РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
18.10.2018 г., гр.Разград
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд, на 18.10.2018 г., в закрито
съдебно заседание, в състав:
председател: Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдията, гр.д.№ 64 по описа за 2018 г.
Производството е образувано
въз основа на искова молба с вх. № 1152 от 15.03.2018 г. подадена от ищеца К.И.Б., ЕГН ***********, с адрес ***, тел.
0879 356 504, e-mail:******@***.**.
С разпореждане № 201 от 16.03.2018г., съдът на осн. чл. 129, ал.2 ГПК е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, като
изложи всички обстоятелства, на които се основават предявените искове, в това
число да конкретизира в какво действие или бездействие се е изразило
противоправното деяние, от което са произлезли претендираните имуществени и
неимуществени вреди, както и дата или период на извършването му, твърдяните
имуществени вреди да се опишат по вид и стойност, да посочи начална дата на
претендираната мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди, както и
да представи доказателства за внесена дължима държавна такса по сметка на РОС в
размер на 16 800 лева по иска за имуществени вреди и 400 000 лева по иска
за неимуществени вреди. Разпореждането съдържа предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок следва връщане на
исковата молба /л.23/.
Препис от това разпореждане
е връчено на ищеца лично на 02.04.2018г. /л.34/.
С молба с вх. № 1453 от
05.04.2018г., ищецът поискал да му бъде предоставена правна помощ, под формата
на процесуално представителство, на осн. чл. 95 ГПК, както и да бъде освободен от заплащането на дължимите
държавни такси, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК /л. 25-30/.
С определение № 274 от
10.04.2018г., молбата е уважена и на ищеца е предоставена правна помощ
изразяваща се в процесуално представителство, на осн. чл. 95 ГПК, както и е
освободен от заплащане на държавни такси, на осн.чл. 83, ал.2 ГПК /л.31-32/.
С разпореждане № 295 от 16.04.2018г., съдът на осн. чл. 129, ал.2 ГПК, е указал на ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба,
като изложи всички обстоятелства, на които се основават предявените искове, в
това число да конкретизира в какво действие или бездействие се е изразило
противоправното деяние, от което са произлезли претендираните имуществени и
неимуществени вреди, както и дата или период на извършването му, твърдяните
имуществени вреди да се опишат по вид и стойност, да посочи начална дата на
претендираната мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди Разпореждането съдържа предупреждение, че при
неизпълнение на указанията в срок следва връщане на исковата молба /л.39/.
Разпореждане № 295 от 16.04.2018г. съдържа същите
указания каквито вече са били дадени на ищеца с разпореждане № 201 от 16.03.2018г. /връчено му лично на 02.04.2018г. – л. 34/, с изключение на
указание за заплащане на държавна такса, тъй като както вече се посочи, с
определение № 274 от 10.04.2018г., ищецът вече е бил освободен от заплащането
на такава.
След неколкократни откази на
назначените от съда адвокати за повереници на ищеца, с Определение № 794 от 14.09.2018г.,
съдът е назначил адвокат М.Н.П.,***, за повереник на ищеца по настоящото дело
/л. 235-236/.
На 08.10.2018г. на повереника адвокат М.Н.П. ***, са връчени
преписи от горецитираното определение за назначаването й както и преписи от разпореждане № 201 от 16.03.2018г. и разпореждане
№ 295 от 16.04.2018г., с които на осн. чл. 129, ал.2 ГПК, съдът е указал да
се отстранят нередовностите в исковата молба /л.238/.
Така определеният срок е изтекъл на 15.10.2018г. /понеделник -присъствен ден/.
До настоящия момент обаче нередовностите в исковата молба не са отстранени.
Повереника адв. М.П. ***, е депозирала писмена молба с
вх. № 4153 от 15.10.2018г. /л.239-240/. В нея сочи че е направила неколкократни
опити да се свърже с ищеца на посочения в исковата молба телефон, но същият не
отговарял. На 10.10.2018г. на посочения в исковата молба e-mail е изпратила на ищеца писмо с което го приканила за
съдействие да й даде отговор на поставените от съда въпроси, за да може да
отстрани нередностите на исковата му молба, като в същото посочила и срока за
тяхното отстраняване и последиците от неотстраняването им. На 11.10.2018г.
получила отговор от ищеца по ел. поща, който обаче не давал отговор на поставените
въпроси и от същия личало, че няма да получи съдействие за да може да му окаже
исканата правна помощ, съответно да отстрани нередовностите в исковата молба.
Сочи, че без съдействието на ищеца е невъзможно да отстрани посочените нередовности
в исковата молба.
Съдът намира, че тъй като ищецът не е отстранил в
срока нередовностите, исковата молба с приложенията следва да бъде върната, а
производството по делото следва да бъде прекратено, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Указанията за отстраняване на нередовности са били
връчени не само на назначения повереник, но и лично на ищеца /л.34/ - така че
същият лично е бил уведомен от съда какви нередовности трябва да се отстранят.
Освен това повереникът изрично е поискал съдействие от ищеца, като за целта отговори
на поставените му въпроси, но ищецът не е съдействал.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че евентуалното представяне на доказателства
за отстраняване на нередовностите след
изтичане на определения срок
ще бъде без правно значение — съгласно чл. 64, ал. 1
ГПК процесуалните действия, извършени след изтичане на срока не се вземат предвид от съда. Липсва
основание да се приеме, че са съществували
обективни причини за неизпълнение на указанието на съда, тъй като ищеца не е поискал продължаване на срока на основание чл. 63, ал.1 ГПК, нито се
позовава на особени, непредвидени обстоятелства,
препятствали го да изпълни своевременно
указанията на съда.
Както е посочено в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. дело
№ 5255/2015 г. на ВКС, ІVг.о., ГК: „след
като първоначалният преклузивен такъв е бил изтекъл не е била налице хипотезата
на чл. 62, ал. 3 от ГПК, а съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от ГПК това
процесуално действие на ищеца се смята неизвършено, тъй като възможността за
извършването му е била преклудирана.”
В този смисъл вж. постановените в производство по чл. 278, ал.1 ГПК, Определение № 6 от 03.01.2014 г. ч. гр. д. №
6044/2013 год. на ВКС IV г.о., Определение № 498 от 15.10.2010 г. ч. гр.
д.
№ 485/2010год. на ВКС III г.о.,
Определение № 590 от 19.11.2012 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 580/2012 г., I г. о., ГК,
както и Определение № 11716 от
24.11.2006 г. на ВАС по адм. д. №
11207/2006 г., IV о.
По изложените
съображения, съдът, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК,
Р А
З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА
исковата молба с вх. № 1152 от 15.03.2018 г., въз основа на която е
образувано гр.д. № 64/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Разград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 64/2018 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
съдия: