Присъда по дело №609/2018 на Окръжен съд - Русе

Окръжна про­ку­ра­ту­ра - Русе, е обвинила под­съ­ди­мия И. И.А., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Г. О., Област - В.Т., с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с висше образование, неосъждан, не работи, раз­­веден, в това, че:

1. в периода от 17.10.2017г. до 19.12.2017г., в Р., чрез използване на положение на зависимост, в качеството си на п. по ф.в.с., при условията на продължавано престъпление, на десет пъти, извършил съвкупление с лице, ненавършило четирина­­десетгодишна възраст - Д.О.Р. (13), род. ***г., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, престъпление по чл.151 ал. 2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, как­то и в това, че:

2. в периода от април 2013г. до 16.12.2017г., в Р., чрез използване на положение на зависимост, в качеството си на п. по ф.в.с., блудствал с две малолетни лица, както следва:

а) в периода от април 2013г. до 24.08.2013г., в Р., при условията продължавано престъпление, на неустановен брой пъти, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесетгодишна възраст - М. Ш.Н. (13), като я целувал, прегръщал, опипвал в областта на ин­тимните области и поставял ръката ѝ върху половия си член, както и

б) в периода от 09.06.2017г. до 16.12.2017г., в Р., при условията продължавано престъпление, на неустановен брой пъти, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отно­шение на лице, ненавършило четиринадесетгодишна възраст - Д. О.Р. (13), като я целувал, прегръщал, опипвал в областта на ин­­тимните области и поставял ръката ѝ върху половия си член, като е по­следвал опит за самоубийство от страна на М.Ш.Н., пре­стъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.2 пр.2, вр. ал.2 т.4 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

В този вид първоначалното обвинение е коригирано, след про­­ведено производство по чл.248„а” от НПК.

В разпоредителното заседание, проведено на 21.11.2018г., съ­дът е конституирал М.Ш.Н. като частен обвинител и граж­­дански ищец. С определение от същата дата, за съвместно разглеждане е приет предявен от нея граждански иск на стойност петдесет хиляди лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, против подсъдимия И.А., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.

В същото заседание, съдът е конституирал като частен обвинител още и Д.О.Р., действаща като непълнолетна със съгласието на родителите си О.Д.Р. и И.С. Стоянова-Р..

За повереник на частните обвинители и гражданската ищца, съ­дът е приел адв.Д.С. ***, редовно упълномощен от всички.

В съдебно заседание представителят на Окръжна про­­­ку­ра­ту­ра - Русе, поддържа изцяло обвинението, което счита за доказано. Предла­­га след като под­­съдимият И.А. бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения, да му бъдат наложени наказания съответно: за престъплението по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, около пет години лишаване от свобода, а за престъплението чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.2 пр.2, вр. ал.2 т.4 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, лиша­ване от свобода за четиринадесет години. Последното наказание проку­рорът пред­лага да се определи като общо, след което се приспадне вре­мето, през което е бил задържан. По гражданския иск дава становище, че е основателен и предлага да бъде уважен по справедливост.

Частните обвинители М.Ш.Н., същата е и граж­дански ищец и Д.О.Р., действаща като непълнолетна със съгласието на родителите си О.Д.Р. и И. С.а Стоянова-Р., редовно призовани, не се явяват и не вземат стано­вища.

Адв.Д.С. ***, редовно упълномощен повереник, поддържа обвинението с преимуществено емоционални аргументи. Не взема отношение по правната квалификация на отделните деяния, вида и размера на наказанията, но очевидно счита обвинението за до­казано. Гражданският иск, за който твърди, че е основателен и доказан, мо­ли да бъде уважен в пълния предявен размер.

В защитната си реч, адв.П.С. от АК - Велико Търно­во и адв.М.Р. ***, упълномо­щени защитници на подсъ­­димия И.А. заявяват, че обвинението е незаконосъобразно и абстрактно формулирано, а с наличните доказателства останало недоказано, поради което молят подсъдимият да бъде изцяло оправдан. По отношение гражданския иск, заявяват, че е неоснователен и недоказан, поради което предлагат да бъде отхвърлен изцяло.

Подсъдимият И.А. не се признава за виновен и настоява да бъде оправдан изцяло. Дава подробни обяснения, в които отрича всички обстоятелства, свър­­зани с обвинението.

В последната си дума подсъдимият И.А. отново моли да бъде оправдан, а гражданският иск - отхвърлен изцяло.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подс.И.И. А. не е осъждан. Роден е в гр.Г. О., Област - В.Т.на ***г. Произхожда селско семейство, живеещо в с.Поликрайще, с.обл. Основното си образование е завършил в същото село, а средното във В Т. През 2000г. сключил граждански брак със свид.В.С.. След скандал през 2004г., при който ѝ нанесъл побой, свидетелката поискала развод. Бракът бил прекратен с развод през следващата година. Още тогава, през 2005г. подсъдимият заживял с И.М.И.. Тя била ученичка в Образцов техникум по индустриална химия „Проф. Д. ***, където преподавал физическо възпитание. От съжителство с нея има родено едно малолетно дете.

Подс.И.А. е завършил висше образование във ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“ - Велико Търново, със степен б., по специалностите „Данъци и данъчен контрол“ и „Физическо възпитание” през 1999г. На 12.09.2000г. постъпил на работа като учител по ф.в.с. в тогавашния Образцов техникум по индустриална химия „Проф. Д. ***, преобразуван впоследствие в Професионална гимназия по химически технологии и биотехнологии „Пр..Д. Б.“. След закриването ѝ, на 10.09.2012г., постъпил на същата длъжност в Основно училище „И. В.“ - Р.. Напуснал по собствено желание считано от 03.01.2018г., във връзка с образуване на настоящото наказателно производство.

Като учител по ф.в.с. подсъдимият се справял добре със задълженията си. Освен редовните учебни занятия по предмета, бил длъжен да провежда редица допълнителни форми на обучение, тренировки, свободно избираеми и задължително избираеми предмети с учениците. С готовност се включвал и в множество училищни и извънучилищни проекти, за което бил отличен с морални награди. Срещу него, като учител нямало подадени жалби и съответно не са му налагани дисциплинарни наказания, но сред учителите се носели слухове, че има връзки с ученичките.

Още като учител в Професионална гимназия по химически технологии и биотехнологии „Проф.Д. ***, подсъдимият започнал връзка с ученичката И.И., с която продължава да живее и понастоящем. По същото време обаче започнал да ухажва и свид.В.С. (П., според обвинителния акт). Още в първия учебен срок, когато свидетелката току що била навършила четиринадесет години, подсъдимият започнал да ѝ прави комплименти. Това ѝ харесало и двамата започнали да се срещат. След известен период на галене и милувки, отношенията им станали интимни. Правили секс в стаичката до физкултурния салон, в колата му или в квартирата, където живеел с И.И.. Свидетелката я познавала, тъй като по това време тя била ученичка в горните класове на същото училище. За нея подсъдимият казвал, че вече не я обича. Кълнял се, че обича само свид.В.С.. В израз на чувствата си ѝ подарявал плюшени играчки, фигури с форма на сърца, картички с изображения на инициалите им и дребни суми. Предложил да заживеят заедно и дори да имат деца, но през 2012г. свид.В.С. *** връзката им се разпаднала.

През есента на същата година (2012г.) свид.М.Н. била ученичка в 7-ми„а” клас на ОУ„И. В.” - Р.. Тя била родена на ***г. и когато подсъдимият постъпил на работа в училището била все още малолетна. През учебната 2012/2013г година тренирала активно, като освен редовните часове, участвала и във всички странични тренировки, включително по свободно избираема подготовка (СИП) по волейбол и баскетбол, водени от подсъдимия. В тази връзка често контактувала с него. Още през първия срок той започнал да ѝ отделя по-специално внимание, да ѝ прави комплименти, да пита как е минал денят ѝ, как се справяли вкъщи, какви са отношенията с родителите ѝ, има ли проблеми и дали всичко е наред. През втория срок продължил да демонстрира специалното си внимание към нея, видимо различно от отношението му към останалите деца. Започнал да я докосва по тялото, да гали косата ѝ, като още преди края на учебната година вече я целувал по устните. По това време родителите на свидетелката имали чести конфликти, довели впоследствие до раздялата им. Тя се чувствала угнетена и при липсата на интимен опит, с готовност откликнала на проявеното внимание. С ухажването си подс.И.А. успял да ѝ създаде усещане, че е специална и различна, двамата имали своята голяма тайна и с това превъзхожда връстниците си. Постепенно свид.М.Н. позволила отношенията им да се задълбочат и двамата започнали да се срещат насаме, като използвали всеки негов свободен момент. Както и в Професионална гимназия по химически технологии и биотехнологии „Проф.Д. Б.“, подсъдимият най-често използвал обособеното помещение към физкултурния салон на училището, използвано от п.ите по физкултура и спорт. В ОУ„И.Вазов” към него водела летяща врата, но единственият достъп бил през физкултурния салон, който подсъдимият заключвал. Там през една от срещите им през април 2013г., подсъдимият прегърнал свидетелката и притиснал тялото си до нейното. Със задълбочаване на отношенията им, двамата започнали да се срещат и в автомобила му, като имали свое „тайно място” в отдалечената част на Младежкия парк. С времето подсъдимият ставал все по-настъпателен. Търсел и успявал да получи все по-голяма физическа близост с ученичката. Позволявал си да я прегръща, целува и опипва тялото ѝ. Една вечер, през втория срок, след тренировка, двамата се преобличали в стаичката. Когато свидетелката вече била готова, видяла, че подсъдимият се е съблякъл чисто гол. Той поискал тя също да се съблече и да седне в него. В този момент свидетелката отказала, но постепенно отстъпвала пред настояването му за по-голяма интимна близост. Позволявала да я целува, прегръща, както и да опипва тялото ѝ в областта на половите органи и гърдите, като дори я хващал за ръката и с нея масажирал половия си член.

Междувременно свид.М.Н. завършила седми клас и напуснала училището, тъй като продължила обучението си в Английска гимназия „Г. М..” - Русе. Това не прекратило връзката им и двамата продължили да се срещат все по-често. Тъй като вече не можела да се появява във физкултурния салон, двамата се срещали в заведения или в колата на подсъдимия, в парка или паркирана в малки улички.

От самото начало на срещите им, подс.И.А. настоявал свид.М.Н. да запази в тайна отношенията им, като изтъквал, че заради ниската ѝ възраст може да бъде осъден и да влезе в затвора. Поискал да не казва на никого, защото това ще „разруши нашата специална връзка и ще изгубим тази магия“. С оглед запазване на конспирацията, в постоянната си кореспонденцията с нея, подсъдимият използвал профили наречени „М. П.” и „Д.”, които след разкриване на връзката им изтрил.

Постоянно и неотклонно подс.И.А. настоявал отношенията им да прераснат в сексуални. Убеждавал я упорито, че само сексът може да затвърди връзката им. Този натиск дал резултат и през декември 2013г., подсъди­мият започнал да води свидетелката в дома си. По това време бившата му ученичка И.И., с която живеел, работела в Office1 и отсъствала целодне­вно. При една от тези срещи, на 27.12.2013г., подсъдимият заплашил сви­д.М.Н., че ще се разделят, ако не се съгласи да спи с него. Тъй ка­то же­лаела запазване на връзката им, тя отстъпила и на посочената дата, за първи път двамата правили влагалищен секс. Продължили да се виждат още дълго, като подсъдимият ѝ правел различни романтични подаръци и жестове. Възползвайки се от проблемите в семейството ѝ, за които тя споделяла, успявал емоционално и вербално да осъществява надмощие над нея, твърдейки, че е единственият, който я разбира напълно, подкрепя и на когото може да разчита. Убеждавал я, че тя също е единствената жена за него. Възползвайки се от липсата на подобен опит у девойката, я убедил да го приеме като „нещо средно между родител и най-добър приятел“, човек, който я кара да се чувства специална и да изпитва чувства. При една разходка в Лесопарк „Липник” край Русе, подсъдимият издълбал в кората на дърво фигура на сърце и инициалите „М+И“ и го представил като символ на взаимните им чувства.

Сексуалните им контакти продължили повече от три години. Те не прекъснали дори след 28.12.1014г., когато И.И. му родила син. Едва през лятото на 2017г., когато свид.М.Н. завършвала гимназия, осъзнала, че заслужава повече, а връзката им е противоестествена и намерила сили да я прекрати. Това решение било трудно прието от под­с.И.А., който упорито се опитвал да я задържи. Като отчаян опит да я убеди колко са силни чувствата му към нея, в среднощна кореспонденция по Whatsapp и предложил още същия ден да избягат заедно в Канада. Свидетелката не била вече на тринадесет години и двамата престанали да имат сексуални контакти. Макар и рядко продължили да си пишат и дори от време на време да се срещат, последно през октомври 2017г.

За тези събития свид.М.Н. не съобщила на родителите си. Споделяла само със свид.Т.Р., която ѝ преподавала английски език в АГ„Г.М.”. С нея установила трайна емоционална връзка, намерила израз в обширна, лична кореспонденция чрез приложението „Messenger“, която продължава и сега.

През пролетта на 2017г., когато се очертавала раздялата със свид.М.Н., подсъдимият поставил начало на нова подобна връз­ка с друга, още по-малка ученичка. Това била малолетната тогава свид. Д.О.ова Р., род. на ***г. През учебната 2016-2017г., тя била ученичка в 6-ти „б” клас на ОУ„И.В.” - Русе, като подсъдимият ѝ преподавал по предмета „ф.в.с.”. При срещите им в часовете започнал да се държи мило с нея, демонстрирайки своето „спе­циално“ отношение. Правел ѝ комплименти, шегувал се и търсел въз­мож­ност да останат насаме. Двамата общували чрез мобилните приложения Viber и WhatsApp, където съобщенията му постепенно преминали в ухаж­ване. Под­­съдимият започнал да ѝ подарява романтични картички (кар­тончета), над­писал катинарче с надпис „Обичам те” и техните инициали, което закачили на кея в Русе, а ключът хвърлили в Дунава. Изпращал ѝ сърчица, целувки и др. подобни емотикони. Пишел, че я обича до луната и обратно, иска да я целува и много му липсва. Без да му иска, ѝ давал дребни суми. Обещавал, че ще чака да стане пълнолетна и ще се раздели с жена си и за да заживее с нея. Свид.Д.Р. знаела, че тя също е негова бивша ученичка и, че имат родено малко дете, но понеже никога не била обект на любовно обяснение се почувствала силно поласкана. Почувствала се щастлива и много специална и искрено отговорила на ухажванията му, убедена, че го обича. В израз на чувствата си свидетелката също му подарила плюшена възглавничка, част от комплект, като другата занесла вкъщи. На майка си обяснила, че е подарък от приятелка.

Както и със свид.М.Н., а пре­ди това със свид.В.С., подсъдимият използвал за срещи със свид.Д.Р. описаната по-горе стаичка при физкултурния салон, апартамента си в Р. или някой от двата автомобила, притежавани от семейството му. Двамата първоначално гледали филми. Първоначално само гледали филми, но постепенно подсъдимият започнал да я прегръща и целува. После поискал да я опипва по гърдите и свидетелката след известно колебание се съгласила. Хващал я за ръката и я поставял върху члена си, като направлявал движенията ѝ.

Тези действия извършил многократно след 09.06.2017г., като срещите им не прекъснали дори през лятната ваканция. Подобно и на връз­ката със свид.М.Н., подс.И.А. настоявал, че двамата тряб­ва да задълбочат интимността си като правят секс. Като я убеждавал кол­ко истински са чувствата им, той ѝ внушил, че само по този начин чувствата им могат да ги затвърдят. Внушавал ѝ, че е голяма и той като по-възрастен можел по-добре да прецени. Първоначално свид.Д.Р. отказвала, защото смятала, че е малка.

При една от срещите им в дома на подс.И.А., на 17.10.017г. тя най-после отстъпила и двамата осъществили първия си полов акт. Свидетелката не почувствала удоволствие от него, а по-скоро болка и натиск, но подсъдимият обяснил, че ще свикне и ще бъде хубаво. Впоследствие, на различни дати двамата осъществили общо десет полови сношения. Свидетелката не почувствала очакваното удоволствие и дори се срамувала, но подсъдимият бил първият мъж, който ѝ обръщал такова внимание и се съгласявала, за да не го загуби. Междувременно на 16.12.2017г. свидетелката навършила четиринадесет години.

Свид.И. С.-Р., майка на ученичката, познавала подсъдимия, с когото имала епизодични срещи. Веднъж го посетила в ОУ„И. В.“ - Р. по повод ангажименти на дъщеря си, съвпадащи с часовете по физическо възпитание. По-късно той я потърсил във връзка с някакъв свой проект, за който му била нужна литература по ерготерапия. Двамата си разменили телефонните номера, но не поддържали контакти.

На 21.12.017г. свид.Д.Р. била втора смяна на училище. Тогава ползвала мобилен телефон с номер **********, на който точно в 12:00 часа позвънила майка ѝ. Тя се обадила от собствения си номер **********, за да разбере, приготвила ли се е дъщеря ѝ за училище. Този ден свид.Д.Р. била втора смяна и имала среща с подсъдимия. Тя я излъгала майка си, че излиза по-рано, защото със съученичка ще ходи на коледен базар и след разговора, влязла в колата му. Тъй като детето по невнимание не прекъснало разговора, връзката се запазила и свид.И. С.-Р. чула гласа на подсъдимия. Познала гласа му и веднага започнала веднага да набира номера на дъщеря си. Притеснена, тя отговорила едва на третото повикване в 12:05 часа, когато свид.И. С.-Р. я повикала веднага на местоработата си. Преди да я закара, двамата с подсъдимия обмислили защитна версия и когато се видяла с майка си, свид.Д.Р. я уверила, че си има приятел, като дори показала снимка на някакво момче, взета от социалните мрежи.

Като счела, че успешно е заблудила родителите си, свид.Д.Р. продължила контактите с подс.И.А., в заключен чат по Viber. Профилът му бил преименуван на „К.”, с цел да ги заблуди. На 23.12.2017г., тримата започнали разговор по повод инцидента от преди два дни. При него в телефона на свид.Д.Р. родителите видели разговор с „К.”, която се обяснявала в любов, изпращала любовни емотикони, пристигнала и снимка на предколедно заколена свиня. Свидетелите О. и И. Р. вече били сигурни, че тази кореспонденция не е с приятелка и настоятелно поискали обяснение от детето си. Малолетната свид.Д. Р. се разплакала и признала за връз­ката с подсъдимия, като обещала да разкаже всичко, само и само да не го вкарват в затвора. Родителите били шокирани, но решили да не подават оплакване против него, с цел да пощадят детето си.

С това било възможно случаят да приключи, но на 26.12.017 год., в МОЛ - Р., станала случайна среща между свидетелите О., И. и Д.Р. от една страна и подс.И.А. от друга. Той бил в магазина с детето и приятелката си, но точно в този момент, тя изостанала за разговор с позната. Подсъдимият настоявал да разговаря с родителите, но тъй като срещнал категоричен отказ, започнал настойчиво да търси обяснение с тях. Въпреки, че го игнорирали последователно, и отминали, той оставил детето и приятелката си вкъщи и като ги излъгал, че ще отиде до кварталния магазин, се върнал в МОЛ - Русе. Догонил свидетелите и продължил с настояването си да разговарят, като се обръщал направо към детето. Събрали се много хора, а свид.Д.Р., която се чувствала влюбена в него се разплакала. Наложила се намесата на охраната, която извела подсъдимия. На паркинга, той отново опитал да се натрапи на семейството, но те се качили в колата си и заминали. Като не успял лично, започнал да звъни на свид.И. С.-Р.. След като не отговорила ѝ пратил три съобщения със завоалирани молби за прикриване на случая (покани да поговорят за бъдещето на дъщеря ѝ). Тези предложения, свидетелката оставила без отговор.

Неопределеността относно намеренията на свидетелите О.и И. Р. притеснила подсъдимия и това било забелязано от свид.Е.Д., учителка в същото училище. На следващия ден, 27.12.2017г. двамата се срещ­нали в заведението „Жорела“, за да раз­­говарят по повод съвместен проект. Тя го попитала и подсъдимият обяснил, че причина за безпокойството му е скандал в МОЛ - Русе, възникнал предната вечер между него и родителите на тяхна ученичка. Обяс­нил, че те не обърнали внимание на поздрава му и си изпуснал нервите. Събрали се много хора „и се оформил един невероятен скандал“. Въпреки обраното и тен­денциозно представяне на случая, свидетелката схванала сериозността на събитието и по нейно предложение незабавно се свързали с училищния психолог - свид.П.Р.. Тримата се срещнали на улицата пред училището, което в този момент било затворено поради коледна ваканция. Като ги изслушала, тя преценила, че трябва да уве­доми директора на училището и лично се обадила на свид.Т. Й., заемаща тази длъжност. На 28.12.2019г., последната потърсила по телефона подсъдимия и го поканила да се срещнат. При разговора с нея, той отново акцентирал върху оплакванията си от поведението на родителите, но все пак признал, че между него и ученичката имало кореспонденция и „нещо като флирт“. Още на място директорката поискала да напише молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Подсъдимият се съгласил, с надежда, че случаят ще се потули и молбата няма да бъде използвана, но свид.Т.Й.а веднага тръгнала с колата си към Регионалното управление по образованието - Р., за да я заведе в регистъра. Подс.И.Й. я последвал със своя автомобил и направил опит да я разубеди по телефона. Свидетелката не се поддала и завела молбата. В резултат, считано от 03.01.2018г. подс.И.Й. бил освободен от заеманата длъжност в ОУ„И. В.“ - Русе.

Впоследствие свид.Т.Й. подала сигнал и в полицията, като по този повод било образувано настоящото наказателно производство.

На 07.02.2018г., въпреки, че от няколко месеца дори не си били писали, свид.М.Н., изненадващо предложила среща на подсъдимия. Двамата се видяли в заведение, където си казали само незначителни неща. Малко по-късно, на 09.02.2018г. той бил задържан и обвинен все още за престъпление само по отношение свид.Д. Р..

Приблизително по това време свид.М.Н. била разпитана в полицията, където първоначално отрекла да е имала някакви връзки с подсъдимия. В делото няма данни кога станало това, защото е приложена единствено докладна записка от 14.02.2017г. (понеделник). От съдържанието ѝ се установява, че вече станало известно за деяние и спрямо свид.М.Н..

Свидетелката, която от раздялата затаила негативни чувства към подсъдимия, разбрала от полицаите, че след нея той имал подобна връзка с друга ученичка. Сама или от разпитващите я полицаи, свидетелката разбрала, че положението на подсъдимия, значително ще се утежни, ако разкаже за своята връзка с него и е последвал опит за самоубийство. Свързала се със свой приятел и говорила с баща му - действащ магистрат. От него получила Наказателен кодекс и снимала текста на чл.149 ал.5 т.1 пр.1 от НК. Изпратила снимката на свид.Т.Р., а малко по-късно си купила собствен Наказателен кодекс. Обадила се на разследващия полицай Н. Р. и предложила да съобщи нови подробности. Впоследствие, при разпита си на 06.06.2018г. разказала, както за връзката си с подсъдимия, така и, че предприела опити за самоубийство.

В хода на досъдебното производство са назначени множество експертизи, като в техническите експертизи се възпроизвеждат на хартиен носител част от кореспонденцията, на подсъдимия със свидетелките Д.и И. С.-Р.. Технически експертизи на мобилни устройства, компютърна система и носители на информация, са възпроизвели на хартиен носител съдържащата се в предоставените обекти за изследване информация.

От заключението на приложената на досъдебното произ­вод­ство съдебно-медицинска експертиза от 05.02.018г. се установява, че при свид.Д.Р., 13г., е констатирана девствена ципа със стари де­фло­ра­ционни щърбини, които били резултат от преразтягането ѝ с давност не по-малка от около десет дни, които добре отговарят да бъдат получени при вагинален полов акт, както се съобщава в показанията ѝ.

От заключението на графологичната експертиза, приложена на досъдебното производство се установява, че в три картончета с надпис „ Обичам те!!!“, „ Мноогоо“, подарени от подс.И.А. на свид.Д.Р., и върху катинар с надпис „Обичам те!!!“, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие, ръкописният текст е изпълнен от него.

Според заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на свид.Д.Р., се установява, че същата е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите. При нея е налице синхрон между вербалното и невербалното, което изключва възможност да преувеличава или фантазира по отношение на факти и обстоятелства, за които е разпитвана.

Съдебно психиатричната и психологична експертиза на подс.И.А. дава заключение, че по време на инкриминирани­те деяния и по време на освидетелстването му, същият е можел да раз­би­ра свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъп­ките си. Не е страдал от психическо заболяване, което да му пречи да се защитава сам в процеса и да може да изтърпява мярка за неотклонение задържане под стража.

Изследвайки личностовата структура на подсъдимия, вещите лица са установили малоценностни преживявания, които той се стреми да компенсира чрез демонстриране на когнитивен капацитет, надвишаващ реалните му възможности. Склонността към драматизиране, преувеличаване на собствените преживявания и значимост, според експертите е механизъм за компенсиране на вътрешната себенеувереност и ниска самооценка. В същото време са констатирали доминиране на нагонните импулси над защитните механизми, което предопределило избора му на субекти, поддържащи идеята му за значимост. Поради чувството си за малоценност и ниска самооценка, подсъдимият не може да поддържа конкуриращо поведение спрямо субекти от своя социален и възрастов референтен кръг. Затова предпочита възрастово и емоционално незрели партньори, които ще удовлетворят вътрешната му потребност от доминиране, както в социален, така и в сексуален план.

На досъдебното производство е приложена и съдебно-ме­дицин­ска експертиза от 25.07.018г. на свид.М.Н., според заключение­то на която, експертът установил по дланната повърхност на дясната пред­мишница, в далечния край, няколко напречни и коси, линейни, раневи, слабо забележими белега, с цвят на околната кожа и дължина около 2-5 мм.

В хода на съдебното следствие е назначена и приета на 22.05.2019г., съдебно-техническа експертиза на мобилен телефон, предоставен от свид.Т.Р., от който е извлечена кореспонденцията ѝ със свид.М.Н..

Тези фактически положения съдът приема за доказани според показанията на свидетелите И. С.-Р., Т.Й., С.А., В.С., П.Р., Е.Д., В.С. (неправилно посочена в обвинителния акт като П.), Р.М., О.Р., Г.И., С.Д., Т.Ф. (неправилно посочена в обвинителния акт като Р.), а също така отчасти и от показанията на свид.М.Н.. Според писмените доказателства приобщени на досъдебното про­из­водство: протоколи за доброволно предаване, приемопредавателен про­токол, справка за съдимост, автобиография, декларация по ЗСГ, прото­коли за оглед на местопроизшествие, експертна справка, протоколи за обиск и изземване, албум, протокол за отговорно пазене, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за технически експертизи, съдебно-медицински експертизи, почеркови експертизаи, комплексни съдебно психиатрични и психологически експертизи, албум, определение, разписка за върнати вещи, заверен препис от молба за прекратяване на трудов договор, компютърно-техническа експертиза с приложения, както и от веществените доказателства по делото малка възглавничка с цвят праскова, с изображение на мече, държащо в ръцете си червено сърце с надпис „Together”, синджирче от бяла металическа материя, с висулка от бяла металическа материя и цвят, изобразяваща сърце, от което е изрязана форма на стрела, малък метален катинар в заключено положение, върху основата на който има изписан ръкописен текст „14.12.17 (Д+И) Обичам те“, полиетиленов плик, съдържащ седем различни по размер картончета в правоъгълна форма, с черен цвят от едната страна, върху която с цветно пишещо средство са изобразени фигури, думи и щрихи, телефонна разпечатка за разговорите, водени от свид.И. С.-Р..

При анализа на приетите фактически положения, съдът пре­це­нява, че по отношение подсъди­мия И.А., са доказани всички обстоятелствата, имащи отно­ше­ние към обективните приз­наци на престъпния състав по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 17.10.2017г. до 19.12.2017г., в Русе, чрез използване на положение на зависимост, в качеството си на п. по ф.в.с., при условията на про­дължавано престъпление, на десет пъти, се съвъкупил с лице, ненавър­шило четиринадесетгодишна възраст - Д.О.Р. (13), ро­дена на ***г., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

Авторството на подсъдимия за това престъпление се установява от показанията на свидетелите И. С.-Р., Т.Й., С.А., П.Р., Е. Д., Р.М., О.Р., Г.И., С.Д. и Т.Ф.. От заключенията на относимите технически, почеркови и съдебно-медицинска експертизи, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за обиск и изземване, албум, справка от мобилен оператор и от следните веществени доказателства: малка възглавничка с цвят праскова, с изображение на мече, държащо в ръцете си червено сърце с надпис „Together”, синджирче с висулка от бяла металическа материя, изобразяваща сърце, от което е изрязана форма на стрела, метален катинар, върху основата на който е изписан ръкописен текст „14.12.17 (Д+И) Обичам те“, полиетиленов плик, съдържащ седем различни по размер  картончета в правоъгълна форма и черен цвят от едната страна, върху която с цветно пишещо средство са изобразени фигури, думи и щрихи.

Тези доказателства са логични и взаимно се допълват. Разгледани в своята съвкупност, те безпротиворечиво установяват обективните признаци на състава по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Противоречат им единствено в обясненията на подсъдимия, в който или голословно отрича обстоятелствата, които го уличават, или поотделно предлага за всяко от тях неубедително обяснение. Например, че физкултурният салон в ОУ „И. В. бил зает всеки ден, включително събота от 9:00 до 20:30 часа, а той поради натоварването си с учебни часове и извънкласни мероприятия нямал свободно време през което да се среща с пострадалите. Като обща позиция застъпва становище, че никога не е имал никакви лични отношения със свид.Д.Р. и не е извършвал блуд­ствени действия и съвъкупления с нея. Напротив, ученичката са­ма търсела интимен контакт с него, но той възмутен отхвърлил това предложение. Уличаващите го снимки и веществени доказателства били взети без негово съгласие от стаята във физкултурния салон, от компютъра и таб­лета му, които оставял без надзор. Без да влиза в подробности, отрича въобще да познава свид.В. С., а веществените доказателства, катинарче с надпис, възглавничка и синджирче с висулка под формата на сърце прободено със стрела, просто отрича да е виждал.

Тези наивни обяснения съдът приема единствено като защитна позиция, без доказателствена стойност. Те са лишени от логика, не могат да предложат обяснение за всички уличаващи обстоятелства и нямат никаква опора сред доказателствата, които ги опровергават напълно и категорично. Показателно е, че дори свидетелките Е.Д. и П.Р., които са колежки с подсъдимия и очевидно му симпатизират, поотделно, след като го изслушали отнесли незабавно въпроса до ръководството на училището. В същото време показанията на свид.Д.Р. са потвърдени от гласните доказателства, заключенията на всички съдебно-медицински, съдебно-почерковата експертиза и от веществените доказателства. Подсъдимият не може и дори не се опитва да даде обяснение защо незначително събитие каквото е отказът на родителите ѝ да го поздравят, предизвикал у него такава свръхактивност? Защо след като между него и свид.Д.Р. нямало никакви отношения, толкова настойчиво искал да обсъжда нейното бъдеще с родителите? Няма обяснение и за признанието, пред свид.Т.Й., за нещо като флирт с ученичката. Показателно е, че нейната светкавична реакция, отлично кореспондира с казаното от свид.В.С., за слухове, които отдавна се носят между учителите в града. При тези данни, съдът не приема обясненията му за достоверни и отказва да ги кредитира.

Времевият интервал, в който е осъществено това престъпно деяние е ограничен между 17.10.2018г., когато подсъдимият осъществил първия полов акт със свид.Д.Р. и 19.12.2017г., когато същата навършила пълнолетие. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че по девствената ципа на свидетелката са установени дефлорационни щърбини, съответстващи по давност на съобщеното от нея. Що се отнася до началната дата, както и общия брой съвъкупления (десет), данни за това се съдържат в нейните показания, които съдът възприема изцяло по посочени по-горе съображения.

Пак от обясненията на тази свидетелка се установява, че съвъкупленията и въобще интимната връзка с подсъдимия са предприети от нея по емоционални подбуди, без приложение под каквато и да било фор­ма на сила или заплашване, поради което няма данни за престъпление по чл.152 от НК.

Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил п., който водел редовно обучение по предмета физическо възпитание, част от учебната програма в училището, където учила пострадалата. По това време тя била все още непълнолетно дете. Авторитетът на учителя в нейните очи, както и неговите служебни правомощия спрямо учениците, ведно с характерната за възрастта ѝ незрялост и липса на житейски опит очертават положение на зависимост. Допълнително в тази насока следва да се има предвид, че от поведението зависела оценката по предмета, а като учител, подсъдимият разполагал с възможности да повлияе и на други свои колеги в преценката им за възможностите на ученичката.

Въпреки наличието на тези възможности, съдът счита, че принципно за наличието на този квалифициращ признак не е задължително необходима някаква субординация, служебна или материална зависимост от извършителя. Те са само най-драс­тичните, но съвсем не и единствените проявни форми на това квалифициращо обстоятелство. В този смисъл например е Решение № 216 от 25.06.2015г. на ВКС по н.д.№ 656/2015г., III н.о., с докладчик В.И., където деецът е бил ръководител на танцов състав или Решение № 524 от 16.12.2013г. на ВКС по н.д.№ 1664/2013г., НК, II н.о., с докладчик съдията Б. Т., където макар и по друг повод съдът е приел, че „Подобна зависимост се създава и в отношенията между учители и ученици, между възпитатели и деца”.

Действително, в Решение № 524 от 16.12.2013г. по НД 1664/2013г. на ВКС, на което се позовава и защитата, се споменава, че за из­граждане положение на зависимост детето трябва да е поне непълнолетно. Това твърдение по мнение на настоящия съдебен състав не следва да се възприема абсолютно, в смисъл, че четиринадесетгодишната възраст представлява някакъв термин. Този се налага пряко от последващата аргументация в същото решение. Конкретно ВКС приел, че „Поради възрастта си пострадалото момче не е имало изградена онази степен на разум и съзнание, за да се чувства зависимо...“ Настоящият състав счита, че за разлика от това дете, чиято възраст не е спомената, свидетелките М.Н. и Д.Р., макар и непълнолетни, са имали изградена нужната степен на разум и съзнание, за да почувстват като ученички зависимостта си от учителя.

Предвид изложеното, съдът приема за доказан квалифициращият признак по чл.152 ал.2 т.1 пр.1 от НК - деянието да е извършено от подсъдимия чрез използване на зависимост.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действие. На десет пъти, подсъдимият осъществил доброволен вагинален полов акт със свид.Д. Р., която при всеки от тях не била навършила четиринадесет годишна възраст.

При извършване на деянието подс.И.А. бил пълнолетен и вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от за­болявания, които се отразяват на способността му да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Известно му било, че пострадалата като ученичка в седми клас все още е малолетна. Подсъдимият съзнавал обществено-опас­ния характер на деянието си и желаел настъпването на обществено-опас­ните последици (чл.10 ал.2 пр.1 от НК).

Налице е и продължавано престъпление по см. на чл.26 ал.1 от НК, тъй като всички десет отделни престъпни деяния (съвъкупления), всяко от които поотделно осъществява състава на чл.151 ал.1 т.1 пр.1, вр. ал.1 от НК, са извършени при сходна фактическа обстановка, през непродължителен период от време, като всяко от тях представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подс.И.А., за това престъпление, Окръжният съд взе предвид, че за престъп­лението по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, е предвидено лишаване от сво­бода от две до осем години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на минали осъждания, полагането на труд и задължението да се полага грижи и дава издръжка на едно малолетно дете. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът съобрази проявената упоритост в умисъла и качеството му на учител, от длъжността и призванието на когото се очаква не само да дава знания, но и да формира чрез своя пример достойни характери и поведение. В случая не е налице повторно използване на квалифициращия признак по чл.151 ал.2 т.1 пр.1 от НК, тъй като източник на зависимост могат да бъдат много и различни житейски отношения. Упражняването на учителската професия обаче предпоставя много по-големи морални изисквания и задължения в точно противоположна посока - да възпитават подрастващите с цел да ги предпазят именно от такива влияния.

При превес на отегчаващите вината обстоятелства, съдът отмери за престъплението по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода за шест години.

По второто обвинение в обвинителния акт е ангажирана наказателната отговорност на подс.И.А. за престъпление, квалифицирано по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.2 пр.2, вр. ал.2 т.4 пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Според прокурора чрез използване на положение на зависимост, в качеството си на п. по ф.в.с., блудствал с две малолетни деца и последвал опит за самоубийство. Конкретно със свид.М.Н. блудствал в периода от април 2013г. до 24.08.013г., а със свид.Д.Р. от 09.06.2017г. до 16.12.2017г. Общият времеви интервал за престъплението според диспозитива на обвинителния акт е между април 2013г. и 16.12.2017г., където първата дата бележи началото на връзката му със свид.М.Н., а втората - навършването на четиринадесетгодишна възраст от свид.Д.Р..

Нито в обвинителния акт, нито в съдебните прения, прокурорът не мотивира наличието на квалифициращия признак по чл.149 ал.5 т.1, блудството да е извършено по отношение на две или повече малолетни лица. Съвсем лаконично се позовава на броя на пострадалите и липсата на законово изискване блудствените действия да бъдат извършени едновременно против всички.

От съдържанието на оскъдната публикувана съдебна практика (Решение № 304 от 1.06.2005г. на ВКС по н.д.№ 741/2004г., II н.о., докладчик съдията Лидия Стоянова), може косвено може да се заключи, че действително няма изискване съставомерните действия против отделните лица да са осъществявани едновременно. Въпреки това, в посоченото дело всички деяния са осъществени в рамките на година и половина. Извършването им в през този относително кратък период от време, позволява извод, че са осъществени от дееца възоснова на едно общо решение, при общност в умисъла. Тази предпоставка е необходима, защото де­янията, квалифицирани по чл.149 ал.5 т.1 от НК, съставляват едно един­ствено престъпление, което изисква да са осъществени възоснова на едно общо решение, макар и по отношение няколко пострадали лица. В случая, когато извършвал блудствени действия със свид.М.Н., подсъдимият дори не е предполагал за съществуването на свид.Д.Р.. Ето защо в интелектуалния момент на умисъла му при извършване на това престъпно деяние (април 2013г. - 24.08.2013г.) е нямало и дори не е било възможно да съществуват представи, че след четири години (09.06.2017г.) ще извърши такива действия и с нея.

Досежно квалифициращият признак по чл.149 ал.5 т.2 пр.2 от НК - последвал опит за самоубийство на свид.М.Н..

Прокурорът е пропуснал да посочи в обвинителния акт кога е настъпило това събитие. Всъщност на досъдебното производство такъв въпрос на свидетелката дори не е задаван. Едва при разпита си в съдебно заседание на 20.06.2019г., тя конкретизира, че предприела не един, а три опита за самоубийство. Първият, когато се родил синът му, т.е. след 28.12.2014г., а втория през юни 2017г. При извършването им, тя се порязала с бръснарско ножче по китките, но престанала след като почувствала болка, т.е. веднага. Според свидетелката „най-сериозен” бил третият опит, предприет в края на февруари или началото на март 2018г., за който твърди, че след като си прерязала вените припаднала, но след като дошла в съзнание, станала и се превързала сама. Майка ѝ в това време била в жилището, но спяла и нищо не разбрала. Не видяла през следващите дни и превързаните ѝ ръце.

При тези данни „най-сериозният” опит за самоубийство излиза извън инкриминирания период, който според обвинителния акт приключва на 16.12.2017г. Прокурорът не е поискал изменение на обвинението, поради което събития, настъпили след тази дата са неотносими към предмета на делото.

Налице е и друг съществен пропуск в обвинителата теза, досежно това обвинение. За да е съставомерен опитът за самоубийство според нормата на чл.149 ал.5 т.2 пр.2 от НК, трябва да е резултат от извършеното престъпление. Самият представител на Окръжна прокуратура - Русе, заявява в обвинителната си реч, че е необходима причинно-след­стве­на връзка между блудството и опита за самоубийство. В случая, пре­стъп­лението е довършено на 24.08.2013г., а дори за първия опит се твърди, че е предприет след година и половина. Според прокурора този дълъг период бил напълно обясним, тъй като на пострадалата било необходимо време, натрупване на знания и опит, за да може да се разбере и оцени в пълнота извършеното блудство и последиците, които то е предизвикало.

Тази мисловна конструкция, принципно е логична, но в случая не е съобразена с останалите установени обстоятелства. Датата 24.08.2013г., когато е довършено престъплението е условна. Тогава свид. М.Н. престанала да бъде малолетна и блудствените действия, които подсъдимият продължил да извършва спрямо нея, станали несъставомерни. Нещо повече, те прераснали в дългогодишна сексуална връзка. Следователно в момента, когато се твърди, че предприела опит за самоубийство, свидетелката вече е имала продължителни интимни отношения с подсъдимия. В тежест на прокурора е да докаже, че не тригодишната любовна афера, а само и единствено предхождащите я блудствени действия са станали причина пострадалата да посегне на живота си. Този въпрос обвинението старателно избягва, а наличните доказателства уста­но­вяват точно обратното. В показанията си свид.М.Н. обяснява, че опитала да сложи край на живота си защото се чувствала безнадеждна, особено след като в началото на март 2018г., чула за връзката на подсъдимия със свид.Д.Р. и разбрала, „това не било любов”, а „че всичко било лъжа”. Очевидно опитът за самоубийство, така както е представен от самата нея, не е в причинна връзка със събитията, настъпили преди 28.08.2013г., поради което дори да е бил извършен, не може да се отрази върху правната квалификация на деянието.

Дори да се приеме условно обратното, наличието на този квалифициращ признак не се доказва от събраните доказателства. Нещо повече, налице са сериозни улики, че утежняващото вината на бившия ѝ приятел обстоятелство е изфабрикувано от свидетелката, не и без известна помощ от органите на досъдебното производство.

Съдебно-медицинската експертиза на свид.М.Н. дей­ствително установила следи от наранявания по вътрешната повърхност на ръцете ѝ. В същото време вещото лице е категорично, че те са незначителни и не са в състояние да предизвикат обилно кръвотечение и загуба на съзнание, за каквато съобщава. Нещо повече, според експерта, ако лице загуби съзнание от кръвозагуба е невъзможно да се възстанови без чужда помощ, каквито са твърденията на свидетелката.

Извънредно смущаващо е обстоятелството, че „най-сериоз­ни­ят” опит за самоубийство бил предприет едва след задържането на подсъдимия, за което свидетелката била своевременно уведомена от полицията. Към този момент тя вече знаела, че ще бъде подведен към наказателна отговорност. С неприсъща на възрастта си упоритост, тя се информирала за правната квалификация и размера на възможните наказания. Провела консултация с магистрат и дори обсъдила със свид.Т.Ф. как показанията, които ще даде да изглеждат по-правдоподобни. Преди „най-сериозния“ опит за самоубийство, на 16.02.2018г. в 15:50 ч. ѝ изпратила снимка на чл.149 от НК, където лично подчертала думите „е последвал опит за самоубийство”. Все от кореспонденцията със свид.Т.Ф., чиято действителност двете свидетелки потвърждават, се установява, че разследващият полицай Н.Р. и неустановена жена, работеща в полицията вместо да забележат данните за пристрастие, си позволили да редактират показанията ѝ в посока утежняване обвинението против подсъдимия. Двете „Конструирали изреченията”, както писала на свид.Т.Ф., при това в насока, която дори на самата пострадала се сторила крайна. В чата с вече бившата си учителка, на 07.06.2018г. тя написала: „Трябваше да си прочета показанията, за да ги провери някаква жена, забравих ѝ позицията, но по начина по който звучи бях свръх безсърдечна и неемоционална, като че ли насила е било всичко“. И следващото - „мисля, че е за да изглежда той по- зле”.

От изложеното следва, че към момента на разкриване на престъплението, чувствата на свид.М.Н. към подсъдимия са еволюирали от симпатия и любов, своя антипод, което се е отразило върху поведението и конкретно станали мотив за извършване на „най-се­ри­оз­ния” опит за самоубийство. Показателно в тази насока е съобщението, изпратено в 20:19 часа на 06.02.2018г., до свид.Т.Ф., което съдържа анекдот, от който свидетелката явно била впечатлена. Изводът от него е, че човекът, който те вбесява, по-добре да бъде изгорен.

При тези данни, съдът прецени, че няма достатъчно доказателства да е последвал опит за самоубийство, вследствие престъпление по чл.149 от НК, извършено от подс.И.А.. Единствен, но не­надежден източник за това са показанията на свид.М.Н., у коя­то разочарованието от развитието на интимната им връзка и ревността, предизвикало силен негативизъм и желание за отмъщение. Докато за тре­тия „най-сериозен” опит за самоубийство или неговата инсценировка все пак има някакви полуобективни данни, за първите два, липсват каквито и да било доказателства, освен схематичните, без подробности показания на самата пострадала, дадени години по-късно, след образуване на наказателното производство и задържането на подсъдимия.

По изложените съображения, съдът преценява, че не е доказано извършването от подсъдимия на престъпление по чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.2 пр.2, вр. ал.2 т.4 пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Вместо това, действията му следва да се квалифицират като две отделни престъпления по чл.149 от НК.

Първо той осъществил обективните признаци на състава по чл.149 ал.2 пр.5, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК, тъй като, тъй като в периода от месец април 2013г. до 24.08.2013г., в Русе, чрез използване на положение на зависимост, в качеството си на п. по ф.в.с., при условията продължавано престъпление, на неустановен брой пъти, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесетгодишна възраст - М.Ш.Н. (13), родена на ***г., като я целувал, прегръщал, опипвал в интимните области и поставял ръката ѝ върху половия си член.

Действащата към 24.08.2013г. редакция на НК е предвиждала различна от сегашната конструкция на чл.149 от НК, но законодателните промени, имат чисто технически характер. Описаното деяние е било съставомерно и към момента на извършването му, а за него се предвиждало същото по вид и размер наказание.

Авторството на подсъдимия се установява от показанията на свидетелите М.Н. и Т.Ф., протокол за оглед и албум, както и от заключението на техническата експертиза. В кореспонденцията им се съдържат екранни снимки от разговори в социалните мрежи с подсъдимия, които отлично кореспондират с гласните доказателства.

Единствено в обясненията на подс.И.А. се съдържат данни които им противоречат. Според него свидетелката е измислила изцяло обвинението, а за надписа върху кората на дърво в лесопарк „Л.” твърди, че не знае нищо. В същото време, въпросите, които сам зададе при разпита й се установи, че го е снимала тайно за спомен, следяла го, като взема съпругата си от работа и на 25.08.2017г., четири години след като напуснала ОУ„И.В.” го посетила в салона по физкултура, за да почерпи за рождения си ден.

Тези обяснения съдът преценява единствено като средство за защита е доколкото показанията на свид.Т.Ф. и М.Н. (в тази им част) са логични, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства, ги кредитира изцяло.

Времевият интервал, в който е осъществено това престъпно деяние е ограничен между месец април 2013г., когато подсъдимият предприел първите блудствени действия по отношение свид.М.Н. и 24.08.2013г., когато същата навършила четиринадесет години и това поведение загубило престъпния си характер.

Съдът преценява, че и в този случай е доказано наличието на квалифициращия признак по чл.149 ал.2 пр.5 - деянието да е извършено чрез използване положението на зависимост. Според настоящия състав няма никакво значение, че за разлика от свид.Д.Р., подсъдимият не е преподавал в часовете по физическо възпитание на свид. М.Н.. Свободно избираемата подготовка, която ѝ водил е свободна само по отношение избора на предмет. За всичко останало тези часове са част от редовното обучение на учениците, поради което съображенията във връзка с престъплението по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, са изцяло относими и тук.

Предвид изложеното, съдът приема за доказан квалифициращият признак по чл.149 ал.2 пр.5, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК - деянието да е извършено от подсъдимия чрез използване на зависимост.

Изпълнителното деяние и в този случай е извършено чрез действие. На неустановен брой пъти, подсъдимият осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на свид.М.Н., която при всеки от тях не била навършила четиринадесет години.

При извършване на деянието подс.И.А. бил пълнолетен и вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от за­болявания, които се отразяват на способността му да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Макар да съзнавал, че пострадалата е малолетна той я склонил да му позволи извършването на описаните по-горе действия. Подсъдимият е съзнавал обществено-опас­ния характер на деянието и желаел настъпването на обществено-опас­ните последици (чл.10 ал.2 пр.1 от НК).

Налице е и продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК, тъй като всички отделни престъпни деяния, са извършени при сходна фак­тическа обстановка, през непродължителен период от време, като всяко от тях представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подс.И.А., Окръжният съд взе предвид, че за престъп­ле­нието по чл.149 ал.2 пр.5, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК е пред­видено наказание лишаване от сво­бода от две до осем години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на минали осъж­да­ния, полагането на труд, задължението да се грижи за едно малолетно де­те и изминалия относително дълъг период от довършването на престъплението. Като отегчаващи вината обстоятелства съобрази проявената упо­ритост в умисъла и качеството му на учител, от длъжността и призванието на когото следва да възпитава и пази децата включително от подобни прояви. При баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за пет години.

С извършените деяния, подсъдимият е осъществил още и обек­тивните признаци на състава по чл.149 ал.2 т.4 пр. 1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 09.06.2017г. до 16.10.2017г., в Русе, чрез използване на положение на зависимост, в качеството си на препо­давател по физическо възпитание и спорт, при условията продължавано престъпление, на неустановен брой пъти, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило четиринадесетгодишна възраст - Д.О. Р.а (13), родена на ***г., като я целувал, прегръщал, опипвал в интимните области и поставял ръката ѝ върху половия си член.

Авторството на подсъдимия се установява от показанията на свидетелите И. С.-Р., Т. Й., С.А., П.Р., Е. Д.-П., Р.М., О. Р., Г.И., С.Д. и Т.Ф.. От заключенията на относимите технически, почеркови и съдебно-медицинска експертизи, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за обиск и изземване, албум, справка от мобилен оператор и от следните веществени доказателства: малка възглавничка с цвят праскова, с изображение на мече, държащо в ръцете си червено сърце с надпис „Together”, синджирче с висулка от бяла металическа материя, изобразяваща сърце, от което е изрязана форма на стрела, метален катинар, върху основата на който е изписан ръкописен текст „14.12.17 (Д+И) Обичам те“, полиетиленов плик, съдържащ седем различни по размер  картончета в правоъгълна форма и черен цвят от едната страна, върху която с цветно пишещо средство са изобразени фигури, думи и щрихи.

Единствено в обясненията на подс.И.А. се съдържат данни които им противоречат. Без да обсъжда конкретно това престъпление, същият твърди, че обвиненията на свидетелката са изцяло измислени. По съображенията, изложени по-горе, съдът отказва да кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия, като ги разглежда единствено като форма на защита.

Времевият интервал, в който е осъществено това престъпно деяние е ограничен между 09.06.2017г., когато свид.Д.Р. съобщила, че подсъдимият предприел първите действия до 16.10.2017г. На тази дата свидетелката навършила четиринадесет години и блудствените действия, които подсъдимият продължил да извършва спрямо нея, предвид доброволния им характер, загубили престъпния си характер. По тази причина за времето от 16.10.2017г. до 16.12.2017г., каквото обвинение е повдигнато, подсъдимият следва да бъде оправдан.

Съдът преценява, че и в този случай е доказано наличието на квалифициращия признак по чл.149 ал.2 т.4 пр.1 от НК - деянието да е извършено чрез използване положението на зависимост. Поради пълната идентичност с квалифициращия признак по чл.151 ал.2 т.1 пр.1 от НК, относимо е всичко изложено по горе за престъплението по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, с пострадал свид.Д. Р..

Предвид изложеното, съдът приема за доказан квалифициращият признак по чл.149 ал.2 т.4 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, и чл.54 от НК, дея­нието да е извършено от подс.И.А. чрез използване на зависимост.

Изпълнителното деяние и в този случай е извършено чрез действие. На неустановен брой пъти, подсъдимият осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на свид.Д.Р., която при всеки от тях не е била навършила четиринадесет години.

При извършване на деянието подс.И.А. бил пълнолетен и вменяем. Няма данни през живота си да е страдал от за­болявания, които се отразяват на способността му да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Като знаел, че пострадалата е ученичка и поради това малолетна той я склонил да извърши на описаните блудствени действия. Подсъдимият е съзнавал обществено-опас­ния характер на деянието си и желаел настъпването на обществено-опас­ните последици (чл.10 ал.2 пр.1 от НК).

Налице е и продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК, тъй като всички отделни престъпни деяния, са извършени при сходна фактическа обстановка, през непродължителен период от време, като всяко от тях представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи, на подс.И.А., съдът взе предвид, че за престъп­лението по чл.149 ал.2 т.4 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от сво­бода от две до осем години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на минали осъждания, полагането на труд и задължението да се грижи за едно малолетно дете. Като отегчаващи вината обстоятелства съобрази проявената упоритост в умисъла и качеството му на учител, от длъжността и призванието на когото следва да възпитава и пази децата включително от подобни прояви. При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за шест години.

Налице са предпоставките по чл.23 ал.1 от НК, тъй като подс.И.А. извършил в реална съвкупност три отделни престъпления, преди да бъде постановена и влязла в сила присъда за което и да било от тях. Следователно, при спазване правилата на посочената разпоредба, съдът му наложи като общо наказание лишаване от свобода за шест години, наложено за престъпленията по чл.151 ал.2 т.1 пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.149 ал.2 т.4 пр. 1, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Преценявайки дали са налице са предпоставките по чл.24 от НК за увеличаване на така определеното общо наказание, съдът взе предвид, че възползвайки се от уязвимостта на пострадалите, предвид пола и крехката им възраст, той не само осъществил съставомерните десет полови сношения и неустановен брой блудствени действия, а оказал цялостно влияние върху психиката им, като ги превърнал в свои невръстни любовници, при това в момент, когато поддържал интимни отношения с най-малко още две жени. Това поведение, което е морално укоримо дори сред възрастни, имало опустошително въздействие върху психиката на свидетелките М. Н. и Д. Р.. Показателно в това отношение е поведението на последната, която чувствайки се влюбена в него, за да го предпази, дори се опълчила на родителите си. Създавайки у децата лъжлива и неистинска представа, че благодарение връзката си с него са станали обичани и значими, надраснали връстниците си, той ги лишил от възможността да натрупат постепенно и по естествен начин обичайния за тинейджърите жизнен и най-вече сексуален опит. Задоволявайки противоестествените си потребности, той оставил тежък отпечатък в съзнанието на най-малко две деца, за преодоляването на който, ако въобще е възможно, ще минат години.

Като отчита тези обстоятелства и данните за личността му, според заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, съдът преценява, че дори най-тежкото от наложените наказания няма да бъде достатъчно за неговото превъзпитание, поради което следва да се увеличи с две години.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.„а” от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода за осем години, определено по посочения по-горе начин, трябва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим, като се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК времето след 09.02.2018г., когато е бил задържан.

Гражданският иск на стойност петдесет хиляди лв., предявен от свид.М. Н. против подсъдимия, с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по своето осно­вание. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.149 ал.2 пр.5, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК, съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Това деяние е противоправно и извършено виновно, при условията на пряк умисъл. С него са причинени неимуществени вреди изразени в болки и страдания, във връзка с извършеното престъпно деяние. Като отчита, че предмет на обезщетение в случая са само болките и страданията, резултат от престъплението за което е признат за виновен, а не във връзка с продължилата впоследствие и прекъсната неотдавна интимна връзка, по справедливост, съдът отмери обезщетение в размер десет хиляди лв. С оглед това становище, основателен е и искът за лихви, които трябва да се присъдят считано от 24.08.2013г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата си част, искът като неоснователен и недоказан трябва да се отхвърли.

След влизане на присъдата в сила, на ос­но­ва­ние чл.53 ал.1, б.„а” от НК, следва да се отнемат в полза на държавата следните веществени доказателства: малка възглавничка с цвят праскова, с изображение на мече, държащо в ръцете си червено сърце с надпис „Tоgether”, синджирче от бяла металическа материя, с висулка от бяла металическа материя и цвят, изобразяваща сърце, от което е изрязана форма на стрела, малък метален катинар в заключено положение, върху основата на който има изписан ръкописен текст „14.12.17 (Д+И) Обичам те“ и полиетиленов плик, съдържащ седем различни по размер картончета с правоъгълна форма, с черен цвят от едната страна, върху която с цветно пишещо средство са изобразени фигури, думи и щрихи.

Вещественото доказателство пистолет, сив на цвят, с черни детайли, марка „EKOL“, модел P 29, с № Р710759, поставен в черна пластмасова кутия, с надпис „EKOL“, съдържаща още празен пълнител, муфа, сигнална ракета, празна опаковка със стикер с надпис „светещи сигнални звезди“ и ръководство за ползване, за който не са установи предпоставките по чл.53 ал.1 от НК, след влизане на присъдата в сила трябва да се върне на подс.И.А..

Тъй като не се доказа подс.И. А. да е извършил престъпленията чл.149 ал.5 т.1 пр.1 и т.2 пр.2 от НК, както и по чл.149 ал.2 т.4 пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, само за периода след 17.10.2017г., в тези части на обвинението, съдът го призна за невинен.

Причина за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­нието е незачитане на установения правов ред и характеровите особености на подсъдимия.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: