РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен
бряг 03.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Червенобрежкият
районен съд, четвърти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова,
като
разгледа докладваното от съдията
Николова Гр.д.№33 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от П.Т.П. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.И.В. ***
против „.., с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .. , представлявано
от Т.Н.Т.. Посочва се
от ищеца, че в периода от 30.09.2015г. до 30.09.2017г. работел по трудово
правоотношение с ответното дружество като заемал длъжността „охранител” с място на работа – бившето военно поделение
в с.т.. Твърди се, че на 30.09.2017г. страните прекратили договора по взаимно
съгласие. Твърди се от ищеца, че
работодателя не заплатил на работника
дължимото трудово възнаграждение за периода м.04.2017г. и м. 08.2017г. в размер
на 460 лв. / на месец, както и възнаграждението за нощен труд, както и нощен
труд полаган в часови диапазон от 22.00 часа до 06.00 часа или общо 320 часа за
2017г. и 244 часа извънреден труд, поради което му се дължи сумата от 1816 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
посочено по-горе възнаграждение в размер на 2300 лв. ведно със законната лихва
, считано от датата на настъпване на изискуемостта на вземането до
10.01.2019г., възнаграждение за нощен и извънреден труд в размер на 1816лв.за извънреден и нощен труд
през 2017г.
На основание чл.131 ГПК препис от
исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор от ==.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. И.В. ***. Страната и пълномощника й
поддържат исковата молба и молят съда да постанови съдебен акт, с който да
уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, не се
представлява и не взема становище по молбата.
С определение от 23.04.2019г. на основание чл. 214, ал.1 ГПК е прието
изменение в размера на исковете по чл. 242 КТ като производството се води за
сумата от 1628.66 лв. – с включен нощен
и извънреден труд, а иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 242.02 лв. – общо изчислена
лихва за не изплатени възнаграждения от месец април до месец август 2017г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно
по делото е и се от представените
писмени доказателства- заверено копие на трудов договор от 30.09.2015г.,
заверено копие на допълнително споразумение
от 01.01.2017г., неоспорени от ответника, че на 30.09.2015г. между П.Т.П. с
ЕГН ********** и „*** възникнало трудово правоотношение,
по силата на което П.Т.П. заемал длъжността „***” в отдел *** с.т. с основно месечно възнаграждение в размер на
380 лв. , а считано от 01.01.2017г. – в размер на 460 лв.
Не
се спори и се установява от заверено копие на писмо с
изх.№17253689/10.10.2017г. на ==, че по
жалба на П.Т.П., ==
извършила проверка на == и било
констатирано неизпълнение на задължителни предписания за заплащане на трудово
възнаграждение за периода от м.04.2017г. до м.08.2017г.
Спори се
между страните дължи ли се трудово възнаграждение за периода м.04.2017г. до м.08.17г.
в размер на 460 лв. месечно, както и
възнаграждение за извънреден и нощен труд за периода 2017г. , което възлиза на
сумата от 1816 лв..
За установяване на спорните по делото
обстоятелства е назначена съдебно икономическа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по нея, П.Т.П.
с ЕГН **********
имал
сключен трудов договор №6784 от дата 30.09.2015г. като от месец април до месец август 2017г. включително ищецът има обща сума за получаване 1987.44
лв. /от общата брутна заплата за периода
2548.21
лв. се приспадат осигуровките и данъците за сметка на работника – 560.77
лв./. За
същият период има изплатени суми за 358.78 лв., за работна заплата за месец август 2017 г.
изплатенао чрез пощенски запис от дата 23.03.2018г. Сумата за получаване на не
изплатените трудови възнаграждения е в размер на 1628.66 лв.
Дължима сума за неизплатени заплати 1628.66 лв. Общо изчислената лихва за
неизплатени възнаграждения от месец април до месец август 2017г. включително е 242.02 лв. Видно от
заключението на вещото лице за периода
01.01.2017г. до 30.09.2017г. във ведомостите от януари до месец август 2017 г.
са включени помесечно начисления за нощен труд за обща сума 106.00 лв.;
начислен е извънреден труд за месеци май, юни и юли 2017 г. за обща сума 162.70
лв. Видно от заключението на вещото лице
нощният, извънредния и празничния труд са включени в сумите за получаване по
месеци. Към основната работна заплата 460 лв. се прибавят суми за клас
прослужено време и допълнителните начисления /социални разходи, нощен труд,
извънреден труд и други/ и се получава брутна заплата на месец, от която след
удържане на осигуровките и данъците за сметка на лицето се изчислява сума за
получаване. За месеци януари, февруари и март 2017 г. са изплатени
възнаграждения с пощенски запис на 18.05.2017г. и частично плащане на работна
заплата за месец август 2017 г. чрез пощенски запис на 23.03.2018г. Не
изплатения нощен, извънреден и празничен труд е включен в сумите на не
изплатените заплати. Видно от заключението на вещото лице по предписание на
Инспекция по труда Викинг-Н. ЕООД е доначислило във ведомостите на работни
заплати празничен труд на лицето П.П. за месеци септември и декември 2016г. и
януари и март 2017г. за общ размер 178.94 лв. , които са изплатени с пощенски
запис на 26.09.2017г. Видно от
заключението на вещото лице има изготвена разписка от == за получено облекло и оборудване: риза и аке.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице по назначената съдебно оценителна експертиза като
компетентно изготвено, обективно и безпристрастно, съответстващо изцяло на
писмените доказателства по делото вкл. заверено копие на трудов договор №
6784/30.09.2015г., заверено копие на допълнително споразумение от 01.01.2017г.; заверено копие на писмо с
изх.№17253689/10.10.2017г. на ==.
При установената въз основа на събраните
писмени доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
Съдът, като взе
предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявения
иска като такъв по чл.242 вр. чл.244, т.2 КТ
вр. чл. 13,
ал.1 т.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както и
иск по чл.86 ЗЗД,
като делото се разглежда по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя. Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд, както и да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно начина на
изплащане на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на
работника или служителя-на негови близки, или да се превежда на влог в посочена
от него банка.
В тежест на работодателя е да докаже, че е
заплатил в полза на ищеца в пълен размер така дължимото му трудово
възнаграждение. Ответното дружество не е
представило доказателства в тази насока.
Обратно
видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза,
дължима
сума от ответника за
неизплатени заплати на П.Т.П. възлиза на 1628.66
лв. – с включен нощен и извънреден труд,
а общо изчислена лихва за не изплатени възнаграждения от месец април до месец
август 2017г. – сумата от 242.02 лв.
Съдът приема за безспорно установено, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищеца е бил изправна страна и е престирал труд, както и
че същият не е получавал в пълен размер трудовото си възнаграждение
през периода м.04 – м.08.2017г. Доказателства в тази насока се съдържат в
заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата
претенция по чл.242, във вр. с чл.128 от КТ е изцяло основателна. Ето
защо претенциите на ищеца следва да бъдат уважени като ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от
1628.66 лв. представляваща неизплатените трудови
възнаграждения за периода м.04.17г. - м.08.2017г. Ответникът следва да заплати и мораторна лихва общо в размер 242.02 лв. върху
главницата, както и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба /10.01.2019г./ до окончателното й
изплащане.
С
оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС-Червен бряг държавна такса върху
уважените искове общо в размер на115, 15 лв., както и направените деловодни
разноски за вещо лице по назначената съдебно икономическа експертиза в размер
на 221.33 лв. или общо сумата от 336,48 лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
трудово възнаграждение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ,
във вр. с чл.128 от Кодекса на труда == с ЕИК .., адрес: ***, ,
представлявано от управителя Т.Н.Т., да
ЗАПЛАТИ на П.Т.П. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1628.66 лв. /хиляда шестстотин
двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки /, представляваща
общо
неизплатени трудови възнаграждения с включен нощен и извънреден труд за периода
м.04.17г.-м.08.2017г., сумата от 242.02 лв. /двеста четиридесет и два
лева и две стотинки/ – лихва за забава върху главницата, както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба /10.01.2019г. / до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК == с ЕИК .., адрес: ***, представлявано от управителя Т.Н.Т., да ЗАПЛАТИ на П.Т.П. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК Викинг –
Н.” ЕООД с ЕИК .., адрес: ***, офис 18, представлявано от управителя Т.Н.Т., да
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса върху уважените
искове общо в размер на 115,15 лева /сто и петнадесет лева и петнадесет
стотинки/, както и направените деловодни разноски за вещо лице по назначената
съдебно икономическа експертиза в размер на 221.33 лв. /двеста двадесет и един
лев и тридесет и три стотинки/ или общо сумата
от 336,48 /триста тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/
лв.
ДОПУСКА на
основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта
му относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :