Посочва също, че
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 17.07.2018 г. и
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г. по гопрепосоченото ч.гр.д. 1168/2018 г. били
обезсилени спрямо поръчителя П.В.В. с влязло в сила Определение № 499/31.07.2019 г. по
него, поради което счита че е налице правен интерес ищеца да предяви осъдителен
иск срещу поръчителя П.В.В., за солидарното ѝ осъждане с кредитополучателя Р.А.А., съобразявайки разпоредбата на чл.147
от ЗЗД, за заплащане на следните суми по Договора за кредит от 02.04.2015 г. и
Договора за поръчителство към него:
- падежиралата главница за период
от не повече от шест месеца назад, считано от датата на исковата молба, т.е. главница
по вноски с падежи от 21.04.2019 г. до 21.09.2019 г. (последната падежирала до
датата на исковата молба вноска по кредита) в размер на общо 293.28 лв.;
- предсрочно изискуемата главница в
размер на 4276.30 лв., като сбор от главниците по вноски с падежи от 21.10.2019
г. до 02.04.2025 г. (краен падеж) в размер на 4276.30 лв.;
- редовна лихва, дължима на
основание чл.8 от Договора за кредит, за период от не повече от шест месеца
назад, считано от датата на исковата молба, т.е. редовната лихва като част от падежиралите
вноски с падежи от 21.04.2019 г. до 21.09.2019 г. в размер на 210.30 лв.
- наказателна лихва по т.19.1 от
Общите условия към Договора за кредит за период от три години назад, считано от
датата на исковата молба, т.е. от 22.04.2019 г. до 16.10.2019 г. върху
главниците по падежиралите вноски с падежи от 21.04.2019 г. до 21.09.2019 г.,
която лихва е в размер на 8.24 лева.
Ищеца е претендирал съдебно-деловодните разноски в
настоящото и заповедното производство.
Направил е
доказателствени искания да бъде изискано и приложено ч.гр.д. №
88/2018г. по описа на Районен съд - гр. Нова Загора и да бъдат приети като
доказателства приложените по него документи и да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице счетоводител, която да отговори на поставени от ищеца
въпроси.
На
ответниците Р.А.А. и П.В.В. са назначени от съда особени представители определени по искане
на съда от АК - Сливен, които са депозирали отговори на исковата молба и са
изразили становище по иска в срока по
чл.131 от ГПК.
С
отговора си особеният представител на ответника Р.А.А. адв. М.П.М. оспорва
по основание и размер предявения от ищеца установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК и цена на иска 8544.03 лв.
Оспорва
по основание и размер и предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, както и акцесорният иск, предявен на основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата.
Оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и представените
писмени доказателства, относно тяхната истинност.
Твърди,
че ответницата Р.А.А. не е била в договорни отношения
с „Банка
ДСК” ЕАД, цедент на ищеца по процесния кредит за текущо потребление за сумата
от 6500 лв., алтернативно дори и да е била, твърди че А. няма неплатени задължения
по него и за кредита не е настъпила предсрочна изискуемост.
Алтернативно
сочи, че дори да е налице задължение на ответницата към ищеца, то не било в
претендирания размер.
С
отговора си особеният представител на ответника П.В.В. адв. П.А.С. изразява
становище, че искът е допустим, но недоказан и неоснователен, като излага съображенията си за това. Счита, че искът се
явява недоказан по размер, тъй като от исковата молба не ставало ясно къде се
намира понастоящем ответницата и дали въобще е била уведомявана, че дължи
сумата на „Банка ДСК” ЕАД, като длъжник, кредитополучател по Договор или в
друго качество. Нотариалната покана била връчена само на другата ответница по
делото, но по отношение на П.В.В. нямало данни да е връчена такава,
дори при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, т.е не били налице ясни
доказателства, дали ответницата живее все още на посочения адрес и дали се
намира в пределите на РБългария.
Посочва също, че в приложеният към исковата молба
Договор за кредит, по който е поръчител П.В.В. имало само две букви за подпис
на същата, без да са изписани саморъчно имената ѝ.
Във връзка с посоченото в исковата молба, относно
сключения на 13.05.2019 г. договор за покупко-продажба на вземания, не било
ясно дали ищеца е предприел действия и евентуално какви по отнощение на В., с
оглед уведомяването ѝ за задължението и начина на издължаване.
Не се противопоставя на допускането на съдебно-счетоводна
експертиза и моли предявеният иск срещу П.В.В. да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата
съдът е назанчил исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която вещото лице С.К.С. е представило в срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства: пълномощно,
Платежни нареждания, Договор
за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 13.05.2019 г., детайли
относно обработването на лични данни на администратора „ОТП Факторинг България”
ЕАД Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от
11.06.2019 г., Пълномощно, предоставено от цедента „Банка ДСК” ЕАД на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, Писмо от 20.06.2019 г. до Р.А.А., относно Договор за покупко-продажба на
вземания, информация относно обработването на лични данни на длъжници на „ОТП
Факторинг България” ЕАД,
Известие за
доставяне с получател Р.А.А.,
Писмо от
20.06.2019 г. до П.В.В.,
относно Договор
за покупко-продажба на вземания, информация относно обработването на лични
данни на длъжници на „ОТП Факторинг България” ЕАД, Известие за доставяне с получател
П.В.В., Договор за кредит
за текущо потребление от 02.04.2015 г. с инкорпориран в него Договор за
поръчителство от 02.04.2015 г., общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, Погасителен
план и ГПР, Приложение № 2 Промоционални условия по кредитна програма ДСК
Практика „ДСК Практика”, Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД
за сметка № 11/22551534 от 13.07.2018 г. по
Договор за кредит № 11/22551534/02.04.2015 г., Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с изх. № 3403/13.07.2018 г.,
Заповед № 807 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 17.07.2018 г., молба от „Банка
ДСК” ЕАД, Нотариална покана с изх. № 05-20-00689/07.06.2017 г. до Р.А.А. и разписка от 17.08.2018
г. за връчване на
нотариалната покана, Списък с разноски по чл.810 от ГПК, направени от ищеца
„ОТП Факторинг България” ЕАД
по гр.д. № 1708/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора и ч.гр.д. №
1168/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Безспорно установено е, че на 02.04.2015 г. между
„БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и Р.А.А. в качеството ѝ на
кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление и П.В.В., в
качеството ѝ на поръчител, произтичащо от Договор за поръчителство от
същата дата, като банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 6500
лв. за текущо потребление, със срок за издължаване на кредита от 120 месеца,
считано от датата на усвояването, като кредита е бил усвоен еднократно чрез
разплащателна сметка № BG23STSA93000022540439 с титуляр Р.А.А..
Видно от договора за кредит, срокът за
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването, а за
падежна дата е прието всяко 21-во число от месеца. Уговорен е краен падеж
02.04.2025 г.
Съгласно чл.8 от Договора, кредитът се олихвява с
преференциален лихвен процент от 9,45 % годишно, формиран при условията по
програма ДСК Практика - неразделна част от Договора за кредит.
По
ч.гр.д. № 1168/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение № 807 от 17.07.2018 г. и
Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, Р.А.А., ЕГН ********** и П.В.В.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумите,
произтичащи от неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо
потребление от 02.04.2015 г. и Договор за
поръчителство от 02.04.2015 г.
Със
съобщение по ч.гр.д. № 1168/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено чрез „Банка ДСК” ЕАД
(цедент) на 16.09.2019 г. са дадени указания за предявяване на иск по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК срещу Р.А.А., длъжник по
горепосоченото частно гражданско дело и в указания от закона и съда едномесечен
срок, ищцовото дружество е депозирало настоящата искова молба по чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Видно от Договор за покупко – продажба на вземания
(Договор за цесия) от 13.05.2019 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е
прехвърлила на ищеца дължимите вземания по процесния договор за кредит с
посочените кредитополучател и поръчител по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърлил на „ОТП Факторинг
България” ЕАД пакет от вземания, включително и вземането ѝ към Р.А.А. и П.В.В., произтичащо от сключения с банката Договор за кредит за текущо
потребление от 02.04.2015 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви.
По
силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП
Факторинг България” ЕАД се явява частен правоприемник на заявителя „Банка
ДСК”ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист.
Ищецът
направил опит да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземането, но
известията се върнали в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя.
Качеството
на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”
ЕАД) обуславя правния интерес на ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви и иск за установяване на вземането по Договор за
поръчителство от 02.04.2015 г. към Договор за
кредит за текущо потребление от същата дата срещу длъжника П.В.В..
Неразделна част от Договора били Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, с които
кредитополучателят и поръчителя се съгласили, получили и приели с подписването
на Договора.
Безспорно
установено е, че поради преустановяване на погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2015 г. и неплащане на вноски по погасителен план, считано от месечна вноска с
падеж 21.01.2016 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е приложила
санкциите, посочени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите
условия, като „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта… След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД”.
Видно
от приложените по делото доказателства с Нотариална Покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-2000689/07.06.2017 г. с peг. № 1275, том I, акт 101 от
16.06.2017 г. на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на
действие Районен съд - Нова Загора, с Протокол на Нотариус Николай Бъчваров, с
peг. № 416 НК е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. Същата е връчена на
17.08.2017 г. при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, чрез
залепване на уведомление по постоянния адрес на длъжника, съвпадащ и с
настоящият адрес.
Ищцовата страна е предявила иск за установяване на
вземане по Договор за поръчителство от 02.04.2015 г. към Договор за кредит за
текущо потребление от същата дата срещу солидарните длъжниците - ответницата в
производството Р.А.А. (кредитополучател) и ответницата П.В.В. (поръчител) за сума в общ размер на 8544.03 лв., от които: 6173.58 лева – неизплатена главница, 2041.50 лв. – редовна лихва за
периода от 21.01.2016 г. до 12.07.2018 г. 208.95 лева – лихвена надбавка за
забава за периода от 22.01.2016 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лева – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
дълга.
При условията на евентуалност ищцовата страна е
предявила и следният осъдителен иск:
1.
Ответникът Р.А.А., да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* следните
суми по Договор за кредит текущо потребление от 02.04.2015 г.:
-
6173.58 лв. - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с
падежи от 21.01.2016 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. и предсрочно изискуема
главница в размер на 4276.30 лв. като част от вноски с падежи от 21.10.2019 г.
вкл. до 02.04.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане:
-
1452.08 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от
21.10.2016 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл.;
-
330.20 лв. - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора
за кредит за периода от 16.10.2016 г. до 16.10.2019 г. върху главниците по
падежирали вноски с падежи от 21.01.2016 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. в размер в размер на 1897.28 лв.
2.
Ответникът П.В.В., да заплати солидарно с Р.А.А. на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* следните суми по
Договор за кредит текущо потребление от 02.04.2015 г. и Договор за
поръчителство от същата дата:
-
4569.58 лв. - главница (представляваща сбор от главници по падежирали вноски по погасителен план с
падежи от 21.04.2019 г. вкл. до 21.09.2019 г. вкл. в размер на 293.28 лв. и
предсрочно изискуема главница в размер на 4276.30 лв. като част от вноски с падежи
от 21.10.2019 г. вкл. до 02.04.2025 г. вкл.), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
-
210.30 лв. - редовна лихва като част от падежиралите вноски с падежи от
21.04.2019 г. до 21.09.2019 г.;
-
8.24 лв. - наказателна лихва по т.19.1 от
Общите условия към Договора за кредит за периода от 22.04.2019 г. до 16.10.2019
г. върху главниците по падежирали вноски с падежи от 21.04.2019 г. вкл. до
21.09.2019 г. вкл. в размер в размер на
293.28 лв.
Посочва се, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземането със настоящата искова молба.
Претендирани са и разноски в настоящото и
заповедното производство.
На
ответниците са назначени особени представители, които са депозирали отговори на
исковата молба и са изразили становище
по иска в срока по чл.131 от ГПК.
С
отговора си особеният представител на ответника Р.А.А. адв. М.П.М. ***
оспорва по основание и размер предявения установителен иск.
Оспорва
по основание и размер и предявения алтернативно осъдителен иск, както и
акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху главницата.
Оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и представените
писмени доказателства, относно тяхната истинност.
Твърди,
че ответницата не е била в договорни отношения с „Банка ДСК” ЕАД,
цедент на ищеца по процесния кредит за текущо потребление за сумата от 6500
лв., алтернативно дори и да е била, твърди че няма неплатени задължения по него
и за кредита не е настъпила предсрочна изискуемост.
Алтернативно
сочи, че дори да е налице задължение на ответницата към ищеца, то не е в
претендирания размер.
С
отговора си особеният представител на ответника П.В.В. адв. П.А.С. *** изразява
становище, че искът е допустим, но недоказан и неоснователен, като излага
съображенията си за това.
Счита
иска за недоказан по размер и че не става ясно къде се намира понастоящем ответницата
и дали въобще е уведомявана, че дължи сумата на „Банка ДСК” ЕАД, като длъжник,
кредитополучател по Договор или в друго качество. Сочи, че нотариалната покана
била връчена само на другата ответница по делото, но по отношение на П.В.В. няма данни да е връчена такава, дори при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, т.е не били налице ясни доказателства, дали ответницата живее все още
на посочения адрес и дали се намира в пределите на РБългария и че в приложеният
към исковата молба Договор за кредит, по който е поръчител П.В.В. имало само
две букви за подпис на същата, без да са изписани саморъчно имената ѝ.
Във връзка с посоченото в исковата молба, относно
сключения на 13.05.2019 г. договор за покупко-продажба на вземания, твърди че
не е ясно дали ищеца е предприел действия и евентуално какви по отнощение на В.,
с оглед уведомяването ѝ за задължението и начина на издължаване.
С
цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението, съдът
назначи на вещото лице С.К.С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза, която
бе представена в срок.
В
заключението си, прието от страните и съда, вещото лице е установил следното:
1.
По
силата на подписан Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2015 г.
„Банка ДСК” ЕАД превежда и Р. А.А., съответно усвоява сумата на кредита в
размер на 6500.00 лв. по сметка BG23STSA93000022540439 с титуляр Р.А.А.
на 03.04.2015 г.
2.
За
погасяване на задълженията по процесния кредит Р. А.А. е внесла по
горепосочената сметка сума в размер на 750.67 лв., с които е
погасила - 326.42 лв. главница и 424.25 лв. договорна лихва. С внесените суми са
покрити вноските по погасителния план от 21.04.2015 г. до 21.12.2015 г. вкл. главница
и договорна лихва. С внесените суми са погасявани задълженията в порядък —
лихва, главница.
Забележка: За периода от
02.04.2015 г. до 21.12.2015 г. по погасителния план за който са платени
полагаемите се главница и договорна лихва, не са заплатени полагаемите се такси
в размер на 140.01 лв.
3. Дължимата сума по
пера, посочена в извлечение от счетоводните книги на Ищеца е формирана на
основание както следва:
- Договор
за кредит за текущо потребление от 02.04.2015 г. - Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление
- Погасителен
план по процесния кредит.
- Извлечения от разплащателната и заемната сметка на Ответника.
- Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 17.07.2018 г. на Pайонен съд - Нова Загора.
- Договор за покупко-продажба на вземания от 13.05.2019 г. /цесия/
Забележка: Всичко горепосочени
документи са приложени към Гражданското дело.
4.
Плащането по Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2015
г. е преустановено на 21.12.2015 г. Последната вноска е в размер на 82.99 лв., с които са погасени -
главница в размер на 34.82 лв. и договорна лихва в размер на 32.06 лв.
5. Размерът на дължимите
суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК - 13.07.2018 г. е 8544.03 лв., представляващи както следва :
- неиздължена
главница - 6173.58 лв. до 12.07.2018 г. - датата на внасяне на заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд -
Нова Загора.
- неиздължена редовна лихва -
2041.50 лв. - от 21.01.2016 г. - падеж на първа непогасена погасителна вноска до 12.07.2018 г. - датата на внасяне на
заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд – Нова Загора.
- лихвена надбавка за забава -
208.95 лв. - от 22.01.2016 г. - падеж на първа
непогасена погасителна вноска до 12.07.2018 г. - датата на внасяне
на заявлението по чл.417 от ГПК в Pайонен съд – Нова Загора.
- заемни такси - 120.00 лв.
6. Броят и размерът на
всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване
на кредита е както следва :
- към 16.10.2019 г. - Датата на подаване на исковата
молба в Районен съд Нова Загора:
Общ брой - 45 погасителни вноски на стойност - 4094.89 лв. от които - 1897.25
лв. неиздължена главница; 1879.60 лв. неиздължена лихва; 318.04 лв. такси.
- към 09.06.2020 г. - Датата на получаване на препис
от исковата молба от Р.А.А.:
Общ брой - 53 погасителни вноски на стойност - 4839.34 лв. от
които - 2310.39 лв. неиздължена главница; 2137.90 лв. - неиздължена лихва;
391.05 лв. – такси.
- към 19.10.2020 г. - Датата на
изготвяне на заключението:
Общ брой - 57 погасителни вноски на стойност - 5183.06 лв., от
които - 2257.13 лв. неиздължена главница; 2257.13 лв. - неиздължена лихва;
399.05 лв. – такси.
7. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни
вноски с ненастъпил падеж за погасяване на кредита е както следва:
- след 16.10.2019 г.
- Датата на подаване на исковата молба в Районен съд - Нова Загора:
Общ
брой - 66 бр. погасителни вноски на стойност - 5910.91 лв. от които - 4278.63
лв. главница; 1215.23 лв. - договорна лихва и 417.05 лв. – такси.
- след 09.06.2020 г. - Датата на
получаване на препис от Исковата молба от Р.А.А.:
Общ
брой - 58 погасителни вноски на стойност - 5166.46 лв. от които - 3865.49 лв.
главница; 956.93 лв. лихва; такси - 344.04 лв.
8. Размерът на наказателната
лихва по чл.19.1. от Общите условия върху просрочените главници за всяко едно
от задължените лица е както следва :
- За
Р.А.А. - 330.20 лв. - за периода от 16.10.2016 г. до 16.10.2019 г. върху
главниците по падежирали вноски с падежи от 21.01.2016 г. до 21.09.2019 г. в
размер на - 1897.28 лв.
- За
П.В.В. - 8.24 лв. - за периода от 22.04.2019 г. до 16.10.2019 г. върху
главниците по падежирали вноски с падежи от 21.04.2019 г. до 21.09.2019 г. в
размер на 293.28 лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
В открито съдебно заседание на 05.11.2020 г. страните също посочват,
че приемат заключението на експертизата и молят съда да се произнесе с решение,
съобразно събраните по делото писмени доказателства и най-вече съобразно
приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от
легитимирани страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между банката и кредитополучателя, а също и
договор за поръчителство между банката и ответницата. Налице са и договорни
отношения между третото лице – кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на
вземането с договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество е встъпило
в правата на неудовлетворения кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже
обстоятелствата, на които се основава претенцията му, както и че страните са се
намирали в договорни отношения и че ответникът дължи определената сума, в това
число и размера на задължението.
Съответно в тежест
на всеки един от ответниците бе да докаже дали е налице частично или пълно изпълнение
на договорните задължения по договора за кредит, сключен между кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД, като цесионер и
частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД по процесния Договор за кредит
за текущо потребление от 02.04.2015 г. и Договор за поръчителство от същата
дата.
Видно от представените доказателства съдът счита, че
ищцовата страна се явява изправната страна по Договора за кредит за текущо
потребление, тъй като е предоставила на кредитополучателя договорената сума в пълен размер в деня,
следващ деня на сключването му.
Явявайки се неизправна страна, поради преустановяване
погасяването на задълженията си по процесния договор, кредитополучателя -
ответницата Р.А.А. е допуснала забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
с което съгласно хипотезата на т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите
условия към Договора за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно
изискуем.
Същите задължения има и ответницата в настоящото
производство П.В.В., бидейки страна по Договор за поръчителство от същата дата,
която с подписа си собственоръчно се е задължила солидарно да отговаря за
непогасените от кредитополучателя суми в пълен размер.
Относно твърдението на особения представител за
неоснователност и недоказаност на иска и по-точно оспореното връчване на
ответницата В. на уведомление за извършената цесия, съдът счита, че
получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД, не може да бъде игнорирано, следователно с връчване на уведомлението в
хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. Както стана
ясно в хода на производството ответниците не са уведомили за промяна на адреса
си кредитора, съобразно клаузите на сключения помежду им договор, с което са
поставили своеволно във физическата невъзможност ищцовата страна да им връчи
книжата, свързани с прехвърляне на вземането.
Относно всички наведени възражения от страна на
особените представители на ответниците в настоящото производство -
кредитололучателя Р.А.А. и поръчителят П.В.В., съдът счита, че
следва да бъдат отхвърлени, тъй като няма събрани доказателства в подкрепа на
направените възражения. Напротив - от приетата и приобщена към доказателствения
материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, се доказа че твърденията на
ищцовата страна се явяват основателни, докато наведените възражения от страна
на защитата на ответниците останаха недоказани.
По отношение на предявения евентуален осъдителен
иск, съдът не следва да се произнася, тъй като се е произнесъл по предявеният
установителен иск.
При тези съображения предявеният
положителен установителен иск срещу ответниците, в качеството им на солидарни
длъжници, за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба
вземания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 02.04.2015 г. и Договор за поръчителство към него от същата дата е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение,
заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната
страна по договора.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникиците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски
по настоящото дело, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 760.00
лева – депозит за особени представители, 285.60 лева – депозит за
възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, държавна
такса в размер на 170.88лв. или общо разноски: 1516.48 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1168/2018 по описа на Районен съд – Нова
Загора: 170.88 лв. – заплатена държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер 320.88 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415 от ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА Р.А.А., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството ѝ на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление № 11/22551534 от 02.04.2015
г., сключен с кредитора „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********
и П.В.В., с ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството ѝ на поръчител по Договор
за поръчителство към него от 02.04.2015 г., ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000,
район„Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален
правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП
Факторинг България” ЕООД, ЕИК *********, считано от 15.11.2012 г.),
представлявано от И.Г. Д.-М - Изпълнителен директор и Е.Д. К. – Прокурист,
В
КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА
в общ размер 8544.03 лв. /осем хиляди петстотин четиридесет и четири лева и три стотинки/,
от които: 6173.58 лв. /шест хиляди сто седемдесет и три
лева и петдесет и осем стотинки/ – главница до 12.07.2018 г.; 2041.50 лв. /две хиляди четиридесет и един лева и петдесет стотинки/-
редовна лихва
за периода от 21.01.2016 г. до 12.07.2018 г.; 208.95 лв. /двеста и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ - лихвена надбавка за забава за
периода от 22.01.2016 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ - заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. - датата на подаване на
заявлението в Районен съд – Нова Загора до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 807/17.07.2018
г. по ч. гр. дело № 1168/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.А. А., с ЕГН **********
и П.В.В., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „ОТП
Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* СУМАТА ОТ 1516.48 лв. /хиляда петстотин и шестнадесет лева и четирдесет
и осем стотинк/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Р.Ангелова А.,
с ЕГН ********** и П.В.В., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с
ЕИК *********, СУМАТА от 320.88 лв. /триста и двадесет лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 1168/2018 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: