О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/…………...2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно
гражданско дело № 1978 по описа на
съда за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
с вх. № 66083/12.09.2019
(по регистратура на ВРС), подадена по поща на 10.09.2019 г., от М.М.Д., ЕГН **********
и Б.Н.Д., ЕГН ********** и двамата от с. Зорница, чрез адв. В.Д., срещу Решение
№ 3603/05.08.2019, по гражданско дело № 18964/2018 на ВРС, в частта с която са уважени предявените от И.Р.К., ЕГН ********** *** срещу
въззивниците, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, и последните са осъдени да заплатят на ищеца сума в
размер от 9120 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби изразяващи се в направата
на разходи за изготвяне на проектна документация за строеж на жилищна сграда в
имот, собствен на ответниците, настъпили в резултат на неизпълнение на
задълженията на ответниците по неформален договор сключен между страните м.
05.2016г. за снабдяване с проектна документация за строеж на сграда и бъдещо
строителство на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 14.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и 397,73лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата начислено за периода 11.07.2018г. до 13.12.2018г.
Поддържа се, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като процесната сума е присъдена като обезщетение по развален
договор, а ищецът я е претендирал на неосъществено основание – несключен
окончателен договор. Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като
процесуалните представители на ищеца излагат две взаимоизключващи се твърдения
– че сумата се дължи като обезщетение по развален договор и че същата се дължи на
неосъществено основание – несключен окончателен договор.
Навеждат
се доводи за допуснати процесуални нарушения от съда, изразяващи се в
необсъждане на твърдения и възражения на страните, и формиране на фактически и
правни изводи без да са взети предвид и обсъдени всички доказателства по
делото.
Навежда доводи, че предоставянето на средства
на ищеца, от майка му, за заплащане на архитектурното бюро има симулативен характер,
тъй като тези средства впоследствие са ѝ били възстановени от „Студио
Каса” ООД или неговия управител.
Изтъква
се, че предявените искове са уважени без да се установи какво е било
съдържанието на договора между страните. Твърди се, че свидетелките показания
противоречат на друг събран по делото доказателствен материал и тези
противоречия не са обсъдени от съда.
Счита, че няма основание за солидарна
отговорност на ответниците, както и за приложимост на чл. 32 ал. 2 от СК, тъй
като сделката между страните е търговска, доколкото няма данни, че след като
сградата бъде построена ответниците ще се преместят да живеят в нея и да
ползват жилищата за задоволяване на свои нужди. Сочи се, че ищецът не е бил
изправна страна по твърдения договор, към момента на изпращане на поканата за
развалянето му. Сочи се, че неправилно е прието, че в нотариалната покана се
съдържа техническа грешка относно деня, в които страните следва да се явят пред
нотариус и че същата е подписана от надлежен пълномощник на ищеца, тъй като за
това действие се е изисквала нотариално заверено пълномощно.
Иска се обезсилване, а в
условията на евентуалност отмяна на решението в обжалваната част.
Претендират се разноски за
двете инстанции.
Направено е
доказателствено искане, на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК – поради недопускане
на искането от ВРС, да бъде разкрита банковата тайна от „ПИБ“ АД, като се
изиска справка за движението по банковата сметка на лицето Галина Тодорова
Попова – майка на ищеца, за периода от 20.02.2018 г. до 30.03.2018 г., с което
ще бъде установена симулативност на извършеното плащане.
На 28.10.2019 г. е постъпил отговор от И.Р.К.,
ЕГН **********, чрез адв. П.Х. и Даниела Ванчева, в който се поддържа
становище, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Акцентира се върху възможната заинтересованост на разпитаните пред първа
инстанция свидетели, като се оспорват доводите за симулативност на плащането
към „Студио Каса” ООД. Поддържа се, че неправилно е прието, че се касае за
сключен между страните договор, тъй като всъщност последните са имали само
преддоговорни отношения. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Направено е искане по чл. 176 от ГПК за
задължаване на М. Боева да отговори на въпроса – Вярно ли е, че процесният имот
е застроен въз основа на заплатен от И.К. проект и строителни документи. В
условията на евентуалност иска назначаване на СТЕ, чието допускане е отказано
от първоинстанционния съд, за да даде отговор на въпросите – 1) въз основа на
коя проектна документация са се снабдили ответниците с разрешение за строеж №
24/08.02.2017 г.?; 2) Посредством каква проектна документация се извършва към
настоящия момент строителство на жилищната сграда в процесния имот? С тези
искания ще бъде установено, че
ответниците са приели изпълнението, от ищеца, на задължението му по
устния договор.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за
внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на
останалите изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Доказателственото
искане направено от въззиникът следва да бъде отхвърлено като неотносимо.
Направените
от въззиваемия доказателствени искания следва да бъдат отхвърлени, тъй като
липсва необходимост от тях, за изясняване на обстоятелствата предмет на
доказване по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане, въззивна жалба с вх. № 66083/12.09.2019, подадена по поща на 10.09.2019 г., от М.М.Д.,
ЕГН ********** и Б.Н.Д., ЕГН ********** и двамата от с. Зорница, чрез адв. В.Д.,
срещу Решение № 3603/05.08.2019 по гражданско дело № 18964/2018 на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ направените от въззивниците
доказателствени искания да бъде разкрита банковата тайна от „ПИБ“ АД, като се
изиска справка за движението по банковата сметка на лицето Галина Тодорова
Попова – майка на ищеца, за периода от 20.02.2018 г. до 30.03.2018 г., с което
ще бъде установена симулативност на извършеното плащане.
ОТХВЪРЛЯ направените от въззиваемия доказателствени
искания за задължаване на М. Боева да отговори на въпроса – Вярно ли е, че
процесният имот е застроен въз основа на заплатен от И.К. проект и строителни
документи. В условията на евентуалност иска назначаване на СТЕ, чието допускане
е отказано от първоинстанционния съд, за да даде отговор на въпросите – 1) въз
основа на коя проектна документация са се снабдили ответниците с разрешение за
строеж № 24/08.02.2017 г.?; 2) Посредством каква проектна документация се
извършва към настоящия момент строителство на жилищната сграда в процесния
имот?
НАСРОЧВА
ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2020
год. от 14.00 часа, за която дата и час да
се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…………….……;
2…………………..