Решение по КНАХД №376/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД- Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Варна бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет А. А. К., Х. П. Х. и П. В., против Решение № 65 от 07.10. 2024 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 145 / 2024 г. по описа на ТРС, с което е потвърдено наказателно постановление № СС-7-ДНСК-46/ 16.05.2024г. на началника на ДНСК–София, с което на основание чл. 237 ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание „имуществена санкция” на дружеството в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал.2 от Закона за устройство на територията.

Касаторът счита, че решението на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа заявените оплаквания пред въззивната инстанция, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които правото му на защита е било накърнено, и счита, че изводите в обратна насока, формирани от съда, са неправилни. Твърди, че преди признаването за незаконен на процесния строеж в рамките на нарочно административно производство, не са налице доказателства, че вмененото нарушение на дружеството е осъществено. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото НП.

Ответната страна ДНСК гр. София е депозирала писмено становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за потвърждаване на решението на РС-Силистра по АНД № 145 / 2024 г.

Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра дава становище, че районният съд се е произнесъл с решение при напълно изяснена фактическа обстановка, съобразно всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на делото в тяхната съвкупност, като е обосновал извода, че касаторът е извършил посоченото в акта и НП административно нарушение. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С наказателно постановление № № СС-7-ДНСК-46 / 16.05.2024г. на началника на ДНСК–София, с което на основание чл. 237 ал. 11 т. 1 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание „имуществена санкция” на дружеството в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за това, че в качеството на в качеството си на възложител на основание чл. 64, ал. I и ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във връзка с чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗЕ, и във връзка с чл. 161. ал. I от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съгласно предварителен договор с изх. № С 16-9248/27.12.2016г. (04.01.2017г ) за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. Допълнително споразумение 1 с № Al-С 16-9248-ДПРОК-0898-АДП-0334/21.04.2017г.; Фактура № **********/28.02.2017г.; Фактура № **********/07.06.2017г., издадена от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, за извършени разходи по присъединяване на мощност от 16 до 50kW на ПИ № 73496.501.2200 no КК и КР на гр. Тутракан, с административен адрес: гр. Тутракан, ул. „Гео Милев"№ 25 и декларация, подписана на 06.03.2024г. от служител на „ЕРП СЕВЕР“ АД ползва строеж: „Въздушна мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 213,00м“, находящ се от ТП „Гео Милев", СБС № 1, СБС № 2, СБС № 3, СБС № 4, СБС № 5. СБС № 6. СБС № 7. СБС № 8 и завършващ на фасадата на сграда в ПИ 73496.501.2200 по КК и КР на гр. Тутракан, община Тутракан, област Силистра, без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ в нарушение на чл. 178, ал.1 от ЗУТ.

Гореописаният строеж, представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура - въздушна мрежа НН. съгласно § 5. т. 32 от ДР на ЗУТ, изпълнен чрез изтегляне на 1 брой усукан изолиран проводник (УИГ1) от фасадата на ТП „Гео Милев“, чрез окачване по стоманобетонови стълбове № 1, стълб № 2, стълб № 3 достига до стълб № 4, разположен на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гео Милев“, след което продължава по стълбовна мрежа НН по улица ..Гео Милев“, чрез окачване по стоманобетонови стълбове № 5. № 6. № 7 и стълб № 8, разположен на търговска сграда, разположена на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Страцин“ като по фасата на сграда откъм ул. „Страцин“ завършва в ел. табло с монтирано средство за търговско измерване-електромер.

При обжалването на посоченото наказателно постановление районният съд е възприел фактическите констатации на административно-наказващия орган.

Дружеството жалбоподател е надлежен субект на нарушението по чл. 237, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, доколкото неминуемо е лице, ползващо процесния строеж.

Строежът представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура - въздушна мрежа „ниско напрежение“, изпълнен чрез изтеглянето на 1 бр. УИП, с обща дължина от около 213 м. На базата на това и въз основа на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ във връзка с § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, строежът следва да се квалифицира като такъв от трета категория. Поради изложеното, голословното възражение на жалбоподателя, че не било установено към коя категория строежи принадлежи процесният такъв, следва да се отклони като неоснователно. Оттук, въз основа разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, следва, че по отношение на строежа е важал императивът преди ползването му същият да бъде въведен в експлоатация след разрешение за ползване, издадено от компетентните органи.

Ползването на строежа, както сочи и жалбоподателят, в принципен план има множество проявни форми. Не е такъв случаят обаче с процесния строеж (въздушна мрежа „ниско напрежение“), доколкото предназначението на проводниците, изграждащи въздушната мрежа, е именно да се пренася електроенергия - т.е. защитното възражение, че в НП не било описано в какво се изразява ползването, също следва да се отхвърли като неоснователно. Този извод би бил налице дори и при липсата на изричното посочване в обстоятелствената част на НП, че „строежът се ползва за електрозахранване на електромери в таблата“.

Въз основа на констатациите при проверката е бил съставен и Акт № СС-7 / 28. 03. 2024 г. за нарушение на чл.78, ал.1 от ЗУТ. Актът бил съставен в отсъствието на нарушителя, който бил поканен за неговото съставяне с покана с изх. № СС-368-00-164/ 25. 04. 2018 г., която била получена от поканеното лице на 08.05.2018г. Въпреки получената покана за съставяне на АУАН, представител на наказаното лице не се е явил. Съставеният АУАН № СС-128 17.05.2018г. е бил връчен на пълномощника на наказаното лице, който представил пълномощно с рег. № 524/ 30.01.2018 г.

В законоопределения срок срещу получения АУАН не е постъпило възражение от страна на наказаното лице. Въз основа на акта е било издадено и обжалваното НП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният административнонаказателен акт е издаден от компетентен орган, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Обсъдил е подробно наведените в жалбата оплаквания и е приел, че същите са неоснователни. Приел е, че на дружеството е била връчена надлежно покана въз връзка със съставянето на АУАН, но то не е изпратило представител, поради което актът е бил съставен в негово отсъствие. Счел е, че актът е връчен на лице, което е било овластено да представлява дружеството. Съдът е приел, че в АУАН е налице изчерпателно и обстойно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване. Във връзка с останалите възражения съдът е коментирал, че в настоящия казус строежът съставлява представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура - въздушна мрежа НН. съгласно § 5. т. 32 от ДР на ЗУТ, изпълнен чрез изтегляне на 1 брой усукан изолиран проводник (УИГ1) от фасадата на ТП „Гео Милев“, чрез окачване по стоманобетонови стълбове № 1, стълб № 2, стълб № 3 достига до стълб № 4, разположен на кръстовището на ул. „Отец Паисий“ и ул. „Гео Милев“, след което продължава по стълбовна мрежа НН по улица ..Гео Милев“, чрез окачване по стоманобетонови стълбове № 5. № 6. № 7 и стълб № 8, разположен на търговска сграда, разположена на кръстовището на ул. „Гео Милев“ и ул. „Страцин“ като по фасата на сграда откъм ул. „Страцин“ завършва в ел. табло с монтирано средство за търговско измерване-електромер.

Така постановеното решение е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

СРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административна отговорност. Изложените от СРС мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Неоснователно е оплакването на касатора за това, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи относно доводите му, че при издаването на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили възможността му да участва в производството и да организира защитата си. При наличие на доказателства, че изпратената покана до дружеството за съставянето на АУАН е била получена в администрацията му и че в последствие самият АУАН е бил връчен на надлежно упълномощен представител, оспорванията на касатора се явяват необосновани. Изложените разсъждения в жалбата относно това, че представеното пълномощно на Т. И. Ф. (пълномощника, на когото е връчен АУАН) касае единствено дейности във връзка с изпълнението на инвестиционни проекти и участие в приемателни комисии и експертни съвети, но не и представителство по ЗАНН, не могат да бъдат споделени, тъй като от текста на документа (л.22 от въззивното дело )е видно, че на лицето са предоставени широки представителни правомощия, които са далеч извън рамките, посочени от касатора. При условие, че обхватът на представителната власт, очертана в пълномощното, дава право на упълномощеното лице надлежно да представлява дружеството пред ДНСК и съответните регионални дирекции на ДНСК, включително и тази в Силистра, без наличие на ограничения относно сферата на представителство, то няма логика в твърдението на касатора, че пълномощникът не би могъл да получи съставения срещу дружеството АУАН.

Твърденията на касатора, че липсата на точно описание на строежа в АУАН и в издаденото въз основа на него НП са довели до невъзможността да разбере дали е извършено нарушение и съответно какво е то, също са лишени от основание. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени подробни индивидуализиращи белези на строежа – местонахождение, начална и крайна точна на въздушната линия, дължина, технически характеристики. Препратката в НП към предмета на Допълнително споразумение № 2 към договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, сключен между касатора и собственика на имота, внася още яснота за касатора, който е извършил реконструкцията на съществуващата въздушна мрежа ниско напрежение в съответствие с уговореното в това допълнително споразумение. В тази връзка твърдението, че подобно описание в акта и в наказателното постановление е неясно, поради което правото на защита на касатора е накърнено, е необосновано. Неоснователно е и оплакването относно липсата на яснота досежно нарушените законови разпоредби в АУАН – видно е, че нарушението е било в достатъчна степен и правилно описано и характеризирано с нужните реквизити и признаци в АУАН, като за актосъставителя не съществува задължение да посочи състава на установеното административно нарушение, тъй като това е в правомощията на АНО. Правилни са и изводите на районния съд относно обстоятелството, че настоящото производство не е обусловено по никакъв начин от воденето на друго административно производство, чийто основен предмет евентуално би бил признаване на незаконност на строежа.

Въззивният съд правилно е приложил материалния закон като е установил, че касаторът е осъществил състава на посоченото в НП нарушение, с оглед на което основателно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. По смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ за „реконструкция“ на строеж се счита всяко възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. В тази връзка както замяната на елементи, основни части, съоръжения или инсталации, така и изпълнението на нови такива се счита за реконструкция. Ето защо обстоятелството, че АНО е използвал само термина „реконструкция“ по никакъв начин не е рефлектирало върху установените признаци от обективния състав на деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „ж“ от ЗУТ, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ реконструкцията на мрежа ниско напрежение съставлява строеж трета категория, за който съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ се изисква разрешение. Липсата на такова разрешение е основание да се счете, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 2 от ЗУТ, а извършването на такъв е предпоставка за санкциониране на дружеството, в качеството му на възложител, на основание чл. 237 ал. 1 т. 1 от ЗУТ с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лева. Въз основа на тези изводи и съобразявайки липсата на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а също и при преценка на вида и тежестта на извършеното нарушение, АНО е реализирал законосъобразно правомощието си по чл. 27 от ЗАНН като е определил имуществена санкция в минимален размер.

По така изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 07.10.2024 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 145 по описа на съда за 2024 г.

Решението е окончателно.