№ 4196
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Т.а
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20221100512899 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. Х. Г., ищец в първоинстанционното
производство, чрез адв. З., срещу решение от 03.09.2022 г. по гр. дело №
21803/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 171-ри състав, с което са
отхвърлени предявените от него искове.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Искането към СГС е решението да бъде отменено като предявените искове
бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият В. Т. У., ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв. С., е подал отговор на
въззивната жалба. Излагат се доводи за нейната неоснователност. Искането
към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Въззиваемият Д. И. П. не е подал отговор на въззивната жалба.
В молба на въззивника вх. № 135860 от 06.12.2024 г. чрез адв. Р., са
изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение като е
поискано неговото обезсилване, тъй като била нарушена разпоредбата на чл.
104, т. 3 ГПК. Молбата се поддържа и в хода на устните състезания пред СГС.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо поради
следните съображения:
В исковата молба се твърди, че в неадекватно състояние, предизвикано от
упойващо вещество, ищецът сключил сделки за дарение и продажба на
притежавана от него една втора идеална част от недвижим имот,
обективирани в нотариален акт № 4, том III, дело № 374/2017 г. и № 5, том III,
дело № 375/2017 г. по описа на нотариус Ц.С..
Съгласно представеното по делото удостоверение, издадено от Столична
община, Район Възраждане, по вх. № ********** от 02.11.2020 г., данъчната
оценка на спорния имот, находящ се в гр. София, бул. „*********“ №
*********, с идентификатор 68134.306.356.1.60, е 66973 лева.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че цената на иск за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор, който има за
предмет вещни права върху имот, е данъчната оценка на имота.
Правната квалификация на иска се определя служебно от съда и се
извежда от твърденията на ищеца по фактите на спорното право и от искането
за защита. Доколкото ищецът твърди, че при сключване на процесните
договори не е могъл да разбира действията си, то искът следва да бъде
квалифициран по чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
При положение, че ищецът твърди да е бил собственик на една втора от
имота, то цената на иска е една втора от данъчната му оценка, а именно
33486,50 лева. (така Решение № 47 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. дело №
3788/2022 г., III г. о.).
Искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е облигационен. На основание чл. 104, т. 4 ГПК
този иск следва да се разгледа от окръжен съд като първа инстанция, тъй като
цената му е над 25000 лева.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът следи служебно за допустимостта на
решението. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като то е постановено
от районен съд в нарушение на правилата за родова подсъдност, която е
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото
на иск.
В случая, районният съд се е произнесъл по непредявен иск за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 5, том III, дело № 375/2017 г. по описа на нотариус Ц.С.. В
исковата молба няма твърдения, че при сключване на този договор ищецът е
съзнавал своето несъгласие за извършване на сделката, за да е мислима
квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗЗД.
СРС се е произнесъл и по непредявен иск по чл. 108 ЗС, тъй като в
исковата молба няма отправено искане към съда да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
2
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху него. В нарушение на
чл. 226, ал. 2 и чл. 228, ал. 3 ГПК по делото е конституиран като нов ответник
приобретателят на исковия имот (Д. И. П.) и недопустимо съдът се е
произнесъл с решение по чл. 108 ЗС спрямо ненадлежна страна.
Предвид изложеното, решението на СРС следва да бъде обезсилено като
на основание чл. 270, ал. 3, изр. второ ГПК делото следва да се изпрати на
компетентния Софийски градски съд като първа инстанция.
При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази редовността
на исковата молба.
Тъй като настоящата инстанция не се произнася по съществото на спора
(чл. 81 ГПК), не следва да бъде разглеждан от нея въпросът за отговорността
на страните за разноските по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 03.09.2022 г. по гр. дело № 21803/2020
г. по описа на Софийски районен съд, 171-ри състав.
ИЗПРАЩА делото по родова подсъдност на Софийски градски съд за
образуване на първоинстанционно производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
получаване на препис от същото.
На страните да се връчи препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3