№ 603
гр. София, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело
№ 20221001000621 по описа за 2022 година
за да произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2559/2107, подадена от адв. Н. като пълномощник на
„Мек Балкан“ ЕООД , с искане да бъде отменено като незаконосъобразно Определение №
108/05.05.2022год., по т.д.№ 16/2022год. по описа на ОС-Монтана, постановено в производство по
чл.248 от ГПК.
В частната жалба се твърди ,че неправилно първоинстанционният съд бил приел
подадената молба по чл.248 от ГПК за неоснователна и не е отхвърлил искането на длъжника за
присъждане на разноски в производството по чл.625 от ТЗ, игнорирайки факта ,че молителят- „
Видов груп“ ЕООД с поведението си е станал причина за образуване на делото. Поддържал е също
така ,че неправилно първоинстанционния съд бил приел за недопустимо направеното възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като същото не било преклудирано. Твърдял е ,че направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е и основателно ,поР. което е
поискал ,при наличие на основания за присъждане на разноски по делото в полза на „ Видов груп“
ЕООД ,то адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минимално предвидения размер.
Ответната страна –„ Видов груп „ ЕООД е депозирала писмен отговор ,в който е
изложила съображения за неоснователност на частната жалба и е направила искане за
потвърждаване на обжалваното определение.
Апелативен съд-София ,след като се запозна с данните по делото и доводите на частния
жалбоподател , намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Пред ОС-Монтана е било образувано производство по чл.625 от ТЗ срещу „ Видов Груп „
ЕООД по молба на „ Мек Балкан“ ЕООД .
С Решение № 13/07.04.2022год., постановено по т.д.№ 16/2022год. подадената от „ Мек
Балкан „ ЕООД молба по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „ видов
Груп“ ЕООД е отхвърлена и „ Мек Балкан“ ЕООД е осъдено да заплати на „ Видов Груп“ ЕООД
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
1
На 26.04.2022год. по делото е постъпила молба по чл.248 ГПК от „ Мек Балкан „ ЕООД с
искане за изменение на постановеното по делото решение,в частта за разноските.В молбата е
поддържано ,че на длъжника не се следват разноски, тъй като с поведението си е дал повод за
подаване на молбата по чл.625 от ГПК, както и в случай че се приемат за дължими- е направено
искане за тяхното намаляване , с оглед на обстоятелството че се касае за адвокатско
възнаграждение, до минималния предвиден размер.
С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е
приел молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна, а направеното възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК-за преклудирано.
Определението е неправилно .
С постановеното в производството по чл. 625 от ТЗ решение е отхвърлено молбата на „
Мек Балкан“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ Видов
Груп“ ЕООД ,с оглед на който резултат и предвиденото в чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответното
дружество се дължат разноски за един адвокат . Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 24.01.2022год. ответното дружество е било представлявано по
делото от адвокат Ч. / респ. от преупълномощения от него адв. П. / срещу договорено и заплатено
в брой възнаграждение в размер на 1800 лева . Така направения от ответното дружество разход
подлежи на възстановяване от дружеството-молител като дължимостта му не е поставена в
зависимост от поведението на ответника,както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд.
Поведението на ответника е релевантно за възлагане на разноските единствено в случай на
признание на иска –чл.78, ал.2 от ГПК, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
При така направения извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на
ищеца за разноски по делото следва да бъде поставен въпроса относно техния размер .
Първоинстанционният съд е приел дължимост на цялото уговорено и заплатено на адвокат-
пълномощника на ответното дружество адвокатско възнаграждение, приемайки че не е направено
своевременно от ответната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК. Такъв извод
не се следва от данните по делото. Видно от протокола от проведено на 24.03.2022год. открито
съдебно заседание по делото адвокат пълномощника на „Мек Балкан „ ЕООД –адв. Г. /
пълномощно на лист 151 от делото / е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвокат - пълномощника на „ Видов Груп“ ЕООД. От тук и следва ,че
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК не е преклудирано и следва да се разгледа, а разгледано по
същество-се явява основателно.
С оглед характера на производството по несъстоятелност в трайната и без противоречива
практика на съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 от ТЗ на
кредитора, съответно присъединения кредитор, по чиято молба е открито производството по
несъстоятелност, не се установяват със сила на пресъдено нещо с решението по чл.630 от ТЗ тъй
като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Следователно, при определяне на
минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във фазата на
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, приложение намира
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, относима за неоценяемите искове. Минималното възнаграждение за
адвокат, за първата фаза на производството, определено по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300 лева, като уговореното
и заплатено в случая е в размер на 1800 лева ,което безспорно надвишава неколкократно
минимално предвидения размер. При тази констатация настоящият съдебен състав намира ,че
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева би било съответно на фактическата и правна
сложност на делото , при съобразяване на броя на проведените съдебни заседания и
обстоятелството ,че по делото са представяни и обсъждани писмени доказателства , както и е
изслушвана икономическа експертиза.
От гореизложеното се налага извод за основателност на направеното от „ Мек Балкан“
ЕООД искане по чл.248 от ГПК,поР. което обжалваното определение,с което е прието противното
следва да се отмени като неправилно. Вместо него следва да се постанови ново , с което да бъде
изменено Решение № 13/07.04.2022год., постановено по т.д.№ 16/2022год. по описа на ОС-
Монтана в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на „ Видов груп“ ЕООД
2
разноски от 1800лева на 1000лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 108/05.05.2022год., постановено по т.д.№ 16/2022год.
постановено по т.д.№ 16/2022год. по описа на ОС-Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Решение №13/07.04.2022год., постановено по т.д.№ 16/2022год. по описа на
ОС-Монтана, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСТИТЕ като НАМАЛЯВА присъдените такива в полза на
„Видов груп“ ЕООД от 1800 лева на 1000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3