Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1943                                 29.07.2019 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                   Х граждански състав

На пети юли                                                                               Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                    Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 2518 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД против М.М.К. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че са налице вземания на ищеца към ответника, произтичащи от Договор за потребителски заем № *** от 18.06.2015 г., в следните размери: 3 702,26 лв. – главница, 3 055,26 лв. – възнаградителна лихва, 304,59 лв. – законна лихва за забава, дължима за периода 20.01.2017 г. – 11.11.2017 г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5297/ 27.11.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 8899/2017 г. по описа на БРС. При условие на евентуалност е предявен и осъдителен иск за същите суми. Ищецът  претендира и присъждане на направените разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен горепосоченият договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 4 100 лв. и закупуването на застраховка от 1 377,60 лв., при годишен процент на разходите 47,82% и годишен лихвен процент 38,26%. Твърди също така, че кредитът е следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски, всяка в размер на 177,48 лв., като ответникът е погасил 17 вноски и на 20.12.2016 г. е преустановил плащанията, поради което на осн чл. 5 от договора вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен размер, поради просрочие на две или повече месечни вноски, считано от 20.01.2017 г., и за ответника е възникнало задължение да изплати остатъка от кредита в общ размер на 6757,52 лв., която сума представлява оставащите 43 бр. погасителни вноски. Ответникът не е изпълнил задължението си, поради което му е била отправена покана за доброволно изпълнение, в която ищецът изрично е обявил предсрочната изискуемост на вземането си. При условие на евентуалност, а именно ако установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът е предявил осъдителен иск за същите суми, като счита, че исковата молба има характера на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочни писмени молби е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а осъдителните искове са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

С определение от 13.06.2019 г. съдът е конституирал като ищец по делото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, по отношение на което са представени доказателства, че е правоприемник на първоначалния ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, което дружество е заличено от ТР, считано от 24.04.2018 г. 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като шрифтът, с който е написан той, е по-малък от 12. Твърди се също така, че не е доказано ответникът да е получил заемната сума, като е оспорена истинността на декларираното от него обстоятелство, че сумата е получена към момента на подписването на договора. На следващо място се твърди, че договорът е нищожен и поради противоречие със закона, тъй като няма данни на потребителя да е била предоставена преддоговорна информация по реда на чл. 5 и сл. от ЗПК, във формата по чл. 5, ал. 2 – на стандартен европейски формуляр. В отговора също така е оспорено твърдението на ищеца за изпратена и получена от ответника покана, с която да е обявена предсрочна изискуемост на вземането. Оспорени са и размерите на претендираните от ищеца вземания. Моли се исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорени са и претендираните от ищеца разноски, направени в заповедното и в исковото производство. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание и поддържа отговора, не ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8899/2017 г. на БРС, на 27.11.2017 г. в полза „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника за следните суми: 3702,26 лв. - главница по договор за потребителски заем № *** от 18.06.2015 г., 3055,26 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.12.2016 г. – 20.06.2020 г., 304,59 лв. - мораторна лихва за периода 20.01.2017 г. - 11.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 141,24 лв. – съдебно-деловодни разноски. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск, като същият е подаден в законоустановения срок.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, сключен на 18.06.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (кредитор) и М.М.К. (кредитополучател), при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 4 100 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” -  0 лв., застрахователна премия – 1 377,60 лв., общ размер на кредита – 4 100 лв., такса ангажимент – 102,50 лв., брой погасителни вноски – 60, месечна погасителна вноска – 177,48 лв., обща стойност на плащанията – 10 648,80 лв., годишен процент на разходите – 47,82 %, лихвен процент – 38,26 %. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Видно е обаче, че не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска – главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не е посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска.

Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, като тази такса се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита.

В чл. 5 на договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.

Съгласно чл. 9 на договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.

В края на договора се съдържа изявление, с което кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.

Договорът за кредит е двустранно подписан, като подписите на сключилите го лица не са оспорени по делото.

По делото е представен и Сертификат № PLUS-11318862/18.06.2015 г., съгласно който застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България” са се съгласили да застраховат по пакет „Защита на плащанията” и „Злополука” и по пакет „Комбинирана защита” лицето М.М.К., срещу заплащане на застрахователна премия.

Приложено е копие на писмо на ищцовото дружество от 11.05.2017 г., адресирано до ответника М.К., в което е посочено, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита, както и ответникът е поканен да изпълни доброволно задълженията си в 7-дневен срок, но липсват доказателства това писмо да е било изпратено и получено от ответника преди завеждане на настоящото дело.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че в изпълнение на горепосочения договор за кредит на 19.06.2015 г. по банкова сметка *** „СИБАНК” - клон Бургас е била преведена сумата от 3 997,50 лв., представляваща размера на предоставения му кредит от 4 100 лв. с удържана от него „такса ангажимент” от 102,50 лв. В заключението също така е  посочено, че кредитополучателят е изплатил по договора суми в общ размер от 3 138,80 лв., които са били отнесени от кредитора за погасяване на: главница – 512,54 лв., лихви - 2 115,94 лв., застраховки – 390,32 лв. и разноски по събиране – 120 лв. В резултат на това, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.11.2017 г., както и към датата на завеждане на исковата молба, при условие, че е била обявена предсрочна изискуемост, неплатените задължения по договора за кредит са били в следните размери: главница – 3 587,46 лв., лихви – 3 055,26 лв. и застраховки – 114,80 лв. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че последното плащане по договора за кредит е извършено от ответника на 15.11.2016 г., като до погасителната вноска с падеж на 20.11.2016 г. са погасени всички видове задължения съгласно погасителния план. Особеният представител на ответника е оспорил експертизата, тъй като вещото лице е заявило, че е работило по данни, предоставени от ищеца.

При така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 от ЗПК съдът намира, че процесният договор е недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона.

Видно от съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, а договорът не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 3 997,50 лв., която сума е била преведена от кредитора на 19.06.2015 г. по банковата сметка на ответника в „СИБАНК” - клон Бургас (след приспадане на уговорената в договора „такса ангажимент“ в размер на 102,50 лв., която такса е недължима на осн. чл. 23 от ЗПК, съответно ответникът не дължи нейното връщане). Неоснователно е направеното от особения представител на ответника възражение, че сумата по кредита не е била получена от него, тъй като вещото лице е установило, че сумата действително е била преведена по банкова сметка ***.

С оглед констатациите на вещото лице, че кредитополучателят е изплатил по договора суми в общ размер от 3 138,80 лв., то тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът намира, че дължимата от ответника по договора за кредит сума е в размер на 858,70 лв., представляваща неплатена част от главницата. На осн. чл. 23 от ЗПК ответникът не дължи други суми по договора за кредит, съгласно изложените по-горе мотиви.

В случая ответникът не е бил уведомен преди завеждане на делото за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, но това е станало с връчване на преписите от исковата молба и приложените към нея доказателства, включително преписа на адресираното до него писмо от 11.05.2017 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен частично, а именно за главница в размер на 858,70 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на изпълнение до окончателното й изплащане, а в  останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед частичното отхвърляне на установителния иск, следва да бъде разгледан предявения осъдителен иск по отношение на сумите, за които установителният иск е отхвърлен, а именно относно главница в размер на 2843,56 лв., възнаградителна лихва в размер на 3 055,26 лв. и законна лихва за забава в размер на 304,59 лв.

Съдът намира, че така предявеният осъдителен иск за възнаградителната и законната лихви е неоснователен по изложените по-горе мотиви, а именно, че на осн. чл. 23 от ЗПК в случая ответникът – кредитополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи по договора за кредит.

По отношение на претендираната главница (в частта, за която установителният иск е отхвърлен, а именно за сумата от 2843,56 лв.), съдът намира, че същата не се дължи, тъй като тя е заплатена от ответника чрез внесените от него суми по договора за кредит, които са в общ размер от 3 138,80 лв.

Предвид частичното уважаване на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 158,47 лв., представляваща част от всички направени от него разноски в заповедното и в исковото производство, съответна на уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че М.М.К., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 858,70 лв. (осемстотин петдесет и осем лв. и седемдесет ст.), представляваща неплатена част от главницата по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***/18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед № 5297/27.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8899/2017 г. по описа на РС- Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, вписано в търговския и фирмен регистър на Париж под № 542 097 902, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, против М.М.К., ЕГН **********,***, евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***/ 18.06.2015 г, а именно: 2 843,56 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и три лв. и петдесет и шест ст.) – главница, 3 055,26 лв. (три хиляди петдесет и пет лв. и двадесет и шест ст.) – възнаградителна лихва, 304,59 лв. (триста и четири лв. и петдесет и девет ст.) – законна лихва за забава, дължима за периода 20.01.2017 г. – 11.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – Париж, рег. № *********, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, действащо на територията на РБ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 158,47 лв. (сто петдесет и осем лв. и четиридесет и седем ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство, съответна на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

                                            

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД